PolyGrafia

В началото на 2021-ва сп. полиграфия връчи своите годишни награди[1] за образователен принос, технологична инвестиция и развитие в областта на полиграфията. Носители на отличията за 2020 г. станаха „Дунав прес“ АД (категория „Технологична инвестиция“), „Друкфарбен“ ЕООД (категория „Устойчива заетост и развитие“), доц. Росица Сарджева (категория „Образователен принос“).

Носителят на наградата на сп. „Полиграфия“ в категория „Образователен принос“ за 2020 г. – доц. Росица Сарджева, в откровен разговор за висшето образование и тенденциите в областта на печатно-информационните технологии.

Доц. Сарджева, в бранша Ви познават като човек с богата академична и научна биография. В коя от двете взаимосвързани сфери на дейност се припознавате в по-голяма степен – в преподавателската или в научната?

Въпросните сфери в академичната практика са взаимно предпоставени и представляват двете страни на едно цяло. Не може да се преподава без перспектива за изследване и това е валидно за всяка област на знанието. Всичко това рефлектира в пряката работа със студентите, в подбора на подходящ екип по избрана тема, в преценката на конкретните индивидуални възможности. Разбира се, за една задълбочена изследователска работа са нужни и други условия – материална база за научното изследване, финансова подкрепа и т.н.

Що се отнася до моите търсения и изследвания, те бяха сред приоритетите ми още в студентските ми години, а скоро след завършване на висшето образование – и в реализацията на докторската ми дисертация. Впоследствие този фокус се запази и в практическата ми работа, и в работата ми като хабилитиран преподавател.

Същевременно винаги съм смятала, че преподавателят трябва да бъде пример за своите студенти, да заслужи тяхното уважение, да бъде компетентен, начетен и в крак с новостите. Приемала съм всякакви предизвикателства, свързани с натоварване с допълнителна работа в преподаването. За всичко това съм се старала да бъда на ниво, или както се казва – да бъда неформален лидер за своите студенти.

Освен това никога не съм приемала, че знанието, което имам, е изначално достатъчно. Бях любопитна към всичко ново, търсех обясненията в основата на нещата, без да приемам наготово клиширани теории. Тази взискателност към себе си прилагах и към студентите, за което те навярно са ми благодарни... За мое голямо удовлетворение се срещнах и работих с много умни и амбициозни момчета и момичета – дипломните разработки на някои от тях бяха публикувани в чуждестранни списания и докладвани на конференции в чужбина. Някои от тези мои студенти в момента са асистенти в ТУ – Пловдив.

Следите отблизо новостите в областта на печатно-информационните технологии. Какви са тенденциите, на които трябва да се обърне внимание?

Информацията днес се разпространява по мултиканални технологии, чрез мултимедиен информационен трансфер. Единственият изход за печатната комуникация е т.н. стратегия Blended Print, т.е. печат плюс алтернативни дигитални комуникации, която разширява хоризонта на индустрията. Казано по друг начин, това е BI-Textuality, печат + дигитална комуникация. В този контекст тенденциите и сега, а и в следващите години ще се формулират от понятието Print Plus.

Темпото на развитие в печата днес се диктува от дигиталните технологии във всички области, което включва различен начин на интегриране на цифровите процеси в производството. Общото при тях е, че печатният продукт се произвежда от машини, които се управляват и действат на основата на пълно цифрово описание на процеса, а самата печатна машина е сведена до едно периферно устройство в рамките на мащабна компютърна системна с различна конфигурация. Главното тук е надеждната гъвкавост – персонализацията, печатът на променлива информация VDP (Variable Data Printing) и целенасоченото производство за определени целеви групи по схемата Printing-on-Demand. Тук непрекъснато се откриват и неограничени възможности за комплектоване на хибридни продукти чрез комбинация на конвенционални и дигитални печатни системи.

Това са тенденциите в по-широкия смисъл на думата.

През последното десетилетие печатните технологии направиха неимоверен скок и продължават да се развиват с бурни темпове. Възможно ли е образованието да настигне практиката?

Образованието може и трябва да върви в крак с практиката, с бизнеса. Тук е необходимо разбиране и подпомагане в двете посоки. Ефектът от доброто образование ще рефлектира в практиката, но и практическите занимания ще актуализират и допълнят фундаменталните.

Учебната, учебно-производствената и преддипломната практика на студентите трябва да се провежда в съответствие с новите приоритети, в предприятия на високо съвременно технологично ниво, където могат да се видят конкретни технологично-производствени схеми на всички видове печатни способи, актуални към настоящия момент. У нас има вече такива предприятия. Това е още по-важно сега, когато при наличната остаряла материална база във висшите училища и липсата на средства за нейното обновяване новостите могат да се видят единствено в реалните условия на индустрията. Но за да се случи това, са необходими воля и желание от самата индустрия. А за висшите учебни заведения е важно да поддържат ползотворна връзка с нея, със съответните браншови структури, както и с международните асоциации по Graphic Arts Education, осъществявайки взаимодействие по приоритетните направления.

Ако имаме потребност и искаме да развиваме у нас специалност, свързана с печата, е необходимо да се разработи цялостна ресурсно и съдържателно обвързана концепция за двете образователно-квалификационни степени „бакалавър“ и „магистър“, както и за по-висшата трета степен „доктор“. И това да стане чрез планиране и непрекъснато подобряване на общото качество на подготовката, привеждайки я в синхрон със състоянието на съвременната световна печатна индустрия. Необходимо е създаването на добри условия, които да покриват реално посоката на индустрията. А и ако използваме парите си мъдро, можем да движим тази индустрия напред, създавайки кадри, които да станат нейния гръбнак.

Съотнесена към съвременните технологии за печат, как според Вас би трябвало да изглежда учебната програма на един ВУЗ, за да поддържа адекватни на практиката полиграфически специалности?

„Полиграфически специалности“ като понятие вече е неточно. Тук говорим за по-широкоспектърни специалности в областта на печатната комуникация. Учебните планове и програми трябва да са разработени така, че да гарантират качествено инженерно образование на студентите, тяхното кариерно ориентиране, развитие и професионална реализация.

Най-важното е тенденциите в печатната комуникация, които сега са общовалидни, да станат приоритет и за обучението във висшите училища у нас.

Какво трябва да се промени в учебните програми и планове съобразно новите условия в развитието на печатните технологии? Основата на учебните програми по печат за новите курсове трябва да бъде насочена предимно към т.нар. digital graphic arts, media publishing, digital printing, multimedia и т.н. Необходимо е тази концепция да намери място в обучението в нашите висши училища, да го промени, повишавайки нивото на студентите, а и това на преподавателите.

Печатът, или печатната комуникация трябва да се разглежда като една динамична сфера, не само като практика, но и като обучение на инженерни кадри. Новото поколение работници в скоро време изобщо няма да използва старите печатни машини, няма да използва различните междинни носители, а ще интегрира печата с електронните медии, поставяйки още едно „multi“ в мултимедията. Всичко това е важно за бъдещото развитие на специалността.

[1] Носители на отличията в годината (2019) на учредяването им станаха: проф. Кристина Върбанова-Денчева, УниБИТ (категория „Образователен принос“); Стефан Василев, управител на печатница „Сира“ (категория „Технологична инвестиция“); Димитър Тафков, управител на печатница „ТАФпринт“ (категория „Устойчива заетост и развитие“).

Статията е публикувана в брой 1 / 2021.