Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

4096 реализирани и потенциални печатни технологии

  •  
  •  
  •  
  •  


Излез от светската суета и виж с удивление какво щастие ни дарява мигът, посветен на разсъждения... Лорд Томас Вокс

Идеите като катализатори на развитието

Даже гениалната идея не работи, ако не e пожелана от обществото. Не са малко примерите. Достатъчен е един — Леонардо да Винчи. Негови­те съграждани приемат идеите му като чудачество, но за нас днес те са гениални.

Съдбата на идеите е не по-малко удивителна от тази на хората. Поня­кога те са вплетени в чудните дан­тели на съдбата. И тези плетеници, променяйки своите очертания при нов прочит, с течение на времето стават в още по-голяма степен ин­формативни. Всяко поколение намира в тях нови мотиви и черпи вдъхнове­ние, прекланяйки се пред мъдростта на предшествениците.

Полиграфията днес не е съвсем това бъдеще, което е прогнозира­но вчера. Макар и с леко фатален от­тенък, развитието на полиграфията може да се охарактеризира с думи­те: Ако нещо трябва да се случи, то задължително ще се случи. И ако раз­глеждаме развитието като натруп­ване от случайности, то случайнос­тта е форма на проява (реализация) на необходимостта въобще и на въ­трешната потенция на процеса в частност.

Печатните технологии и тяхното количество

Печатните технологии определят какви да бъдат предпечатните и за­вършителните технологии.

Същността на печатните техно­логии е в преноса на изображенията (илюстрации, текст, допълнителни елементи на печатната продукция) от печатната форма върху печата­емата повърхност:

1. при печат с използване на оц­ветяващи вещества (мастила, цветни лакове, тонери) за полу­чаване на отпечатък при промя­на на цветовете на отделните елементи (участъци) на печата­емата повърхност;

2. при избирателно (парциално) ла­киране с използване на безцве­тен лак за получаване на оптично изображение в резултат на про­мяна на гланца, микрорелефа или други оптични свойства на от­делните елементи (участъци) на печатаемата повърхност;

3. при топъл и студен печат с из­ползване на оцветяващи веще­ства и промяна на релефа, по­върхностната структура и цве­та на отделните елементи (участъци) на печатаемата по­върхност;

4. при топъл и студен печат без из­ползване на оцветяващи веще­ства за промяна на релефа и по­върхностната структура на от­делните елементи (участъци) на печатаемата повърхност.

База за определяне на печатните технологии в полиграфията е печат­ната форма, върху която се форми­ра изображението само от печатни и непечатни елементи. Участъците на печатната форма, пренасящи из­ображението посредством оцветя­ващо вещество, лак или натиск върху печатаемата повърхност, се нари­чат печатни, а непренасящите изо­бражението — непечатни.

Печатната технология е един­ство от оборудване, материали и процеси, използвани при производ­ството на печатния продукт. Тя се определя от структурата на печат­ната форма, структурата на печа­таемия материал, структурата на печатното устройство и структу­рата на оцветяващото вещество.

Структурата на печатното ус­тройство само механизира и ав­томатизира печатния процес, уве­личава производителността и освобождава печатаря от рутинна­та работа. В някои използвани и днес печатни технологии печатното ус­тройство може да отсъства, напри­мер ситопечат с използване само на сито и спрей. Не само в ситопеча­та, но и при литографията, ксилогра­фията, линогравюрата, офорта и ня­кои други печатни технологии и днес може да се мине без печатащо ус­тройство, използвайки само печат­на форма, печатаема повърхност и оцветяващо вещество.

По-особено стоят нещата с оц­ветяващото вещество. При създа­ването на изображението на повърх­ността на печатаемия материал то взаимодейства с печатната форма, с печатаемия материал и с печат­ното оборудване. Не може да има пе­чатна технология без печатна фор­ма и печатаема повърхност. Но без оцветяващо вещество печатната технология е възможна. За да се под­чертаят особеностите на техноло­гията при използването на различни структури на оцветяващото веще­ство, в наименованието на печат­ната технология или допълнително добавят вида на оцветяващото ве­щество, или печатната технология основно променя наименованието си. Например печат с тонер, със сол­вентни или с UV мастила, печат с фо­лио. Обаче казваме лакиране, когато в качеството на оцветяващо веще­ство използваме лак. Казваме преге, когато става дума за блинтов и конг­ревен печат, постигнат чрез натиск и температура, но няма оцветяващо вещество при създаването на изо­бражението върху печатаемата по върхност. Изключение е Брайловият печат, където употребяваме тер­мина „печат“, но всъщност създава­ме релефно изображение без оцветя­ващо вещество.

