Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Цветопробната система в печатницата



Предаването на графична информация без необходимите инструменти прилича малко на продажбата на котка в чувал. Давам ви нещо, но дали е точно това, което аз си мисля и което вие си мислите — никой не знае

Пътят на една поръчка, или за клиента и печатницата

Клиентът сяда пред компютъра и създава графичен файл. Гледа го на монитора, прави различни цветови корекции, обработва изображения, разпечатва го на принтера си, дока­то остане доволен от цветовете и съдържанието. Приема по презумп­ция, че същото нещо ще види и пе­чатницата, и го изпраща. Печатни­цата получава файла. Тя няма никаква причина дори да го поглежда (защото не знае какво да гледа). В по-големи­те печатници единственото, което се следи, е дали при обработката на файла workflow системата не откри­ва грешка. А системата дава грешки само за предварително зададени в на­стройките и неща, повечето от ко­ито нямат никакво отношение към цветовете и съдържанието, а само към техническото изпълнение на по­ръчката — тънки линии, размер на до­кумента, полета за обрязване, ниска резолюция на изображения и т.н.

Файлът се монтира и отива на печат. Печатарят получава формите и също няма никаква представа какъв трябва да бъде крайният резултат. При отпечатването се подхожда по един от следните три варианта:

• Първи вариант — печатарят ра­боти по инструменти и не се ин­тересува от нищо друго;

• Втори вариант — печатарят го отпечатва така, както на него му харесват изображенията;

• Трети вариант (най-досадният) — клиентът е изпратил човек, кой­то да седи на главата на печатаря и да му казва как да го напечата.

Всъщност има и четвърти, още по неприемлив за печатарите вари­ант — клиентът е изпратил разпе­чатки от своя принтер. Има огро­мна вероятност те да са абсолютно неизпълними и да са по-трудни за на­стройка дори от предишните вари­анти. Много често клиентът иска абсолютно противоречиви настрой­ки за страници, които при монтажа попадат една до друга.

Тиражът се отпечатва, извърш­ват се някакви довършителни рабо­ти (често по-скъпи от самия печат), ако има човек за проверка на качест­вото, се прави такава (но той също няма представа какво е виждал кли­ентът на монитора си), продукцията излиза и... започват разочарованията и разправиите.

Защо офисният принтер не прави цветни проби

На пазара има огромно разнообразие от цветни принтери. Сред работе­щите в сферата на предпечата има дори различни теории коя технология е по близка до офсета. Истината е, че много малко от тях отговарят на изискванията, за да са част от цве­топробна система. Ето най-често срещаните недостатъци на офисни­те разпечатки, изключвайки качест­вата на самия принтер.

• Почти никога не се ползва специ­ализиран софтуер. Обикновено се печати директно от приложение­то — InDesign, PhotoShop, Acrobat и т.н. Софтуерът има ключо­ва роля. Той позволява да се из­вършва калибрация, да се измер­ва отклонението, да се въведат настройки за поведението на хартията, да се растеризира из­ображението по подходящ начин, като се проверяват и технически параметри, и т.н.

• Ако изобщо се ползват профи­ли, най-често те са налучкани. Но дори да приемем, че не е така, профилите не са всичко. Има и други настройки, които са мно­го важни. Настройките на харти­ите за конкретните принтери е сложен, тежък за работа и време­емък процес, който е извършен предварително от специалисти на Kodak.

• Медиите рядко са специализи­рани. Съществува едно разпрос­транено схващане, че е най-до­бре пробата да е на същата ме­дия като крайния продукт. Това по принцип е вярно, но при InkJet технологията е неосъществимо. Получените резултати ще бъдат силно изкривени поради нелиней­ното поведение на медията към мастилата.

• Не се използват уреди за провер­ка на резултата. Без тази „под­робност” дори да приемем, че всичко друго е направено пер­фектно, няма да има никаква мяр­ка и няма как да се разбере дали това наистина е така.

Защо пробата трябва да бъде сертифицирана

Въпросът може да се зададе и по друг начин: В кой момент предпочитате да разберете дали това, което ще се отпечата, всъщност е онова, кое­то сте искали? След като клиентът го е одобрил, след като сте измъчи­ли печатаря или след като продукция­та е готова?

Тоналността на всеки отпечатък на принтер е резултат от комплекс­ното влияние на много фактори. Те са: състояние на принтера, масти­ла, хартия, ICC профили (source and target), настройка на принтера за по­ведението на хартията и др. Измене­нието, дори и малко, на някой от тези параметри би довело до отклонение и при отпечатъка. Поради тази при­чина е много важно всеки отделен отпечатък да се проверява със спе­ктрофотометър. Проверката е га­ранция, че сме отпечатали точно това, което сме имали предвид.

Въпросът, който възниква, е как­во да настройваме. Да се опитваме да постигнем международни стан­дарти и да настроим отпечатъци­те на печатните машини към цвето­пробната система, или да настроим цветопробната система към това, което можем да постигнем на пе­чатните машини?

Съществуват различно профили­рани печатници. Например повечето печатници имат предпечатен отдел, но той се занимава само с технически проблеми и не извършва дизайнерска работа. При печатниците с такъв профил обикновено идват файлове, го­тови за печат. За този вид печатни­ци е добре да бъдат стандартни, т.е. резултатът от тяхната работа да е максимално предвидим. На Запад дори съществуват практики част от една продукция да отива за печат в една печатница, а друга част — в друга. Представете си какво би ста­нало, ако всяка печатница проявява творчество и реализира всеки път различни резултати! За този модел печатници е нормално да се следват международните стандарти и не цве­топробната система да се настрой­ва по това, какво прави печатницата, а обратното. Цветопробната систе­ма трябва да е базата и по нея да се настроят всички останали.

Има и печатници, които в жела­нието си да са уникални, успяват да постигнат резултати, превишава­щи изискванията на международни­те стандарти. Използват специални мастила, работят с по-високи плът­ности и т.н. Това обикновено са пе­чатници с интегриран предпечатен отдел, създаващ дизайн. За този вид печатници е нормално да си създа­дат свой собствен стандарт и да на­строят цветопробната система по него. В повечето случаи този вид пе­чатници са по-скоро от смесен тип. Те изработват част от продукцията си по международните стандарти, а друга част — по своите вътрешни.

Предимството да печатате в съответствие с международ­ните стандарти

Стандартите се създават съвмест­но с производители на машини, мас­тила, хартии и др. и изискванията им са такива, че да са в обхвата на въз­можностите на машините и консу­мативите. Така че е много вероятно при коректно намастиляване неща­та да са почти наред. Това спестява време, спестява нерви, спестява ма­териали, спестява пари.

Лесното постигане на стандар­тите е един много добър показател, че машините ви са в добро техниче­ско състояние.

Когато има някакъв спор за цве­товете, клиентът и печатницата всъщност са две страни в спора. В такъв случай трябва да има незави­сим арбитър, които да реши кой е прав. Fogra се явява като арбитър в спора. Сертифицирането на разпе­чатката по определен стандарт на Fogra показва какъв ще бъде крайни­ят резултат, ако се използва съот­ветна технология за печат. Напри­мер, ако аз имам един графичен файл, разпечатам го и сертифицирам раз­печатката по Fogra 39, това означа, че ако отида в една печатница, из­ползвам хартия type 1, печатницата работи с определените от стандар­та тоналности на мастилата и с оп­ределеното нарастване на точката, аз трябва да получа резултата от разпечатката. Ако съм очаквал нещо друго, проблемът е мой, ако печатни­цата е отпечатала нещо различно — значи не работи по стандарта.

Кои са Fogra

Fogra е немски институт по полигра­фия. Финансира се от правителство­то на Германия, от правителството на Бавария и от членски внос на фир­мите партньори. Всички големи фир­ми от полиграфията, включително и Kodak, са партньори на института.

Както всеки институт, Fogra се занимава основно с научна дейност в областите на цветовете и измерва­нето. В момента актуални са софту­ерните цветни проби, RFID, печат вър­ху велпапе, влиянието на обработката на хартията върху цветоусещането и др. Изследвания се правят и в области­те предпечат и обмен на информация, контрол на процесите, измервания, материали, безопасност и др.

Прави впечатление, че стандар­тизацията е резултат от проуч­вания, дългогодишни разработки и усъвършенстване. Именно затова, макар че не са задължителни, стан­дартите, създадени от Fogra, са все по-масово използвани.

Какво се сертифицира от Fogra

Стандартизирани са различни техно­логични процеси в печата. Те са най-много в офсетовия печат. Така на­пример отпечатването с офсетова листова печатна машина върху хар­тия type 1 (което определя белота, покритие и поведение на хартията при печат) е стандартизирано като Fogra 39. Отпечатването на ролен офсет на хартия type 3 е стандарти­зирано като Fogra 28 и т.н.

