Излез от светската суета и виж с удивление какво щастие ни дарява мигът, посветен на разсъждения... Лорд Томас Вокс
Идеите като катализатори на развитието
Даже гениалната идея не работи, ако не e пожелана от обществото. Не са малко примерите. Достатъчен е един — Леонардо да Винчи. Неговите съграждани приемат идеите му като чудачество, но за нас днес те са гениални.
Съдбата на идеите е не по-малко удивителна от тази на хората. Понякога те са вплетени в чудните дантели на съдбата. И тези плетеници, променяйки своите очертания при нов прочит, с течение на времето стават в още по-голяма степен информативни. Всяко поколение намира в тях нови мотиви и черпи вдъхновение, прекланяйки се пред мъдростта на предшествениците.
Полиграфията днес не е съвсем това бъдеще, което е прогнозирано вчера. Макар и с леко фатален оттенък, развитието на полиграфията може да се охарактеризира с думите: Ако нещо трябва да се случи, то задължително ще се случи. И ако разглеждаме развитието като натрупване от случайности, то случайността е форма на проява (реализация) на необходимостта въобще и на вътрешната потенция на процеса в частност.
Печатните технологии и тяхното количество
Печатните технологии определят какви да бъдат предпечатните и завършителните технологии.
Същността на печатните технологии е в преноса на изображенията (илюстрации, текст, допълнителни елементи на печатната продукция) от печатната форма върху печатаемата повърхност:
1. при печат с използване на оцветяващи вещества (мастила, цветни лакове, тонери) за получаване на отпечатък при промяна на цветовете на отделните елементи (участъци) на печатаемата повърхност;
2. при избирателно (парциално) лакиране с използване на безцветен лак за получаване на оптично изображение в резултат на промяна на гланца, микрорелефа или други оптични свойства на отделните елементи (участъци) на печатаемата повърхност;
3. при топъл и студен печат с използване на оцветяващи вещества и промяна на релефа, повърхностната структура и цвета на отделните елементи (участъци) на печатаемата повърхност;
4. при топъл и студен печат без използване на оцветяващи вещества за промяна на релефа и повърхностната структура на отделните елементи (участъци) на печатаемата повърхност.
База за определяне на печатните технологии в полиграфията е печатната форма, върху която се формира изображението само от печатни и непечатни елементи. Участъците на печатната форма, пренасящи изображението посредством оцветяващо вещество, лак или натиск върху печатаемата повърхност, се наричат печатни, а непренасящите изображението — непечатни.
Печатната технология е единство от оборудване, материали и процеси, използвани при производството на печатния продукт. Тя се определя от структурата на печатната форма, структурата на печатаемия материал, структурата на печатното устройство и структурата на оцветяващото вещество.
Структурата на печатното устройство само механизира и автоматизира печатния процес, увеличава производителността и освобождава печатаря от рутинната работа. В някои използвани и днес печатни технологии печатното устройство може да отсъства, например ситопечат с използване само на сито и спрей. Не само в ситопечата, но и при литографията, ксилографията, линогравюрата, офорта и някои други печатни технологии и днес може да се мине без печатащо устройство, използвайки само печатна форма, печатаема повърхност и оцветяващо вещество.
По-особено стоят нещата с оцветяващото вещество. При създаването на изображението на повърхността на печатаемия материал то взаимодейства с печатната форма, с печатаемия материал и с печатното оборудване. Не може да има печатна технология без печатна форма и печатаема повърхност. Но без оцветяващо вещество печатната технология е възможна. За да се подчертаят особеностите на технологията при използването на различни структури на оцветяващото вещество, в наименованието на печатната технология или допълнително добавят вида на оцветяващото вещество, или печатната технология основно променя наименованието си. Например печат с тонер, със солвентни или с UV мастила, печат с фолио. Обаче казваме лакиране, когато в качеството на оцветяващо вещество използваме лак. Казваме преге, когато става дума за блинтов и конгревен печат, постигнат чрез натиск и температура, но няма оцветяващо вещество при създаването на изображението върху печатаемата по върхност. Изключение е Брайловият печат, където употребяваме термина „печат“, но всъщност създаваме релефно изображение без оцветяващо вещество.
Така можем да направим констатацията, че структурата на оцветяващото вещество просто уточнява печатната технология, без да променя нейната същност, а само наименованието, използвайки едни и същи печатни форми и печатаеми материали. Например с печатната форма за висок печат може да се печата, лакира, прави Брайлов печат и всички видове топъл печат и преге с изключение на конгревния (релефен печат). При конгревния печат едновременно се използват две релефни форми — матрица и патрица.
Оригиналите и видът на бъдещата печатна продукция, които ще определят геометрията на печатаемия материал по време на печатния процес (плоскост или обемно тяло), косвено влияят на печатните технологии — оригиналите определят много от подструктурата на печатната форма, а готовата продукция — на печатаемия материал.
За да се определи количеството печатни технологии, е необходимо да се направи класификация по един-единствен избран параметър, така че да се избегне неопределеността и да се доведе прецизността на класификацията до нивото, когато във всяка клетка на класификационната таблица се поставя само една печатна технология. За приложената по-нататък класификация е избран параметърът „структура“ — структура на печатната форма и структура на печатаемия материал в цялост и на неговата печатаема повърхност.
Печатната форма като структура
Редът, в който са разположени елементите, има съществено по-голямо значение, отколкото самите елементи.
Анри Поанкаре
Структурата е разположение на елементите и тяхната взаимна свързаност (връзка) в пространството и времето.
Структурата е едновременно и форма, и съдържание на печатната форма. Структурата се определя от взаимното разположение на печатните и непечатните елементи в повърхностния слой на формния материал или във веществото, от което е изграден самият материал (ситопечат). Повреждането на структурата на печатната форма довежда до разрушаване на самата печатна форма. Даже изчезването или появата на няколко печатни и непечатни елемента прави печатната форма непригодна за печат. Само пълното възстановяване на структурата на печатната форма възвръща нейното предназначение за извършване на качествен печат.
Разположението на печатните и непечатните елементи върху печатната форма като базова структура за класификация на видовете печат
Нищо не е завършено и нищо не е съвършено. Традиционно в класическите учебници по обща полиграфия (В. В. Попов [9], Н. Н. Полянский [7, 8]) разглеждат три основни (класически) вида (начини) за печат — висок, повърхнен (плосък) и дълбок. Тези автори класифицират ситопечата при специалните (специфичните) видове. В по-късни издания [10, 16, 21] видът ситопечат вече се разглежда като четвърти от основните видове печат.
„Формалната логика не е нищо друго освен учение за свойствата, общи за всяка класификация“ — казва Анри Поанкаре. Структурата, която е създадена при взаимното разположение на печатните и непечатните елементи в слоя на формения материал, може да се разглежда като базова структура за класификация на видовете печат. На тази база е и класификацията на печатните технологии.
В печатната форма може да се отделят няколко разновидности на структурите, които индивидуализират дадената печатна форма. Структурите се проявяват като едно цяло и създават печатната форма, явявайки се нейни неотменими компоненти — атрибути. Тези структури могат да бъдат определящи при класификацията на печатните форми за различните видове и технологии за печат.
Вариантите на взаимното разположение на печатните и непечатните елементи в пространството на печатната форма създават следните структури:
1. Печатните и непечатните елементи са разположени в една плоскост (на една повърхност):
1.1. с участието на мастила (при създаване на печатните елементи) и овлажняващ разтвор (при създаване на непечатните елементи) — печатната форма при вида плосък (повърхнен) печат (литография, ди-лито, традиционен офсетов печат, фототипия);
1.2. с участие на физически ефекти (електростатични заряди, магнитни и йонни натрупвания) за създаване на печатните и непечатните елементи — в печатната форма на плоския (повърхнен) печат без овлажняване (електрофотография, магнитография, электрография, лазерен печат, ксерография);
2. Печатните елементи са разположени в една плоскост (повърхност) по-високо от повърхността на непечатните елементи и представляват макрорелеф:
2.1. с използване на оцветяващо вещество (мастила, бои, лакове, фолио, тонери) за създаване на изображение (текст, илюстрации, знаци и контролни елементи) върху печатаемия материал — при печатната форма за висок печат с оцветяващо вещество (клише, стереотип, наборна печатна форма от ръчни шрифтове или монотипни редове на текстовата форма, флексографска печатна форма);
2.2. без използване на оцветяващо вещество за създаване на изображение (текст, илюстрации, знаци и контролни елементи) върху печатаемия материал — при печатната форма за висок печат без оцветяващо вещество (метални, фотополимерни или пластмасови клишета, ръчен печат, наборна печатна форма от ръчни шрифтове или монотипни редове на текстовата форма, използвани при топъл печат без фолио (блинт, преге).
3. Печатните елементи са разположени спрямо плоскостта (повърх ността) на непечатните елементи по-ниско и представляват микровдлъбнатини:
3.1. като еднакви клетки по форма и площ, но различни по дълбочина; като различни и по площ, и по дълбочина; или само по площ, но еднакви по дълбочина. Получени са с помощта на растеровата структура за дълбок печат върху печатната форма за вида дълбок печат с използване на растер (при дълбока автотипия, при традиционен дълбок печат с използване на пигментно копие и разяждане (ецване) на формния цилиндър);
3.2. като канали с различна форма, ширина и дълбочина — при печатната форма за вида дълбок печат без растер (гравираната печатна форма при металографията);
4. Печатните елементи преминават през слоя на формата във вид на резки, дупки и отверстия в непрекъснатата мрежа на непечатните елементи, които по време на печатния процес:
4.1. допират (влизат в контакт с) повърхността на печатаемия материал — при технологията на вида ситопечат при контакт (ситопечат и ризография);
4.2. без контакт — при технологията на вида ситопечат без контакт (мастиленоструен печат или ситопечат с използване на спрей — пръскане на оцветяващо вещество, а печатната форма отстои на определено разстояние от повърхността на печатаемия материал).
Няма нищо по-практично от добрия пример и точния термин.
Технологиите на вида плосък (повърхнен) печат с овлажняване са: литография, ди-лито, традиционен офсетов печат, фототипия. Обаче само при нанасяне на овлажняващия разтвор и оцветяващото вещество получаваме пълноценна печатна форма. Това е особено характерно и нагледно в литографията, ди-лито и традиционния офсетов печат с овлажняване.
Технологиите на вида плосък (повърхнен) печат без овлажняване са: електрография, електрофотография (ксерография), магнитография, елкография, лазерен печат в лазерните принтери, традиционен офсетов печат без овлажняване (сух офсет). Обаче само след нанасяне на оцветяващото вещество (тонери или мастила) получаваме пълноценна печатна форма. Това е особено характерно и нагледно в електрографията, електрофотографията (ксерографията), елкографията, лазерния печат на принтерите.
Технологиите на вида висок печат с използване на оцветяващо вещество са: традиционният висок печат, флексопечатът, топлият печат с фолио, игловият печат при матричните принтери.
Технологиите на вида висок печат без използване на оцветяващо вещество са: топлият печат без фолио (блинт, преге), игловият печат в матричните принтери с изключена мастилена лента, Брайловият печат.
Технологиите на вида дълбок печат с използване на полиграфически растер са: традиционният дълбок печат, дълбоката автотипия.
Класификация на печатните форми
След като изяснихме и формулирахме четирите структури, характеризиращи печатната форма според взаимното разположение на печатните и непечатните елементи в повърхностния слой на формния материал или в слоя на веществото на материала въобще, можем да пристъпим към класификацията, отчитайки допълнително и следните структури на печатната форма:
1. Поведението (динамиката) на структурата на печатната форма по време на печатния процес на тиража:
1.1. Структурата на печатната форма остава постоянна, неизменна по време на печатния процес на целия тираж при аналоговите печатни технологии (клише, стереотип, алуминиева пластина, фотополимер, сито);
1.2. Структурата на печатната форма се променя или има възможност да се променя без смяна на формния материал след отпечатване на всеки лист от тиража (променлива форма с реверсивен формен материал) при цифровите печатни технологии (лазерна електрография при лазерните принтери, иглов печат при матричните принтери, мастиленоструен печат, лазерен термотрансферен печат при термотрансферните принтери, ксерография).
2. Структурата на изображенията на печатната форма спрямо структурата на изображенията на оригинала:
2.1. Изображението на формата се чете и е идентично с изображението на оригинала при офсетовите печатни технологии (тампонен печат, типоофсет, традиционен офсетов печат със или без овлажняване);
2.2. Изображението на печатната форма не се чете и е обърнато огледално спрямо изображението на оригинала при неофсетовите (директни) печатни технологии (флексография, фототипия, литография, всички технологии на топлия печат, дълбок печат с медна риза върху формния цилиндър).
3. Структурата на печатната форма по време на печатния процес като геометрична повърхност:
3.1. Плоска повърхност при печатните технологии с плоска печатна форма (литография, ситопечат, печат с плосък стереотип, тампонен печат);
3.2. Повърхността на цилиндъра или част от него при ротационните печатни технологии (ризография, вестникарски ротационен печат с кръгла стериотипия).
4. Структурата на формния материал като слой или като обем (монолит) на печатните и непечатните елементи се създава върху повърхността на:
4.1. формния слоест материал (формния материал е във вид на листове, например на алуминий, цинк, мед, фотополимер, дебела хартия, сито — гъвкава печатна форма при печатните технологии за ротационен печат или печат с плоска печатна форма (традиционен офсетов печат, флексография, ситопечат, ризография).
4.2. печатните и непечатните елементи се образуват на повърхността на монолитния обемен формен материал във вид на плоча или цилиндър (литография, стереотипен ротационен печат, дълбок ротационен печат).
Разбира се, всичките четири вида печат имат, или трябва да имат, варианти за директна и индиректна (офсетова) печатна технология с тази малка разлика, че при директната печатна технология изображението на текста на печатната форма няма да се чете, а при офсетовата ще се чете.
Засега не можем да кажем, че всичките четири вида печат имат варианти на аналогова и цифрова печатна технология. Някои видове печат имат само аналогов вариант (дълбок печат), други имат и аналогов, и цифров вариант (плосък/повърхнен, висок и ситопечат). Мастиленоструйната печатна технология е технология за безконтактен цифров печат на вида ситопечат. Необходимо е да отбележим, че ако изместим ситото успоредно на определено разстояние от печатаемата повърхност, използвайки го в качеството на екран, и със спрей пръснем с оцветяващо вещество, то можем да кажем, че имаме аналогова безконтактна печатна технология на вида ситопечат.
При аналоговите печатни технологии печатната форма остава неизменна по време на печата на целия тираж и в нея не могат да бъдат внесени изменения, без да се преработи самата печатна форма, и то изцяло, с използване на нов формен материал (имаме еднократен формен материал). В цифровите печатни технологии печатната форма е реверсивна и могат да бъдат внасяни изменения в нея след печата на всеки отделен отпечатък от тиража без използване на нов формен материал (имаме многократен формен материал).
В таблица 1 е показана класификацията на печатните форми по изброените по-горе структурни параметри и възникващите на тази база печатни технологии.
В първия ред на таблицата печатната форма в печатния процес има поведение на монолит, без да се има предвид нейната структура.
Във втория ред на таблицата печатната форма по време на печатния процес съдържа печатни и непечатни елементи, които в самия печатен процес се проявяват като монолит или са съставни и се състоят от елементи: при вида висок печат печатният елемент е като монолит или печатен елемент + оцветяващо вещество; при вида дълбок печат печатният елемент е като монолит1 или печатният елемент е като сума от растерови печатни елементи; при вида плосък (повърхнен) печат печатния елемент е независим от непечатния (без овлажняване — при сухия офсет) или за създаването му трябва да бъдат образувани в началото непечатните елементи около него (с овлажняване); при вида ситопечат печатният елемент допира печатаемата повърхност или отстои на определено разстояние от нея.
В третия ред на таблицата печатната форма, съдържаща печатни и непечатни елементи от реда 2, по време на печатния процес се проявява като монолит (аналогова) или печатните и непечатните елементи са в динамика и сменят местата си (реверсивна). И тъй нататък по реда на тази логика.
Последователността на редовете в Таблица 1 според параметрите на структурите на печатната форма трябва да бъде еднозначна: първични са структурата от печатни и непечатни елементи; структурата на печатната форма с право (директно) или огледално (индиректно) изображение; структурата на печатната форма като геометрично тяло — плоскост или безкрайна сума от плоскости (цилиндър) и най-сложната структура, съдържаща в себе си всички останали структури — структурата на печатната форма е като монолит (плоча или цилиндър) или е съставена от елементи (слой + носещо тяло — плоча или цилиндър). Принципът на разположение на структурите в Таблица 1: всяка следваща структура като цяло съдържа в себе си всички предшестващи структури. Само този принцип на разположение на структурите премахва неопределеността и създава непрекъснатост. Само по този начин на класификация е възможно да бъдат запазени взаимната връзка и фракталността (когато едно нещо възниква от другото, включвайки го в структурата си като първично).
превод: инж. Стефан Славчев





