PolyGrafia

Честита награда, доц. Спиридонов! Изненада или очаквано признание беше това отличие за Вас?

Благодаря на екипа на сп. „Полиграфия“ за оказаната чест да съм носител на наградата за образователен принос. Приемам отличието като признание за усилията, които полагам, и свършената от мен работа в тази сфера през изминалите години. Движещата сила на човечеството (или поне на по-голямата част от него) е стремежът към развитие, към надграждане чрез постигането на нови, по-високи цели.

Може би в основната си част читателите на списанието знаят, че работата на преподавателя в техническа/инженерна област като полиграфията далеч не е скучна, нито само преподавателска, както повечето хора си представят. От нас се очаква да развиваме едновременно четири основни типа дейности – преподавателска, научна, приложна (работа с индустрията) и административна.

Това е причината постоянно да сме в течение на новостите в нашата област, да се информираме за непрекъснато изникващите иновации и технологии, в това число да си набавяме нови, доста скъпи книги, стандарти и статии, и на базата на десетките, понякога дори стотици източници, да разработваме своите лекционни курсове.

Паралелно с тези дейности за нас е задължително да произвеждаме качествена, експериментално обоснована научна продукция. В полиграфията това означава извършването на скъпоструващи експерименти в реални производствени условия. Често се случва пробите да изискват няколко тона хартия или сериозно количество други консумативи. В това отношение за нас е по-трудно, отколкото за колегите от сферата на науката, които може да правят проби, без да излизат от лабораториите.

След извършване на експериментите трябва да пишем статии и да ги публикуваме в реферирани международни списания, което също става трудно и бавно предвид минаването през „цедката“ на поне двама утвърдени международни експерти.

Отделно от това напоследък повечето списания станаха платени.

Положителното в случая е, че в областта на печатните технологии, полиграфията и производството на опаковки, или буквално преведено от английски – на графичните технологии, теорията и практиката вървят ръка за ръка. Това прави труда ни директно приложим, а нашите знания и ноу-хау – полезни за предприятията.

Признание за нас са много добрите оценки на работата ни и интереса към нея от колегите от аналогични университети в света. Постигнатите научни и научно-приложни резултати в направление полиграфия в нашия университет по нищо не отстъпват на постигнатите в подобните на нашата специалност западни университети, което се дължи на упоритостта и желанието ни за работа.

За съжаление условията и наличната техника, с която разполагаме, са далече от желаното ниво, но се надявам в скоро време това да се промени.

Други важни дейности за преподавателите по полиграфия в ХТМУ са връзките с индустрията, решаването на реални проблеми, оптимизацията на процеси, провеждането на консултации и т.н. Навремето точно този тип дейности ме привлякоха и в най-голяма степен оказаха влияние при избора ми на професията на преподавател. Знаех, че ако остана да работя в производството, няма да имам възможностите, които ми дава университетът да трупам знания и да ги прилагам в практиката.

Хубаво е, когато за всичко това преподавателят получи отличие за заслуги в образованието. Подобно признание повишава личностната мотивация, дава увереност, че пътят за постигане на поставените цели е верният.

Като обобщение мога да кажа, че разностранната преподавателска работа изисква креативност, отговорност и постоянно развитие. Затова и никога няма да чуете коментари от рода на „това няма да стане, защото…“. Търсенето и намирането на решение на проблемите е (или поне трябва да бъде) задължителен елемент от амплоато на преподавателя. Лично аз се надявам да остана верен на това амплоа и занапред.

Споделям всичко това, за да могат читателите на „Полиграфия“ да погледнат на преподавателската работа през призмата на предизвикателствата, пред които се изправяме и които ежедневно преодоляваме.

Дейностите, които коментирах дотук, са неотменна част от ежедневието на всеки университетски преподавател по света с единствената, но съществена разлика, че българските преподаватели са ангажирани и с организирането на финансирането на голяма част от тях, което отнема време и ресурси.

