PolyGrafia

Г-н Йоринк, как изглежда най-общо икономиче­ската ситуация в областта на опаковъчната индустрия в Германия и в частност — при про­изводството на щанцформи за опаковки?

Юрген Йоринк: Ние сме в сравнително благоприятната си­туация, че в Германия консумацията на частните потреби­тели почти не е намаляла. Силно засегнати от настоящата криза са автомобилната и машиностроителната индус­трия, доколкото зависят от експорта. Производството на потребителски стоки е по-малко засегнато, а и опаковките за тях са необходими така или иначе. За нашите щанцформи намираме такиви начини на действие, че да понасяме срав­нително малко сривове. Дори може да се каже, че нашата ин­дустрия — тази за производство на щанцформи — е донякъ­де „нециклична“, защото в кризата се създават много нови опаковки. Например, опакованите единици са по-малки, а про­дължават да се продават на същата цена — следователно, изисква се нова опаковка, по тази причина нашият пазар е „нецикличен“.

Казано накратко: по отношение на щанцформите за опа­ковки почти не забелязвам срив. Да кажем, че през тази го­дина сме произвели 5% по-малко в сравнение с миналата, но това може да се дължи и на друго — при щанцформите си­туацията с поръчките винаги се променя много динамично, това може е да е случайно. Считам, че като цяло през тази година ще имаме същия оборот, както в предходната.

Вие сте от две години на пазара в България. Защо решихте да инвестирате именно тук?

Юрген Йоринк: Един мой добър приятел, господин Канак, с когото имам обща фирма в Чехия от 13 години, ме попита, дали не се позаинтересувал от фирмата тук, в Горна Оря­ховица — фирма „Канак“. Той ми предложи да участвам в нея, за да приложа опита си и да я развиваме заедно. Запознах се с фирмата и видях, че в нея се крие голям потенциал. Ос­вен това установих, че България е много интересна стра­на. Най-много ме изненада фактът, че навсякъде е много зе­лено, с много гори и красива природа...

Оправдаха ли се очакванията ви? Какво мисли­те за пазара на щанцформи в България?

Юрген Йоринк: Очакванията ми се оправдаха дотолкова, че виждам колко много работа ни чака. Може да се каже, че Бъл­гария е един проблематичен пазар, защото много фирми се опитват да изработват сами щанцформите си, а не да ги купуват от производителите-професионалисти — това е единият фактор. Вторият фактор е изключително лошият „морал при плащанията“, непознат за мен в Германия, който често ни създава истински трудности. След като си произ­вел и доставил една щанцформа и след това не получаваш парите си, по-добре да си останеш вкъщи и да си вдигнеш краката, вместо да работиш. Наистина това е проблем в България.

Третият утежняващ фактор е нерешителното поведе­ние на банките по отношение на инвестиционните креди­ти. Когато след дълги преговори получиш оферта за креди­тиране от банката, предложеният лихвен процент е до три пъти по-висок в сравнение с Германия.

Но се надявам, че нещата ще се подобрят. Надявам се, че особено чрез интегрирането в Европейския съюз, пове­дението в икономически аспект, както и „моралът при пла­щанията“ ще се уеднаквят.

Какви според Вас са тенденциите за развитие в този сектор и в каква посока ще се развиват Вашите фирми?

Юрген Йоринк: Говорейки за тенденции, трябва да погле­днем към клиентите си. Нашите клиенти се оборудват с все по-скъпи машини, които трябва да работят почти не­прекъснато, да имат кратко време за настройки и въз­можно най-малко престои. Това поражда отговорността, нашите щанцформи да са все по-прецизни и с по-добри ха­рактеристики. Ако трябва да говоря за тенденции, ще кажа, че от една страна е категоричен факт, че сме по-до­бри от конкурентите или от фирмите, които произвеждат сами щанцформите си. Трябва да бъдем по-добри, трябва да бъдем по-бързи и затова трябва и да инвестираме — в още машини, освен тези, които вече имаме — лазерната инста­лация и инлайн обработката Трябва да се реализират инвес­тиции например, в машини за рязане с водна струя и др., за да станем подчертано по-бързи и по-добри.

Друго наше намерение е, в близко бъдеще да произвеж­даме тук, в България, и ротационни щанцформи за обработ­ка на велпапе. Те все още не се произвеждат и предлагат на българския пазар.

Съществуват ли иновации в това направле­ние — в щанцформите и в технологиите от този бранш?

Юрген Йоринк: Да, има нови системи за отстраняване на отпадъците — при големите щанц-автомати отпадъците се „отчупват“ и извеждат при щанцоването на целия лист — трябва да се снабдим със съществуващи нови системи, кои­то да внедрим в България.

Нова технология, например, е рязането на гумите с во­дна струя, а не с ножица или обработване на ивици. Гумата изхвърля продукта и се изисква по-висока прецизност, от­колкото досега. Затова „изхвърлящите“ гуми се режат с во­дна струя в съответствие с данните, подготвени пред­варително за щанцформата. Точно такава инсталация, работеща с водна струя, вероятно ще е следващата ни ин­вестиция, редом с необходимото оборудване за производ­ство на ротационни щанцформи.

Какви са впечатленията Ви като цяло от България?

Юрген Йоринк: Едно от впечатленията ми е, че България е подложена на значителни промени. Има много строителни обекти, което означава, че се инвестира, както и че са в ход съвременни икономически процеси. Тук навлизат модер­ни индустриални браншове. От друга страна, паралелното съществуване на много бедни и много богати, на съвреме­нен и остарял начин на мислене, тук е много по-ясно изразе­но, отколкото при нас.

Но както вече казах, в България най-силно ме впечатлиха природата и климатът. Когато работим в Горна Оряхови­ца, обикновено сме в Арбанаси. Арбанаси е прекрасно място, много ми харесва. Радвам се, когато съм там и ми доставя удоволствие да работя в България.