PolyGrafia

Във връзка със световната финансова и икономическа криза, сп. Полиграфия се обърна към ръководителите на едни от най-големите български предприятия в бранша за отговор на три актуални въпроса.

Смятате ли, че световната икономическа криза ще засегне и България? Усещате ли вече някакви признаци за това?

Стефан Вълев: Да — това е видно за всеки — вече е засегнала и България.

Марин Вълканов: В България вече има финансова криза, макар и доста преу­величена. Това става ясно от голямата междуфирмена задлъжнялост, която от своя страна е ефект от защитна­та система на банките.

Чавдар Дишков: Определено кризата вече е и у нас. Независимо дали гово­рим за рецесия, или само за влошава­не на икономическия климат, кризата и нейните негативни отражения вър­ху печатарската индустрия в България вече са факт.

Основните признаци на кризата в бранша се виждат с просто око и са свързани не само с драстично намале­лите поръчки, свитите тиражи, оря­заните рекламни бюджети на най-голе­мите клиенти на печатниците, но и с лавинообразно нарастващата задлъж­нялост между фирмите, която на фона на ограниченото до минимум банково кредитиране неминуемо ще доведе и до отпадане от пазара на по-неконку­рентоспособните предприятия.

Като доставчик на оборудване и консумативи за печатни и довърши­телни процеси фирма „Мюлер Марти­ни България“, както предполагам и ос­таналите колеги търговци, отчита в последните месеци рязък спад в про­дажбите, забавяне на плащанията от страна на традиционно добри и до този момент изрядни клиенти на на­шата фирма, както и отлагане или от­каз от заявени и подготвяни инвести­ционни проекти.

Предвиждате ли антикризис­ни мерки във Вашето предпри­ятие? Ще има ли, например, съкращения на работна ръка?

Стефан Вълев: Както знаете, ние сме част от концерна manroland AG, който е с трансрегионална и мултинационал­на структура. Затова мога да кажа, че с „антикризисните мерки“ — така как­то ги наричаме към днешна дата, кон­цернът започна още в средата на мина­лата година. Ето защо сега се отчита, че manroland AG е сред най-подготве­ните за кризата фирми в бранша.

Марин Вълканов: Ние смятаме, че ос­новното за нашия бизнес е да бъде максимално ликвиден, за да може да из­държи на предизвикателствата на кри­зата. Постигаме това посредством внимателен анализ на финансовото по­ложение на нашите клиенти, банков факторинг и по-прецизно планиране на складовите наличности. Съкращения на работна ръка няма да има, дори пла­нираме нови инвестиции и нови работ­ни места.

Чавдар Дишков: Антикризисните ни мерки са свързани с активизиране на дейностите ни по проучване на ре­алните нужди на пазара в момента, с намиране и предлагане на адекватни технологични и системни решения, съ­образени със спецификата на работа във всяко конкретно предприятие от бранша, което притиснато от криза­та, търси начини за оптимизиране и преструктуриране на производства­та си.

„Винаги близо до клиента и винаги в помощ на клиента“ — това за нас не са празни думи, а основен принцип на рабо­та. В ситуация като сегашната този малко високопарно звучащ девиз се из­пълва с реално съдържание, защото именно сега е моментът да се разпоз­наят истинските нужди на клиента, из­паднал в сложна ситуация и да се опи­таме действително да му помогнем със съвет или с подходящо техническо решение. В този смисъл, в ситуация на криза, когато продажбите неминуе­мо спадат, нашата работа като кон­султанти се увеличава, така че не ми­слим за съкращаване на персонал като някаква антикризисна мярка.

Колко дълго, според Вас, ще продължи кризата и какви ще са последиците от нея за българската печатарска индустрия?

Стефан Вълев: Това е много труден въ­прос, на който аз едва ли мога да от­говоря. По-компетентни в това от­ношение са анализаторите, макро- и микроикономистите. Аз мога само да кажа, че е почти сигурно, че тя ще за­върши най-напред в централно- и запад­ноевропейските държави, след което и при нас.

Печатарската индустрия е пря­ка функция и отражение на развитие­то на икономиката. Всички последици, които наблюдаваме в икономическата сфера в нашата страна, в по-малка или в по-голяма степен ще бъдат факт и в полиграфическата индустрия.

Марин Вълканов: Всеобщ факт е, че икономистите са добри в това да обясняват защо нещо се е случило, а не в това да правят прогнози какво ще се случи. В този ред на мисли, един свето­вен анализатор каза, че леките положи­телни тенденции, които наблюдаваме сега, не са индикатор за подобряване на положението, а „... подскачане по дъ­ното...“. Логично е да предположим, че механизмите в нашата икономика са догонващи по отношение на световна­та макроикономика. Ние смятаме, че първо трябва да се стабилизира амери­канската банкова система, след нея ев­ропейската и чак след това българска­та. Това ще трае минимум една година от настоящия момент. Последиците за нашата индустрия ще са: 1. Прераз­пределние на пазара между печатници­те, поради фалити на неликвидни пред­приятия; 2. Същото е възможно да се случи не само с печатници, но и с фир­ми-доставчици. 3. В бъдеще време фир­мите ще се научат да ползват кре­дити доста по-умно и да управляват разходите си доста по-оптимизирано.

Чавдар Дишков: Аз лично не се наемам да прогнозирам колко дълго би продъл­жила сегашната криза. Що се отнася до последиците от нея за българска­та печатарска индустрия, отговорът не може да бъде еднозначен за всич­ки. Като търговец естествено съм привърженик на тезата, че именно по време на криза трябва да се инвести­ра в ново и съвременно технологично оборудване.

За всяка криза рано или късно идва край и никак не е маловажно как ще стартира едно предприятие още в първите дни, когато се забележат признаците на последващ икономиче­ски възход. Дали с евтини, но грохнали от старост машини, закупени „супер изгодно“ по многобройните оферти на търговците на употребявана техни­ка по време на криза, или с ново тех­нологично оборудване и съвременни системни решения, ориентирани към пазара на бъдещето.

Тук се изкушавам да цитирам Джон Ръскин, известен икономист от края на IX век: „Не е разумно да платиш твърде скъпо, но е много по-лошо да платиш твърде малко. Ако платите прекалено висока цена, ще загубите малко пари — това е всичко. Ако платите твърде малко, понякога губите всичко, защото това, което сте купили, не е в състо­яние да върши това, за което сте го купили. Законът за равновесието в ико­номиката забранява да се плаща малко и да се получава много — това е невъз­можно. Когато правите сделки с този, който предлага най-ниската цена, бих ви посъветвал винаги да калкулирате в цената и риска, който поемате. И ако направите правилно тази сметка, ще установите, че всъщност с тези пари можете да платите за нещо по-добро.“

Решението, разбира се, всеки тряб­ва да вземе сам, а дали е бил прав, ще покаже единствено бъдещето, за кое­то аз, въпреки всичко, съм оптимист. Затова и ще завърша с любимия ми виц за песимиста и оптимиста, особено актуален по време на криза:

Песимистът както обикновено се оплаква, че положението е толкова зле, че по-лошо не може и да стане. А опти­мистът, както винаги ведро настро­ен, приятелски го окуражава: Може, може...

Оптимистичен финал се получи, няма що...