PolyGrafia

По желание на читателите си, изразено по време на кръг­лата маса „Как да направим списание полиграфия още по-добро?“, вашето любимо списание започна преди годи­на да публикува архивни материали от стари броеве по подобие на придобилия популярност юбилеен брой от ав­густ 2009 година, посветен на 60 годишнината от създа­ването на списание полиграфия. До момента акцентът при избора на материалите падаше върху обществената значимост на темите в тях, предвид нуждите на малко­то ни полиграфическо общество. Чрез подбора на мате­риалите търсехме успоредици с настоящите проблеми и актуалните, злободневни теми. Надяваме се, че сме ви подтикнали да разсъждавате над повдигнатите въпро­си, че сме ви провокирали да търсите и намирате реше­ния на текущите си проблеми, преосмисляйки опита и практиката на други хора, живели в отминали времена, но вълнували се от сходни теми...

Макар да съзнаваме, че материалите с обществена насоченост и значимост са от особена важност за всич­ки нас и за браншовия ни живот, през настоящата годи­на ще обърнем поглед към една друга, не по-маловажна тематика — технологичната. Още със своето създаване списание полиграфия, чрез казаното от своя създател и тогавашен главен редактор Марин Василев, обявява в програмната си статия от 1949 година: „На първо мяс­то със списание „Полиграфия“ ние ще се помъчим да от­страним оная голяма празнота, която се чувства в наше­то книгопечатане и графика — от помощна литература в производството и техниката.“ И в програмната ста­тия на бюлетина от март 1960 г. е казано нещо подобно: „Преди повече от пет години преустанови своето изли­зане списание „Полиграфия“. Това създаде сериозна праз­нота в професионалната квалификация на кадрите от полиграфическата промишленост... Едно такова перио­дично издание за полиграфическата промишленост е по­вече от необходимо, особено днес, когато в чужбина се внедряват все повече сложната механизация и автома­тизация, когато на преден план изпъква ролята на елек­трониката и химизацията, изискващи висока култура и знания от работниците в тази област.“

Ето защо чрез избора на група статии с техниче­ска и технологична насоченост ще провокираме мисли­те ви в посока на текущото ниво на технологиите и тяхната значимост. Какъв по-добър начин да осъзнаем докъде сме стигнали, от погледа към нивото отпреди години. Надяваме се, че за всички, но най-вече за по-мла­дите колеги ще бъде интересно да научат някои подроб­ности за технологията — такава, каквато е била преди време. Можете да погледнете на това като на любопи­тен факт, като познавателно четиво, но се надяваме, че то ще бъде за вас най-вече подтик за преосмисляне на настоящето.

В статията, която можете да прочетете в този брой, става дума за лесни и практични способи за тест­ване, които преди почти 60 години се предлагат на то­гавашните печатари, за да подбират и окачествяват мастилата в непосредствената си работа. Разбира се, днес нещата значително са се променили. От онези мас­тила ни делят много време, натрупан опит, поколения мастила, които носят отпечатъка на едно ново измере­ние в производството и използването им, но все пак е любопитно да погледнем и от подобен ъгъл на нещата... Струва си да си зададем въпроса за огромните ни въз­можности за оценка на мастилата днес, за съвременни­те измерения на контрола на цвета, за качествения скок, който промишлеността ни е направила.

Струва си за си зададем и други въпроси. Всеки, в из­мерението на собствената си квалификация, знания и разбирания, както и в периметъра на своята фирма и на браншовите теории и практики, си струва да преосмис­ли личната си и фирмената си значимост и възможност­ите за разширяване обхвата и подобряване качеството на дейностите по отношение на контрола на цвета, а оттам и на крайния продукт...

Напоследък нееднократно се подчертава по време на браншовите ни срещи, че машинният парк на български­те фирми покрива изцяло нуждите на страната и дори е налице излишък от съвременни и адекватни на потреб­ностите на пазара машини. Е, щом така или иначе разпо­лагаме с такъв машинен парк и грубо казано „обратният път е немислим“, за да продължаваме напред, не е ли нуж­но да вложим в наличните машини нов заряд и не е ли той свързан със завишен контрол както на цвета, така и на организацията на производството? Не са ли стандарти­зацията, тоталният контрол на качеството, новите ор­ганизационни модели и пр. онази основа, която ще ни на­прави по-конкурентни и атрактивни на пазара? Струва си да се замислим!