PolyGrafia

За втори път от създаването си Съ­юзът на печатарската индустрия в България се събра в курорта Боровец на своя редовна среща. За онези, които са забравили или не знаят, за първи път СПИБ беше на Боровец през есента на 2002 г. и резидираше в хотел „Боровец“. Вярно, че оттогава изтече доста вода, но самият Боровец, пък и хоте­лите му (поне двата, в които се срещ­наха членовете на Съюза) твърде мал­ко са се променили... Подобно на хотел „Боровец“ през 2002 г. и хотел „Рила“ ни посрещна с постсоциалистическия си облик и не успя да формира у повечето от нас светли спомени, каквито са ос­тавяли други СПИБ резиденции.

Онези, които пристигнаха по-рано, се отдадоха на ски, процедури и следо­бедна дрямка. Макар срещата да бе в третия ден от пролетта, Рила ни посрещна по зимному, но прокъсани­ят тук-там сняг категорично говоре­ше, че това няма да е задълго. Дока­то човек се любува на красотата на вековните борове, неволно се сеща за историята на курорта, а тя започва преди цели 115 години, когато тук, в Чамкория, генерал Тантилов1 построя­ва първата вила за почивка. Несъмне­но обаче най-често Чамкория се свърз­ва с името на цар Борис III, за когото Царска Бистрица — лятната резиден­ция, построена от княз Фердинанд — е била любимо място за почивка и труд. Колко ли важни за страната ни реше­ния са били взети именно тук? Разсъж­давайки върху това, се замислих дали и вечерта предстоят важни решения. За отговора на този въпрос не беше нужно да чакам дълго.

Срещата стартира в обявеното време. Още в началото секретарят на СПИБ Румен Трифонов констати­ра, че „дневният ред не е много натоварен, но е наситен с драматизъм“. Той обоснова причините за избора на дестинацията и посочи като основна възможността да се карат ски. Дру­гият интересен коментар беше на г-н Председателя: „Тук (в ресторан­та — б.р.) акустиката е лоша, много е близо до София, а и няма да ни поз­волят да пушим“ — три недостатъка, които повечето присъстващи споде­ляха. Това като че ли задълго изключ­ва Чамкория като вероятно направ­ление за срещите ни. Какви ли обаче бяха предпоставките за недотам ви­сокия интерес (70 представени от 129 членове). Със сигурност една от главните причини беше изпратеният до всички ни имейл, пълен с откази:

1. „Поканеният от нас и потвърдил устно министър Томислав Дончев няма да присъства поради анга­жимент зад граница. Все още не са уточнили дали ще може да дой­де човек от неговия малък екип.

2. Поканената от нас г-жа Жулиета Хубенова — съветник на министър Трайчо Трайков, няма да дойде по­ради планирана среща зад грани­ца. Моли за извинение и да я запоз­наем писмено с нашите въпроси, мнения и предложения по усвоява­нето на Европейските програми.

3. Поканеният от нас изпълнителен директор на Агенцията за насър­чаване на малки и средни пред­приятия е възпрепятстван и ще изпрати свой представител.“

Не че когато имахме на гости ми­нистър, той ни даде задоволителни отговори, но това е друга тема...

Все пак тоталното игнориране на СПИБ от страна на министрите и техните съветници, както и отка­зът на директора на ИАНПСП и про­бутването на някакъв представител си казаха думата... Това, както и са­мото разположение на масите в рес­торанта, колоните, които пречеха на видимостта на цялата зала, и забра­ната за пушене, която се оказа драма­тична за пушещите колеги, предопре­дели едно минорно начало на срещата.

Във встъпителните думи бяха из­разени благодарности на г-н Иван Пе­тков, управител на „Стови“ ООД, за жеста към списание „Будител“, изра­зен чрез печата на последната книж­ка. Присъстващите бяха насърчени да си вземат от масата до входа на рес­торанта последните броеве на списа­нията полиграфия и „Будител“ и кален­дар на „Принт енд пъблишинг“ ЕООД.

По първата точка от дневния ред присъстващите бяха запозна­ти с „възможностите за подпомага­не на българския бизнес, в т.ч. и на пе­чатарската индустрия“ от главния експерт в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия Силвия Стоянова. В сво­ето изложение тя обърна внимание на възможностите за кандидатства­не по предстоящите в рамките на „Конкурентоспособност“ процедури. Особен акцент беше поставен вър­ху процедурите, свързани с иноваци­ите в стартиращи и съществуващи предприятия, като бяха изяснени раз­ликите с предишни години, когато са били активни тези мерки. Най-важни­те улеснения са свързани с предвари­телния подбор на фирмите, чрез кой­то се елиминира нуждата на първия етап да се представя цялостен про­ект, и липсата на изискване за пред­варително патентоване на иноваци­ите, с които се кандидатства. За закупуване на IRP система вече не се изисква в дружествата да е въведе­на система за управление на качест­вото и подкрепата достига да 75%. Интересни за нас са и програмите за подпомагане на клъстерни обедине­ния, каквито вече били стартирани. Накрая г-жа Стоянова изрази готов­ността си да отговори на въпроси на присъстващите.

Веднага от страна на г-н Вален­тин Цолов от Би Ем Джи беше зада­ден уточняващ въпрос за финансира­нето на въвеждане на IRP системи, а от отговора стана ясно, че безвъз­мездната помощ е в размер на 75% при самоучастие от 25%.

Следващият въпрос дойде от г-жа Албена Топалова, управител и собственик на фирма „Тимекс БГ“. Тя се интересуваше може ли в бъдеще да се разчита на административен капацитет от страна на управлява­щия орган и оценителните комисии, защото до момента бизнесът не е удовлетворен от случващото се. На опита на г-жа Стоянова да омалова­жи пропуските на администрацията г-жа Топалова отговори с твърдени­ето, че явно не са спазвани правила­та, и даде пример с „изрязани“ фирми по отношение на допустими разходи и изрази надежда в бъдеще нещата да се променят. След това предста­ви г-жа Боряна Димитрова, консул­тант по европейски проекти, която да сподели опит от досегашната си работа и комуникацията с държавна­та администрация.

Боряна Димитрова сподели, че на­пълно разбира и познава проблемите на бранша, свързани с кандидатства­не по европейски програми, и призова фирмите да бъдат единни и да под­крепят исканията на Съюза както за включване на нашия код икономическа дейност в „Конкурентоспособност“, така и за промяна на критериите за допустимост, защото в много случаи те са пречка за кандидатстване, на­пример при повечето микро- и малки предприятия оборот от 300 000 лева е немислим. Все пак г-жа Димитрова призова „колкото и да е трудно, да се кандидатства“.

Тук дойде и подкрепата на глав­ния експерт Стоянова, която насър­чи участието и потвърди, че едно писмо до Министерството би могло да повлияе при избора на критерии за допустимост и да направи кандидат­стването по-лесно.

Г-н Председателят се намеси с кратко обобщение и каза, че незави­симо от всички усилия, които СПИБ е положил, и всички писма, молби и жал­би, които са изписани до различни ин­станции, чудеса не могат да се очак­ват. Оттук нататък единственият законен начин е да се съди Минис­терството, като се оспори взето­то решение, но това е causa perduta... Според него от възможностите за финансиране по проектите за ино­вации трудно можем да се възполз­ваме — „колко от печатниците ще участват и с какви иновации“. Накрая той помоли да се прекъснат разиск­ванията по въпроса, а във втората част на вечерта заинтересованите да се свържат с г-жа Стоянова и да зададат конкретните си въпроси.

Г-жа Стоянова пожела да уточни, че сега е времето да се пише до Ми­нистерството по въпроса за крите­риите за допустимост, защото след публикуването на Насоките за канди­датстване нямало да бъде възможно да се променят нито критериите, нито други елементи на програмите.

Тук възникна малък спор между г-жа Биляна Димитрова и г-жа Силвия Сто­янова, в който първата твърдеше, че е възможно да се променят насоките и след публикуването им по силата на ПМС 121/30.05.20072, но втората я кон­трира, че насоките за кандидатства­не и общите критерии за допусти­мост са резултат от направен анализ и като допустими са определени само т.нар. високотехнологични направле­ния, и тук не можело да става дума за пропуск или техническа грешка...

В ответ на изразяваните от всички страни реплики и мнения, а и за да въведе ред г-н Председателят се пошегува: „Сега разбрахте ли защо няколко стотин хиляди евро ще оста­нат неусвоени?...“ После даде ход на разискванията по следващата точка от дневния ред и призова присъства­щите да се обръщат към ИАНМСП и лично към г-жа Стоянова, за да зада­дат въпросите си.

После беше дадена информация за членовете на СПИБ и стана ясно, че три малки фирми („Класик Дизайн“ ЕООД, „Промимекс“ ООД и „Мираж Груп“ ООД) са напуснали Съюза пора­ди невъзможност да заплатят член­ския си внос. Четвърта фирма в лице­то на „3М“ излиза, защото престава да се занимава с полиграфия, но г-н Ру­мен Михайлов ще продължи да членува като физическо лице.

След това дойде ред на статис­тиката. През 2010 г. по официални данни в отрасъла са работили 9024 човека със средна заплата 6868 лева. Подробен преглед на данните може да бъде направен във файловете, ко­ито г-н Румен Трифонов е изпратил до всички членове. Интерес буди ста­тистиката за вноса, която сочи, че през годината са внесени с 10% по­вече мастила и с 10% повече хартия в сравнение с 2009 г.3 Спад има само при вноса на машини — той е 40% стойностно и 14% по тегло. На този фон всички оплаквания за криза и срив на българската полиграфия стават безпредметни. Това означава само едно — че ние се самоизяждаме, като неразумно сваляме цените. Така сами режем клона, на който седим.

Петър Кънев призова онези, кои­то желаят да изпратят своите но­минации за Печатар и Търговец на годината, да побързат, защото ос­тават само няколко дена до избора. После припомни правилата за избор и обяви датата и часа, когато ще бъ­дат избрани тазгодишните носите­ли на престижните награди.

