PolyGrafia

Дълго се колебах дали да приема предизвикателството за дискусия на страниците на сп. Полиграфия
относно проблемите, възникващи в печатния процес. Признавам, че бях провокирана, когато прочетох във форума на „prepressbg.com“, как специалисти по предпечатна подготовка на файлове се опитват да си обяснят печатни проблеми, гадаейки и смесвайки един проблем с друг, но тъй като темата ги интересува, „в неволята си“… питат. Поздравявам ги! Ето защо и реших да започнем именно със „съхненето“ — малко обща теория, какво може да предизвика забавяне на съхненето и най-честите проблеми, произтичащи от неизсъхнал печат — откопирване и слепване на отпечатания материал.

Терминът „съхнене“ обхваща всички процеси след предава­не на мастилото от гуменото платно, респ. печатната форма, върху печатния материал, които водят до стабил­ното скрепване между мастилото и материала. Изсъхнало­то мастило е необходима предпоставка за сигурна и без­проблемна работа при последващите обработки.

Според постройката на печатното мастило, съхнене­то може да става чрез химична реакция (оксидативно съ­хнене или полимеризация), по физичен път (попиване, респ. всмукване, изпаряване) или комбинация и от двете. Следни­те най-важни фактори влияят върху съхненето на печатни­те мастила:

• Постройката на самото печатно мастило, в т.ч. из­ползваните свързващи вещества, преносни субстан­ции и подходящи добавки;
• Качествата на печатния материал (напр. стойност на рН, алкални или киселинни), способността за всмук­ване на мастилото, приемане на вода, т.н.;
• Водният разтвор (стойност на рН, съдържание на соли във водата, твърдост на водата, процент алкохол);
• Печатните условия (намастиляване, височина на ста­пела, скорост при печат и т.н.);
• Климатичните условия (влажност на въздуха, темпе­ратура в помещението) и
• Постройка на сушилките (движение на въздух по по­върхността на отпечатания материал, време за действие, вид на енергийния източник и т.н.).

За попиващото съхнене от значение е взаимодействие­то мастило-печатен материал. То зависи от вискозитета на преносните субстанции в мастилото, от свързващите вещества, от всмукващата способност и силата на всмук­ване на печатния материал. Силата на всмукване е толкова по-бърза, колкото по-малък е вискозитетът на мастилото. От друга страна, колкото по-малък е диаметърът на пори­те на печатния материал и по-голям броят им, толкова по-добра е попиващата способност на мастилото.

При офсетов печат върху всмукващи материали съхне­нето на мастилата става първо чрез попиване, след което чрез оксидация и полимеризация. Оксидативното съхнене е релативно бавен процес. То се извършва чрез омрежване на молекулите с помощта на кислорода от въздуха. Тоест, за да се извърши оксидативното съхнене, е необходимо да се осигури слой въздух между листовете в стапела. Това може да се постигне например чрез пудрене.

Температурата и движението на въздуха по повърх­ността на печатния материал също са от значение за бър­зината на съхнене. Печатното мастило се състои от мно­жество компоненти, чието съхнене става чрез изпарява­не. Как влияе IR-сушенето, респ. топлият въздух? Казахме, че попиващото съхнене е по-бързо при нисковизкозни мас­тила. При IR-сушенето пренесеното мастило се загрява за­едно с печатния материал. По-високата температура на­малява вискозитета на мастилата и ускорява изпаряване­то на разтворителите. От друга страна се постига и по-бърза оксидация в топлия хартиен стапел, по-малкото коли­чество вода в мастиления слой засилва оксидативното съ­хнене. IR-сушенето оказва оптимална помощ, когато се пе­чатат всмукващи материали. Действието на IR-сушилката е оптимално, когато се напаснат силата на енергията на сушилката с абсорбиращия максимум на мастилото. Разби­ра се, трябва да се внимава да се подава толкова топлина, че да не се стигне до проблеми от вида на неточност на па­сера, промяна на еластичните качества или навълняване на хартията.

