PolyGrafia

Структура на печатаемите материали като база за тяхната класификация

Да си свободен от традициите означава да нямаш предубеждения. Да си щастлив означава да имаш поведение, съобразено с нормите на морала във всяка ситуация.

Брус Лий

Печатаемите материали, върху които се печата при прилагането на печатните технологии, са огромно мно­жество. Само хартията се създава, отчитайки изис­кванията на печатните технологии, и се произвежда специално като печатаем материал за печатарската ин­дустрия. Даже картонът — същата хартия по състав и технология на производство, но по-дебела, многослойна и твърда, се създава и произвежда като опаковъчен мате­риал, отчитайки изискванията на опаковката. Всички ос­танали материали, на които се печата, се създават, без да се имат предвид изискванията на печатните техно­логии. Но ако искаме да бъдем точни, при някои от ма­териалите едната от повърхностите се създава спо­ред изискванията на печата — например етикетъчната и опаковъчната хартия, някои видове опаковъчен картон, фолио или полимери.

Печатаемите материали могат да се класифицират, като се вземат под внимание различни функционални па­раметри. За полиграфията параметрите и факторите, определящи качеството на печата или като минимум — възможността за печатен процес, са определящи.

Микро- и макроструктурите на повърхността на пе­чатаемия материал са най-значимите фактори за прено­са на изображенията в печатния процес и неговото зак­репване върху печатаемата повърхност. Преносът на изображение може да бъде осъществен с използване на оцветяващо вещество — мастило, боя, лак, тонер, фолио; или без оцветяващо вещество, с помощта на създаване на релеф — преге (блинтов печат) и Брайлов печат (пе­чат за незрящи).

Следователно печатаемата повърхност трябва да възприеме цветното или релефното изображение, създа­дено от оцветяващото вещество или от релефа на фор­мата за топъл печат, и да запази това изображение за продължителен срок, определен от предназначението му и от практиката. Особеното в изискването към струк­турата на печатаемия материал в общи линии е да не се разрушава в процеса на преноса на изображението от пе­чатната форма върху печатаемата повърхност.

1. Микроструктурата на печатаемата повърхност оп­ределя възприемането и закрепването на изображе­нието върху материала. Тя може да бъде:

1.1. всумкваща (хартия, картон, дърво, тъкан);

1.2. невсумкваща (стъкло, ламарина, пластмаса, фолио, метализирана хартия).

2. По отношение пространството (протежението) на плоската печатаема повърхност по време на печат­ния процес тя може да бъде:

2.1. плоска ограничена повърхност — дискретна1 (ли­стове — хартия, картон, пластик);

2.2. плоска безкрайна повърхност — непрекъсната (лента — хартия, филм, фолио, навити в роли).

3. Макроструктурата (геометричната форма) на пе­чатаемия материал в печатния процес може да бъде във вид на:

3.1. плосък тънък слой (листова хартия, стъкло, кар­тон или лента хартия, филм, фолио, навити в роли);

3.2. обемно тяло (дискретни1 структури — бутилки, шапки, химикалки, или непрекъснати структури — навити кабели, маркучи, гъвкави тръби).

4. Устойчивостта на структурата на печатаемия ма­териал към натоварванията на натиск може да бъде:

4.1. еластична (слабо пластична) — хартия, картон, ме­тал, дебело стъкло;

4.2. чуплива, трошлива — тънко стъкло, яйца, освети­телни тела.

Печатните технологии предявяват и специални из­исквания към структурата на слоя на печатаемия ма териал, определящи възможностите при извършване на преноса на изображението — структурата може да се де­формира, но не трябва да се разрушава частично или на­пълно при преноса на изображението върху повърхност­та — разкъсване, разцепване, пробиване, разпукване или смачкване са недопустими.

По-нататък е приведена таблицата за класификация на печатаемите материали според изброените по-горе структурни параметри и възникващите на тази база пе­чатни технологии.

Както в случая с изграждането на таблицата на структурите на печатната форма, при изграждане на таблицата на структурите на печатаемите материали се отчита и факторът за състоянието (структурата) на печатаемия материал по време на печатния процес.

В първия ред на Таблица 2 микроструктурата на пе­чатаемата повърхност на материала по време на пе­чатния процес е монолитна за оцветяващото вещество (невсмукваща) или структурирана, пореста (всмукваща).

Във втория ред макроструктурата на плоската пе­чатаема повърхност включва в себе си една от микро­структурите от ред 1 и по време на печатния процес може да бъде монолитна (платно, лента) или дискретна (листове).

В третия ред макроструктурата на геометричната форма на печатаемия материал по време на печатния процес може да бъде плосък тънък слой (монолит) или да бъде съставена от множество тънки слоеве — от тяло с проста или сложна геометрична форма.

И тъй нататък по реда на тази логика.

Последователността на редовете в Таблица 2 с па­раметрите на структурите на печатаемия материал трябва да бъде еднозначна: микроструктура на печата­емата повърхност; пространството (протежението) на плоската печатаема повърхност, геометричната форма и устойчивостта на структурата въобще на на­тиск и като геометрична форма при огъване.

Принципът на разположение на структурите в Таб­лица 2 е всяка следваща структура като цяло съдържа в себе си всички предшестващи структури. Само този принцип на разположение на структурите премахва не­определеността и създава непрекъснатост. Само при този начин на класификация може да бъдат запазени взаи­мовръзката и фракталността.

Ако приемем, че 128 разновидности на печатните форми можем да използваме за печат върху 32 разновид­ности печатаем материал, ще получим 128 х 32 = 4096 печатни технологии, отчитайки, че печатните техно­логии се определят само от структурата на печатна­та форма и печатаемия материал. Както беше показано, оригиналите, печатната продукция, печатното устрой­ство и оцветяващото вещество са вторични признаци.

Таблица на класификацията на печатните технологии

Бъдете винаги готови, поставяйте въпроси и търсете отговорите. Битието е динамично по своята природа.

Брус Лий

Теоретично бяха определени 4096 печатни технологии, отчитайки структурите на печатната форма и на пе­чатаемия материал. Разбира се, без печатната форма и печатаемия материал не може да бъде осъществен пе­чатният процес и за никакви печатни технологии не мо­жем да говорим. Обаче следва да уточним, че няма необ­ходимост всяка от печатните форми да може да печата върху всички печатаеми материали. Такъв универсализъм е чисто теоретически (комбинаторен, фрактален) за из­числение на общите възможности на количеството пе­чатни технологии. Обаче ние сме длъжни да помним араб­ската мъдрост: „Който предвижда последствията, не ще сътвори велики дела“.

Историята на практиката показва, че много от тех­нологиите са били изобретени за печат върху новосъз­дадени материали или върху материали и изделия, непо­знати за полиграфистите, но е възникнала необходимост да бъдат нанесени върху тях надписи, илюстрации, ска­ли или знаци. Потребността на пазара стимулира създа­ването (изобретяването) на нови технологии и в част­ност на печатните. Едно можем да кажем с увереност: всички печатни технологии, които са изобретен и се из­ползват в индустрията и не само в индустрията, а също всички печатни технологии, които ще бъдат изобретени и ще бъдат използвани не само в индустрията, ще печа­тат върху хартия, картон, фолио и тънък пластик. Но на вълнообразен картон (велпапе) и днес не всички печатни технологии могат да бъдат използвани, при това и няма смисъл.

За да се доближим до практиката и реалността, ще приведем таблица на класификацията на печатните тех­нологии само на базата на различни структури на печат­ната форма, без да отчитаме печатаемия материал. Много от печатните технологии по тази класификация няма да са подходящи или няма да бъдат оптимални за печат върху някои от печатаемите материали в Табли­ца 2. Обаче по таблицата може да бъде проследено в как­во направление ще се движи изобретателната мисъл. А новите материали, върху които на печатарите ще им се наложи да печатат, ще продължат да бъдат изобретява­ни, както са били изобретявани и преди. Полиграфисти­те са адаптирали и ще продължат да адаптират вече известни печатни технологии или ще бъдат принудени да изобретят нови. В Таблица 3 със знак (+) са отбелязани известните печатни технологии, а със знак (0) — още не­изобретените. И ако се движим по колоната на плюса по всяка непротиворечива структура (например, не може да има едновременно и директна, и офсетова технология, аналогова и цифрова, ротационна и с плоска печатна фор­ма, с монолитна форма и с форма на пластина), можем да назовем (определим) известна печатна технология. Ако се движим по знака (0), можем да назовем виртуалната, още неизобретена технология.

За уточнение на някои елементи и понятия в таблица­та допълнително е необходимо още веднъж да се запоз­наем с Таблица 1.

За определяне на технологиите, които още чакат своя изобретател, достатъчно е да изчислим 2 на сте­пен броя на пълните (непротиворечивите) структури на печатните форми под нулата. Например в трета колон­ка (видът дълбок печат с растер), където знакът (0) е във втори ред и пълни остават 3 структури на печатна­та форма, 2 на степен 3 е равно на 8; или вторият знак (0) в последната колонка, където той е в 3 ред отдолу — 2 на степен 1 е равно на 2. И ако изчислим технологии­те, които още не са изобретени, ще получим числото 50 (5х8 + 2х4 + 1х2 = 50), а всички технологии, където са взе­ти предвид само структурите на печатната форма, са 128. Следователно 50/128 получаваме 39% на неизобре­тените печатни технологии по дадената класификация, без да се взема предвид структурата на печатаемите материали.

В заключение: Какви изводи можем да направим от таблицата?

5. При вида дълбок печат няма цифрови печатни тех­нологии.

6. При видовете висок, плосък (повърхнен) и ситопечат имаме непълно окомплектоване с цифрови печатни технологии.

7. Офсетовите печатни технологии при вида висок пе­чат без мастило още не са създадени.

8. Офсетовите печатни технологии при вида ситопе­чат без контакт отсъстват.

9. Ротационните печатни технологии при вида ситопе­чат без контакт отсъстват.

Окомплектовани с всичките сто процента са само печатните технологии на вида висок печат с оцветя­ващо вещество и на вида плосък (повърхнен) печат без овлажняване.

Всяка звезда има свое късче от небето (Виктор Цой).

Всяка птичка има свои привички (У каждой пташки свои замашки).

Руска пословица

Няма лоши печатни технологии и лоши печатаеми ма­териали. Към всеки материал можем да подберем или съз­дадем съответстваща печатна технология. Всеки от тях има свои особености и изисквания. Необходим е пра­вилен избор и съчетаване на възможностите на печат­ните технологии и особеностите на повърхностните структури (микрогеометрия) и форма на самата струк­турирана повърхност (макрогеометрия) на печатаемия материал.

В това е и целият проблем: да знаем и да избираме!

Литература по темата

1. Гуляев, С. А., Тихонов, В. Л. Офсетная печать. М., МИПК, 2009, 224 с.
2. Климова, Е. Д., Азарова, И. Н. Материаловедение. М., МИПК, 2006, 320 с.
3. Лоуренс, А. Вилсон. Что полиграфист должен знать о бумаге, М., Принт Медиа Центр, 2005, 376 с.
4. Мандельброт, Б. Фракталы и возрождение теории итераций. В книге Пайтгена, Х.-О. и Рихтера, П. Красота
фракталов. М., Мир, 1993, 131-140 с.
5. Мандельброт, Б. Фракталы, случай и финансы. Москва-
Ижевск, НИЦ Регулярная и хаотическая динамика, 2004, 255 с.
6. Марогулова, Н., Стефанов, С. Расходные материалы для офсетной печати. М., Русский университет. 2002, 240 с.
7. Полянский, Н. Н. Основы полиграфического производства.
М., Книга, 1991, 351 с.
8. Полянский, Н. Н., Карташёва, О. А., Надирова, Е. Б. История
производства печатных форм классических видов и способов печати. М., МГУП, 2008, 150 с.
9. Попов, В. Общий курс полиграфии (четвертое, исправленное и дополненное издание). Искусство, М., 1952, 503 с.
10. Романо, Фрэнк. Современные технологии издательско-
полиграфической отрасли. М., ПринтМедиа центр,
2006, 454 с.
11. Стефанов, С. Бумага и картон. М., Репроцентр М 2003, 51 с.
12. Стефанов, С. Полиграфия и технологии печати. М., URSS, 2009, 141 с.
13. Стефанов, С. Полиграфия от А до Я: энциклопедия. М., URSS, 2009, 560 с.
14. Стефанов, С. Полиграфия: способы и технологии печати.
М., Август Борг, 2010, 76 с.
15. Стефанов, С. Предтечи современных способов печати.
М., Репроцентр М, 2003, 71 с.
16. Стефанов, С. Путеводитель в мире полиграфии. М., Унисерв, 1998 г. 318 с.
17. Стефанов, С. Технология офсетной печати. М., Репроцентр
М, 2005, 52 с.
18. Стефанов, С. Технология цифровой печати. М., Репроцентр
М, 2005, 48 с.
19. Стефанов, С., Фидель, В. Полиграфия как сумма технологий.
М., Унисерв, 2006, 311 с.
20. Тихоплавов, В. Ю., Тихоплавов, Т. С. Гармония хаоса или Фрактальная реальность. Санкт-Петербург, Весь, 2003, 340 с.
21. Хайди, Толивер-Нигро. Технологии печати. М., ПринтМедиа
центр, 2006, 225 с.
22. Хайтун, С. Д. От эргодической гипотезы к фрактальной
картине мира. М. URSS, 2007, 256 с.

Стефан Стефанов
Инженер-технолог по полиграфическо производство, к.т.н.,
професор в Московския хуманитарен университет
Преведе от руски инж. Стефан Славчев