За втори път от създаването си Съюзът на печатарската индустрия в България се събра в курорта Боровец на своя редовна среща. За онези, които са забравили или не знаят, за първи път СПИБ беше на Боровец през есента на 2002 г. и резидираше в хотел „Боровец“. Вярно, че оттогава изтече доста вода, но самият Боровец, пък и хотелите му (поне двата, в които се срещнаха членовете на Съюза) твърде малко са се променили... Подобно на хотел „Боровец“ през 2002 г. и хотел „Рила“ ни посрещна с постсоциалистическия си облик и не успя да формира у повечето от нас светли спомени, каквито са оставяли други СПИБ резиденции.
Онези, които пристигнаха по-рано, се отдадоха на ски, процедури и следобедна дрямка. Макар срещата да бе в третия ден от пролетта, Рила ни посрещна по зимному, но прокъсаният тук-там сняг категорично говореше, че това няма да е задълго. Докато човек се любува на красотата на вековните борове, неволно се сеща за историята на курорта, а тя започва преди цели 115 години, когато тук, в Чамкория, генерал Тантилов1 построява първата вила за почивка. Несъмнено обаче най-често Чамкория се свързва с името на цар Борис III, за когото Царска Бистрица — лятната резиденция, построена от княз Фердинанд — е била любимо място за почивка и труд. Колко ли важни за страната ни решения са били взети именно тук? Разсъждавайки върху това, се замислих дали и вечерта предстоят важни решения. За отговора на този въпрос не беше нужно да чакам дълго.
Срещата стартира в обявеното време. Още в началото секретарят на СПИБ Румен Трифонов констатира, че „дневният ред не е много натоварен, но е наситен с драматизъм“. Той обоснова причините за избора на дестинацията и посочи като основна възможността да се карат ски. Другият интересен коментар беше на г-н Председателя: „Тук (в ресторанта — б.р.) акустиката е лоша, много е близо до София, а и няма да ни позволят да пушим“ — три недостатъка, които повечето присъстващи споделяха. Това като че ли задълго изключва Чамкория като вероятно направление за срещите ни. Какви ли обаче бяха предпоставките за недотам високия интерес (70 представени от 129 членове). Със сигурност една от главните причини беше изпратеният до всички ни имейл, пълен с откази:
1. „Поканеният от нас и потвърдил устно министър Томислав Дончев няма да присъства поради ангажимент зад граница. Все още не са уточнили дали ще може да дойде човек от неговия малък екип.
2. Поканената от нас г-жа Жулиета Хубенова — съветник на министър Трайчо Трайков, няма да дойде поради планирана среща зад граница. Моли за извинение и да я запознаем писмено с нашите въпроси, мнения и предложения по усвояването на Европейските програми.
3. Поканеният от нас изпълнителен директор на Агенцията за насърчаване на малки и средни предприятия е възпрепятстван и ще изпрати свой представител.“
Не че когато имахме на гости министър, той ни даде задоволителни отговори, но това е друга тема...
Все пак тоталното игнориране на СПИБ от страна на министрите и техните съветници, както и отказът на директора на ИАНПСП и пробутването на някакъв представител си казаха думата... Това, както и самото разположение на масите в ресторанта, колоните, които пречеха на видимостта на цялата зала, и забраната за пушене, която се оказа драматична за пушещите колеги, предопредели едно минорно начало на срещата.
Във встъпителните думи бяха изразени благодарности на г-н Иван Петков, управител на „Стови“ ООД, за жеста към списание „Будител“, изразен чрез печата на последната книжка. Присъстващите бяха насърчени да си вземат от масата до входа на ресторанта последните броеве на списанията полиграфия и „Будител“ и календар на „Принт енд пъблишинг“ ЕООД.
По първата точка от дневния ред присъстващите бяха запознати с „възможностите за подпомагане на българския бизнес, в т.ч. и на печатарската индустрия“ от главния експерт в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Силвия Стоянова. В своето изложение тя обърна внимание на възможностите за кандидатстване по предстоящите в рамките на „Конкурентоспособност“ процедури. Особен акцент беше поставен върху процедурите, свързани с иновациите в стартиращи и съществуващи предприятия, като бяха изяснени разликите с предишни години, когато са били активни тези мерки. Най-важните улеснения са свързани с предварителния подбор на фирмите, чрез който се елиминира нуждата на първия етап да се представя цялостен проект, и липсата на изискване за предварително патентоване на иновациите, с които се кандидатства. За закупуване на IRP система вече не се изисква в дружествата да е въведена система за управление на качеството и подкрепата достига да 75%. Интересни за нас са и програмите за подпомагане на клъстерни обединения, каквито вече били стартирани. Накрая г-жа Стоянова изрази готовността си да отговори на въпроси на присъстващите.
