PolyGrafia

Във връзка със световната финансова и икономическа криза, сп. Полиграфия се обърна към ръководителите на едни от най-големите български предприятия в бранша за отговор на три актуални въпроса.

Смятате ли, че световна­та икономическа криза ще засегне и България? Усещате ли вече някакви признаци за това?

Христо Стайков: Това е неизбежно. По-скоро, въпросът е „Доколко...?“

Признаците за това са много и най-разнопосочни: Изчезна тежката строи­телна техника по улиците на София; По друг начин се преговаря с банковите ин­ституции; Има много повече отговори­ли на обява за работа, пък и мотивите на кандидатите се промениха; Намаля натискът за повишение на заплатите; По-трудно се събират заработените пари; На изложението „Винария 2009“ но­вите серии вина бяха необичайно малко; Намаляха част от поръчките...

Хари Джераси: След първото триме­сечие на 2009 г. вече няма място за предположения. Мога със сигурност да отговоря положително — кризата засегна България, а също и сектора, в който J-Point работи. Междуфирме­ната задлъжнялост е основният про­блем, пред който сме изправени, но не е единствен. В дигиталния печат на­блюдаваме притеснителни тенденции вече повече от година. Дано не проз­вуча крайно, но извън глобалните ико­номически фактори, браншът сам съз­даде предпоставки да изпадне в криза. Визирам необоснованото сваляне на цените в сектора, на което ставаме свидетели. Няма как да се избегнат не­благоприятни последици, когато под конкуренция се разбира ценова война.

Ние сме фирма, която винаги се е стремяла да предложи най-доброто на своите клиенти. Поддържането на това ниво изисква постоянни инвести­ции в нови технологии, обучения и квали­фициране на персонала. Този път в усло­вия на криза и нелоялна конкуренция не е лек, но сме решени да го следваме.

Калин Генчев: Да, мисля, че световната икономическа криза засегна България още през третото тримесечие на миналата година. В момента наблюдаваме ефекта от нея и засилващата се стагнация.

Владимир Георгиев: Независимо от из­разените до този момент мнения от страна на политици и експерти, счи­там, че всеки един от нас е вече убе­ден, че кризата не само се отразява върху страната ни, но и я е обхвана­ла. Преките чужди инвестиции, които през годините играеха решаваща роля в стопанското ни развитие, очевид­но намаляват. Чуждите инвеститори са в изчакваща позиция. Финансиране­то на инвестиции се извършва преди всичко със собствен капитал.

Регистрираните в България друже­ства, собственост на чужди компании, провеждат задължителните мерки за икономии и свиване на търговската дейност. Това е продиктувано не само от предприетите от отделните чуж­ди компании мерки за оздравяване или оцеляване в сегашните условия като цяло, а и заради очевидно свитото по­требление във всички сфери на стопан­ския живот у нас.

Мисля, че всички колеги вече са ре­гистрирали спада на потребление на изделията на полиграфическата индус­трия. Преобладаващата част от тър­говските дружества свиват бюджети­те си за реклама.

Ясен Висулчев: Да. Намалени обеми на продажбите. Забавени плащания. От­ложени конкурси.

Предвиждате ли антикри­зисни мерки във Вашето предприятие? Ще има ли, например, съкращения на ра­ботна ръка?

Христо Стайков: Преди около година, доста преди да се заговори за кризата, във всяка фирма изработихме страте­гия за развитие и оптимизация на про­цесите. По време на Drupa 2008 конкре­тизирахме тези идеи с инвестиционни планове. След като стана ясно, че кри­за има и тя неминуемо ще почука на на­шата врата, направихме обсъждане с управителите и съдружниците на три­те компании, при помощта и на кон­султанти. Не можахме да набележим други съществени мерки освен продъл­жаване на започналото вече преструк­туриране — и то продължава...

Дали ще има съкращаване на „ра­ботна ръка“ — всяка от трите фир­ми си има управители, които решават кого да назначат и кого да освободят, но като цяло засега не предвиждаме. Доколкото знам, дори се търсят специ­алисти за някои ключови позиции...

Хари Джераси: Към днешна дата ан­тикризисните мерки в нашата орга­низация вече са факт. Отдавна следим индикациите на пазара и макроиконо­мическите фактори. Имайки визия за процесите, не можехме да чакаме кри­зата да ни застигне. Мерките, които взехме са насочени към оптимизиране на всички разходи и за съжаление включ­ват съкращение на персонал. Хора­та са най-големият капитал на J-Point и това бе наистина трудно решение и от управленска, и от човешка глед­на точка. Но оптимизирането на дей­ността гарантира спокойствието на хората, които остават в нашите ре­дици. Направихме необходимото, за да срещнем трудностите и да продължим напред.

Калин Генчев: В нашия сегмент, в мо­мента, все още е рано да се гово­ри за антикризисни мерки, но няма да са изключени и евентуални съкраще­ния на работници и намаляване на дру­ги разходи, с цел по-добра финансова ефективност.

Владимир Георгиев: На този етап счи­таме за целесъобразно да намалим не­нужните производствени разходи.

Назначаването на нови служите­ли е сведено до минимум. Не считаме за разумно на този етап да пристъп­ваме към съкращение на персонал. По–смислено е да се концентрираме към запазване на клиентите си и към при­вличането на нови. Естествено, ние работим върху оптимизирането на ра­ботата на отделните звена на друже­ството и не е изключено, при очерта­ващо се влошаване на резултатите, да пристъпим към внимателно обмислено свеждане на числеността на персонала до оптималните ù стойности в услови­ята на криза.

Ясен Висулчев: Прецизно управление на финансите и инвестициите. Не пред­виждаме съкращения.

Колко дълго, според Вас, ще продължи кризата и какви ще са последиците от нея за българската печатарска индустрия?

Христо Стайков: Надяваме се — не много дълго, но че няма да отмине за месец–два е повече от ясно...

Чувал съм, че китайският йероглиф за криза е съчетание на други два — опасност и възможност. Тези, които виждат в кризата повече опасности и предприемат неадекватни мерки — ще имат и големи проблеми. Тези, които успеят да видят в кризата повече въз­можности и успеят да ги реализират — дори ще имат значително развитие. Има колеги, които вече се възползват от възможностите, които кризата им предоставя... Моите най-искрени поз­дравления за това!

Хари Джераси: Труден въпрос. Иска ми се да гледам оптимистично, но в дълго­срочен план предстоят нови икономи­чески предизвикателства — падане на валутния борд и преминаване към евро­то. Моята оптимистична прогноза е, че дотогава бизнесът ще се е съживил от настоящата икономическа криза и сравнително леко ще преодолее след­ващите трудности. Песимистичната прогноза обаче е свързана с доста по-дълъг период на икономическа деста­билизация и настъпването на неясни времена за родния бизнес. При всички случаи обаче бихме могли сами да си по­могнем, ако защитаваме интересите си на браншово ниво.

Калин Генчев: Според мен финансова­та криза ще премине до края на 2009 г., но нивата на икономически растеж от 2007 г. — 2008 г. ще се достигнат не по-рано от края на 2010 г. Не само в печа­тарската индустрия, но и във всички останали сфери ще се наблюдава раз­местване на пластовете и консолиди­ране на бизнеса.

Владимир Георгиев: Не бих се наел да дам прогноза. При условие, че останем в усло­вията на валутен борд, поне нямам опа­сения, че би се стигнало на срив на лева.

Притеснява ме липсата на коорди­нирани действия за противодействие на кризата. А не сме застраховани и от извършването на политически грешки, както в страните с развита икономи­ка, така и у нас.

Ясен Висулчев: Вероятно до края на 2010-та. Надявам се да няма фалити, но е вероятно да има сливания и изку­пувания.