PolyGrafia

*Пълния вариант на интервюто можете да прочетете в бр. 1/21 на сп. полиграфия

„Има два отрасъла, на които коронакризата няма да се отрази сериозно. Това са хранително-вкусовата и фармацевтичната промишленост и свързаните с тях браншове.“ (...)

„Водеща в сегашната ситуация ще продължи да бъде ИТ сферата. В същото време всички започваме да разбираме, че не можем без земеделието и хранително-вкусовата промишленост. Много хляб и бъдеще има в тях.“ (...)

„Един от малкото плюсове на коронакризата беше, че много бързо – буквално за седмица-две, прескочихме в дигиталния свят.“ /бр. 2/20 на сп. полиграфия/

Г-н Кънев, какво очаква българския бизнес?

Годината ще бъде тежка за българската икономика. Предполагам, че спадът ще е в рамките на очакваните 4 до 8%. Така предричат всички. Възстановяването на цели отрасли ще е много трудно. Тук на първо място отново поставям туризма, и то международния туризъм, защото да се разчита само на малките хотелчета и къщи за гости е прекрасно, но на нас ни липсват 3-те милиона туристи от Англия, Германия, Русия, Скандинавия... които всъщност формираха основното перо в приходите на българския туризъм. В много тежко състояние е транспортът, и то не само въздушният, а целият международен и вътрешен транспорт. Хората са уплашени, избягват да ползват обществения транспорт. Страхът според мен е най-тежкото поражение от пандемията.

В същото време няколко отрасъла – електронната търговия, IT сектора, фармацията – направиха страхотен бум. Заради пандемията изведнъж се оказахме принудени да преминем на дигитално обучение, за което години наред се коментираше, че нашето образование изостава. Видяхме, че само за няколко месеца то стана факт. За всичко това аз съм по-скоро умерен оптимист, защото живият контакт, общуването между ученици/студенти и преподаватели не може да бъде заменено от никакво онлайн обучение. Да, за месец-два, за три, за половин година можем да го приемем, но би било абсурдно то да остане окончателно и единствено.

Напоследък живеем и работим „ден за ден“. Означава ли това, че планирането за по-дълъг период от време е невъзможно?

Не е невъзможно, но е малко вероятно, защото средата е доста турбулентна. Нашият полиграфически отрасъл също е подвластен на новите течения, на дигитализацията на икономиката и на живота на обществото. Спомнете си в рамките на последните 5 до 10 години кои бяха основните опорни точки на българската полиграфия, кои брандове, т.е. кои продуктови сектори бяха водещи и колко различна е ситуацията сега. Аз лично трудно мога да прогнозирам за период от 2 – 3, до 5 години в какво е добре да се инвестира и какви ще бъдат резултатите от планирането. Истината е, че когото и да попитате, каквото и да ви отговори, сигурно ще бъде вярно, т.е. никой не може да прогнозира как ще се развие всичко.

Предимство или недостатък в условията на криза е фактът, че българската икономика е малка?

Българската икономика е част е от европейския пазар. Над 76% от износа на страната ни е ориентиран към ЕС. Фактът, че за пръв път преди две години България успя да формира над 50% от целия си брутен вътрешен продукт от износ, показва в каква степен сме зависими – в това число и полиграфията като спомагателен отрасъл на големите индустрии. Българският бизнес зависи изцяло от развитието на икономиката на ЕС и от глобалната икономика.

От друга страна, като малък пазар, за разлика от големите конгломерати, ние сме много по-гъвкави. Всичко в момента се решава от пазара.

Как ще коментирате пакета от мерки на антикризисната програма на правителството?

Както казах и преди осем месеца, за мен приетата програма „60/40“ е нелогична, неразумна, слабо работеща. Въпреки отчетените от правителството няколко стотин хиляди спасени работни места, програмата се оказа слаба. По друг начин биха стояли нещата, ако същата беше „80/0“ или „60/0“ и беше насочена към всички свободни професии. Държавата трябваше да даде минимална заплата и осигуровки на хората със свободни професии. Ако си спомняте, от самото начало предупредих, че системата с милиардите, които Българската банка за развитие предостави като гаранции на търговските банки за отпускане на кредити, няма да проработи, и тя наистина не проработи – до момента са отпуснати само 180 млн. лева, защото обезпечените с пари търговски банки, които не се интересуват от гаранциите на държавата, започнаха да изискват от търговските дружества трудноизпълними условия за кандидатстване.

Много полезно за бизнеса беше удължаването на кредитния мораториум, който БНБ одобри в края на м.г. и удължи с три месеца в началото на т.г. Нещото, което сработи, беше финансирането на българския бизнес с над 8 млрд. лв., колкото са дълговете му към банките.

Ако опитаме да погледнем позитивно на случващото се, дигитализацията и екологичният начин на живот ли са единственият положителен ефект от пандемията, или има и друго?

Положителното е, че много от нас сме живи и здрави. Оттук нататък на всички колеги желая само здраве. Положителното е и че в един момент си дадохме сметка, че живеем в измислен свят, че сменяйки телевизора/пералнята и т.н. на всеки две години, ставаме съучастници на много от производителите, чиято цел е подмяната на оборудването веднага след изтичане на гаранционния му срок. Дадохме си сметка, че изсмукваме жизнените сокове на майката Земя. Положителното е, че започнахме да живеем осъзнато. Положително ще е също да можем да възобновим срещите на Съюза. Това е и най-горещото ми желание – да сме здрави и да започнем да се събираме на всеки 2 – 3 месеца, да организираме кръгли маси, да говорим за бизнес, каквато всъщност беше идеята за създаването на СПИБ.

Статията е публикувана в брой 1 / 2021.