PolyGrafia

Какво очаквате да се промени за Вашата фир­ма с влизането на България от 01.01.07 г. в ЕС? Готови ли сте за тези промени и мислите ли да участвате в конкуренцията на европей­ско ниво?

Петър Кънев: Много трудно е да се отговори на тези въпро­си. По отношение на очакваните промени ще кажа, че това, което реално усетихме още от първите дни на януари, е отпадането на митническите бариери както за внос, така и за износ, което е значително облекчение за нашата рабо­та. А относно това — доколко сме готови да се намесим в разпределението на пазара в Европа — мисля, че не сме готови. Според мен, на този етап, за българската полигра­фия не е толкова важно да започне да изнася продукция в Европейския съюз, колкото да успеем да върнем в България продукцията, която се печата навън.

По мои наблюдения в Турция, Италия, Словения и Румъния, както и в още някои други страни, се печата наша продук­ция за няколко десетки (може би и над сто) милиона евро годишно. Ако успеем да си върнем тях на първо време, това ще бъде успех за нашата икономика.

Има и още една голяма битка — китайската печатарска промишленост срещу източноевропейската. Вече имаме запитвания дали можем да поемем европейските поръчки, които сега се изпълняват в Китай и региона. Като пример ще посоча Полша, Словения и Унгария, които успяха да от­клонят част от тези поръчки към себе си. Все още имаме много работа, докато успеем да постигнем китайските цени и качество. И това е другата посока, в която ще тряб­ва да се борим за преразпределение на пазарите.

Пламен Петков: Ще се адаптираме към европейските изисквания. Смятам, че отговаряме на критериите за ко­личество и качество на полиграфическата продукция. За­дължително трябва да излезем от рамките на българския пазар в по-голяма степен за в бъдеще. Имаме възможност за подобряване на пазарния дял.

Мариян Кенаров: Не очаквам нищо ново и различно, тъй като работя в бранша вече 15 години. Промените са свър­зани с по-добро качество. Очаквам да разширя контактите си с държави от ЕС и най-вече с Румъния. Добри бизнес от­ ношения сме имали със Сърбия, Македония, Босна и Херцеговина. Там проблемът е в двойното данъчно облагане — 10% мито, което оскъпява полиграфическите услуги.

В каква насока планирате да работите по-интензивно — увеличаване обема на произ­водството, повишаване на качеството, нови инвестиции, задълбочаване на контактите и съвместната работа с клиентите, подобряване на квалификацията на собствения Ви изпълнителски състав, подобряване на органи­зацията на работния процес, автоматизация на производството, въвеждане на съвременни управленски методи и още какво?

Петър Кънев: Ще работим интензивно във всички от избро­ените насоки. По повечето от тях сме работили и досега, но тази година може би най-голямо внимание ще отделим на иновациите, защото не трябва да пропускаме тенденции­те в европейската полиграфия и по-специално в „младата Европа“ — новите 10 страни-членки, защото те са „лакмуса“ накъде ще върви полиграфията в България. Много трудно е да се сравняваме с немската или френската полиграфиче­ска индустрия, но тенденциите в полската, унгарската или чешката са верен ориентир за тенденциите, които пред­стоят да се установят и у нас.

Пламен Петков: Насоката, в която работим, е съобраз­но ЕС. Клиентите търсят ниска цена, високо качество и къси срокове. За да успеем на европейския пазар, трябва да предлагаме такива условия. Много важно е автоматизира­нето на процесите.

Мариян Кенаров: Според мен всеки би желал увеличаване обема на производството, а ние все още имаме доста капа­цитет. От друга страна, качеството е постоянната наша задача. Всяка година инвестираме в порядъка на 400 000 евро, защото искаме винаги да сме „крачка напред“ пред конкуренцията.

Преди няколко години в България имаше кампа­ния под наслов „Изберете българското“. Като страна, която вече е част от Европейския съюз, бихте ли подкрепили европейските произ­водители на печатарски машини и материали на фона на китайската инвазия във все повече сфери на икономиката?

Петър Кънев: Като човек, който се занимава с бизнес, ще отговоря, че аз ще подкрепям само това, което ми е изгод­но. В рамките на шегата ще кажа, че ако европейските пе­чатарски машини, при същото качество на печат, ценово стигнат до нивото на китайските, с удоволствие бих рабо­тил само с европейски. Но там където моите сметки показ­ват, че трябва да работя с друг тип оборудване, го правя.

Пламен Петков: Имаме техника и от САЩ, и от Китай. Пазарът сам ще реши проблема — производителите трябва да предлагат продукти, чиято цена отговаря на качество­то. Нашите партньори от Европа се справят. Китай като голяма производствена сила няма как да не присъства на европейския пазар. Това е едно предизвикателство за произ­водителите в Европа.

Мариян Кенаров: Винаги съм се чувствал съпричастен. Предпочитам европейското качество пред китайските стоки. Друг момент е сервизното обслужване, тъй като все още не е изграден нормален сервиз за китайска техника в България. Затова сме избрали Heidelberg. Те са много до­бри в сервизното обслужване.

Какво мислите трябва да се промени в бъл­гарската печатарска промишленост и кои промени, според Вас, са с приоритетно значе­ние? Печатарската индустрия на коя европей­ска държава, Вие лично, смятате за еталон в бранша?

Петър Кънев: По последния въпрос — Германия. Тук спор въ­обще няма. А иначе — накъде ще тръгне развитието на бъл­гарската полиграфия — това ще покаже самият пазар.

В България определено през последните 2-3 години имаме много сериозно развитие на полиграфията като обновяване. Информацията, която имам от МАН Роланд България и Хай­делберг България, е, че в момента, като процент, в България се продават много повече нови, отколкото употребявани машини. Това е и една от разликите между нашия пазар и па­зара в Румъния. Някои обясняват този факт с развитието на лизинга в България през последните години. Може и така да е, но истината е, че у нас вече има много добри печат­ници със съвременна техника. Там пък, за съжаление, отново стигаме до проблема с квалификацията на кадрите.

Смятам, че развитието на полиграфията у нас ще бъде основно в областта на опаковките и флексопечата, където предстои да бъдат направени най-големите инвестиции в бъдеще, тъй като в момента сме най-изостанали в тази област.

Ще има и големи инвестиции в дигиталните техноло­гии. Във вестникарското производство и heatset техноло­гията не очаквам промени, тъй като там вече съществува насищане.
В книгопроизводството очаквам задържане на темпо­вете на развитие.

Пламен Петков: Държавата, която бих посочил като еталон при съизмерим статут в Европейския съюз, е Сло­вения. Въпреки че е няколко пъти по-малка от България, раз­витието на полиграфическата дейност е на изключително високо ниво като качество и ефективност. Ако се придър­жаме към техните критерии, ще имаме успех.

Мариян Кенаров: Печатарската промишленост най-трудно се променя в съзнанието на хората, както и цялата промишленост. Много говорим за Европа, но все още не ра­ботим по европейски. Първо относно самата работа, като уплътняване на работното време, и второ качеството. За­щото с европейски машини, хартии и мастила продуктът трябва да бъде на европейско ниво. Няма друг начин, към това трябва да се стремим. За мен човешкият фактор ви­наги е бил основен по отношение на квалификацията и прек­валификацията на кадрите. Смятам, че Италия е еталон за печатарската ни индустрия.

Социологическите проучвания показват, че българите са най-песимистично настроените граждани на Европа. Вие оптимист ли сте и защо?

Петър Кънев: Аз съм оптимист — не толкова затова, че се отвориха пазарите, колкото затова, че навлизаме в една друга бизнес среда, в която има „правила на играта“. Най-голямата опасност пред българския бизнес са нелоялната конкуренция и липсата на правила. Влизайки в европейска­та система, ние ще трябва да се съобразяваме с нейните правила, което е гаранция за стабилни и коректни бизнес отношения.

Пламен Петков: Аз съм оптимист, такъв съм роден. Иска ми се да достигнем стандарта и на по-близки до на­шето ниво страни — Чехия, Унгария, Полша, Словения и др. Държавата трябва да осигури необходимия контрол и да защитава позициите на бизнеса. Трябва да се ликвидира не­лоялната конкуренция и да се намери решение на проблема с квалификацията на кадрите.

Мариян Кенаров: Винаги съм бил оптимист. Въпросът опира до съзнанието и не виждам защо трябва да се страху­ваме от присъединяването на България към ЕС. Винаги съм си казвал „каквото за другите, това и за нас“. Ние всички трябва да вървим напред и да сме добре.