PolyGrafia

Човекът е оцелял, изобретявайки технологиите

В настоящото изложение фундаментът за изгражда­нето на темата ще бъдат технологиите. Понятието „технология“ може да се разглежда и като взаимодейст­вие на пространствата — материалното и информаци­онното (знанията, догадките и спонтанността на ми­слите). Тези пространства са свързани със символни операции и с емоционални процеси, обусловени от жела­нията, целите и мислите. Човешката дейност създава структури на информационния виртуален обект, на про­цеса, на материала. На базата на технологията посред­ством преобразуване на материалите с използване на виртуална структура се получава реален (материален) обект.

Технологията е взаимодействие на носителите на разу­ма с обкръжаващата среда.

Всяка технология всъщност реализира стремежа на живота да господства в определено пространство.

Човечеството е изобретило множество техноло­гии и е създало няколко земни цивилизации. Всичко, съз­дадено от човека, се натрупва с времето и се появява нужда от класифициране. Това се отнася и за печатни­те технологии.

Цел, задачи и практическа ценност на класификацията на печатните технологии, прилагани в печатарската индустрия

Целта на даденото изложение е да се покажат параме­трите за класификацията на известните печатни тех нологии, прилагани в печатарската индустрия, да се създадат класове и да се анализират тези класове, обо­значавайки в тях параметрите на подкласовете.

Какво ни дава класификацията на печатните тех-нологии?

1. Взаимно разбиране между специалистите, работе­щи в печатарската индустрия, а също и между про­фесионалистите, клиентите и потребителите на печатна продукция.

2. Конкретизация и уточняване на терминологията.

3. База за систематизация и прогнозиране на развити­ето на печатните технологии.

4. Ориентир при създаване на нови печатни техноло­гии и модифициране на съществуващите.

5. Ползване за структури на планове, стандарти и про­грами, по които да се води обучение на технолози и студенти полиграфисти.

6. Структуриране на знанията в печатните техноло­гии.

7. Яснота, отчетливост и еднозначност на формули­ровките при създаване на препоръчителни и регла­ментиращи документи.

Печатните технологии не стоят на едно място. Те се обновяват, модифицират, създават се нови. Класи­фикацията на печатните технологии при създаване на нови подкласове завинаги ще си остане незавършена, да­лече от съвършенството и отворена за уточняване и развитие.

Печатните технологии, прилагани в печатарската индустрия

Същността на печатните технологии е в пренасяне­то на изображението (текст, илюстрация, оформител­ски, контролни елементи и знаци) от печатната форма върху възприемащата повърхност на печатаемия ма­териал. По такъв начин базови елементи на печатни­те технологии са печатната форма, повърхността на печатаемия материал и самият процес на пренасяне на изображението.

Разбира се, в качеството на допълнителни елементи при печатните технологии участват:

• материалът, от който е изготвена печатната фор­ма, и технологията на изготвянето ù;

• оцветяващите вещества (мастила, пигменти), съз­даващи изображението върху повърхността на печа­таемия материал;

• печатното устройство, механизиращо и автомати­зиращо процеса на печата, увеличавайки производи­телността на печатните технологии;

• структурата на печатаемия материал, налагаща до­пълнителни ограничения при прилаганата техноло­гия.

А. За да се подчертаят особеностите на технология­та, когато се използват различни структури на оц­ветяващото вещество, към печатната технология допълнително се добавя вида на оцветяващото ве­щество или технологията коренно променя названи­ето си. Например, печат с тонер, печат с офсето­ви мастила, печат с УВ или със солвентни мастила, топъл печат с фолио — когато използваме полигра­фическо фолио. Обаче казваме лакиране, когато в ка­чеството на оцветяващо вещество използваме лак, ламиниране — когато използваме ламинат за покри­ване на повърхността. Изключение е Брайловият пе­чат, където се употребява терминът „печат“, но пе­чатаме релефно без оцветяващо вещество.

По този начин може да се констатира, че струк­турата на оцветяващото вещество само уточнява печатната технология, като не променя същност­та ù, а само името, използвайки едни и същи печат­ни форми и печатаеми материали. Например, от ви­сокопечатната форма може да се печата, лакира, да се прави Брайлов печат, всички видове преге и то­пъл печат.

Б. Печатните устройства само механизират и авто­матизират печатния процес, увеличавайки произво­дителността и освобождавайки печатаря от рутин­на работа.

В. Структурата на печатаемия материал определя структурата на печатаемата повърхност и здрави­ната на самия материал.

Печатаемите материали, върху които се печата, са огромно множество. Единствено хартията се съз­дава в зависимост от изискванията на печатните технологии и се произвежда специално като матери­ал, предназначен за нуждите на полиграфията. Даже картонът — същата тази хартия по състав и техно­логия на производство, но с многослойна структура и по-голяма дебелина и твърдост, се създава и произ­вежда като опаковъчен материал, съобразен с изис­кванията на опаковката. Всички останали материа­ли, върху които се печата, се произвеждат без оглед на особените изисквания на печатните технологии и ако сме точни, при някои от материалите само една­та от повърхностите се създава така, че да отго­варя на изискванията на полиграфията — етикетна и опаковъчна хартия, някои видове опаковъчен картон, фолио или полимери.

Микроструктурата на печатаемата повърхност определя възприемането и закрепването на изобра­жението върху материала. От гледна точка на печат­ната технология микроструктурата може да бъде всмукваща, невсмукваща и хибридна (като повърх­ността на промазаните хартии).

Печатните технологии предявяват специални из­исквания към структурата на печатаемия матери­ал, определящи възможността за извършване на пре­носа на изображението — структурата може да се деформира, но не трябва да се разрушава частично или напълно при преноса на изображението върху по­върхността — разкъсване, разцепване, пробождане или смачкване са недопустими.

Г. Материалът, от който е изготвена печатната фор­ма, и технологията за нейното изготвяне определят качеството на печата, тиражността на печатната продукция от една форма, гъвкавостта на печатна­та технология и нейната икономичност.

Най-значими параметри за класификацията на печатните технологии

База за определяне на печатните технологии в полигра­фията са геометричната форма на печатаемия мате­ риал и структурата на печатната форма. От гледна точка на класификацията на печатните технологии ге­ометричната форма на печатаемия материал е най-зна­чима. Геометричната форма на печатаемия материал може да бъде: ограничена плоскост (лист хартия или за­творена повърхност на индустриални и природни тела) или безкрайна лента (хартиено платно, навито във вид на роли).

Върху печатната форма се оформя изображение­то от печатащи и непечатащи елементи. Участъците от печатната форма, пренасящи изображението върху печатаемата повърхност, се наричат печатащи, а не­пренасящите — непечатащи. Върху печатаемата по­върхност се пренася изображението на печатащите елементи на формата.

„Редът, в който са разположени елементите (струк­турата), има значително по-голямо значение, отколкото самите елементи“ — пише Анри Поанкаре.

Структурата е едновременно и форма, и съдържание на печатната форма. Структурата се определя от вза­имното разположение на печатащите и непечатащите елементи в слоя на формения материал. Нарушаването на структурата на печатната форма води до разруша­ване на самата форма. Даже изчезването или появяване­то на няколко печатащи и непечатащи елемента прави печатната форма непригодна за печат. Само пълното възстановяване на нейната структура връща на печат­ната форма възможността за качествен печат по даде­ната технология.

Разположението на печатащите и непечатащи­те елементи върху печатната форма като ба­зова структура за класификация на видовете печат

Структурата, създадена от взаимното разположение на печатащите и непечатащите елементи в слоя на формения материал, може да се разглежда като базо­ва структура при класификацията на видовете печат и технологии.

Ако разгледаме печатната форма като структура, можем да обособим няколко разновидности на структу­рите, които индивидуализират печатната форма, пред­ставляват едно цяло и създават печатната форма, про­явявайки се като присъщи компоненти. Тези структури са определящи при класификацията на технологиите и видовете печат.

Вариантите при взаимното разположение на печата­щите и непечатащите елементи в пространството на печатната форма създават следните структури:

1. Печатащите и непечатащите елементи са разполо­жени на една повърхност и с участието на масти­лата се създават печатащите елементи — печат­ната форма при вида повърхнен печат (литография, електрография).

2. Печатащите елементи са разположени на повърх­ността, по-високо от непечатащите елементи, и представляват макрорелеф — печатната форма при вида висок печат (клише, стереотип, наборна пе­чатна форма от отделни ръчни или монотипни бук­ви, от линотипни редове, флексографска печатна форма).

3. Печатащите елементи са разположени на повърх­ността, по-ниско от повърхността на непечата­щите елементи, и представляват макровдлъбна­тини — печатната форма при вида дълбок печат (вдлъбнатините на гравираната печатна форма при металографията, дълбоката автотипия).

4. Печатащите елементи преминават през слоя на формата във вид на резки, дупки и отверстия в не­прекъснатата мрежа на непечатащите елементи — печатната форма при вида ситопечат (формите на ризографа и ситопечата).

Още за другите параметри, имащи значение при класификацията на печатните технологии

След обозначаването и формулирането на четирите ос­новни структури на четирите вида печат, характеризи­ращи печатните форми в зависимост от разположение­то на печатащите и непечатащите елементи в слоя на формения материал, можем да пристъпим към изяснява­не на другите параметри, необходими за класификация­та на печатните технологии, съобразявайки се със след­ните структури на печатната форма:

1. Поведението на структурата на печатната форма по време на печатния процес на тиража:

a) структурата на печатната форма остава непро­менена по време на печата на целия тираж — при аналогова печатна технология (клише, стереотип);

б) структурата на печатната форма се променя или може да се променя без смяна на формения мате­риал (променлива форма от реверсивен формен ма­териал) след отпечатване на всеки отпечатък от тиража — при цифровите печатни технологии (ла­зерна електрография при лазерните принтери).

2. Структурата на изображението върху печатната форма, сравнена със структурата на изображение­то на оригинала:

a) изображението на формата се чете и е идентич­но с изображението на оригинала — при офсетови­те печатни технологии (тампонен печат, типооф­сет, термотрансферен печат);

б) изображението на печатната форма не се чете и е огледално обърнато спрямо изображението на ори­гинала — при неофсетови (директни) печатни тех­нологии (флексография, фототипия, литография).

3. Структурата на печатната форма при печатния процес като геометрия на повърхността:

а) плоска повърхност — при печатна технология с пло­ска печатна форма (литография, ситопечат);

б) цилиндрична повърхност или част от нея — при ро­тационни печатни технологии (ризография, вестни­карски ротационен печат със стереотипна форма).

В заключение: най-значими параметри при класификация на печатните технологии

В качеството на най-значими параметри, използвани при класификацията на печатните технологии, са приети следните структури на печатните форми и печатаемия материал:

• Взаимното разположение на печатащите и непечата­щите елементи върху печатната форма — четири вида печатни технологии (висок, повърхнен, дълбок, сито).
• Постоянство при разположението на печатащите и непечатащите елементи върху печатната форма (формения материал) при печатане на тиража — ана­логови и цифрови печатни технологии.

• Изображението на печатната форма е огледално или правилно (при използване на допълнително звено за предаване на изображението от печатната фор­ма върху печатаемата повърхност — офсетова, там­понна, термотрансферна печатна технология) — ди­ректни или офсетови печатни технологии.

• Печатната форма като геометрия на повърхността (плоска, цилиндрична) — печатни технологии с плоска или цилиндрична (ротационна) печатна форма.

• Геометрия на печатаемия материал — листови или ролни печатни технологии.

Общо 64 класа на печатните технологии

В таблицата на с. 35 са взети под внимание петте най-значими параметъра при класификацията на предложени­те 64 класа печатни технологии, прилагани днес и в ми­налото на полиграфията. Всеки от 64-те класа съдържа множество технологии, които са били използвани в ми­налото, прилагат се и днес или ще бъдат изобретени в бъдеще.

Във всеки ред от таблицата е представен един от 64-те класа на печатните технологии, прилагани в печа­тарската индустрия. Например, ред 30: множество от печатни технологии от класа на аналогова, офсетова, ролна, с ротационна форма, повърхнена печатна техно­логия. Към този клас се отнасят множество технологии като традиционния офсетов ролен печат с овлажняване, офсетовия ролен печат с ротационна форма без овлажня­ване, ролната ротационна фототипия, която се отлича­ва от предната по материала на печатната форма.

Печатните технологии, влизащи във всеки от 64-те класа, се отличават помежду си по материала на печат­ната форма, технологията на изработване на печатна­та форма, структурата на печатаемата повърхност и структурата на печатаемия материал като цяло.

Например, към 5-ти клас на печатните технологии — аналогова, директна, листова, с ротационна форма, ви­сокопечатна технология могат да бъдат отнесени:

1. Печат на книги и списания посредством листов ро­тационен печат със стереотипни форми;

2. Листов флексографски печат;

3. Листов печат с ротационна фотополимерна форма (материал на формата) за печат върху шперплат или листов ламинат (печатаемият материал);

4. Листов флексографски печат за печат върху велпапе (структура на печатаемия материал);

5. Листова печатна продукция (печатаемият матери­ал), произведена посредством аналогова, директна, листова, с ротационна метална форма (клише от микроцинк — материал на формата) високопечатна технология;

6. Аналогова, директна, листова, с ротационна метал­на форма (клише — материал на формата) високо­печатна технология за топъл печат (само печат­на технология) или за топъл печат с фолио (друга пе­чатна технология);

7. Лакиране посредством флексографски печат.

Какво постигнахме

След направените разсъждения достигаме до две зак-лючения:

1. В полиграфията има само 4 вида печат като идея за структурата на печатната форма. Видовете печат не съществуват отделно, а са само база за класифи­кация на печатните технологии.

2. В полиграфията има само 64 класа печатни техноло­гии. Във всеки от 64-те класа има множество печат­ни технологии (остарели, прилагани днес и още неи­зобретени).

Печатните технологии, влизащи във всеки от 64-те класа, се отличават по:

1. Материала, от който е създадена печатната форма (дърво, метал, фотополимер);

2. Технологията на изработване на печатната форма (гравиране, разяждане, наелектризиране, прогаряне);

3. Употребяваните оцветяващи вещества (мастила, тонери, лак, фолио, боя);

4. Структурата на печатаемата повърхност (гладка, релефна или промазана хартия, картон, метален слой, пластмаса, стъкло, дърво);

5. Структурата на печатаемия материал (хартия, вел­папе, ламарина, стъкло, химикалки, даже яйца).

Вместо заключение: разговорният език и термините

Класификацията на печатните технологии е опит да се подреди полиграфическата терминология.

Можем само да констатираме факта, че ако езикът е определил нещо и то е станало термин, никаква класи­фикация не ще го промени. Технологията на цифровия пе­чат ще си остане цифрова, макар че с тази технология никой не печата посредством цифри. Когато печатаме с цифри, казваме номерация. Компютърната мишка от­давна е без опашка, но все пак е мишка.

Образите са основа на нашия живот и база за съз­даване на термини. Човек не може да мисли само с аб­страктни понятия и с безóбразни термини.