Веднага от страна на г-н Валентин Цолов от Би Ем Джи беше зададен уточняващ въпрос за финансирането на въвеждане на IRP системи, а от отговора стана ясно, че безвъзмездната помощ е в размер на 75% при самоучастие от 25%.
Следващият въпрос дойде от г-жа Албена Топалова, управител и собственик на фирма „Тимекс БГ“. Тя се интересуваше може ли в бъдеще да се разчита на административен капацитет от страна на управляващия орган и оценителните комисии, защото до момента бизнесът не е удовлетворен от случващото се. На опита на г-жа Стоянова да омаловажи пропуските на администрацията г-жа Топалова отговори с твърдението, че явно не са спазвани правилата, и даде пример с „изрязани“ фирми по отношение на допустими разходи и изрази надежда в бъдеще нещата да се променят. След това представи г-жа Боряна Димитрова, консултант по европейски проекти, която да сподели опит от досегашната си работа и комуникацията с държавната администрация.
Боряна Димитрова сподели, че напълно разбира и познава проблемите на бранша, свързани с кандидатстване по европейски програми, и призова фирмите да бъдат единни и да подкрепят исканията на Съюза както за включване на нашия код икономическа дейност в „Конкурентоспособност“, така и за промяна на критериите за допустимост, защото в много случаи те са пречка за кандидатстване, например при повечето микро- и малки предприятия оборот от 300 000 лева е немислим. Все пак г-жа Димитрова призова „колкото и да е трудно, да се кандидатства“.
Тук дойде и подкрепата на главния експерт Стоянова, която насърчи участието и потвърди, че едно писмо до Министерството би могло да повлияе при избора на критерии за допустимост и да направи кандидатстването по-лесно.
Г-н Председателят се намеси с кратко обобщение и каза, че независимо от всички усилия, които СПИБ е положил, и всички писма, молби и жалби, които са изписани до различни инстанции, чудеса не могат да се очакват. Оттук нататък единственият законен начин е да се съди Министерството, като се оспори взетото решение, но това е causa perduta... Според него от възможностите за финансиране по проектите за иновации трудно можем да се възползваме — „колко от печатниците ще участват и с какви иновации“. Накрая той помоли да се прекъснат разискванията по въпроса, а във втората част на вечерта заинтересованите да се свържат с г-жа Стоянова и да зададат конкретните си въпроси.
Г-жа Стоянова пожела да уточни, че сега е времето да се пише до Министерството по въпроса за критериите за допустимост, защото след публикуването на Насоките за кандидатстване нямало да бъде възможно да се променят нито критериите, нито други елементи на програмите.
Тук възникна малък спор между г-жа Биляна Димитрова и г-жа Силвия Стоянова, в който първата твърдеше, че е възможно да се променят насоките и след публикуването им по силата на ПМС 121/30.05.20072, но втората я контрира, че насоките за кандидатстване и общите критерии за допустимост са резултат от направен анализ и като допустими са определени само т.нар. високотехнологични направления, и тук не можело да става дума за пропуск или техническа грешка...
В ответ на изразяваните от всички страни реплики и мнения, а и за да въведе ред г-н Председателят се пошегува: „Сега разбрахте ли защо няколко стотин хиляди евро ще останат неусвоени?...“ После даде ход на разискванията по следващата точка от дневния ред и призова присъстващите да се обръщат към ИАНМСП и лично към г-жа Стоянова, за да зададат въпросите си.
После беше дадена информация за членовете на СПИБ и стана ясно, че три малки фирми („Класик Дизайн“ ЕООД, „Промимекс“ ООД и „Мираж Груп“ ООД) са напуснали Съюза поради невъзможност да заплатят членския си внос. Четвърта фирма в лицето на „3М“ излиза, защото престава да се занимава с полиграфия, но г-н Румен Михайлов ще продължи да членува като физическо лице.
След това дойде ред на статистиката. През 2010 г. по официални данни в отрасъла са работили 9024 човека със средна заплата 6868 лева. Подробен преглед на данните може да бъде направен във файловете, които г-н Румен Трифонов е изпратил до всички членове. Интерес буди статистиката за вноса, която сочи, че през годината са внесени с 10% повече мастила и с 10% повече хартия в сравнение с 2009 г.3 Спад има само при вноса на машини — той е 40% стойностно и 14% по тегло. На този фон всички оплаквания за криза и срив на българската полиграфия стават безпредметни. Това означава само едно — че ние се самоизяждаме, като неразумно сваляме цените. Така сами режем клона, на който седим.
Петър Кънев призова онези, които желаят да изпратят своите номинации за Печатар и Търговец на годината, да побързат, защото остават само няколко дена до избора. После припомни правилата за избор и обяви датата и часа, когато ще бъдат избрани тазгодишните носители на престижните награди.