И последно в теоретичната част — сикативи — катали­затори на съхненето. Сикативите на кобалтова основа са познати като „сикатив на повърхността“, т.е. те дейст­ват върху повърхностния слой мастило и бавно проникват надолу към материала. Сикативите на манганова основа действат вътре в листа. За всяка комбинация мастило-пе­чатен материал има и следва да се потърси оптималният сикатив.

Какви проблеми можем да дефинираме, свър­зани със съхненето?

• Забавяне на съхненето (продължително съхнене) — става дума за едно значително по-бавно съхнене на мастилото, водещо до проблеми от вида на триене при транспорт или при последващи обработки;
• Откопирване в стапела — най-общо става дума за пре­нос на свежо мастило върху гърба на последващия лист. Като резултат отпечатаният лист се нараня­ва, а на гърба на „падащия“ лист се получава зацапване от ненапечатаната страна.
• Блокиране в стапела (слепване) — става дума за захва­щане или слепване на листовете в стапела, поради не­изсъхнало мастило, в комбинация с високо стапелно налягане.

Продължителното съхнене в повечето случаи се дължи на вза­имодействието печатно мастило-добавки-воден разтвор.

• В най-общи линии, за да се избегне/минимизира про­блемът, е необходимо оптимално напасване на ком­бинацията мастило-печатен материал. За съжаление, това може да стане или с предварителен печатен тест, или в лабораторни условия. Употребата на едно „стандартно мастило“ за всички хартии е желано, но практиката показва, че не е реализуемо.

Попиващата способност на мастилото/хартията има определящо влияние върху откопирването, респ. слепването в стапела.

При бавно попиващо поведение на мастилата, върху повърхността на отпечатания лист остава голяма част от все още не добре скрепеното мастило и в момента на контакт с последващия лист то действа като адхезивен шихт. С нарастването на натиска в стапела се стига до скрепване на падащите един вър­ху друг листове.

При бавно протичане на оксидативното съхнене също може да се стигне до описаните проблеми. Не­използването на печатарска пудра или много ситна пудра може да доведе до забавяне на оксидативното съхнене.

При печат на специални хартии (фолиа, пластифицира­ни хартии, алупромазани хартии т.н.) е препоръчител­но да се свържете с производителя на мастило за под­бор на оптималната комбинация мастило-добавка-во­ден разтвор. При такъв тип хартии, както и при теж­ки картони, е препоръчително да не се печата на ви­сок стапел.

• Стойността на pH на водния разтвор играе опреде­ляща роля (оптимални граници за печат 4,8 — 5,3). Ако стойността на pH падне под 4,5 може да се очаква проблем със съхненето.
• Преемулгирането на мастило с воден разтвор също води до забавено съхнене. Засилва се опасността от откопирване и слепване. Изключително важен за на­стройката и поддържането на баланса вода-мастило е подборът на подходяща водна добавка. IPA също под­помага съхненето. Препоръчително е монтирането на „обиращи“ ленти в краищата на печатната форма.
• Ако се използват добавки към печатните мастила (особено сикативи) в неподходяща дозировка, също очаквайте описаните проблеми. Следва да се спазва предписаната дозировка от производителя.
• Както казахме и в общата част, температурата в стапела също има определяща роля — ниската стапел­на температура води до бавно съхнене. Ако е възмож­но, препоръчва се да се печата с IR-сушилка, защото се намалява вискозитетът на минералните масла и чрез това се подобрява попиващото действие на хар­тиената повърхност. Внимание — изключително ви­соката температура обаче „запича“ мастилото в по­върхностния слой, а под него то остава напълно неизсъхнало. Ето защо е необходимо да се спазват препо­ръките на производителите на печатарски машини за настройките на мощността и температурата.
• Намастиляването оказва допълнително влияние — кол­кото е по-дебел мастиленият слой, толкова съхнене­то е по-бавен процес. Препоръчително е да се използ­ват мастила с по-висока пигментация — така можете да постигнете същата сила на намастиляване с по-малко количество мастило.