От доста време имам проектонамерение, наречете го мечта, за създаването на научен център (лаборатория), касаещ всички аспекти на печатните технологии, предпечата и производството на масова полиграфична продукция и опаковки.

Изграждането на такъв научен център (лаборатория) ще позволи извършването на цялостен комплексен анализ, изпитвания и консултации в областта на печатните технологии, материалите, производството на опаковки – от бариерните свойства през колориметрията до оказването на помощ при възникването на технологични проблеми и т.н.

Към настоящия момент, за да направим комплексни изследвания за постигането на даден резултат или за решаването на проблем, обикаляме разполагащите със съответната апаратура фирми и организации, а те далеч не са малко на брой. Същевременно в нашето направление и университет от 20 и повече години доказваме, че можем да извършваме тези дейности. Аналогичен пример е немският институт FOGRA, който се финансира едновременно от държавата и от немската полиграфическа индустрия. Разбира се, по отношение на мащаба не можем да се сравняваме с Германия. В България обаче трябва да имаме звено, което да прави обучения, анализи, тестове, оптимизация на процеси и т.н. Продължавам да недоумявам защо у нас при възникването на технологични проблеми в печатници със съвременно оборудване не се търси научно обосновано решение (визирам извършването на анализи и изпитвания, обучението и повишаването на квалификацията на служителите и т.н.), а директно се търси вината в консумативите (хартии, полимерни материали, печатни форми, мастила, лепила) или клиентските файлове за печат. В тази връзка не мога да не отбележа, че нивото на квалификация в немалко печатници и предприятия за производство на опаковки е под изискуемото – проблем, за който служителите нямат вина.

Положителното в последните години е нарастващият брой мениджъри, които инвестират в обучението на работници и служители, без да се притесняват, че утре същите може да отидат при конкуренцията. Практиката показва, че по-голямата част от служителите оценяват инвестираните в тях средства и остават лоялни към работодателите. Освен това машините и софтуерите в полиграфията  станаха доста сложни и не може да се разчита на адекватна работа с тях без познаването на фундамента и едновременно с това на новостите в нашата област. Обучението е задължително за операторите на съвременни печатни машини независимо от вида печат, служителите в предпечатните отдели и технолозите. Търговците също трябва да преминават периодично обучение, за да бъдат по-компетентни и убедителни пред все по-информираните клиенти.

Носител сте и на наградата на TAGA за европейска публикация в областта на полиграфията.

Да, така е. Преди време спечелих наградата на американската асоциация TAGA за европейска научна публикация в областта на полиграфията. От Асоциацията харесаха моя научна разработка, публикувана в немско научно списание за полиграфия, и я препубликуваха в тяхното американско списание. Мотивите им бяха, че са се спрели на нея, защото е научно-приложна и резултатите може директно да се адаптират в практиката. Във въпросната статия бях изследвал подходите и начините за преодоляване на проблемите в областта на определянето на коректното и оптимално намастиляване в голяма българска печатница. Този сериозен проблем имат почти всички печатници. Те обаче не го осъзнават, поради което приписват вината за неточностите при възпроизвеждане на цветовете на други независещи от тях причини.

Преподавате, провеждате изнесени обучения в печатници и фирми от бранша, консултирате, разработвате, внедрявате, администрирате, пишете статии… Как успявате да съвместявате всички тези дейности?

Трудно. Всеки ден е ново предизвикателство. Успявам с цената на много вложени усилия, труд и много пътувания. (Маршрутът София – Павликени и обратно, както и обиколките до всички други печатници в страната, с които работим, в комбинация с дестинациите зад граница, в повечето случаи е за сметка на личното ми време.) По-важното е, че не правя нищо по задължение, а защото все още ми доставя удоволствие.

Кой от разработените от Вас лекционни курсове се радва на най-голяма популярност сред студентите?

Бакалавърската ни програма „Дигитални и конвенционални печатни технологии и дизайн“, с която преди три години заменихме старата учебна програма по „Полиграфия“, е нова и все още няма завършил випуск по нея. Затова и не мога да дам обективна оценка за начина, по който студентите възприемат дисциплините, преди да са се дипломирали поне 2 – 3 випуска. Сигурен съм, че харесват най-много дисциплините, в които се изучават специализирани софтуери, управление на цветовете, колориметрия, проекти за разработване и дизайн на печатни издания и опаковки, и в по-малка степен (или никак) по-сложните дисциплини, в които се изучават машините, оборудването, технологиите и материалите. Сигурен съм и че с направените промени в новия учебен план за бакалавърската програма, в която драстично съкратихме тежките фундаментални дисциплини и увеличихме специализираните предмети и дигиталните компетенции, желанието и мотивацията за учене на студентите от началните и най-трудни курсове на обучение са значително повишени.

В магистърската ни специалност „Полиграфия“ се обучават предимно студенти с голям опит на ръководни позиции в печатниците. Типична за тях е жаждата им за знания, интересът, с който изучават дисциплините, свързани със стандартизация и оптимизация на печатните и технологичните процеси, дигиталния и конвенционалния печат, производството на опаковки, иновативните технологии и материали и т.н.

Както съм коментирал в предишни публикации в „Полиграфия“, повечето от нашите студенти (бакалаври и магистри) са работници и служители от бранша, решили да разширят познанията си или да придобият нови знания за съвременните технологии и материали във всички направления на нашата професия. Това е перфектният начин за решаване на кадровия проблем – чрез обучение при нас, в университета, а не чрез вземане на обучени работници/служители от конкуренцията. Още повече че държавата осъзна острата нужда от кадри в нашата област и обучението за магистри е безплатно, а за бакалаври – на практика символично.

Как изглеждат специалностите „Дигитални и конвенционални печатни технологии и дизайн“ и „Полиграфия“ три месеца след началото на учебната 2022/23 година?

Обнадеждаващо. И в двете специалности виждам мотивирани млади хора с желание за развитие и осъзната необходимост от инженерно образование, което означава, че са наясно с едно нещо: бъдещето е в инженерните специалности като нашата, IT специалностите и медицината.

От 2016 г. насам преподавате и на учениците от ПГАТ „Цанко Церковски“ в Павликени. Какво Ви провокира да приемете това предизвикателство и бихте ли го направили отново?

Винаги съм готов да помагам на деца, които са мотивирани и имат желание да изучават дисциплини, свързани с печатните технологии, предпечата, компютърната графика, проектирането на опаковки, дизайна и т.н. Когато започнах да осъществявам методическа и професионална подкрепа на паралелката по полиграфия в ПГАТ „Цанко Церковски“, нямах опит в преподаването и мотивацията на ученици. В началото не беше лесно, но когато децата осъзнаха, че нашата професия има бъдеще, че е високотехнологична, с много софтуери и технологии, че изисква висока квалификация и че единствено от тяхното желание за учене зависи докъде ще стигнат, нещата се подредиха.

С всяка изминала година оттогава насам в специалността влизат деца с все по-висок успех и мотивация. Тенденцията е добра. Учениците определено имат късмет с безрезервната подкрепа от страна на „Унипак“ АД – учат и работят в практически осъществяващо се дуално обучение. Учениците от XII клас работят в предприятието 3 дни в седмицата, а тези от XI клас – 2 дни. Реално за това време усвояват уменията на помощник-машинисти, щанцьори, оператори на лепачни и разролващи машини, предпечатари и т.н.

Дуалното обучение е точният начин учениците от среднообразователните професионални училища да натрупат професионален опит, а предприятията да преценят техните качества и след XII клас да предложат работа на най-добрите от тях.

До момента „Унипак“ АД са взели на работа всички зрелостници, пожелали да правят кариера в областта на печатните технологии и производството на опаковки. Част от тези ученици вече са студенти в специалност „Дигитални и конвенционални печатни процеси и дизайн“ в ХТМУ – София.

Ръководството на училището в лицето на директорката Миглена Желязкова прави всичко възможно за развитието на специалността и свързаната с нея материална база. Неин е неимоверно удачния девиз на специалността – „Паралелката по полиграфия в ПГАТ „Цанко Церковски“ е мястото, където се срещат университетът, училището и бизнесът.“

Доказателство за последното е съвместната инициатива на ПГАТ „Цанко Церковски“, „Унипак“ АД и специалност „Дигитални и конвенционални печатни технологии и дизайн“ на ХТМУ – София за реализацията на междуучилищно състезание за дизайн и подготовка на опаковки за печат, организацията на което вече е в ход.

Идеята е не само да насърчим креативното мислене на учениците в областта на графичния и структурния дизайн и проектирането, но да оценим и уменията им да подготвят продукта за печат в зависимост от конкретни предварително зададени условия (вид на печатната технология, използвани материали и т.н.).

Оказва се, че разполагаме с доста качествени дизайнери, които обаче не съумяват да се съобразяват с ограниченията на технологиите при печата и производството на опаковки. Правят се дизайни, които не може да бъдат изпълнени, или както става най-често – колегите от предпечатните звена преработват основно файла, за да го подготвят за печат. Тези качества определено липсват на повечето от занимаващите се с дизайн и проектиране на опаковки.

В момента разработваме регламента на състезанието. Ще организираме провеждането му онлайн, за да дадем възможност да се включат всички ученици от страната, имащи отношение към дизайна на опаковки. (Очаквайте подробности по темата.)

Имате поглед върху печатната индустрия, от една страна, като учен и преподавател, от друга – като специалист със сериозен практически опит. Как изглежда браншът в сезона на кризите?

Ние сме в постоянна криза, откакто се помня. Мина времето, когато печатниците се развиваха в едно-две направления и единствените разлики между тях се свеждаха до това коя е успяла да си купи машини с по-големи възможности.

Днес, с иновациите в областта на технологиите и материалите и с намаляването на тиражите на класическата полиграфическа „конфекция“, всичко зависи от визията, която собствениците на предприятията имат за тяхното развитие в близките 5 – 10 години. Пътищата са прекалено много. Доста печатници се преориентираха към производството на опаковки, но само по себе си закупуването на една щанц-машина не е направило нито едно предприятие конкурентно в производството на такъв тип продукция. Необходими са доста четене и работа, за да се изберат и използват иновативни материали и технологии, които да придадат по-голяма добавена стойност на продукта. Начините, по които става това, не са описани в една книга, още по-малко в съкратен и обобщен вид. За печатниците, които са застинали на нивото си на познания отпреди 20 години, лично аз не виждам светло бъдеще. Закупуването на нови и модерни машини също не е достатъчно условие за успех. Необходимо е постоянно развитие на целия личен състав на предприятията.

Автор сте на над 80 научни и научно-приложни статии. Върху какво работите в момента?

Търся варианти за създаването и комплектоването на Научен център (лаборатория) за цялостен комплексен анализ, изпитвания и консултации в областта на печатните технологии, полиграфическите материали, производството на опаковки, анализите, консултациите и помощта при възникването на технологични проблеми и т.н. Предполагам, че процесът на изграждане и комплектоване ще е дълъг, затова колкото по-рано предприятията осъзнаят ползите от такъв център, толкова по-бързо ще се случат нещата.

Фирмите в областта на класическата полиграфия и производството на опаковки определено имат нужда от подобен център. Ежедневно получавам обаждания за проблеми, нужда от анализи и изпитвания, молби за съдействие.

Встрани от помощта за предприятията, с техниката от този център ще може да се произвежда и качествена научна продукция.

Формулата за успех на Искрен Спиридонов…

Може да звучи тривиално, но… ежедневно четене на специализирана литература, стремеж към постоянно развитие и смелост за експериментиране.

Статията е публикувана в брой 6 / 2022.