Цифровата технология за изработване на флексопечатни форми, която се реализира чрез първичен запис на изображението върху масковия слой, след което се получава релефна фотополимерна форма по аналогова схема (известна като маскова технология), в настоящия период намира широко приложение. Повишаването на качеството на формите, изработени по тази технология (1), е свързано с формирането на печатни елементи във фотополимеризирания слой при неговото експониране през маската. Тази маска изпълнява функции, аналогични на негативна фотоформа при изработване на форми чрез копиране (2). Възможностите на технологията във всеки конкретен случай зависи от типа на използваните формни пластини. Производителите на тези пластини заявяват, че при използването на масковата технология за изработването на печатни форми се наблюдава разширяване на интервала на градация на растерното изображение при по-висока линеатура на растера, при което възможните линеатури на възпроизводимото изображение върху различните типове печатни форми значително се различават.
По отношение на възпроивеждането на щриховите елементи върху печатните форми, липсва каквато и да е закономерност на възпроизвеждане на отделни линии и точки. Но все пак, като правило размерите на минимално възпроизводими линии са по-малки от размерите на възпроизводими точки.
Предложените от редица фирми, производителки на формни пластини, технически решения по усъвършенстването на масковата технология за изработване на флексопечатни форми, позволяват още по-голямо подобряване на качеството на формите. Към тези разработки от последните години следва да се отнесе изработването на форми чрез използването на водоизмивани фотополимеризирани композиции (3) или използването на термалната технология, получила названието FAST, предложена от фирма DuPont (4). При тяхното прилагане възможностите на масковата технология за възпроизвеждане на дребни елементи на изображението се разширяват.
Предложената разработка е посветена на сравнително изследване на възпроизвеждането на елементи от изображението, въз основа на разработените от фирма DuPont солвентно–отмиваща и термална технология за отстраняване на неполимеризирания слой. Проведените преди това изследвания в това направление (5) се отнасят основно към качествената страна на въпроса и включват информация с общо съдържание за практически идентичните възможности на сравняваните технологии.
Детайлно изучаване на качеството на възпроизвеждане на щрихови елементи и растерови точки от изображението се провежда за печатни форми, получени от формни пластини с марка Cyrel DPU и Cyrel DFH на фирма DuPont, разработени съответно за солвентно–отмиваща и за термална технология.
Върху печатни форми, изработени при оптимални режими за всеки тип формна пластина, се оценява възпроизвеждането на стоящи линии и точки в позитивно и негативно изпълнение и растерови точки при линеатура на растриране 124 lpi — най-широко използваната в производството. Получени са следните резултати:
• Линиите в позитивното изпълнение с размери 100– 800 мкм се възпроизвеждат върху формата с по-малки отклонения по солвентно–отмиваща технология. Обратна картина се получава при възпроизвеждането на линии в негативно изпълнение. В този случай по-добре се възпроизвеждат линии на форми, изработени по термална технология, при което отклоненията от номиналните им размери са значително по-малки и практически липсват при големите размери на линиите. Трябва да се отбележи, че размерите на линиите в позитивно изпълнение при използване на термална технология за отстраняване на неполяризирания слой са по-големи, отколкото при използване на солвентно–отмиваща технология. Паралелно с това, линии със същите размери, но в негативно изпълнение с използване на солвентно–отмиваща обработка на експонираните формни пластини, имат по-големи размери, но и отклоненията им са доста значителни.
• Изолирани точки със същите размери, реализирани в негативно и в позитивно изпълнение на формите, изработени както по солвентно–отмиващата, така и по термалната технология, се възпроизвеждат с еднакви отклонения. При това точките в позитивно изпълнение имат размери по-малки от номиналните, а точките в негативно изпълнение се получават обратно, с по-големи размери.
• Растеровите точки на форми, изработени както по солвентно–отмиващата, така и по термалната технология, имат размери по-малки от номиналните. При това в светлите и полутоновите области растеровите точки на формите, изработени по термална технология, се възпроизвеждат с по-малки отклонения, но размерите на тези точки върху фòрмата са по-големи, за разлика от растеровите точки при използването на солвентно–отмиващата обработка. Това дава основание да се утвърждава, че при използване за отстраняване на неполимеризирания слой на термалната технология, растеровите точки се възпроизвеждат по-стабилно, което се явява доста съществено преимущество на термалната технология FAST. В областите на дълбоки сенки картината е обратна — отклоненията на растеровите точки на формите, изработени по солвентно–отмиващата технология са по-малки от тези на формите, получени по термалната технология, но все пак последните отклонения са минимални.
Получените резултати дават възможност да се осъществи целенасочен избор на технология за изработване на печатни форми чрез отстраняване на неполимеризирания слой, в зависимост от характера на възпроизвежданото върху формата изображение — неговото основно информационно съдържание.
Тези резултати позволяват също така да се оцени, а по-нататък е възможно и да се определи насоката за усъвършенстване на формните пластини от гледна точка на техните възможности за възпроизвеждане на различни по конфигурация елементи: щрихови (линии и точки) и растерови точки.