В резултат от стандартите, създадени от Fogra, се сертифици­рат системите, които симулират стандартите. Една от тези цвето­пробни системи е Kodak Matchprint. Сертификатът може да се види под fogracert.fogra.org. Сертифициранитецветопробни системи съответно мо­гат да създават сертифицирани от Fogra проби, които симулират опре­делен стандарт. Тъй като създаване­то на медия за сертифицирани проби не е лесна работа, се сертифицират и самите медии, които се използват най-успешно за симулиране на опреде­лени стандарти.

Не се сертифицират фирми. Съ­ществува практика фирмите про­изводителки на определени системи да обучават дилърите си за работа с техните софтуерни приложения. Някои фирми чисто маркетингово са кръстили тези програми ххх-fogra-cert (като xxx е името на фирмата) и наричат своите дилъри xxx-fogra-cert сертифицирани фирми. Естест­вено е дилърите на тези фирми да са единствените xxx-fogra-cert серти­фицирани. Това означава, че са един­ствените дилъри на фирмата xxx, но въобще не означава, че са единстве­ните оторизирани от Fogra.

Какво печели печатницата, ако работи по Fogra

• Коректни отношения с клиенти­те (а те с рекламодателите).

• Ясни цели пред печатарите. Съ­ществува яснота по въпроса как­во точно се иска от тях, и то е изпълнимо. Има и точна мярка дали си вършат добре работата или не. Все неща, добре дошли за всички.

• По-бързо влизане в производство. При положение че целта е осъ­ществима, че всички автоматич­ни настройки са направени от производителя така, че тази цел да е лесна, съответно и времето за постигане се намалява.

• Пестене на материали — няма трупане на макулатури, докато се достигне до желания резул­тат, при присъствие на клиент на печат и при промени в движе­ние.

• Свободен капацитет на маши­ните — от всичко това се пести едно от най-скъпите неща в пе­чатницата — времето на маши­ните.

Какво е необходимо за една цветопробна система

• Принтер с достатъчно голямо цветово пространство и повто­ряемост на резултатите. На бъл­гарския пазар тези принтери се броят на пръстите на едната ръка и всичките са на един произ­водител.

• Софтуер, който трябва да обхва­ща: калибриране, подходящи кон­фигурации за различни медии, под­държане на стандарти, възмож­ности за разширяване към други приложения, интегрируемост с останалата част от софтуера на печатницата и т.н.

• Медии. Създаването на медии е тежък процес, те трябва да са линейни и отлично сработени с принтера.

Възможностите на Kodak Matchprint

Kodak Matchptint е цветопробна сис­тема, подходяща както за малки сту­диа, така и способна да отговори на сложните изисквания при цветни про­би на опаковки. Ето някои от възмож­ностите, които осигурява:

• Цветни проби за различни видове Fogra-стандарти.

• Цветни проби по цветове или комбинирани няколко цвята, под­ходящи за не 4-цветни машини.

• Управление на няколко принтера с един софтуер.

• Контрол на разходите — статис­тика за използваната хартия и мастила и достъп до нея през ин­тернет.

• Проби от 1-битови tiff файлове, с което могат да се избегнат раз­ликите от ползването на различ­ни растеризиращи програми (RIP engines) за пробата и за пласти­ните.

• Създаване на профили за нови ме­дии, което позволява да направи­те настройка за всяка медия, под­ходяща за работа с InkJet принте­ри.

• Симулация на проби върху велпапе.

• Интегриран софтуер за създава­не и коригиране на ICC профили при калибриране към вътрешни стандарти.

• Точна симулация на преливки на Pantone цветове. Интегрирани са две библиотеки — на Pantone цве­тове и на Pantone растери.

• Симулация на растерови точки, необходима при цветни проби за сито- и флексопечат.

• Цветни проби върху метализира­ни и прозрачни носители, като се създава бяла подложка. Необходи­мо е да се ползва принтер Epson WT7900 с бяло мастило.

• Цветни проби за флексопечат, може да се приложат кривите за флексопечат за точна симулация на нарастването на точката.

• Изработване на мостри и маке­ти, двустранен печат с използва­не на гайд за подравняване на пе­чата върху гърба и използване на двустранна хартия на Kodak.

• Печат върху термосвиваем ма­териал.

• Печат върху материал за ламини­ране върху крайния продукт.

 
22.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Печатно оборудване

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар