PolyGrafia

Цветопробните системи, отговарящи на общите стандарти, гарантират еднаквост на отпечатъците.

Въведение

През последните години се наблюдават различни тенденции, водещи до затруднения при печатарите, поръчителите на готова продукция и консултантите.

Първата тенденция, наблюдавана най-вече в Западна Европа, е към приемане на различни стандарти за характеризиране на печатната продукция, каквито са SNAP, GRACoL, FOGRA и SWOP.

Втората тенденция е обратната на първата — желание да се диференцира печатната продукция от конкурентите, като за целта може да се прибягва до работа с по-висока плътност на мастилата, използване на стохастични растери и др.

Третата тенденция е широкото разпространение на CtP технологията, която прави невъзможно използването на аналогови цветни проби. Към всичко това можем да добавим и все по-широкото разпространение на мастилено-струйните принтери за изработка на цветни проби и сравнително новата, но бързо разпространяваща се тенденция да се използват софтуерни цветни проби на ограничен брой маркови и добре калибрирани монитори.

Стратегия едно:
Калибриране към стандартите

Тази стратегия е наследена още от времето на аналоговите цветни проби, когато беше отговорност на печатниците да се настроят към аналогова цветна проба (например SWOP). В съвременния си вариант тази стратегия се изразява най-често в настройването на печата към стандарта FOGRA. Тази стратегия е особено успешна когато имаме разделена предпечатна подготовка от печатния процес. Тогава различни предпечатни техники и източници трябва да отговорят на някакъв общ стандарт. Тази стратегия е важна и за печатници с много печатни машини. Много по-лесно е всички машини да следват някакъв стандарт, отколкото да се прави различен предпечат за всяка машина, за всяка хартия, а много често и за всеки печатар. Така че, ако печатницата не може да контролира на 100% подготовката на файловете за печат, е много по-добре да се опитва да гони някакви общоприети стандарти като FOGRA, SWOP или др. По този начин поръчителите на печатна продукция биха могли да направят цветна проба в което и да било студио или дори при себе си, стига да притежават цветопробна система, отговаряща на изискванията за сертифицирани проби.

Този подход помага и на печатници, ориентирани към отдалечени потребители — друг град или дори друга държава, защото FOGRA цветната проба в Париж или в Пловдив трябва да е една и съща. Това би спестило и популярната българска практика клиентите да присъстват по време на печат.

Характеристиките на определен стандарт най-често са тоналност на мастилата, тоналност и характеристики на хартията, контролирано нарастване на точката, плътност на мастилата и др., описани в самия стандарт.

Стратегия две:
Цветна проба към специфични за печатницата изисквания

Тази стратегия най-често е успешна когато печатницата притежава собствено студио за предпечат и могат да контролират процеса на изготвяне на файловете за печат. В този случай могат да се използват по-колоритни мастила и/или по-високи плътности от допустимите или специални растери, разширяващи стандартната цветова гама и др. В този случай изходът е уникален и различен от всички останали. Възможно е да се настрои и цветопробната система да възпроизвежда тази уникалност, но това невинаги е лесно осъществимо. Общоприетите стандарти все пак печатницата трябва да приеме свои вътрешни такива. В противен случай нещата никога няма да могат да се повторят, а следователно са и непредвидими. С други думи казано, няма как да се направи цветнапроба на машина, ако тя всеки път вади различни отпечатъци. При изготвянето на такъв вътрешен стандарт трябва да се имат предвид следните особености:

1. Точно определяне на осредненото поведение на печатарската машина. Знае се, че всяка печатарска машина не е 100% стабилна. В рамките на тиража са допустими някакви отклонения. Статистическото намиране на средата на тези отклонения в нестандартни условия на печат е изключително трудоемка и прецизна работа и използване на конвенционални измерителни уреди от вида на iOne или Spectrolino би довело до тежък и продължителен процес на измерване със съмнителен край;
2. Използване на осреднени условия при отпечатване на формата за калибриране на цветопробната система;
3. Използване на софтуер за изработка на ICC профили и прикачването им към цветопробната система;
4. Използване на тези профили и сравняване на цветна проба с реален среден отпечатък на печатната машина за фино настройване на ICC профила;

В заключение трябва да се каже, че дори да постигнете идеално съвпадение за един файл, е възможно следващият, при същите условия, да е много далеч от целта. Това е така, защото е много трудно с една или няколко картинки статистически да се опише огромното разнообразие от условия. Нещо повече, дори да имате съвпадение на пробата с определен отпечатък, това не значи, че повечето отпечатъци ще съвпадат с пробата, защото тя може да е изместена от статистическата среда на машината.

Заключение

Която и от двете стратегии да изберете, все повече се налага използването на цветопробни системи. С намаляването на цените им, те стават достъпни не само за големите печатници, но и за много студиа и рекламни агенции.

Потребителите, изпитали трудността на настройването на несертифицирана цветопробна система, биха оценили лекотата на използване на системите с фабрична поддръжка за определени стандарти.