PolyGrafia

Свързано с темата за тежестта на ученическите ра­ници, преминавайки към предложението за конкурс за нови просветни шрифтове, продължаваме и достигаме до този много интересен и, според мен, нерешен обек­тивно досега въпрос. Предлаганият метод е инженерен и не се отнася до психо-физиологични критерии и изисква­ния. Той не касае и чисто естетическата оценка на да­ден шрифт, която е индивидуална и зависи от предста­вите на оценяващия дизайнер. Очевидна е важността на „неинженерните“ методи за оценка, резултатите от ко­ито следва да бъдат включени с предварително оценена­та им тежест при интегралното оценяване.

Как обективно и съпоставимо да бъде оценявано оптималното съотношение между информационната плътност на шрифтовете и ергономичността им на че­тене, съобразени с хигиената на зрението и специфични­те възрастови изисквания на читателите, в частност на децата?

Важно условие е при тестване на различни шрифто­ве да бъдат постигнати напълно съпоставими и приети от всички резултати. За целта следва да бъде използва­на една и съща компютърна конфигурация с принтер и ин­сталирани на нея всички необходими софтуерни пакети, в т.ч. и тестваните шрифтове.

Забавно допълнение и добро предизвикателство е и инициирания от Клъстер Българска медия и печат нефор­мален конкурс за най-късо българско изречение с всички букви от нашата азбука.

Създаване на сравними тестови материали

Подготовката за тестване започва с приемане на те­стов текст с обем примерно 2500 знака с шпациите. В него следва да присъстват всички знаци от азбуката с тяхната средна за езика честота на срещане.

В текста, като отделен абзац, следва да бъде и най-късо­то изречение на български език. Засега издиреното най-къ­со изречение, за съжаление с неизвестен автор, е следното:

За миг бях в чужд плюшен скърцащ фотьойл. (Общо 33 знака без шпациите, като буквите А, Л и О се повтарят.)

Тестовата страница е с формат А4. При нейното оф­ормление се използват еднакви т.нар. „стилове“, в които е различен само шрифтът. Използва се най-често среща­ното междуредие от 120% по отношение кегела на шри­фта. Отделните абзаци са с различен кегел. Сричкопрена­сянето е включено.

Шрифтовете следва да се ползват в техния генери­чен пълнофункционален вид — без допълнителните мо­дификации, възможни в съвременните издателски паке­ти. Наличните кърнинг-двойки и хинтове обикновено се активират или променят от софтуера на шрифта при преминаване на един от параметрите над определено ниво — най-често това е използвания кегел.

Тестовите страници се оформят и експортират от член на журито като векторни PDF-файлове с максимал­но високо качество. Тези файлове са изходни да следващи­те аналитични стъпки и се разпечатват за протокола.

Всички междинни файлове също се разпечатват и за­веряват с дата и час от журито за протокола.

Оценка на информационната плътност

Използват се изходните PDF- файлове.

Със специализиран софтуер се изчислява общата ква­дратура в кв. см на всички абзаци с тествания шрифт. За целта може общата дължина на редовете да бъде ум­ножена по средната им височина (от базова до базова ли­ния), като последният ред на всеки незапълнен абзац се прибавя с реалната си дължина.

Измерва се и дължината на най-късото изречение (НКИ).

Коефициентът на информационна плътност (Кип) се изчислява като брой знаци на кв.см.

Пример:

2500 знака заемат 18х22=396 кв.см или Кип= 2500/396 = 6,1313 зн./кв.см.

НКИ = 93,5 мм.

Изчисленията се правят в електронна таблица с ед­наква точност на изчисляване.

Оценка на ергономичността (читаемостта)

Симулираме критично качество на визуализация, сравни­ма с некачествени печат, монитор или дисплей, както и четене при слабо осветление. Критерият е максимален брой на прочетени знаци от шрифт.

Създадените векторни файлове се растеризират по еднакъв начин и се записват като TIF-файлове с еднакви параметри. Тези параметри са със сравнително ниска ре­золюция, примерно в два варианта — 72 dpi и 150 dpi.

Може да се манипулира и коефициентът на конт­растност — до каква степен, ще стане ясно след предва­рителни изследвания.

Така получените еднакво обработени файлове се ди­гитализират по обратен път с различен софтуер за оп­тическо четене (OCR — Optical Character Recognition) и се броят непрочетените букви. Очевидно, при настройки­те на OCR-софтуера следва функциите на самообучение да не бъдат активни. Първоначалното му настройване следва да бъде направено (и описано в документацията на търга) с внимателно подбран шрифт, съдържащ ос­новните букви на кирилицата.

Коефициентът на техническа ергономичност или читаемост (Кте) се изчислява като съотношение между прочетените и всички букви за конкретната растеризация.

Пример: При прочетени всичко 2483 букви на 150 dpi, коефициентът на техническа ергономичност Кте/150= 2483/2500 = 0,9932;

При прочетени всичко 2267 букви на 72 dpi, Кте/72 = 2267/2500 = 0,9068/72.

Предложение за интегрален сравнителен коефициент.

След като са определени Кте/150 и Кте/72, както и Кип, за из­числяване на интегралния коефициент Ки те се умножават.

Ки/150 = Кте/150 х Кип = 0,9932 х 6,1313 = 6,08960716.

Ки/72 = Кте/72 х Кип = 0,9068 х 6,1313 = 5,55986284.

Шрифтът с по-висок Ки е с по-добри показатели.

В цялата система за оценяване на шрифтовете тези резултати се отразяват с предварително определен тегловен коефициент.

Постигане на консолидиране и прозрачност

Тъй като не е известно подобен подход досега да е реа­лизиран, неговото създаване и внедряване следва да ста­не в следните стъпки:

1. Разработка на проект от Клъстер Българска медия и печат за финансиране по ОП, по НИФ или друга форма.

2. Идентифициране, проучване и детерминиране на всички критични точки, съществени за представи­телността и съпоставимостта на резултатите.

3. Прецизиране на технологията. Изследване на някол­ко софтуерни пакета за OCR с различна логика и оп­тимизация на автоматичното разпознаване на зна­ците и удобна статистика на резултатите. От пол­за би било да се влезе във връзка със създателите им, за да се проучи до каква степен и как при техните разработки са ползвани и знания за психо-физиологич­ните аспекти на възприемане на текст от читате­лите. Избор на един или два такива пакета. Урежда­не правото на ползване.

4. Създаване на специализиран софтуер за обработка на резултатите, тестване.

5. Предоставяне на тестова версия на системата и специализирания софтуер на всички участници в кон­курса за бета-тестове и предложения.

6. Финална версия, която влиза в пакета с тръжни книжа.

Целта е създателите на шрифтове още по време на своята работа да имат инструмент за обективна оцен­ка на показателите „техническа ергономичност“ и ин­формационна плътност.

Съвсем логично е предложеният метод за оценка на ергономичността на шрифтовете да бъде доразвит и прилаган и при анализ на други техни показатели. Напри­мер светлотата на шрифта, отнесена към ергономич­ността му. Без съмнение ще бъде получен най-сетне и обективен отговор при дискусията за ергономичност­та на двете основни използвани у нас форми на печатния шрифт. Това са традиционните, най-често използвани от издателите шрифтове и тези с използване на ръко­писните форми според съвременните възгледи на част от проектантите.