Да информира присъстващите за организацията на предстоящото из­ложение „ПринтКом“ думата бе даде­на на г-ца Нина Найденова от Между­народен пловдивски панаир. Тя показа на присъстващите тазгодишния по­стер на изложението и призова всич­ки, които все още не са договорили участието си, но желаят да участ­ват, веднага да се свържат с нея. След това изрази надежда, че тази го­дина изложението ще бъде по-добро, отколкото през 2009 г., и ще покаже, че е изложение с бъдеще, което не би могло да стане без съдействието на фирмите от бранша.

След нея думата взе г-жа Весела Голомеева от конгресния център на Панаира. Тя сподели, че се визират два генератора на прояви за съпът­стващата програма. Единият са съ­организаторите — Съюзът на печа­тарската индустрия в България и списание полиграфия, а другият са индивидуалните участници. При все това до момента няма заявки за учас­тие. После беше обявена и отстъпка­та за членове на СПИБ, които желаят да се включат с презентации и семи­нари — 20% от ценоразписа за съответните събития. Накрая изрази го­товността си да отговори на всички въпроси.

Нели Петрова реши да започне „с нещо хубаво“ — един календар на „Принт енд пъблишинг“ ЕООД, какъв­то всеки от присъстващите получи и с който фирмата, издател на пре­обладаващата част от специализи­раните издания в бранша, ще участ­ва в конкурса „Календар на годината“ в рамките на „ПринтКом“. Тя изрази благодарност към фирмите, взели участие в изработката на календара („Таф Принт“ ООД — печат; „Анталис България“ ЕООД — хартия; „Офсет“ ООД — допълнителни ефекти; „Биг 97“ — спирала; „А-Я“ — предпечат). По­сле представи на колегите идеята на „Принт енд пъблишинг“ и трите спи­сания за предстоящите „Дни на пе­чатните технологии“. Първото из­дание на това събитие, което ще се проведе на 8 юни, става възможно благодарение на подкрепата на фир­ма manrolad България, на която г-жа Петрова сърдечно благодари. Накрая тя обеща на колегите своевременно да бъдат информирани за програма­та на събитието.

След това дойде ред на организа­ционните въпроси. Председателят на СПИБ не пожела да коментира къ­сия списък с неплатилите членския си внос. Той обяви, че размерът на член­ския внос остава същият като мина­лата година и призова всички членове да бъдат редовни при плащането му.

След дълго очакване е излязла ре­гистрацията на словната марка „Съюз на печатарската индустрия в България“. На присъстващите беше показано удостоверението от Па­тентно ведомство за собственост­та на Съюза върху тази марка.

После г-н Румен Трифонов, секре­тар на СПИБ, представи възмож­ностите за финансиране чрез Клъс­тер българска медия и печат. Тук се визира подпомагането по три компонента:

Компонент 1 — институционално изграждане на Клъстера — финанси­ране до 85%.

Компонент 2 — участие в междуна­родни изложения — финансиране до 65%.

Компонент 3 — технологично обо-рудване.

Г-н Трифонов призова членовете да се запознаят с информацията, коя­то им е предоставена, и да дадат ин­дикация за евентуален интерес. Той увери всички, че има смисъл от учас­тие в програмите. Към това с апел за активност се присъедини и г-н Пе­тър Кънев.

Последва информация за проведе­ната предишния ден в Университета по библиотекознание и информацион­ни технологии първа среща по линия на IPEQ — Инициативата за обучение на печатари на Балканския печатар­ски форум. Г-жа Росица Велкова при­помни, че БПФ е създаден по иници­атива на СПИБ и г-н Петър Кънев и функционира много успешно вече 5 го­дини под патронажа на manroland. По­сле д-р Велкова благодари специално на г-н Румен Трифонов за положените усилия във връзка с организирането на срещата. Тя информира накратко за лекцията, изнесена пред студен­ти и преподаватели от трите ВУЗ-а и Професионалната гимназия, и изрази съжалението си, че служебните анга­жименти не са позволили на по-голям брой колеги да уважат събитието. Тя формулира и целта на срещите и на IPEQ като цяло — да се „изгради един триъгълник между производителя на машини, печатниците и обучаващите се в специализираните училища“. Вто­рата среща на IPEQ ще бъде в Белград във втория ден от VI Балкански печа­тарски форум. Росица Велкова пока­ни всички, които могат, да участват във Форума. После разказа за изключи­телната активност на румънските колеги, които са провели до момента шест или седем подобни срещи, в кои­то активни участници са мениджъри от печатниците. Те са щастливи от възможността да се срещнат с коле­ги от други печатници, с обучаващи и обучавани по специалност „Полигра­фия“. Д-р Велкова определи този факт като „възможност да почерпим опит от румънските колеги“.

Председателят обърна внимание на изключителната възможност на колегията за достъп до подобни до­клади. После припомни и други подоб­ни, които сме имали възможност да слушаме и четем през последните го­дини. Той припомни, че г-н Герд Финк­байнер е фигура с изключителна важ­ност в света на печата и управлява бюджет, които е по-голям от този на някои държави.

Срещата завърши с обещание да се видим в Пловдив в рамките на „ПринтКом 2011“.