PolyGrafia

Още в древни времена хората осъзнали истината за писаното слово. Казано е: Verba volant, scripta manent – Думите отлитат, писаното остава. Затова според възможностите си, кой върху камък, кой на папирус, кой на кожа, днес на хартия пренасяме – един по-умни, друг недотам – думи, мисли, концепции, и отправяме различни по обхват, дълбочина и значимост послания. В по-ново време писането става значително по-масово явление поради два основни фактора: рязкото увеличаване на грамотността и лесното мултиплициране на написаното.

По отношение на последното основна роля има книгопе­чатането, а това е именно нашата сфера на професионал­ни интереси. Наистина през последното десетилетие има известно изместване на фокуса в посока онлайн изданията, електронните книги и пр., но това е друга тема, която не искам да засягам сега, не защото няма връзка, а защото ще измести посоката на настоящото изложение.

Публикуването на коя да е книга, статия, произведение въобще неизменно води до своеобразното им субективи­ране — казваме, че Произведението заживява свой собст­вен живот... Но превръщането му в субект неминуемо го превръща и в обект, по-точно в обект на оценка. Практика по целия свят е в края на годината да се раздават годиш­ни награди, в това число и за книги — своеобразно оценява­не на тяхната стойност. България не прави изключение от тази практика...

Малко повече информация относно оценяването на кни­гите в България посредством конкурси, чийто основен обект е Книгата.

Награда „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“

В рамките на дейността си, насочена към запазване и раз­витие на националното книгоиздаване съобразно стандар­тите на ЕС, насърчаване развитието на българската книга като уникален продукт на националната култура в общо­европейската съкровищница и стимулиране на четенето като основен фактор за духовното развитие на личност­та, Асоциацията присъжда награда за най-добре издадена книга, която се връчва веднъж годишно по време на Пана­ира на книгата.

За наградата се кандидатства чрез представяне на два екземпляра от заглавието в офиса на Асоциацията. Два пъти годишно УС на АБК определя номинираните заглавия от постъпилите до момента кандидатури. Номинираните заглавия се разгласяват посредством средствата за масо­ва информация и се излагат на Пролетния и Коледния панаир.

Наградата се присъжда от независимо жури, включващо утвърдени журналисти и представители на реномирани ме­дии с принос в областта на книгата. Наградите се присъж­дат въз основа на следните критерии:

1. Издателска концепция

2. Художествено оформление

3. Полиграфическо изпълнение

Голямата награда за най-добре издадена книга е статуе­тка „Бронзов лъв“. Журито определя още от 3 до 4 издания, които получават поощрителни дипломи.

За определяне на трите номинации за наградата „Брон­зов лъв“ АБК инициира създаването на обществен съвет, наречен Академия „Българска книга“. Членове на Академия „Българска книга“ са: Надежда Захариева — зам.-министър на културата, Мукаддес Налбант — зам.-министър на обра­зованието и науката, Валери Стефанов — СУ „Кл. Охридски“, Кирил Гогов — Национална художествена академия, Михаил Неделчев — НБУ, Елена Николова — София прес, Паулина Но­вакова — Българска национално радио, Борислав Геронтиев, Спаска Тарандова — Столична библиотека, Даринка Стан­чева — Народно събрание, Ерика Лазарова — Съюз на пре­водачите в България, Жела Георгиева — Съюз на превода­чите в България, Петър Кънев — Народна събрание, Рада Шарланджиева — Съюз на преводачите в България, Боряна Христова – Народна библиотека, Любен Дилов — Народно събрание.

Досегашните насители на Голямата награда „Бронзов лъв“ са:

2008 г. — Милко Добрев за „Атлас на българските земи в европейската картографска традиция от ІІІ до ХІХ в.“ на Издателство „Тангра ТанНакРА“.

2007 г. — Издателство „Кибеа“ за книгата „Борис Георгиев от Варна“, автор Пламена Димитрова-Рачева, за замисъл, полиграфическо изпълнение, принос в бъл­гарската култура и за популяризацията й в чужби­на чрез версията на английски език.

2006 г. — „Песен за нибелунгите“ на ИК „ЕМАС“ за цялостна концепция, полиграфическо изпълнение и качество на превода.

2005 г. — ИК „Колибри“ за книгите „Междено време“ — Иван Илчев, „История на киното“, т. 2 — Тодор Андрей­ков и „Теория на литературата“ — Е. Панчева, А. Личева, М. Янакиева, за продължаващ принос в представянето на български автори.

