PolyGrafia

На пазара в САЩ вече има устройства като „Kindle“ (на Amazon) за четене на книги, списания и вестници. Очаква се в скоро време и в Германия да стане възможно „свалянето“ на литература така, както се сваля музика — дори може би на тазгодишния Панаир на книгата. Издателите са алармирани, че ги очакват неприятности.

Amazon мълчи. Упорството е обичай­ната стратегия на най-големия онлайн търговец на книги в контакта с обще­ството. Но този път това е жалко, за­щото така никой не знае дали „Kindle“ е успех или провал и дали ще стигне и до Германия. Уредът, наподобяващ ку­тия за пури със странното название „Kindle“ (разпалвам, разгарям), е първо­то четящо устройство за електронно свалени книги, което има шанс на па­зара — в САЩ мини компютърът вече се разпространява от Amazon, които осигуряват и четиво за потребители­те му. Казват, че били продадени над 50000 устройства.

Само този факт вече е достатъ­чен да разбуни духовете сред герман­ските издателства. Може би на тях им предстои това, което вече е зад гърба на музикалната индустрия. Ко­гато книгите се дигитализират, от­делният екземпляр ще загуби своята стойност, ще може да се копира не­легално и един стар и многоуважаван бранш ще се срине в пропастта. Дали ще е „Kindle“ или нещо друго, дигитал­ната книга предизвиква раздразнение в Германия.

Telekom планира собствен E-Book-Reader

Наскоро стана известно, че Telekom предвижда създаването на собст­вен E-Book-Reader (четящо устрой­ство за електронни книги) „News4Me“, но предимно за четене на вестници. И от там обаче не се оповестяват подробности.

От Борсовия съюз на германската книжна търговия са сигурни, че най-къс­но през лятото на 2009 г. ще „се завър­ти“ бизнесът с електронните книги — в момента го „спъват“ само техниче­ски проблеми. Защото никой не желае да чете книги на персоналния си компю­тър. Следователно, трябва да се появи четящо устройство — един мини ком­пютър, който да визуализира дигитал­ната книга.

Още през 90-те години е имало та­кива опити — четящи устройства като „Rocket E-Book“ са били грандиозен про­вал. Сега това може да се промени с така наречената „електронна хартия“ (или E-Ink, електронно мастило) — нови екрани, които не трябва да се осветя­ват отзад и са бистри като пощенска картичка. Шрифтът се вижда от все­ки зрителен ъгъл и четенето е възмож­но дори на слънце на плажа. Енергия е необходима само при „прелистването“, акумулаторите без проблем издържат десет или двадесет часа.

Търсене в целия текст е предимство на електронната книга

„Това звучи като технически детайл, но е нещо много важно“, смята Ро­налд Шилд, управител на маркетинго­вото и издателско обслужване на книж­ната търговия. Дъщерната фирма на Борсовия съюз в момента се е анга­жирала с електронната книга. Първи­ят ù проект е интернет страницата „libreka!“, в която днес можеш да се ро­виш из 50000 книги. Търсенето в целия текст вероятно е наистина голямо то предимство на електронната кни­га. Това е известно на всеки, който е трябвало да търси в „целия Кант“ оп­ределена пословица за безсмислена ра­бота или нещо подобно, което помни, но просто не може да намери, прелист­вайки книгата.

По-късно дигиталните книги ще могат да се купуват от Libreka.de. Дъ­щерната фирма на Amazon „Mobipocket.com“ предлага и сега електронни кни­ги за джобни компютри (Handheld-Computer) и мобилни телефони.

„Колко добро ще се окаже предложе­нието и доколко ще е достъпно, зави­си от издателствата“, казва Шилд за libreka. Но в началото всичко ще е най-вероятно една бъркотия.

Книжната търговия не се отказва от надпреварата

За книжната търговия в момента е ва­жно да остане „вътре в нещата“. „Му­зикалната индустрия отначало се съ­противляваше на новостите на диги­тализирането и имаше сериозни про­блеми“, казва Шилд. „Ние отсега иска­ме да се погрижим издателствата да имат платформа за дигиталните си предложения. И може би на клиента въ­обще няма да му дойде наум да се снаб­дява нелегално с книги“.

Германските издатели са аларми­рани и понастоящем дискутират те­мата на всичките си събирания. Чуват се мнения, че „този прелом е толкова драматичен, колкото откриването на книгоиздаването“ или пък „всичко ново е едновременно шанс и заплаха“. Но съ­ществува и схващането, че „печатна­та книга няма да бъде напълно измес­тена, но отпечатаните тиражи със сигурност ще намалеят“.

Докато в САЩ освен Kindle на па­зара е и E-Book-Reader на Sony, герман­ският пазар засега не е засегнат. Една берлинска фирма „тихичко“ разработ­ва съвсем ново четящо устройство, но все пак е възможно и Amazon да дос­тави своето устройство Kindle в Гер­мания — слуховете за неговото въвеж­дане са по време на Панаира на книга­та тази година.

В Европа съществува устройството iLiad

с което французите и холандците вече четат вестниците си. В момента се налага форматът „epub“, вариант на XML и HTML — документни езици, на които са кодирани уеб страниците. В САЩ Amazon използва за Kindle собст­вена мрежа и собствен формат на да­нните, а чужди PDF документи се че­тат в устройството след лична наме­са на потребителя. Така се задават по­добни „диворастящи“ продукти, какви­то объркваха някога музикалната ин­дустрия — редом с MP3 съществува­ше WAV и свободният OGG, а Apple съз­даде собствения формат MP4. Някои искаха да поставят правни бариери (DRM — DigitalRightsManagement), дру­ги — не. Клиентите игнорираха безре­дието и си слушаха музика нелегално. Най-важната поука е може би, че за съ­жаление хаосът въобще не може да се избегне и трябва да се очаква най-ло­шото. Днес културно-консервативни­те библиофили могат само да се надя­ват, че читателите не са готови да четат криминалетата си на едно мал­ко екранче и да се откажат от ета­жерките. „Успехът на iPod и iPhone по­казва обаче, че хората се „прехвърлят“ на електронните медии“, казва още Шилд. Достатъчно е да са донякъде „секси“ — точно както iPod.

Последната класическа медия се дигитализира

След музиката, киното и радиопиеса­та, книгата е последната „класическа“ медия, която се дигитализира. На пръв поглед всичко остава същото — в край­на сметка от E-Book-Reader се четат същите изречения, които са и в печат­ния екземпляр. Но за първи път и за кни­гата всичко става виртуално — писа­телят я създава и набира на лаптопа си, издателството я обработва в про­грама за оформление, клиентът я чете на преносимото си екранче.

Френският социолог и философ в областта на културата Жан Бодрияр описва в последното си съчинение, на­писано през 2007 г., малко преди смъртта му, в най-мрачни краски това об­ширно виртуализиране и вдига трево­га. „Най-голямата сила, упражнена вър­ху картината“, пише той, „е мощта на синтетичната, компютърно гене­рирана картина, възникваща от нищо­то (exnihilo) след дигиталните изчис­ления на компютъра“. И прави заключе­ние: „Този свят няма нужда от нас, още по-малко — от нашите представи“. Той говори за картини, но процесът е ана­логичен при музиката и книгата. Разби­ра се, много е късно да го предотвра­тим. И Бодрияр трябва да е знаел, че не може да се спаси от това. Всички негови ранни съчинения са на разполо­жение като електронна книга. И може би бъдещето наистина изглежда, как­то във филмите на Стенли Кубрик — в никое от студените помещения няма етажерки.