Предаването на графична информация без необходимите инструменти прилича малко на продажбата на котка в чувал. Давам ви нещо, но дали е точно това, което аз си мисля и което вие си мислите — никой не знае
Пътят на една поръчка, или за клиента и печатницата
Клиентът сяда пред компютъра и създава графичен файл. Гледа го на монитора, прави различни цветови корекции, обработва изображения, разпечатва го на принтера си, докато остане доволен от цветовете и съдържанието. Приема по презумпция, че същото нещо ще види и печатницата, и го изпраща. Печатницата получава файла. Тя няма никаква причина дори да го поглежда (защото не знае какво да гледа). В по-големите печатници единственото, което се следи, е дали при обработката на файла workflow системата не открива грешка. А системата дава грешки само за предварително зададени в настройките и неща, повечето от които нямат никакво отношение към цветовете и съдържанието, а само към техническото изпълнение на поръчката — тънки линии, размер на документа, полета за обрязване, ниска резолюция на изображения и т.н.
Файлът се монтира и отива на печат. Печатарят получава формите и също няма никаква представа какъв трябва да бъде крайният резултат. При отпечатването се подхожда по един от следните три варианта:
• Първи вариант — печатарят работи по инструменти и не се интересува от нищо друго;
• Втори вариант — печатарят го отпечатва така, както на него му харесват изображенията;
• Трети вариант (най-досадният) — клиентът е изпратил човек, който да седи на главата на печатаря и да му казва как да го напечата.
Всъщност има и четвърти, още по неприемлив за печатарите вариант — клиентът е изпратил разпечатки от своя принтер. Има огромна вероятност те да са абсолютно неизпълними и да са по-трудни за настройка дори от предишните варианти. Много често клиентът иска абсолютно противоречиви настройки за страници, които при монтажа попадат една до друга.
Тиражът се отпечатва, извършват се някакви довършителни работи (често по-скъпи от самия печат), ако има човек за проверка на качеството, се прави такава (но той също няма представа какво е виждал клиентът на монитора си), продукцията излиза и... започват разочарованията и разправиите.
Защо офисният принтер не прави цветни проби
На пазара има огромно разнообразие от цветни принтери. Сред работещите в сферата на предпечата има дори различни теории коя технология е по близка до офсета. Истината е, че много малко от тях отговарят на изискванията, за да са част от цветопробна система. Ето най-често срещаните недостатъци на офисните разпечатки, изключвайки качествата на самия принтер.
• Почти никога не се ползва специализиран софтуер. Обикновено се печати директно от приложението — InDesign, PhotoShop, Acrobat и т.н. Софтуерът има ключова роля. Той позволява да се извършва калибрация, да се измерва отклонението, да се въведат настройки за поведението на хартията, да се растеризира изображението по подходящ начин, като се проверяват и технически параметри, и т.н.
• Ако изобщо се ползват профили, най-често те са налучкани. Но дори да приемем, че не е така, профилите не са всичко. Има и други настройки, които са много важни. Настройките на хартиите за конкретните принтери е сложен, тежък за работа и времеемък процес, който е извършен предварително от специалисти на Kodak.
• Медиите рядко са специализирани. Съществува едно разпространено схващане, че е най-добре пробата да е на същата медия като крайния продукт. Това по принцип е вярно, но при InkJet технологията е неосъществимо. Получените резултати ще бъдат силно изкривени поради нелинейното поведение на медията към мастилата.
• Не се използват уреди за проверка на резултата. Без тази „подробност” дори да приемем, че всичко друго е направено перфектно, няма да има никаква мярка и няма как да се разбере дали това наистина е така.
Защо пробата трябва да бъде сертифицирана
Въпросът може да се зададе и по друг начин: В кой момент предпочитате да разберете дали това, което ще се отпечата, всъщност е онова, което сте искали? След като клиентът го е одобрил, след като сте измъчили печатаря или след като продукцията е готова?