2004 г. — ИК „Колибри“, библиотека „Амаркорд“, за цялостна концепция, изпълнение, принос, качество на тек­стовете, редакторска работа, преводи, посто-янство.

2003 г. — Военно издателство, за книгите „Освобождени­ето на България“ — авторски колектив, и „Бъл­гарските ордени и медали“ от Тодор Петров, за естетизация на документи и символи от истори­ята на България.

2002 г. — ИК „Жанет 45“ — Пловдив, за цялостен принос в из­даването на съвременна българска литература.

2001 г. — ИК „Дамян Яков“, за книгата „Коледна звезда“ и за цялостния принос на издателството в издаване­то на стойностна детска литература.

2000 г. — ИК „Леге артис“, за книгите от поредицата „Безкрайна проза“: романа на Жорж Перек „Спя­щият човек“ и сборник разкази на Пиер Буржад „Безсмъртната“.

1999 г. — ИК „Литературен форум“ за „Борис Христов“.

1998 г. — ИК „Нов Златорог“ за „Стихотворения“, Франсоа Вийон.

1997 г. — ИК „ЕА“ — Плевен, за „Денонощен град“, К. Ка-дийски.

1996 г. — Голямата награда „Бронзов лъв“ не се присъжда.

На 2 декември 2009 година в рамките на XXVIII софийски международен панаир на книгата в НДК бяха връчени награ­дите „Бронзов лъв“. Голямата награда получи издателство „Сиела“ за поредицата „Минало несвършено“, осъществява­на от Института за изследване на близкото минало, съв­местно с Институт „Отворено общество“.

Награда „Роман на годината“

Фондация ВИК е основана в началото на 2004 година. Неин създател е англичанинът Едуард Вик — кеймбриджки възпи­таник и бизнесмен от европейски мащаб. Фондацията има за цел да възвърне интереса на българските читатели към родната литература, да поощрява българските белетри­сти в тяхното призвание и да обединява литературните кръгове в подкрепа на тези усилия.

Фондация ВИК провежда ежегоден конкурс за български роман на годината сред всички издания за една година. Ав­торът на избрания роман получава парична награда от 10 000 лева. Koмитет от седем авторитетни личности (Боян Биолчев, Иван Гранитски, Недялко Йорданов, Раймонд Ваген­щайн, Стефан Данаилов, Христо Друмев и Едуард Вик) излъч­ва четиричленно жури, което е различно всяка година. Пети член на журито е колективният вот на читателите.

Досегашни носители на наградата са:

2004 г. — Стефан Кисьов с романа „Екзекуторът“, Пловдив: ИК „Жанет — 45“, 2004.

2005 г. — Емил Андреев с романа „Стъклената река“, София: ИК „Изток Запад/Факел“, 2004.

2006 г. — Боян Биолчев с романа „Амазонката на Варое“, Со­фия: ИК „Труд“, 2005.

2007 г. — Георги Тенев с романа „Партиен Дом“, София: ИК „Алтера“, 2007.

2008 г. — Евгения Иванова с романа „Фото Стоянович“, Со­фия: Издателство „Балкани“, 2008.

През тази година журито е в състав:

Професор Милена Кирова е преподавател по българска ли­тература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на редица изследвания в областта на хуманитаристи­ката. Съставител е на сборници, сътрудничи със студии, статии и рецензии в специализирания пери­одичен печат.

Професор Светлозар Игов е един от най-добрите познава­чи на класическата и модерната философска и лите­ратурна мисъл. Активно се занимава с оперативна критика. Изявява се в областта на художествена­та литература: поезия, проза, фрагменти, афори­зми, есета, пиеси. Изтъкнат преводач и автор на антологии.

Кристина Патрашкова е журналистка, която дълго време работи във вестниците „24 часа“, „Сега“, „Монитор“ и др., водеща на предаването „Истории с Патрашко­ва“ по ТВ2. Нейни са интервютата в печата с едни от най-известните личности от света на киното. Автор е на стотици статии и коментари в облас­тта на културата. Понастоящем г-жа Патрашкова е заместник-главен редактор на един от най-високо тиражните български вестници „Уикенд“.

Георги Тенев е писател и драматург, автор на множество романи, сборници с къси разкази и стихосбирки, а също така и на пиеси, които са печелили междуна­родни награди. Той е една от основните фигури в най-иновативния и динамичен театър в София — Те­атрална работилница „Сфумато“. Съосновател е на „Триумвиратус арт груп“. През 2007 г. получава награ­дата „Роман на годината“ за книгата си „Партиен дом“.

За участие в конкурса „Роман на годината 2009“ са по­стъпили 53 заявки. След първоначалния подбор журито от­крои 25 заглавия, които продължават борбата в конкурса. Отхвърлени са три заглавия като жанрово различни и един автор оттегля творбата си.

На 16 септември 2009 г. в зала 49 на Театър „София“ на открита за всички автори, издатели, медии и почитате­ли на съвременната българска проза дискусия, след обсъж­дане качествата на текстовете, допуснати до този етап на състезанието журито съобщи имената на шестимата финалисти. До финалния кръг са допуснати шестима бъл­гарски автори:

• Галин Никифоров с „Фотографът“;

• Красимир Дамянов с „Дневникът на една пеперуда“;

• Виргиния Захариева с „9 зайци“;

• Богдан Русев с „Къщата“;

• Захари Карабашлиев с „18% сиво“;

• Милен Русков със „Захвърлен в природата“.

На 13 декември 2009 година в предаването „Библиоте­ката“ по БНТ Фондация „ВИК“ обяви шестия победител в конкурса „Роман на годината“. Тазгодишният роман на годи­ната е „Захвърлен в природата“ с автор Милен Русков. На­градата на публиката получи Захари Карабашлиев за рома­на си „18% сиво“.

Наградата „Хеликон“

Наградата „Хеликон“ се връчва ежегодно за постижения в новата българска художествена проза през съответната година. Нейната цел е да се подкрепи създаването на бъл­гарска литература с високи художествени достойнства. За нея могат да кандидатстват всички български авто­ри, предоставили произведенията си за разпространение в мрежата „Хеликон“.

Подборът за връчването на наградата се извършва от 5 (пет) изявени литератори, които всеки месец номинират до 3 (три) нови книги. В края на периода от всички номи­нирани книги се избира носителят на наградата „Хеликон“. Под произведения на художествена проза се разбира: роман, сборник разкази, мемоаристика, документална проза, рома­низирани биографии.

Наградата „Хеликон“ се връчва в края на всяка календар­на година преди Коледните празници. Наградата предста­влява статуетка на бронзов орел, изработена от скулпто­ра Евгений Кузманов, и 3000 лв.

Досегашните носители на наградата са:

2002 г. — Алек Попов за книгата „Ниво за напреднали“;

2003 г. — Константин Илиев за книгата „Поражението“;

2004 г. — Деян Енев за книгата „Господи, помилуй“;

2005 г. — Виктор Пасков за книгата „Аутопсия на една любов“;

2006 г. — Елена Алексиева за книгата „Читателска група 31“;

2007 г. — Емил Андреев за книгата „Проклятието на жабата“;

2008 г. — Момчил Николов за книгата „Кръглата риба“.

Решенията на журито на „Хеликон“ са напълно независи­ми от условности и понякога наградените книги не са сред ползващите се с комерсиален успех заглавия. Ето защо през 2005 г. е създаден и призът „Цветето на Хеликон“, който да съчетава високото белетристично умение с интереса на широката публика. „Цветето на Хеликон“ се връчва на Световния ден на книгата и авторското право 23 април и го печели тази номинирана книга, от която в книжарници­те на Хеликон са продадени най-много екземпляри. Така ре­шението на едно експертно жури бива допълнено с „гласа на читателите“. Тази процедура, опираща се на реалните продажби, може да гарантира точната преценка на чита­телите, като изключва манипулациите с гласуване и пред­пазва от налагането на популистки текстове без естети­ческа, морална или интелектуална стойност.

На 3 декември бе обявен носителят на награда „Хели­кон“ за 2009 година. В конкуренцията на „Будистки плаж“ на Васил Георгиев, „Дневникът на една пеперуда“ на Красимир Дамянов, „Скука“ на Мария Станкова, „2084-та“ на Владимир Левчев, „Безпризорни ангели“ на Светослав Терзийски и „Фо­тографът“ на Галин Никифоров, „Project Dostoevski“ на Ра­дослав Парушев, „Тя е тук“ на Елена Алексиева, „Da Capo“ на Александрина Пендачанска, „Вселената според Гуидо“ на Лю­бомир Канов и „Има ли кой да ви обича“ на Калин Терзийски, за победител бе обявен Захари Карабашлиев с „Кратка ис­тория на самолета“.

Националната награда за поезия „Иван Николов“

Националната награда „Иван Николов“ e една от инициати­вите на ИК „Жанет 45“. Учредена е през 1994 г. и се връчва ежегодно за най-добра поетична книга. Наградата е плакет от художника Христо Гочев, придружен от парична премия в размер на 10 000 (десет хиляди) лв.

Иван Николов е един от най-добрите преводачи на ру­ска поезия и проза. Негово дело са забележителни преводи на Пушкин, Есенин, Марина Цветаева, Булат Окуджава и др. Автор е на повече от двадесет книги.

Тази година е петнайсетото юбилейно издание на на­градата. Носители на наградата през годините са такива изявени български поети и писатели като Христо Фотев, Константин Павлов, Вера Мутафчиева, Иван Цанев, Екате­рина Йосифова, Иван Теофилов, Николай Кънчев, Калина Ко­вачева, Николай Заяков, Иван Методиев, Станка Пенчева, едновременно с по-младите им колеги Ани Илков, Георги Гос­подинов, Добромир Тонев, София Несторова, Силвия Чоле­ва, Красимира Зафирова, Кристин Димитрова, Антон Баев, Александър Секулов, Петър Чухов.

Журито за юбилейното издание на конкурса е в състав Силвия Чолева, Митко Новков, Виктор Самуилов и Георги Господинов.

Церемонията по връчването на юбилейно издание на На­ционалната награда за поезия „Иван Николов“ се състоя на 7 декември в камерната зала на Народния театър „Иван Вазов“. Тазгодишният носител на наградата е Илко Дими­тров за книгата си „Продавачът на конци„ на издателство „Стигмати„.

Литературни награди за белетристика и публицистика „Николай Хайтов“

Литературната награда „Николай Хайтов“ е учредена през 2003 година от Народно читалище „Николай Хайтов“ и Съ­юза на българските писатели. По-късно съучредители ста­ват вестник „Земя“ и Фондация „Николай Хайтов“. Целта на конкурса е да стимулира създаването на произведения в продължение на националната традиция, на високата нрав­ственост, родолюбие и духовните послания на писателя Ни­колай Хайтов.

Съставът на журито е:

Председател: Николай Петев — председател на Съюза на българските писатели; членове: Иван Баджев — предсе­дател на Народно читалище „Николай Хайтов“, Светлана Шаренкова — издател на в-к „Земя“.

Голямата наградата е пластика, изработена от скулп­тора Александър Хайтов, и премия от 2000 лв. Връчва се в навечерието на 1 ноември — Деня на народните будители в Литературния салон „Дамян Дамянов „ при читалище „Нико­лай Хайтов“. Носители на наградата до момента са:

2003 г. — професор Иван Цветков, „Народният писател“.

2004 г. — Ивайло Христов, „Николай Хайтов. Монография“; Ди­митър Гонов, „Махалото“; Димитър Томов, „Безкра­ен катун“ (разкази).

2005 г. — Тодор Велчев — Тато, „Звездният разбойник“.

2006 г. — Красин Кръстев, „Подвижни пясъци“.

2007 г. — Бойка Асиова, „Яловата вдовица“; Елена Алекова, „Отвъд думите“.

2008 г. — Борислав Бойчев,“Отвъд стария мост“; Лиляна Ми­хайлова, „За разликата в часовите пояси“; Виолета Драганова, „Насаме с истината“.

През 2009 година в конкурса участваха 35 книги. Награ­дата беше връчена на 05.11.2009 г. С голямата награда за публицистика на името на писателя и общественика Нико­лай Хайтов е удостоена книгата на Горан Готев „Живях при диктаторите на 20 век“.

През тази година има и специално учредена допълнител­на награда от кмета на Столична община, р-н „Изгрев“ инж. Панайот Бончев. Тя беше присъдена на Светозар Казанджи­ев за „Последната изповед на Апостола“.

Награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга

През 2009 година е учредена награда за втора издадена поетична книга. В конкурса се отличава с лауреатско зва­ние и парична награда от 2 000 (две хиляди) лева една от из­дадените в периода 01.09.2008 г. — 01.09.2009 година втори поетични книги на автори, пишещи на български език. Из­дателството се награждава с почетен знак и офорт на ху­дожника Огнян Георгиев.

В конкурса имат право да участват всички поетични книги, публикувани в посочените срокове, които са втори в жанра за своите автори, пишещи на български език и изда­дени на български, без ограничения за местоживеенето на авторите и страната на издаване.

Учредителите на наградата ArsMedia казват: „Независи­мо дали вярваме в твърдението, че втората издадена кни­га е важен маркер за развитието на всеки автор (защите­но упорство в търсене на призванието или доказателство за избор), струва ни се уместно да се създаде възможност четящите и пишещите да се взрат именно в това, което е последвало забелязаните или (по-често) не дебюти.“

Конкурсът ще бъде ежегоден, като всяка негова година ще бъде посветена на паметта за автор, към когото бъл­гарската литература е в дълг. В края на май тази година на тържествената церемония при връчването на награди­те от конкурса „Биньо Иванов“ в Кюстендил, на кмета на общината бе връчен почетният знак за Град домакин на Го­дишните награди на Академия Liber в годината, посветена на Биньо Иванов.

През 2009 година гласуването, определило лауреата, беше проведено открито и достъпно за контролиращия по­глед на всеки, който е поискал да има това право, в специа­лен интернет форум.

Първият носител на Годишната награда на Академия Liber за втора издадена поетична книга стана Мария Кали­нова за „Подножието на вечерята“ (Издателство „Алтера“, София, 2008 г.). Наградата е връчена на 31 октомври 2009 г. в галерия „Кръг+“.

* * *

В светлината на представената по-горе информация става видно, че различни фирми и организации съобразно собствените си цели, обхват и възможности оценяват кни­гата с помощта на изтъкнати културни дейци — поети, пи­сатели, журналисти, общественици и пр. Не бих желал да коментирам работата на тези хора и организации. Ясно е, че обективна или не оценката им е плод на много усилия. От друга страна, учредяването на литературна награда от определена обществена организация или фирма е похвално.

Докато правех този преглед на наградените книги, аз лично бях впечатлен най-много от наградата „Бронзов лъв“ на Асоциация „Българска книга“. Не бих желал ни най-малко да омаловажавам усилията, подтиците или традициите на останалите, но „Бронзов лъв“ е част от една стройна, списана дългосрочна стратегия, разработена от Асоциация „Българска книга“. Това е модел за работата и на други об­ществени организации, а защо не и на нашия Съюз на печа­тарската индустрия в България.

Ето защо лично аз — Атанас Джажев — предлагам и съм готов да подпомогна в рамките на Съюза на печатарска­та индустрия в България създаването на концепция за раз­витието на бранша, както и учредяването на годишни награди.

Вероятно на това място много хора ще ми възразят, че в СПИБ вече има учредени две награди — „Печатар на годината“ и „Търговец на годината“ и те са напълно дос­татъчни. Чудесно е създаването и вече 6-годишната ис­тория на нашите награди, защото те са проява на стил и свидетелство за устойчиви традиции, дори, ако щете, сви­детелство за нашето съществуване и идентичност като Съюз, но това са награди, които отразяват значимостта на определена фирма или личност, един вид те се дават „за цялостно творчество“, или по-точно за цялостно присъст­вие. Като говоря за учредяване на награда, аз имам пред­вид такава, която да сравнява професионализма на фирми­те и да се дава за добре свършена работа, за качествата на продукт, който демонстрира добрите практики и въз­можностите на един или друг от членовете на Съюза, на един или друг от екипите, които управляваме.

Съзнавам сложността на един подобен конкурс. Необхо­дими са много време и усилия най-напред за да се създадат критериите за провеждане на конкурса, после и да се наме­рят верните хора, които да вземат участие в организаци­ята и оценката. Необходими ще са и ресурси — финансови и нефинансови, за да стане един такъв конкурс факт. За тър­жествената част сигурно ще е по-лесно, тя просто е „вър­хът на айсберга“...

Убеден съм, че Съюзът на печатарската индустрия в България е достигнал подобна зрелост и разполага с дос­татъчно средства и потенциал, за да реализира идеята. Тя ще е доказателство за нашите възможности, за ниво­то ни и за степента на развитие на нашата организацион­на философия.

Тук е мястото да се каже, че в един подобен конкурс трябва да се сравняват сравними неща, това значи да се откроят категории, защото не можем или ще е много труд­но да поставим на една везна книга и полимерна опаковка, например. Могат да се създадат категории за различните видове печат, за довършителни процеси и пр. Необходимо е време и различни гледни точки, за да се стигне до една стройна и всеобхватна, но не и разточителна структура на оценяваните продукти.

Списание полиграфия се обръща към всичките си чита­тели за мнения и предложения относно учредяването на по­добна награда, възможностите за организация, методите за оценка и всичко, което касае идеята. Очакваме вашите предложения на e-mail: polygrafia@print-publishing.bg