Да информира присъстващите за организацията на предстоящото изложение „ПринтКом“ думата бе дадена на г-ца Нина Найденова от Международен пловдивски панаир. Тя показа на присъстващите тазгодишния постер на изложението и призова всички, които все още не са договорили участието си, но желаят да участват, веднага да се свържат с нея. След това изрази надежда, че тази година изложението ще бъде по-добро, отколкото през 2009 г., и ще покаже, че е изложение с бъдеще, което не би могло да стане без съдействието на фирмите от бранша.
След нея думата взе г-жа Весела Голомеева от конгресния център на Панаира. Тя сподели, че се визират два генератора на прояви за съпътстващата програма. Единият са съорганизаторите — Съюзът на печатарската индустрия в България и списание полиграфия, а другият са индивидуалните участници. При все това до момента няма заявки за участие. После беше обявена и отстъпката за членове на СПИБ, които желаят да се включат с презентации и семинари — 20% от ценоразписа за съответните събития. Накрая изрази готовността си да отговори на всички въпроси.
Нели Петрова реши да започне „с нещо хубаво“ — един календар на „Принт енд пъблишинг“ ЕООД, какъвто всеки от присъстващите получи и с който фирмата, издател на преобладаващата част от специализираните издания в бранша, ще участва в конкурса „Календар на годината“ в рамките на „ПринтКом“. Тя изрази благодарност към фирмите, взели участие в изработката на календара („Таф Принт“ ООД — печат; „Анталис България“ ЕООД — хартия; „Офсет“ ООД — допълнителни ефекти; „Биг 97“ — спирала; „А-Я“ — предпечат). После представи на колегите идеята на „Принт енд пъблишинг“ и трите списания за предстоящите „Дни на печатните технологии“. Първото издание на това събитие, което ще се проведе на 8 юни, става възможно благодарение на подкрепата на фирма manrolad България, на която г-жа Петрова сърдечно благодари. Накрая тя обеща на колегите своевременно да бъдат информирани за програмата на събитието.
След това дойде ред на организационните въпроси. Председателят на СПИБ не пожела да коментира късия списък с неплатилите членския си внос. Той обяви, че размерът на членския внос остава същият като миналата година и призова всички членове да бъдат редовни при плащането му.
След дълго очакване е излязла регистрацията на словната марка „Съюз на печатарската индустрия в България“. На присъстващите беше показано удостоверението от Патентно ведомство за собствеността на Съюза върху тази марка.
После г-н Румен Трифонов, секретар на СПИБ, представи възможностите за финансиране чрез Клъстер българска медия и печат. Тук се визира подпомагането по три компонента:
Компонент 1 — институционално изграждане на Клъстера — финансиране до 85%.
Компонент 2 — участие в международни изложения — финансиране до 65%.
Компонент 3 — технологично обо-рудване.
Г-н Трифонов призова членовете да се запознаят с информацията, която им е предоставена, и да дадат индикация за евентуален интерес. Той увери всички, че има смисъл от участие в програмите. Към това с апел за активност се присъедини и г-н Петър Кънев.
Последва информация за проведената предишния ден в Университета по библиотекознание и информационни технологии първа среща по линия на IPEQ — Инициативата за обучение на печатари на Балканския печатарски форум. Г-жа Росица Велкова припомни, че БПФ е създаден по инициатива на СПИБ и г-н Петър Кънев и функционира много успешно вече 5 години под патронажа на manroland. После д-р Велкова благодари специално на г-н Румен Трифонов за положените усилия във връзка с организирането на срещата. Тя информира накратко за лекцията, изнесена пред студенти и преподаватели от трите ВУЗ-а и Професионалната гимназия, и изрази съжалението си, че служебните ангажименти не са позволили на по-голям брой колеги да уважат събитието. Тя формулира и целта на срещите и на IPEQ като цяло — да се „изгради един триъгълник между производителя на машини, печатниците и обучаващите се в специализираните училища“. Втората среща на IPEQ ще бъде в Белград във втория ден от VI Балкански печатарски форум. Росица Велкова покани всички, които могат, да участват във Форума. После разказа за изключителната активност на румънските колеги, които са провели до момента шест или седем подобни срещи, в които активни участници са мениджъри от печатниците. Те са щастливи от възможността да се срещнат с колеги от други печатници, с обучаващи и обучавани по специалност „Полиграфия“. Д-р Велкова определи този факт като „възможност да почерпим опит от румънските колеги“.
Председателят обърна внимание на изключителната възможност на колегията за достъп до подобни доклади. После припомни и други подобни, които сме имали възможност да слушаме и четем през последните години. Той припомни, че г-н Герд Финкбайнер е фигура с изключителна важност в света на печата и управлява бюджет, които е по-голям от този на някои държави.
Срещата завърши с обещание да се видим в Пловдив в рамките на „ПринтКом 2011“.