PolyGrafia

Уважаеми колеги,

По време на последната ни среща във Велинград на 4 март т. г. се опитах да отправя послание до всички вас. Явно то не е било достатъчно ясно формулирано, защо­то реакцията на част от вас ми подсказа, че е остана­ло неразбрано. Това ме подтикна да напиша настоящото отворено писмо, в което максимално ясно да изразя ми­слите, които ме вълнуват, и предложенията, които от­правям към всички членове на Съюза на печатарската индустрия в България.

В Съюза съм от предучредителната среща в гост­ната на Демакс преди 8 години, където присъствах в ка­чеството си на представляващ една от фирмите, учре­дителки на Съюза. Участвал съм в повечето срещи на СПИБ и на други мероприятия, инициирани или подкре­пени от нашата браншова организация. Като предста­вляващ член на СПИБ, впоследствие като индивидуален член, а днес и в качеството си на главен редактор на пе­чатния орган на Съюза винаги съм се вълнувал и продължавам да се вълнувам от онова, което на практика се случва в него, от процесите, които протичат на или под повърхността.

Именно затова съм разтревожен, когато виждам, че за някои членове и техните представители досегашни­ят начин на общуване е незадоволителен. Загрижен съм, когато научавам, че някои фирми са прекратили член­ството си, защото считат, че сме се изчерпали, че сме достигнали тавана на възможностите си. Но най-мно­го ме тревожи мнението на някои потенциални членове, които отказват да се присъединят към СПИБ, защото смятат, че той няма какво да им предложи...

Може би ще кажете, че нищо кой знае колко драма­тично не се е случило, че винаги ще има недоволни, че с разрастването на Съюза се умножават и гледните точки, че никоя политика не може да задоволи очаквани­ята на всеки и всички. Разбирам, че с годините идва ета­път на естественото забавяне на темпото, на насища­нето. Нормално е всички ние да сме се променили през тези години, да сме преоценили отношенията си с окол­ните, а дори и със самите себе си. Възможно е очаквани­ята ни да се разминават с някои от реалностите и със­тоянието на Съюза да не ни задоволява — частично или напълно. Но аз се питам, ако е така, не е ли най-добре да предприемем стъпки за излизане от това състояние, да поемем инициативи за промяна на статуквото!?

В тази връзка смятам, че е дошло времето да кажем на себе си и на другите какво ще правим в бъдеще, как ще се развива Съюзът ни, какво ще предложи той на на­стоящите и бъдещите си членове. Лично аз смятам, че това може да стане със създаването на ясна концепция, която да очертае развитието на СПИБ в краткосрочен и дългосрочен план.

Когато ви предложих това на срещата във Ве­линград, се чуха гласове, призоваващи ме да седна и да я напиша. Аз обаче смятам, че ако го направя, това няма да бъде нашата концепция, а моята. За да отразява глед­ните точки на повече от един човек, на повече от един член, на възможно най-много от нас, тя трябва да е дело на повече хора. Уверен съм, че за да бъде работещ и по­лезен един подобен документ, той трябва да е близък до разбиранията на преобладаващата част от членовете. В противен случай той ще бъде незначителен и няма да доведе до конкретни действия.

Ето защо ви призовавам към активност и предста­вяне на персоналните ви гледни точки в лични контак­ти и по време на предстоящите събрания на СПИБ, срещи на бизнеса, кръгли маси и пр. Така ще съумеем да създадем един наистина значим документ, който да стане основа за детайлизиране на съюзните ни плано­ве и действия по съществените въпроси за образова­нието, квалификацията, стандартизацията и други об­ласти на полиграфията. Само с грижливо планирани и последователни действия можем да реализираме висо­ките резултати, които много от нас бленуват. Имаме инструмент, който ни дава силата заедно да постигнем нещата, които сами няма да сме в състояние да реали­зираме. Нека го използваме!

Искрено ваш: Атанас Джажев