Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Държавната печатница



По повод 125-ата годишнина на най-старата действаща печатница в България се срещнахме с нейния сегашен заместник директор – инж. Ангел Танев, за да разберем как едно държавно предприятие успява да оцелее в днешните условия на пазарна икономика, при все по–нарастващата конкуренция в полиграфичния бранш в България.

полиграфия: Г-н Танев, разкажете ни с няколко думи историята на днешната Държавна печатница Образование и наука ЕАД...

А.Т.: Това е най-старата действаща печатница в България, създадена още в далечната 1881 г. с указ на княз Александър Батенберг I. Днес тя се нарича Образование и наука ЕАД. За тези години печатницата е сменила четири пъти местонахождението си – най-напред се е помещавала в сградата на сегашния Археологически музей на площад „Княз Александър Батенберг I“ (стара турска джамия), по–късно в сегашната Галерия за чуждестранно изкуство, след това се е помещавала в днешния музей „Земята и хората“, докато през 1975 г. заема собствената си сграда на бул. Цариградско шосе № 117, където се намира и до днес.

По-късно, през 1983 г., като разширение, в съседство е построена ДП Тодор Димитров, впоследствие обединена с нашата печатница под името ДП Георги Димитров. През 1993 г. сградата, пристроена за печатница Тодор Димитров беше продадена на БНБ, където те създават своя собствена печатна база. Именно тогава, голяма част от машините са разпродадени, друга част са пренесени от онази сграда тук, без да бъде направен обоснован и рационален технико– технологичен проект как да бъдат разположени, за да се спазят изискванията за поточност и непресичане на маршрутите на вътрешно–заводския транспорт за полуфабрикатите, за което съществуват специални изисквания за организиране на производствения процес.

През 1992 г. печатницата е преименувана със сегашното си име Образование и наука ЕАД, което е търговско дружество и оттогава негов принципал е министърът на образованието и науката. Тази реорганизация е направена с оглед на тогавашната концепция – производството на учебници и учебни помагала да бъде съсредоточено на едно място, където има специализирана техника, която би позволила те да се произвеждат своевременно, в големи тиражи, в кратки срокове и с добро качество. Това обаче реално не се случва, защото с приватизацията на издателствата в България, настъпва, общо взето, един сериозен хаос в издателската дейност именно на учебниците и учебните помагала.

полиграфия: Как заварихте предприятието, когато постъпихте тук на работа през 1998 г.?

А.Т.: Предприятието беше в много тежко финансово състояние и се управляваше от прокурист. Имаше несъбрани суми от клиенти за около 700 млн. неденоминирани лева (днешни 700 000 лв.), които за онова време бяха много пари.

През м. януари 1999 г. за изпълнителен директор на печатницата беше назначена г–жа Анастасия Бонева. Една от задачите на новото ръководство в началото беше да се съберат тези вземания от клиентите и в много голяма част успяхме. Някъде с разговори и преговори, другаде със завеждането на дела, но получените суми позволиха на предприятието да оцелее.

През 1993 – 94 г., с парите от продажбата на сградата на печатница Тодор Димитров на БНБ са закупени една нова четирицветна листова машина Heidelberg Speedmaster CD 102, двусекционна листова офсетова машина Heidelberg Speedmaster SORS Z, една ролна машина Rockwell Goss Community, автоматизирана влагочно–шевна машина Müller Martini. По това време тази машина Heidelberg Speedmaster CD 102 е била единствената в България, която е работила в областта на издателската полиграфия, а не в производството на опаковки, където може и да е имало такива. И тъй като предприятието е разполагало и с една високопроизводителна поточна линия за производство на тетрадно шити списания, ВШМ Müller Martini, това е било предпоставка повечето от списанията на българския пазар по това време да се печатат тук, което е гарантирало един постоянен ежемесечен доход. За съжаление, по–късно, след въвеждането на heat–set технологията в България, а и по различни други съображения, голяма част от издателите на списания се ориентират към частните печатници като ВАЦ, Ротопринт, Делта+ и други.

полиграфия: Какви трудности срещате при работата си с Министерство на образованието и науката и с останалите български издателства?

А.Т.: Всяка година се променя Наредба №5 за издаването на учебниците. Тези промени се правят в най–неблагоприятното време – май, юни, юли и август – месеците, когато учебниците би трябвало вече да са в производство. Ето защо, обикновено получаваме поръчката в края на август и началото на септември. Освен това, голяма част от издателствата поставят неосъществими за нас условия – например, казват, че ги устройват нашите срокове и цени, но искат при 10000 тираж във фактурата им да пише 5000. Ние като държавна фирма и като хора, почтени към страната, в която живеем, не можем да си позволим такова нещо, защото веднага бихме подхранили с ресурси сивата икономика, т.е. 5000 учебници веднага биха отишли на черния пазар и биха напълнили нечии черни каси.

В същото време въпросното издателство ще увеличи себестойността на останалите 5000 и няма да посочи почти никаква печалба, която да бъде обложена с данъци. Ето затова, ние сме „неудобни“ и много издателства (с известни изключения като ИК Просвета и Планета-3 ООД), които издават учебници и учебна литература предпочитат печатници, където такива техни желания се реализират безпроблемно. В момента работим само с български издатели на учебници и учебни помагала, които спазват всички изисквания на закона за счетоводството и общоприетите закони за бизнес етика.

полиграфия: Как успявате да оцелеете като предприятие тогава?

А.Т.: Търсим изхода в износ на продукция, тъй като много сделки с български фирми за нас биха се оказали на загуба. При население от около 7,5 млн. души, средният тираж на печатни изделия в
България е доста нисък – варира между 500 и 1500 бр. Повечето издатели плащат авансово 50% от сумата, защото така е по договор, взимат си половината продукция, а останалата част остава на съхранение в нашите складове за неопределен период от време и за наша сметка. Голяма част от тях с времето се обявяват в неплатежоспособност и банкрутират, което би довело до значителни загуби за нас. По тази причина в последните години се ориентираме основно към производството на продукция за износ.

полиграфия: Как печелите клиентите си в чужбина – с качеството на продукцията, което можете да им предложите, или залагате повече на сравнително ниските цени на българския пазар?

А.Т.: И с двете едновременно – това са основните ни предимства. Клиентите си осигуряваме сами чрез активна кореспонденция с издателства и други потребители на печатна продукция.
Има случаи и когато те ни откриват сами – например едно норвежко издателство, за което работим вече трета година, и една грузинска издателска фирма. Наши клиенти са издателства от Румъния, за където печатаме най–вече учебници и книги с твърда подвързия. За Албания произвеждаме годишно около 600 000 – 700 000 учебници. За Италия печатаме предимно пълноцветни каталози с твърда подвързия с тиражи между 5 хил. и 10 хил. За Германия също сме печатали много пъти каталози и туристически карти на отделни градове. Имали сме инцидентни поръчки за книги и брошури за Англия, Ирландия, САЩ, Австралия, Полша, Гърция и Япония. Едно ново направление в нашето производство са блокчета за рисуване, скрепени със спирала, за Гърция. Миналата година произведохме около 250 000 от тях, а за тази година поръчката е вече за 450 000 броя. Много активно работим и с Грузия – произвеждаме по 10–12 различни заглавия книги на година. За една държава с население от около 3,5 млн. души тиражите са между 1000 и 5000 броя, стигали сме и до 15000 броя, когато печатахме една грузинска енциклопедия. Повече от 90% от книгите за Грузия са с твърда подвързия. Желанията на нашите клиенти допринасят много за повишаване качеството на произведената от нас продукция, особено на комплицираните издания. Готов съм да заявя, че биографичната книга за фамилията Багратион, която ние отпечатахме в петхиляден тираж, не може да произведе никой друг в България.

Винаги търсим нетрадиционни решения на проблемите по изпълнението на всяка отделна задача и затова при нас няма невъзможни поръчки. При една от поръчките, например, нетрадиционен подход беше това, че прилагахме техника и технология за производство на книги с твърда подвързия, но вместо такава, за корица трябваше да се използва ламиниран картон (мека корица). Просто такова беше желанието на един клиент от Италия и ние го удовлетворихме.

полиграфия: Разкажете ми с каква технико–технологична база разполага предприятието.

А.Т.: От м. юли 2003 година разполагаме със собствено предпечатно студио, когато доставихме оборудване и CtP експонатор на швейцарската фирма Lьscher, базирано на термалната технология. Обикновено с нашите клиенти от чужбина действаме по следния начин – някои от тях изпращат дискове, други – файлове по имейл. Ние ги обработваме и преди експонацията им върху алуминиевите печатни пластини ги изпращаме на клиента за проверка и одобрение. Досега нямаме нито една рекламация на книга за износ.

Наред със CtP студиото поддържаме и минимален състав от две монтажистки, тъй като все още има клиенти, които предпочитат да работят с филми или даже с паус.

В печатницата разполагаме с листови и ролни печатни машини. Най–новата ни и съвременна листова печатарска машина е Heidelberg Speedmaster CD 102, която може да печата върху картон до 500 гр. и е снабдена с лакова секция с инфрачервено сушене. Машината е с компютърно управление. Притежаваме и една двуцветна Heidelberg SОRS Z, която за съжаление е без обръщателен механизъм и това понякога ни ограничава в технологичните възможности. Още от времето на старата държавна печатница Георги Димитров имаме две машини Heidelberg SORD, които са с междинен формат – 61 х 94 см, едната е едносекционна, другата – двусекционна. Притежаваме и една машина Roland Favorit, произведена през 1970 г., която е половинформатна и работи много добре. Една от старите Planeta P24, производство на бившата ГДР, сме приспособили за лакиране с UV лак, като сме купили към нея и сушилно устройство за UV от турската фирма EMA.

Ролните машини са представени също доста разнообразно – имаме две Zirkon RO 66, които са половинформатни, с възможност за печат 452 х 600 мм. Максималният им формат е 660 мм. Разполагаме и с една печатарска машина Zirkon Supra 660, която сме оборудвали с газова сушилна система за heat–set офсетова печатна технология. Тя печата 4+4 цвята и е с формат 452 х 660 мм. Много колеги може да кажат, че не е възможно да се печата в тази ширина – 660 мм. Но ние сме отпечатали вече над 300 000 книги – това са милиони коли – в 4+4 цвята за Италия. Който не вярва, може да дойде при нас и да се убеди в думите ми. За тази поръчка някои също казваха, че е невъзможно да стане, но ние го направихме... Изработихме твърдите подвързии за луксозния каталог на BMW 7-ма серия с ширина на облеклото 64 см, при положение, че по техническата документация на машина Stahl DM 300 максималната ширина на облеклото е 61 см. Сега в производство е каталогът на немската фирма Metz.

полиграфия: С какво оборудване разполагате в областта на довършителната обработка?

А.Т.: За книги с меки корици имаме две поточни линии Mono–Block Müller Martini – едната с 21, а другата с 24 секции. Те са били монтирани в печатницата още през 1983 г., но са много добри. Успяваме да ги поддържаме с помощта на резервни части, повечето от които се произвеждат по наша поръчка в България. Произведохме тук, в България, устройство за странично мазане, с което
окомплектовахме едната от двете машини, при която това липсваше, и мога да кажа, че нашето устройство работи по–добре от оригиналното.

Имаме и няколко концеви шивачни машини. Едната от тях е от 1983 г., а другите две са от 1994 г. – тях също поддържаме много добре. За производството на книги с твърда подвързия имаме една агрегатна ротационна машина Stahl, която ни е доставена през 1993 г., и една резервна Polygraph–Rodos, производство на бившата ГДР. Поточната линия Kolbus в най–скоро време ще бъде дооборудвана с кашираща секция и ротационна преса Stahl.

полиграфия: Какви инвестиции сте направили през последните години и подпомагани ли сте донякъде от държавата?

А.Т.: Освен CtP студиото, за което споменах, миналата година инвестирахме около 180 000 лева за модернизирането на четирицветната ролна машина Zirkon Supra 660 и комплектоването й с газова сушилна система. По този начин ние отнемаме едно малко „парче от тортата“ на heat–set технологията в България.

В момента очакваме да ни бъдат доставени две секции втора употреба от Англия – една кашираща и една ротационна преса Stahl за производство на книги с твърда подвързия. След тяхното въвеждане в производство, смятаме, че ще се изравним по възможности с нашия основен конкурент в областта на твърдата подвързия – ПК Д. Благоев-2 АД. Много сериозни средства отделяме и за поддръжката на наличното оборудване.

Всички инвестиции са от абсолютно само наши средства – CtP е закупено по договор от една лизингова къща за период от три години. Опитваме се да действаме гъвкаво при съвременните условия, защото набирането на такава сума за еднократна инвестиция би ни забавило много във времето.

полиграфия: Колко души работят днес в държавната печатница Образование и наука и как  контролирате качеството на тяхната работа?

А.Т.: Персоналът ни се състои от около 180 човека. Спомням си, разбира се, времето на бившата ДП Георги Димитров, когато тук работеха около 1200 работници, но това бяха други времена. През повечето време съм между хората в производството, защото се старая да гледам на продукцията с очите на клиента. Обикновено, хората, които работят на машините, гледат със собствените си очи и не се поставят на мястото на клиента с неговите изисквания. А в работата не можем да си позволим да разчитаме само на късмет, без контрол. През второто тримесечие на тази година ще предприемем и процедурата, необходима за сертифициране на предприятието ни по ISO.

За съжаление, все още нашата стратегия е оцеляването. Не можем да кажем, че сме агресивни и нападателни, но не пропускаме възможност да завоюваме нови сегменти от пазара на полиграфическите услуги.

 
25.09.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Актуално, Интервюта

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар