PolyGrafia

Полиграфията създава печатното слово, а интернет — електронното. Те имат един и същ предмет на производ­ство — информацията, но ролите са различни и задачите са противоположни по ефект в социума.

Книгопечатането започва от момента, когато като първа крачка е нанесено оцветяващо вещество върху ре­лефа на пръстен (печатна форма) и е направен отпеча­тък. Появата на книгопечатането води до тиражиране и разпространение на информация, което от своя страна способства за ускорено развитие на националните езици, за формиране на нациите, занаятите, индустриите, кул­турите, за интернационализиране на науката и техника­та. Предаването на знанията дотогава е било възможно в рамките на непосредственото общуване на хора от едно поколение. Печатните издания стават средство за кому­никация не само между отделните личности, групи и обще­ства, но и между нациите, при това без оглед на времето.

Интернет е създаден в резултат на свързване на ня­колко компютъра, обединени първоначално в една локал­на мрежа. Информацията е била на разположение на огра­ничен брой хора, но е била по-достъпна, без да се търси и ползва печатно издание. Търсенето и ползването на ин­формацията е значително улеснено и много по-бързо.

Единствен материал за изработване на печатни из­дания дълго време остава хартията. Тук е необходимо да се подчертае, че именно изобретяването и производ­ството на хартия са основна база за раждането и раз­витието на книгопечатането. Очевидно е, че книгопеча­тането не би могло да се развива, ако в качеството на печатаем материал е избран друг носител, а не хартия­та. Пергаментът е труден за използване за тези цели, струва скъпо и не на последно място е в ограничени коли­чества. Ако пергаментът беше единственият годен за печат материал, книгите биха си останали предмет на разкоша. Папирусът също е непригоден за печат поради неговата твърдост и трошливост. Затова началото на производството на хартия, привнесено в Европа от Ки­тай, е необходимото предварително условие за възниква­не и развитие на книгопечатането и полиграфията.

Очевидно е, че изобретяването на интернет става възможно след създаването и широкото разпростране­ние на компютрите. Те са свързвани в откритите раз­растващи се мрежи отначало в пределите на корпораци­ите, след това в отделен регион и накрая — в целия свят. Така възниква световната компютърна мрежа, наречена образно „паяжина”.

Началният период на книгопечатането се характери­зира със съсредоточаването на всички процеси в едни ръце. Издателят е гравьор, леяр на буквите и словослага­тел при изготвяне на печатната форма, печатар и произ­водител на мастилата, и по правило сам се е занимавал с оформлението и разкрасяването на книгата, с подвързи­ята, разпространението и реализацията на печатната продукция. Печатните издания са били значително по-ев­тини и много по-четивни и удобни в сравнение с ръкопис­ните. Книгопечатането ускорява разпространяването на информация, бързо я размножава и я използва независи­мо от източника. Занаятът прераства в промишленост. Печатното издание от продукт се превръща в стока.

При интернет процесът е обратен. Всички могат да ползват информацията, намирайки я почти светкавич­но с търсачката, при това значително по-евтино. Ос­вен това всеки от ползвателите може да добави към нея нова информация, да я допълни и размножи, копирайки файловете на други сайтове или разпечатвайки ги за лич­но ползване. Разпечатвайки файлове, ние преобразуваме електронното слово в печатно. Интернет започва да из­пълнява и функциите на полиграфията, но без авторите, печатарите и разпространителите. Авторството губи своя смисъл, тъй като текстът, попаднал в интернет, става достояние на всички ползватели и за неговото из­менение или присвояване не се изисква съгласието на ав­тора, а само желанието на потребителя.

Книгопечатането може да се разглежда като механи­зация на ръчното изкуство на старите писари и препис­вачи на книги. Приложният момент в дадения случай се заключава в стопирането и раздробяването на движени­ята на пишещата ръка. По-късно, след като е открито конкретното решение на проблема с механизацията, то се прилага и при множество други действия, в други за­наяти. Книгопечатането способства за развитието не само на занаятите, но по-късно и на индустрията. То пре­връща словото от средство за възприемане, познание и комуникация в стока. Печатната книга е първата унифи­цирана и възпроизводима масова стока и е образец за уни­фицирана стокова култура след XVI век.

Книгата в интернет повтаря класическата си фор­ма. Остават титулът, съдържанието и все още — име­то на автора. Няма коректори, издатели, тиражи и даже оформител — дизайнер, художник, художествен редактор. Всеки може да напише — макар и с грешки, да оформи — както сам го разбира, без да има професионални и прак­тически знания и навици, или да постави своето име под чужд текст. Това е добре известно на потребителите на интернет, които понякога виждат други имена под своите текстове или еднакви текстове, но с различни автори. Днес книгата, брошурата или буклетът в елек­тронен вид се отличават само по обема и всички са обе­динени от един термин — електронно издание. Това, че ги наричат електронни книги, е само по навик. В електронен вид няма нито книги, нито брошури, защото няма корици, форзац, подвързии, обложки и суперобложки.

Книгопечатането е не само технология за производ­ство на книги. То е такъв ресурс, като горите или ради­ото. И като всеки друг продукт на производството, то формира не само отделния човек, но също така и форми­те на взаимозависимост на хората в социума.

Интернет не е технология, а само средство за съх­ранение, автоматизация на търсенето и намирането на информация, или, ако се изразим образно — световна библиотека, където всеки може да бъде и библиотекар, и автор, и читател. С една особеност — читателят не е ограничен по отношение на достъпа. По-възрастно­то поколение помни опашките за книги и записването за ред — кога ще се освободи даденото списание или книга, за да ги вземе и прочете. Интернет не е промишлен про­дукт и повече наподобява радиото, киното, телевизията и самата полиграфия в една опаковка.

Книгопечатането поражда и създава граматиката, унифицира и превръща националните езици в средство за масова комуникация в затворени системи и с това съз­дава съвременния патриотизъм в мащабите на нации­те като централизираща сила. По този начин книгопеча­тането извежда от употреба латинския език като език на науката и способства за създаване на национална на­ука. Книгопечатането става могъщ фактор за форми­ране и стабилизиране на националните езици, като пра­ви нацията еднородна, а държавата — централизирана. Книгопечатането поражда авторството, авторите и... световните войни. По какъв начин? Като въздейст ва върху развитието на националните езици, идеология­та, политиката. Езикът става оръжие на идеологията и политиката. (И то в условията на непрекъснато раз­витие на възможностите на книгопечатането.) Патри­отизмът прераства в национализъм, територията на държавата е нейна собственост, която тя страстно желае да разшири, политическият език е експортна сто­ка при разширяването на териториите и пазарите.Кни­гопечатането способства за обединяването на хората по национален признак на основата на общ чист език със строга граматика и стилистика.

Развитието на занаятите, индустрията, науката и техниката и зараждането на капиталистическата орга­низация на производството и обществените връзки, как­то и обособяването на нациите изисква бърз обмен на информация в рамките на националните граници. Актуал­ността на новите идеи става настойчива реалност. Пе­чатът на вестници ускорява развитието на индустри­ята. Факторът време за вестниците е жизненоважен. Създадени са печатарски машини, работещи с бясна ско­рост в сравнение със старите печатарски преси.

Книгопечатането прераства в индустрия. Настъпва ерата на печатарската промишленост, която продължа­ва вече пет столетия.

Печатарската индустрия печата не само вестници, списания и книги, но и промишлена печатна продукция — опаковки, етикети, тапети, хартии и фолио за ламинати­те в мебелната и строителна промишленост и не само. Развитието на рекламата създава ново направление в полиграфията — печата на реклама. Хартиената промиш­леност произвежда все повече хартия по количество и асортимент, с подобрено качество.

Полиграфистите усвояват и нови материали: фо­лио, пластмаси, метализирано фолио, ламарина, велпапе, стъкло, различни промишлени продукти (дръжки, осве­тителни тела, бутилки, новогодишни играчки, тениски и шапки, природни продукти — яйца, орехи, портокали).

Печатарите се превръщат в организатори и изпълни­тели на поръчки на печатна продукция. Полиграфически­те предприятия се специализират по видове продукция и печатни технологии: вестникарски и издателски печат­ници и комбинати, печатници за висок, офсетов и дълбок печат. Този процес достига своя пик в края на ХХ век.

Понастоящем — в края на ХХ и началото на ХХI век, по­лиграфията се връща към своето начало, но на ново ниво в спиралата на развитието си. Цифровите печатни тех­нологии променят основните принципи на полиграфията. Печатните машини, с цифрово управление и с променли­во изображение на печатната форма при всеки оборот на формения цилиндър (технология на цифровия печат) направиха възможен печата на издания с внасяне на про­мени в съдържанието (без да се променя формата на из­данието) на печатната продукция в процеса на печата на тиража, което позволи изданията да бъдат персона­лизирани. По такъв начин промишлените полиграфически технологии, развивайки се, достигнаха до своята проти­воположност — от множество идентични екземпляри на даденото издание към безкрайно разнообразие от вари­анти в тиража на едно издание.

Развитието на лазерните и компютърно-цифровите технологии води до изместване на традиционните ана­логови технологии. Днес дизайнерът сам набира и даже съставя текста, избира изображенията за илюстрации­те и ги подготвя за печат, странира изданието, експо­нира филми или печатните пластини. Той може да отпе­чата тиража на принтер, плотер или на печатна машина с използване на цифрова печатна технология. За него не е важен видът и печатната технология, важни са качест­вото на печата и производителността. А цифровата пе­чатна машина е само периферно устройство към голяма­та компютърна система. Днес е възможно безболезнено да сменяш принтери и плотери с различни формати и пе­чатни технологии, да присъединиш към компютърната система цифрови печатни машини или да изпратиш фай­ловете по каналите за връзка, по интернет или на различ­ни носители и да печаташ тиража или единични екзем­пляри от изданието във всяка точка по земното кълбо, където има цифрова печатна машина.

В началото на ХХI век — века на цифровите техноло­гии и компютърното „мислене”, интернет обединява в едно цяло автора, издателя и потребителя на информа­ция. Интернет има ред силни страни — автоматизира­но и бързо търсене на информация, бързо размножаване и постоянна корекция на информацията онлайн. Обединя­вайки се с полиграфията и използвайки нейните отрабо­тени технологии, вече няма смисъл и от печат на ти­ражите. Във всяко кътче на земното кълбо е възможно да се отпечатат няколко и даже един екземпляр от елек­тронното издание. Очевидна е икономията на складови помещения, транспорт, разпространителска мрежа, ве­риги за реализация (книжарници, магазини), мрежа за съх­ранение (библиотеки) и на умопомрачителното търсене на печатното издание и информацията в него.

Интернет размива границите на националните ези­ци (появи се езикът на интернет) и премахва граници­те между отделните държави. Той е интернационален и общодостъпен за грамотните хора. Компютърно без­грамотните хора на базата на логиката създават ком­пютрите и компютърната грамотност. Компютърната грамотност създава нова религия и нов интернациона­лен бог, към когото можеш да се обръщаш без посредни­ци и по всякакви въпроси. Интернет обединява отделни­те хора, но не и държавите. Той способства за бързото разпространение и търсене на информация и обединява хората около различни идеи и каузи.

Всяко изобретение започва от научното или техниче­ското откритие, от пробива на новото, създава се нов подход, който нарушава статуквото. Новият подход за­почва да се приема и прилага повсеместно. Той заменя съ­ществуващото статукво и сам става статукво.

Не е възможно да се прогнозират последствията в бъдещето. Затова е трудно да бъдат оценени промени­те, които стават днес в социума. Това могат да напра­вят само времето и нашите потомци.

превод: инж. Стефан Славчев