PolyGrafia

Във връзка със световната финансова и икономическа криза, сп. Полиграфия се обърна към ръководителите на едни от най-големите български предприятия в бранша за отговор на три актуални въпроса.
Ето какво споделиха г-н Марин Несторов, г-н Николай Алексиев, г-н Димитър Козалиев, г-н Людмил Терзийски и г-н Тодор Чаков.

Смятате ли, че световна­та икономическа криза ще засегне и България? Усещате ли вече някакви признаци за това?

Марин Несторов: Да, смятам, че ще за­сегне и България. Засега обаче все още не се усещат признаци.

Николай Алексиев: България не само вече е засегната от световната ико­номическа криза, тя тепърва предстои да се задълбочава. Признаците за това са много. Липса на финансов ресурс, за­труднено и по-скъпо банково кредити­ране, намалени или изцяло преразгледа­ни инвестиционни програми, рекламни бюджети и т.н. От една страна всич­ко това неминуемо ще доведе до нама­ляване на темповете на растеж на на­шата икономика и оттам — в сферата на полиграфията. Като прибавим към всичко това и междуфирмената за­длъжнялост в България...

Ситуацията няма да е никак лесна и борбата определено ще бъде за всеки един клиент и всяка една поръчка. Ком­фортът, в който работи българската полиграфия през последните 3–5 годи­ни няма да бъде вече възможен.

Димитър Козалиев: Няма съмнение, че световната икономическа криза ще за­сегне много болезнено България.

Аз разглеждам нейното влияние вър­ху българската икономика в два аспекта. От една страна е прякото влияние на кризата, което се изрази в рязкото спиране на голяма част от капитало­вите притоци към България с произти­чащите от това негативни последици за нашата икономика. От друга стра­на, световната икономическа криза изигра ролята на катализатор за про­явление на последиците от грешките в икономическото развитие на Бълга­рия през последните 5–6 години.

Конкретно в нашата фирма първи­те признаци на кризата се забелязаха в началото на ноември и оттогава до настоящия момент се наблюдава спад в поръчките и оборотите в сравнение с предишни години.

Друг основен признак на кризата е затрудненото събиране на дължими суми от нашите клиенти.

Людмил Терзийски: Да — вече ни е засег­нала и се усеща спад в поръчките.

Тодор Чаков: Кризата в България е факт от няколко месеца. Доскоро пра­вителството или различни експерти ни обясняваха, че директна опасност за България няма, но това на мен ми приличаше на случката с щрауса и пясъ­ка. Основното, в което ни убеждаваха е, че кризата е заради сложните финан­сови инструменти, използвани от бан­ките в Америка и тъй като нашият ка­питалов пазар е по-малко развит, пряка опасност за нас няма. На мен ми е по-скоро интересно как ще се компенси­ра отрицателното търговско салдо на България. Досега то се попълваше от преките чуждестранни инвестиции и покупката на имоти от чужденци. На­шата икономика е енергоемка и ниско ефективна, а туризмът ни е пълен про­вал. Не виждам нито един български продукт, който да можем да продава­ме навсякъде по света.

Предвиждате ли антикри­зисни мерки във Вашето предприятие? Ще има ли, например, съкращения на ра­ботна ръка?

Марин Несторов: Антикризисни мер­ки в нашето предприятие се взимат постоянно, тъй като ние „постоян­но“ сме в криза. Съкращения на ра­ботна ръка няма да има, но ще се на­ложи една част от персонала да бъде преквалифициран.

Николай Алексиев: Мерки сме набеля­зали и вземаме още от средата на ми­налата година. Основната ни цел е оп­тимизиране на разходите и по-добра конкурентност на продуктите, кои­то предлагаме. Стремим се непрекъс­нато да внедряваме нови технологии, ноу-хау, да тестваме в производстве­ни условия нови материали и продукти, които впоследствие да предлагаме на нашите клиенти, за да удовлетворя­ваме все повече техните изисквания. Разбира се, начинът на управление, от­ворената и гъвкава структура, бърза­та и навременна реакция и инвести­циите в човешкия ресурс са фактори, които оттук нататък и особено в ус­ловия на криза ще играят все по-голя­ма роля. Добрият екип от специалисти става задължителна предпоставка за успеха. Навсякъде по света една съвре­менна компания трябва да разполага с ангажирани професионалисти. Трябва да свикваме с мисълта, че за да пости­гаме същите успехи, ще трябва да по­лагаме доста повече усилия.

Съкращения на работната ръка се стремим да правим само в случаите, когато те са свързани с оптимизира­нето на нашите разходи.

Димитър Козалиев: Смятам, че на все­ки се налага (и ще се налага) да пред­приема антикризисни мерки без значе­ние дали ги предвижда или не. Пряко или косвено кризата ще засегне всеки един от нас. Засега не предвиждаме съкра щаване на работна ръка. В момента сме фокусирали вниманието си върху максимално оптимизиране на работ­ния процес и повишаване качеството на обслужване на клиентите. Уплътня­ваме работното време с дейности по техническа поддръжка на наличната техника и обучение на персонала.

Людмил Терзийски: Засега не.

Тодор Чаков: Истината е, че през по­следните няколко години финансирах­ме развитието на цялата икономика и жизнения стандарт на хората с фи­нансовите излишъци на големите евро­пейски държави и Америка. Сега тези пари ги няма и е нормално икономика­та ни да изпадне в рецесия.

Това разбира се има и своите поло­жителни страни.

Допреди няколко месеца беше из­ключително трудно, дори невъзможно да се намерят квалифицирани служите­ли. Почти няма фирма в България, коя­то да не е наела служители без нужна­та квалификация или стаж.

Голяма част от работниците се чувстваха незаменими или злоупотре­бяваха с доверието на работодатели­те. Със сигурност те ще си отидат първи от работните места в услови­ята на криза.

Ние вече изпълнихме първия етап от антикризисния план. Направихме анализ на всички продукти и услуги, ко­ито продаваме на нашите клиенти. Спряхме някои от тях или им вдигнах­ме цените. Оптимизирахме част от производствения процес и съкратихме някои ненужни щатове.

Колко дълго, според Вас, ще продължи кризата и какви ще са последиците от нея за българската печатарска индустрия?

Марин Несторов: Ако знаех колко дълго ще трае кризата, нямаше да работя. Последици за българската печатарска индустрия засега няма.

Николай Алексиев: Както споменах, световната икономическа криза е още в началото си и в България тя тепър­ва предстои да се развива. Според мен кризата ще продължи поне от 3 до 5 го­дини в зависимост от това, какви ан­тикризисни мерки ще бъдат взети от Европейската комисия и съответно от националните правителства. Един­ствено по този начин последиците мо­гат да бъдат значително ограничени.

За българската печатарска индус­трия кризата ще означава няколко ос­новни неща. На първо място още по-засилена конкуренция. Но едновремен­но с това тя ще има и така нарече­ния „саниращ“ ефект. Всички предпри­ятия, които не следват в работата си икономическа логика, ще изпаднат в за­труднено положение и мисля, че можем да очакваме и не малко фалити. Онези предприятия, които успеят да реаги­рат бързо и адекватно на новите усло­вия, ще получат възможност за разви­тие и то не само на българския пазар. Смятам, че шансовете за българските предприятия да се превърнат в регио­нални доставчици на Европейския съюз ще се увеличават.

Димитър Козалиев: Според мен кри­зата ще продължи поне до есента на 2010 година. Но независимо от това кога окончателно ще приключи тя, мое­то лично мнение е, че нито българска­та, нито световната печатарска ин­дустрия ще се възстановят във вида, в който ги познаваме от последните години.

Людмил Терзийски: Надявам се към сеп­тември 2009 г. тенденцията надолу да спре.

Тодор Чаков: Предполагам, че кризата ще продължи поне още една година и ще е доста тежка. В момента разви­тието на нашата индустрия е в един омагьосан кръг. За да направим про­изводството по-ефективно и по-мал­ко енергоемко, ни трябват сериозни инвестиции. Но тъй като парите ще стават все по-ценни, защото ги няма (българите не спестяват, а парите на Америка и Европа потънаха в имо­ти с малка стойност), ще се вдигнат лихвите. Цените на машините и тех­нологиите в нашия бранш ще стават по-евтини, така че фирмите с по-мал­ко кредити и налични пари кеш ще оце­леят по-силни от кризата.