„Щяха ли ключалките да достигнат днешното си съвършенство, ако нямаше крадци? Щеше ли печатането на банкноти да получи такова усъвършенстване, ако не съществуваха фалшификаторите на пари?“ - Карл Маркс
Защитата на продуктите и тяхната идентификация засяга всички икономически сектори, но най-честите сигнали, които срещаме в медийното пространство, се отнасят до фалшификация на пари или документи.
При изработването на лични документи или банкноти в зависимост от използваните елементи нивата на защита включват:
1. Защита от първо ниво – елементите могат да се видят или усетят от всеки без допълнително оборудване – релеф, дифракционни оптически елементи, водни знаци, латентни образи, оптически вариращи мастила, осигурителни нишки и др.
2. Защита от второ ниво – елементите могат да се установяват само със съответно помощно средство – ултравиолетови лампи с различна дължина на вълната, специализирани детектори, оптически стъкла, четци и др.
3. Защита от трето ниво – елементите могат да се установят само в специализирани лаборатории, които разполагат със съответното оборудване.
Антикопирните елементи и системи, които не позволяват възпроизвеждането на документите с общодостъпни технически средства, могат да се разграничат в следните направления: използвани материали (хартия, мастила, конец за пришиване); дизайн на документа (отпечатване на микротекст или уникални елементи) и използването на други защитни характеристики (щрих-кодова информация, иглена и лазерна номерация, различни печатни техники).
За изработката на документи или банкноти се използват специални видове хартии. Например хартията за евробанкнотите е изработена от висококачествени памучни влакна. Този състав ù осигурява по-голяма физико-механична устойчивост в сравнение с обикновената хартия – една съществена характеристика предвид факта, че банкнотите преминават през много ръце и с тях невинаги се отнасят грижливо. Едни от характерните свойства, които отличават хартията за банкноти, са нейната твърдост и звънливост. Друга основна характеристика на хартията за евробанкнотите са защитните елементи. Те включват използването на водни знаци, осигурителни влакънца, осигурителни нишки.
Водният знак е често срещан защитен елемент както в банкнотите, така и в личните документи. Първите водни знаци се появяват още в края на XІІІ в. в Италия. Водният знак представлява изображение, текст или мотив от символи, които се образуват в пространствената структура на хартиения лист по време на производствения процес посредством промяна на плътността на хартиената суспензия. При изсушаването на хартията тези изображения се възпроизвеждат. Водните знаци се разделят на две групи: линейни и полутонови, като при полутоновите водни знаци се наблюдават няколко степени на прозрачност. Водният знак се вижда на преминаваща светлина и не трябва да реагира на ултравиолетова светлина.
При производството на хартия могат да се включат и други защитни елементи като: различни видове влакна (цветни – видими на дневна светлина, или флуоресцентни – видими на UV-светлина), планшети, които могат да бъдат метализирани, прозрачни или да флуоресцират, както и осигурителни нишки, които са вградени в хартията при нейното производство. Обикновено осигурителните нишки се изработват от тънък метал или полимерен материал.
При изработката на защитени материали се използват редица специални мастила, които реагират при различни светлинни източници:
• Флуоресцентни мастила (чувствителни на UV-излъчване). Мастило, съдържащо флуоресцентни вещества (пигменти), които се използват за отпечатване на текстове или мотиви. Този вид мастило е видимо на нормална светлина и флуоресцира на ултравиолетова светлина, като флуоресцентните мастила могат да реагират при различна дължина на вълната в ултравиолетовата област – например трифлуоресцентно мастило, което при осветяване с три различни UV-светлини свети по три различни начина;
• Иридисцентни мастила –иридисцентните мастила са в преливащи сe цветове или с перлени отблясъци, които съдържат прозрачни пигменти, положени под формата на тънък слой. При попадане на светлина върху тях те предизвикват интерференция. Това води до блестящи, преливащи се перлени ефекти с промени на цвета при промяна на зрителния ъгъл или ъгъла на осветяване;
• Фотохромни мастила – видими при осветяване с UV-светлина. Фотохромните мастила променят цвета си, когато бъдат изложени на ултравиолетова светлина. След отстраняване на източника на ултравиолетова светлина промяната в цвета се запазва за известно време, след което той се връща в първоначалното си състояние;
• Фосфоресциращи мастила – мастила, съдържащи съставки, които излъчват светлина, след като бъдат изложени на светлина с определена дължина на вълната;
• Термохромни мастила – променят цвета си в зависимост от околната температура;
• Оптически вариращи мастила – променят цвета си в зависимост от ъгъла на осветяване;
• Невидимо (Anti-Stokes) мастило – реагира при осветяване с инфрачервена светлина с дължина на вълната около 900 nm. За да се види ефектът, е необходимо специално оборудване.
Използваните техники за печат също са част от защитните елементи при изработката на документи и банкноти. Производството на евробанкноти е свързано със следните печатни технологии: офсетов печат, дълбок печат, ситопечат и висок печат. Изображенията от фона на лицевата страна и всички изображения на обратната страна на банкнотите са отпечатани чрез офсетов печат, като по този начин се постига характерът на графичната основа на банкнотата. Дълбокият печат придава на банкнотите характерното усещане за релеф.Релефен печат може да бъде открит единствено на лицевата страна на банкнотата. Друг защитен елемент в евробанкнотата е номиналната стойност, която се отпечатва с оптически вариращо мастило посредством ситопечат. Серийните номера на банкнотите се отпечатват чрез висок печат, а холограмната лента се поставя чрез топъл печат.
Други използвани защитни характеристики при личните документи и банкнотите са: композиции от преплетени линии (гийоши), регистър на проглед (обикновено представлява цифри, допълващи се срещу светлина), микротекстове, перфорации и пр.
Мерките за борба с фалшифицирането, които се предприемат в Европа, са насочени както към използване на усъвършенствани технологии на печат и възпроизвеждане, така и към прилагане на отличителните защитни елементи, чрез които фалшификатите се разпознават лесно без използване на специални средства, което възпрепятства фалшификаторите.