Тоналността на всеки отпечатък на принтер е резултат от комплексното влияние на много фактори. Те са: състояние на принтера, мастила, хартия, ICC профили (source and target), настройка на принтера за поведението на хартията и др. Изменението, дори и малко, на някой от тези параметри би довело до отклонение и при отпечатъка. Поради тази причина е много важно всеки отделен отпечатък да се проверява със спектрофотометър. Проверката е гаранция, че сме отпечатали точно това, което сме имали предвид.
Въпросът, който възниква, е какво да настройваме. Да се опитваме да постигнем международни стандарти и да настроим отпечатъците на печатните машини към цветопробната система, или да настроим цветопробната система към това, което можем да постигнем на печатните машини?
Съществуват различно профилирани печатници. Например повечето печатници имат предпечатен отдел, но той се занимава само с технически проблеми и не извършва дизайнерска работа. При печатниците с такъв профил обикновено идват файлове, готови за печат. За този вид печатници е добре да бъдат стандартни, т.е. резултатът от тяхната работа да е максимално предвидим. На Запад дори съществуват практики част от една продукция да отива за печат в една печатница, а друга част — в друга. Представете си какво би станало, ако всяка печатница проявява творчество и реализира всеки път различни резултати! За този модел печатници е нормално да се следват международните стандарти и не цветопробната система да се настройва по това, какво прави печатницата, а обратното. Цветопробната система трябва да е базата и по нея да се настроят всички останали.
Има и печатници, които в желанието си да са уникални, успяват да постигнат резултати, превишаващи изискванията на международните стандарти. Използват специални мастила, работят с по-високи плътности и т.н. Това обикновено са печатници с интегриран предпечатен отдел, създаващ дизайн. За този вид печатници е нормално да си създадат свой собствен стандарт и да настроят цветопробната система по него. В повечето случаи този вид печатници са по-скоро от смесен тип. Те изработват част от продукцията си по международните стандарти, а друга част — по своите вътрешни.
Предимството да печатате в съответствие с международните стандарти
Стандартите се създават съвместно с производители на машини, мастила, хартии и др. и изискванията им са такива, че да са в обхвата на възможностите на машините и консумативите. Така че е много вероятно при коректно намастиляване нещата да са почти наред. Това спестява време, спестява нерви, спестява материали, спестява пари.
Лесното постигане на стандартите е един много добър показател, че машините ви са в добро техническо състояние.
Когато има някакъв спор за цветовете, клиентът и печатницата всъщност са две страни в спора. В такъв случай трябва да има независим арбитър, които да реши кой е прав. Fogra се явява като арбитър в спора. Сертифицирането на разпечатката по определен стандарт на Fogra показва какъв ще бъде крайният резултат, ако се използва съответна технология за печат. Например, ако аз имам един графичен файл, разпечатам го и сертифицирам разпечатката по Fogra 39, това означа, че ако отида в една печатница, използвам хартия type 1, печатницата работи с определените от стандарта тоналности на мастилата и с определеното нарастване на точката, аз трябва да получа резултата от разпечатката. Ако съм очаквал нещо друго, проблемът е мой, ако печатницата е отпечатала нещо различно — значи не работи по стандарта.
Кои са Fogra
Fogra е немски институт по полиграфия. Финансира се от правителството на Германия, от правителството на Бавария и от членски внос на фирмите партньори. Всички големи фирми от полиграфията, включително и Kodak, са партньори на института.
Както всеки институт, Fogra се занимава основно с научна дейност в областите на цветовете и измерването. В момента актуални са софтуерните цветни проби, RFID, печат върху велпапе, влиянието на обработката на хартията върху цветоусещането и др. Изследвания се правят и в областите предпечат и обмен на информация, контрол на процесите, измервания, материали, безопасност и др.
Прави впечатление, че стандартизацията е резултат от проучвания, дългогодишни разработки и усъвършенстване. Именно затова, макар че не са задължителни, стандартите, създадени от Fogra, са все по-масово използвани.
Какво се сертифицира от Fogra
Стандартизирани са различни технологични процеси в печата. Те са най-много в офсетовия печат. Така например отпечатването с офсетова листова печатна машина върху хартия type 1 (което определя белота, покритие и поведение на хартията при печат) е стандартизирано като Fogra 39. Отпечатването на ролен офсет на хартия type 3 е стандартизирано като Fogra 28 и т.н.
В резултат от стандартите, създадени от Fogra, се сертифицират системите, които симулират стандартите. Една от тези цветопробни системи е Kodak Matchprint. Сертификатът може да се види под fogracert.fogra.org. Сертифициранитецветопробни системи съответно могат да създават сертифицирани от Fogra проби, които симулират определен стандарт. Тъй като създаването на медия за сертифицирани проби не е лесна работа, се сертифицират и самите медии, които се използват най-успешно за симулиране на определени стандарти.
Не се сертифицират фирми. Съществува практика фирмите производителки на определени системи да обучават дилърите си за работа с техните софтуерни приложения. Някои фирми чисто маркетингово са кръстили тези програми ххх-fogra-cert (като xxx е името на фирмата) и наричат своите дилъри xxx-fogra-cert сертифицирани фирми. Естествено е дилърите на тези фирми да са единствените xxx-fogra-cert сертифицирани. Това означава, че са единствените дилъри на фирмата xxx, но въобще не означава, че са единствените оторизирани от Fogra.
Какво печели печатницата, ако работи по Fogra
• Коректни отношения с клиентите (а те с рекламодателите).
• Ясни цели пред печатарите. Съществува яснота по въпроса какво точно се иска от тях, и то е изпълнимо. Има и точна мярка дали си вършат добре работата или не. Все неща, добре дошли за всички.
• По-бързо влизане в производство. При положение че целта е осъществима, че всички автоматични настройки са направени от производителя така, че тази цел да е лесна, съответно и времето за постигане се намалява.
• Пестене на материали — няма трупане на макулатури, докато се достигне до желания резултат, при присъствие на клиент на печат и при промени в движение.
• Свободен капацитет на машините — от всичко това се пести едно от най-скъпите неща в печатницата — времето на машините.
Какво е необходимо за една цветопробна система
• Принтер с достатъчно голямо цветово пространство и повторяемост на резултатите. На българския пазар тези принтери се броят на пръстите на едната ръка и всичките са на един производител.
• Софтуер, който трябва да обхваща: калибриране, подходящи конфигурации за различни медии, поддържане на стандарти, възможности за разширяване към други приложения, интегрируемост с останалата част от софтуера на печатницата и т.н.
• Медии. Създаването на медии е тежък процес, те трябва да са линейни и отлично сработени с принтера.
Възможностите на Kodak Matchprint
Kodak Matchptint е цветопробна система, подходяща както за малки студиа, така и способна да отговори на сложните изисквания при цветни проби на опаковки. Ето някои от възможностите, които осигурява:
• Цветни проби за различни видове Fogra-стандарти.
• Цветни проби по цветове или комбинирани няколко цвята, подходящи за не 4-цветни машини.
• Управление на няколко принтера с един софтуер.
• Контрол на разходите — статистика за използваната хартия и мастила и достъп до нея през интернет.
• Проби от 1-битови tiff файлове, с което могат да се избегнат разликите от ползването на различни растеризиращи програми (RIP engines) за пробата и за пластините.
• Създаване на профили за нови медии, което позволява да направите настройка за всяка медия, подходяща за работа с InkJet принтери.
• Симулация на проби върху велпапе.
• Интегриран софтуер за създаване и коригиране на ICC профили при калибриране към вътрешни стандарти.
• Точна симулация на преливки на Pantone цветове. Интегрирани са две библиотеки — на Pantone цветове и на Pantone растери.
• Симулация на растерови точки, необходима при цветни проби за сито- и флексопечат.
• Цветни проби върху метализирани и прозрачни носители, като се създава бяла подложка. Необходимо е да се ползва принтер Epson WT7900 с бяло мастило.
• Цветни проби за флексопечат, може да се приложат кривите за флексопечат за точна симулация на нарастването на точката.
• Изработване на мостри и макети, двустранен печат с използване на гайд за подравняване на печата върху гърба и използване на двустранна хартия на Kodak.
• Печат върху термосвиваем материал.
• Печат върху материал за ламиниране върху крайния продукт.