Така можем да направим конста­тацията, че структурата на оцве­тяващото вещество просто уточ­нява печатната технология, без да променя нейната същност, а само наименованието, използвайки едни и същи печатни форми и печатаеми материали. Например с печатната форма за висок печат може да се пе­чата, лакира, прави Брайлов печат и всички видове топъл печат и преге с изключение на конгревния (релефен печат). При конгревния печат едно­временно се използват две релефни форми — матрица и патрица.

Оригиналите и видът на бъдеща­та печатна продукция, които ще оп­ределят геометрията на печата­емия материал по време на печатния процес (плоскост или обемно тяло), косвено влияят на печатните тех­нологии — оригиналите определят много от подструктурата на печат­ната форма, а готовата продукция — на печатаемия материал.

За да се определи количеството печатни технологии, е необходимо да се направи класификация по един-единствен избран параметър, така че да се избегне неопределеността и да се доведе прецизността на кла­сификацията до нивото, когато във всяка клетка на класификационната таблица се поставя само една печат­на технология. За приложената по-на­татък класификация е избран пара­метърът „структура“ — структура на печатната форма и структура на печатаемия материал в цялост и на неговата печатаема повърхност.

Печатната форма като структура

Редът, в който са разположени елементите, има съществено по-голямо значение, отколко­то самите елементи.

Анри Поанкаре

Структурата е разположение на еле­ментите и тяхната взаимна свърза­ност (връзка) в пространството и времето.

Структурата е едновременно и форма, и съдържание на печатната форма. Структурата се определя от взаимното разположение на печат­ните и непечатните елементи в по­върхностния слой на формния мате­риал или във веществото, от което е изграден самият материал (сито­печат). Повреждането на структу­рата на печатната форма довежда до разрушаване на самата печатна форма. Даже изчезването или поява­та на няколко печатни и непечатни елемента прави печатната форма непригодна за печат. Само пълното възстановяване на структурата на печатната форма възвръща нейно­то предназначение за извършване на качествен печат.

Разположението на печатните и непечатните елементи върху печатната форма като базова структура за класификация на видовете печат

Нищо не е завършено и нищо не е съ­вършено. Традиционно в класически­те учебници по обща полиграфия (В. В. Попов [9], Н. Н. Полянский [7, 8]) разглеждат три основни (класиче­ски) вида (начини) за печат — висок, повърхнен (плосък) и дълбок. Тези ав­тори класифицират ситопечата при специалните (специфичните) видо­ве. В по-късни издания [10, 16, 21] ви­дът ситопечат вече се разглежда като четвърти от основните видо­ве печат.

„Формалната логика не е нищо друго освен учение за свойствата, общи за всяка класификация“ — каз­ва Анри Поанкаре. Структурата, която е създадена при взаимното разположение на печатните и непе­чатните елементи в слоя на форме­ния материал, може да се разглежда като базова структура за класифика­ция на видовете печат. На тази база е и класификацията на печатните технологии.

В печатната форма може да се отделят няколко разновидности на структурите, които индивидуали­зират дадената печатна форма. Структурите се проявяват като едно цяло и създават печатната форма, явявайки се нейни неотме­ними компоненти — атрибути. Тези структури могат да бъдат опреде­лящи при класификацията на печат­ните форми за различните видове и технологии за печат.

Вариантите на взаимното разпо­ложение на печатните и непечатни­те елементи в пространството на печатната форма създават следни­те структури:

1. Печатните и непечатните еле­менти са разположени в една плоскост (на една повърхност):

1.1. с участието на мастила (при създаване на печатните еле­менти) и овлажняващ разтвор (при създаване на непечатни­те елементи) — печатната форма при вида плосък (повърх­нен) печат (литография, ди-ли­то, традиционен офсетов пе­чат, фототипия);

1.2. с участие на физически ефек­ти (електростатични за­ряди, магнитни и йонни на­трупвания) за създаване на печатните и непечатните елементи — в печатната фор­ма на плоския (повърхнен) пе­чат без овлажняване (електро­фотография, магнитография, электрография, лазерен печат, ксерография);

2. Печатните елементи са разпо­ложени в една плоскост (повърх­ност) по-високо от повърхност­та на непечатните елементи и представляват макрорелеф:

2.1. с използване на оцветяващо вещество (мастила, бои, ла­кове, фолио, тонери) за създа­ване на изображение (текст, илюстрации, знаци и контрол­ни елементи) върху печата­емия материал — при печат­ната форма за висок печат с оцветяващо вещество (клише, стереотип, наборна печатна форма от ръчни шрифтове или монотипни редове на тексто­вата форма, флексографска пе­чатна форма);

2.2. без използване на оцветяващо вещество за създаване на изо­бражение (текст, илюстрации, знаци и контролни елементи) върху печатаемия материал — при печатната форма за висок печат без оцветяващо веще­ство (метални, фотополимер­ни или пластмасови клишета, ръчен печат, наборна печатна форма от ръчни шрифтове или монотипни редове на тексто­вата форма, използвани при топъл печат без фолио (блинт, преге).

3. Печатните елементи са разполо­жени спрямо плоскостта (повърх­ ността) на непечатните еле­менти по-ниско и представляват микровдлъбнатини:

3.1. като еднакви клетки по форма и площ, но различни по дълбочи­на; като различни и по площ, и по дълбочина; или само по площ, но еднакви по дълбочина. Полу­чени са с помощта на растеро­вата структура за дълбок пе­чат върху печатната форма за вида дълбок печат с използва­не на растер (при дълбока ав­тотипия, при традиционен дълбок печат с използване на пигментно копие и разяждане (ецване) на формния цилиндър);

3.2. като канали с различна форма, ширина и дълбочина — при пе­чатната форма за вида дълбок печат без растер (гравирана­та печатна форма при мета­лографията);

4. Печатните елементи премина­ват през слоя на формата във вид на резки, дупки и отверстия в не­прекъснатата мрежа на непечат­ните елементи, които по време на печатния процес:

4.1. допират (влизат в контакт с) повърхността на печатаемия материал — при технологията на вида ситопечат при контакт (ситопечат и ризография);

4.2. без контакт — при технология­та на вида ситопечат без кон­такт (мастиленоструен печат или ситопечат с използване на спрей — пръскане на оцветя­ващо вещество, а печатната форма отстои на определено разстояние от повърхността на печатаемия материал).

Няма нищо по-практично от до­брия пример и точния термин.

Технологиите на вида плосък (по­върхнен) печат с овлажняване са: ли­тография, ди-лито, традиционен оф­сетов печат, фототипия. Обаче само при нанасяне на овлажняващия раз­твор и оцветяващото вещество по­лучаваме пълноценна печатна форма. Това е особено характерно и нагледно в литографията, ди-лито и традици­онния офсетов печат с овлажняване.

Технологиите на вида плосък (по­върхнен) печат без овлажняване са: електрография, електрофотография (ксерография), магнитография, елко­графия, лазерен печат в лазерните принтери, традиционен офсетов пе­чат без овлажняване (сух офсет). Оба­че само след нанасяне на оцветяващо­то вещество (тонери или мастила) получаваме пълноценна печатна форма. Това е особено характерно и нагледно в електрографията, електрофотогра­фията (ксерографията), елкографията, лазерния печат на принтерите.

Технологиите на вида висок пе­чат с използване на оцветяващо ве­щество са: традиционният висок пе­чат, флексопечатът, топлият печат с фолио, игловият печат при матрич­ните принтери.

Технологиите на вида висок пе­чат без използване на оцветяващо вещество са: топлият печат без фо­лио (блинт, преге), игловият печат в матричните принтери с изключена мастилена лента, Брайловият печат.

Технологиите на вида дълбок пе­чат с използване на полиграфически растер са: традиционният дълбок пе­чат, дълбоката автотипия.

Класификация на печатните форми

След като изяснихме и формулирахме четирите структури, характеризи­ращи печатната форма според вза­имното разположение на печатните и непечатните елементи в повърх­ностния слой на формния материал или в слоя на веществото на мате­риала въобще, можем да пристъпим към класификацията, отчитайки до­пълнително и следните структури на печатната форма:

1. Поведението (динамиката) на структурата на печатната фор­ма по време на печатния процес на тиража:

1.1. Структурата на печатната форма остава постоянна, не­изменна по време на печат­ния процес на целия тираж при аналоговите печатни техноло­гии (клише, стереотип, алуми­ниева пластина, фотополимер, сито);

1.2. Структурата на печатна­та форма се променя или има възможност да се променя без смяна на формния матери­ал след отпечатване на все­ки лист от тиража (променли­ва форма с реверсивен формен материал) при цифровите пе­чатни технологии (лазерна електрография при лазерни­те принтери, иглов печат при матричните принтери, мас­тиленоструен печат, лазерен термотрансферен печат при термотрансферните принте­ри, ксерография).

2. Структурата на изображения­та на печатната форма спрямо структурата на изображенията на оригинала:

2.1. Изображението на формата се чете и е идентично с изо­бражението на оригинала при офсетовите печатни техноло­гии (тампонен печат, типооф­сет, традиционен офсетов пе­чат със или без овлажняване);

2.2. Изображението на печатната форма не се чете и е обърна­то огледално спрямо изображе­нието на оригинала при неоф­сетовите (директни) печатни технологии (флексография, фо­тотипия, литография, всички технологии на топлия печат, дълбок печат с медна риза вър­ху формния цилиндър).

3. Структурата на печатната фор­ма по време на печатния процес като геометрична повърхност:

3.1. Плоска повърхност при печат­ните технологии с плоска пе­чатна форма (литография, ситопечат, печат с плосък стереотип, тампонен печат);

3.2. Повърхността на цилиндъра или част от него при рота­ционните печатни техноло­гии (ризография, вестникарски ротационен печат с кръгла стериотипия).

4. Структурата на формния мате­риал като слой или като обем (мо­нолит) на печатните и непечат­ните елементи се създава върху повърхността на:

4.1. формния слоест материал (формния материал е във вид на листове, например на алуми­ний, цинк, мед, фотополимер, дебела хартия, сито — гъвка­ва печатна форма при печат­ните технологии за ротацио­нен печат или печат с плоска печатна форма (традиционен офсетов печат, флексография, ситопечат, ризография).

4.2. печатните и непечатните еле­менти се образуват на повърх­ността на монолитния обемен формен материал във вид на плоча или цилиндър (литография, стереотипен ротационен пе­чат, дълбок ротационен печат).

Разбира се, всичките четири вида печат имат, или трябва да имат, вари­анти за директна и индиректна (офсе­това) печатна технология с тази мал­ка разлика, че при директната печатна технология изображението на текста на печатната форма няма да се чете, а при офсетовата ще се чете.

Засега не можем да кажем, че всичките четири вида печат имат варианти на аналогова и цифрова пе­чатна технология. Някои видове пе­чат имат само аналогов вариант (дълбок печат), други имат и анало­гов, и цифров вариант (плосък/по­върхнен, висок и ситопечат). Масти­леноструйната печатна технология е технология за безконтактен ци­фров печат на вида ситопечат. Не­обходимо е да отбележим, че ако изместим ситото успоредно на оп­ределено разстояние от печата­емата повърхност, използвайки го в качеството на екран, и със спрей пръснем с оцветяващо вещество, то можем да кажем, че имаме анало­гова безконтактна печатна техно­логия на вида ситопечат.

При аналоговите печатни техно­логии печатната форма остава не­изменна по време на печата на целия тираж и в нея не могат да бъдат вне­сени изменения, без да се преработи самата печатна форма, и то изцяло, с използване на нов формен матери­ал (имаме еднократен формен мате­риал). В цифровите печатни техноло­гии печатната форма е реверсивна и могат да бъдат внасяни изменения в нея след печата на всеки отделен от­печатък от тиража без използване на нов формен материал (имаме мно­гократен формен материал).

В таблица 1 е показана класифи­кацията на печатните форми по из­броените по-горе структурни пара­метри и възникващите на тази база печатни технологии.

В първия ред на таблицата пе­чатната форма в печатния процес има поведение на монолит, без да се има предвид нейната структура.

Във втория ред на таблицата пе­чатната форма по време на печатния процес съдържа печатни и непечатни елементи, които в самия печатен про­цес се проявяват като монолит или са съставни и се състоят от елемен­ти: при вида висок печат печатният елемент е като монолит или печатен елемент + оцветяващо вещество; при вида дълбок печат печатният еле­мент е като монолит1 или печатни­ят елемент е като сума от растеро­ви печатни елементи; при вида плосък (повърхнен) печат печатния елемент е независим от непечатния (без овлаж­няване — при сухия офсет) или за създа­ването му трябва да бъдат образува­ни в началото непечатните елементи около него (с овлажняване); при вида си­топечат печатният елемент допира печатаемата повърхност или отстои на определено разстояние от нея.

В третия ред на таблицата печат­ната форма, съдържаща печатни и не­печатни елементи от реда 2, по време на печатния процес се проявява като монолит (аналогова) или печатните и непечатните елементи са в динами­ка и сменят местата си (реверсивна). И тъй нататък по реда на тази логика.

Последователността на редове­те в Таблица 1 според параметрите на структурите на печатната фор­ма трябва да бъде еднозначна: пър­вични са структурата от печатни и непечатни елементи; структура­та на печатната форма с право (ди­ректно) или огледално (индиректно) изображение; структурата на пе­чатната форма като геометрично тяло — плоскост или безкрайна сума от плоскости (цилиндър) и най-слож­ната структура, съдържаща в себе си всички останали структури — структурата на печатната форма е като монолит (плоча или цилиндър) или е съставена от елементи (слой + носещо тяло — плоча или цилин­дър). Принципът на разположение на структурите в Таблица 1: всяка след­ваща структура като цяло съдържа в себе си всички предшестващи струк­тури. Само този принцип на разпо­ложение на структурите премахва неопределеността и създава непре­къснатост. Само по този начин на класификация е възможно да бъдат запазени взаимната връзка и фрак­талността (когато едно нещо въз­никва от другото, включвайки го в структурата си като първично).

превод: инж. Стефан Славчев

 
24.10.2011.
Автор: проф. Стефан Стефанов
0 Коментари
Таг :

Печатни технологии, Печат

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар