PolyGrafia

Дигиталният печат предизвика много дебати още с появяването си. Първите дигитални машини бяха представени на IPEX през 1993 година от Indigo и Xeikon. До промоцията им на изложението машините бяха познати на малцина, но след като станаха известни, те разделиха мненията на специалистите за влиянието на дигиталния печат върху индустрията.

За изминалите години ситуацията много се е променила. Това става ви­дно от прегледа на фирмите, които днес разполагат с решения в облас­тта на дигиталния печат. Сред тях са индустриални гиганти като Agfa, Canon, Fuji, Océ, HP, Kodak, Konica Minolta, Ricoh, Screen, Xeikon и Xerox. Дигиталният печат е една от тен­денциите в развитието на печата въобще и със сигурност е неразделна част от технологиите на бъдещето.

Не бива да забравяме и това, че производителите на традиционни печатни машини не стоят на едно място – те също внедряват цифро­вите технологии.

Дигиталният печат вече се кон­курира с традиционните процеси в почти всички сектори на промиш­леността – комерсиалния печат, издателската дейност, мейлинга, трансакциите, промишлеността, маркирането, етикетирането, опа­ковката и декорирането. Неговото разпростиращо се влияние се дължи на редица фактори. Преодолявайки препятствията, цифровите печат­ни машини стават все по-добри и по-добри, вследствие от което обемът на продукцията, отпечатана „цифро­во”, расте. Тонерните машини ста­ват все по-бързи, независимо че про­блемите за закрепване и стапяне продължават да бъдат пречка за по­вишаване на скоростта. В същото време мастиленоструйните (inkjet) машини стават все по-надеждни и понеже inkjet-процесът е безконтак­тен, те предлагат потенциал за ви­сока скорост наред с традиционна­та си гъвкавост.

Добавете към това и постоян­ният поток от разработки в облас­тта на програмното обезпечаване, подобряващи работната среда и биз­нес процесите (класически пример е web-to-print), и ще се убедите, че диги­талните технологии предлагат все по-голям набор от нови приложения, които предоставят впечатляващи възможности за доставчиците на печатни услуги.

Провелото се през миналата го­дина изложение Ipex предостави по­редната прекрасна възможност да се види развитието на дигитални­те технологии, макар при наличието на толкова много решения да е труд­но да се прецени кое е най-подходя­щото. Настоящата статия цели да даде информация за основните тен­денции във всеки сектор и да помог­не за осмисляне на възможностите, които се предлагат.

Комерсиален печат с допълнителни ефекти

За печатниците в този сектор ком­бинирането на изискванията от страна на електронната търговия, новите медии и глобализацията, пе­чатът при поискване и доставката just in time ускорява преминаването към дигитални технологии поради перспективите за по-голяма гъвка­вост, по-голяма производителност и по-високи маржове. Става дума за нещо повече от оцеляване – най-но­вите разработки в дигиталните преси, автоматизацията на работ­ния процес и довършителните дей­ности предлагат възможности за диверсификация на нови допълнител­ни продукти и услуги.

Доставчиците в сектора на ко­мерсиалния печат са добре предста­вени на пазара с тонер базирани сис­теми (листови и ролни) от компании като Canon, Océ, Fuji, Konica Minolta, Ricoh, Xerox, HP и Xeikon. Разработ­чиците на мастиленоструйни (Inkjet) системи показват растящо разноо­бразие. Както отбелязва Тим Тейлър, маркетолог в Screen Europe: „Листо­вите мастиленоструйни машини са способни да дадат офсетово качест­во на печата върху стандартни офсе­тови хартии, а високоскоростните ролни мастиленоструйни машини — печат върху новоразработени печа­таеми материали.”

Обърнете внимание на еднопро­ходните листови системи на Fuji (Jet Press 720) и Screen (TruePress Jet SX) – те могат да печатат на обичай­ните хартии, на високограмажни ма­териали, както и на специални печа­таеми материали за струен печат. Решения като тези са сигнал за нова ера в мастиленоструйния печат и биха могли да увеличат „жизненото пространство” на дигиталния печат за сметка на територията на оф­сета по отношение на по-големите формати и конкурентните ширини. Те акцентират върху практическите примери, илюстриращи прехода на едно или друго предприятие от ана­логов към цифров печат. Ярък при­мер за това може да бъде компания­та HP.

Вестникарската революция

Подхранвана от интернет ресурси­те, революцията в издаването на вестници създава нови модели за вестникарското производство. Ня­кои вестници вече преминаха към концепцията „разпространение и пе­чат” в замяна на обичайната „печат и разпространение”. Освен това се повишава потребността от фино зониране на вестникарските изда­ния, което води до допълнително съкращаване на тиражите. За пе­чат на такива локализирани вест­ници са пригодни децентрализира­ните струйни устройства, които печатат при поискване, при това пълноцветно.

Погледнете дуплексната мас­тиленоструйна система TruePress Jet520 на Screen, която печата, сгъ­ва и опакова вестниците. НР предла­га мащабираната термална струй­на дуплексна печатна машина Т300 (наричана по-рано HP Web Press) с ширина на ролката 76 cm и ско­рост 120 m/min, която също печата пълноцветно.

Печат на книги

Книгите са главният кандидат за преход към дигиталния печат. Упра­влението на тиражите и печатът при поискване позволяват издателят да снижи риска, да намали складове­те запаси, да елиминира връщането и унищожаването на непродадените екземпляри. Избягва се печатът на определени тиражи, а това е изгодно за издателите, авторите и читате­лите. Повечето наблюдатели пред­сказват, че книгите ще бъдат първа­та голяма категория, в която повече от половината от всички продукти ще бъдат отпечатвани по цифров път.

Но отпечатването е само един от процесите в производството на книги и преминаването към изця­ло цифров печат ще се проведе пое­тапно. В момента сме свидетели на етапа „Печат при поискване” за ди­гитално производство на малки ти­ражи. Следващият етап ще включ­ва по-радикално автоматизиране и високоскоростно производство на книги при поискване. Началото беше положено от тонерно базираните системи и те ще продължат започ­натото, но аз очаквам в близките две-три години ръст на мастиле­ноструйния печат.

Както бе отбелязано, печатът е просто част от процеса и бъдещите цифрови решения за производство на книги ще се справят с операции­те по технологичния ред, което дава възможност за много по-високи обе­ми. Inkjet може също така да доведе до увеличение на цветовото съдър­жание, при условие че цената на мас­тилата не води до прекомерно уве­личаване на разходите на страница. Това ще предостави на издателите по-добро качество и по-голяма гъв­кавост по отношение на вмъкване на цветни страници в цифрово про­извежданите книги и ще позволи ди­гиталният производствен процес да обхване по-широк спектър от загла­вия от обработваните в момента.

Аз очаквам HP, Océ, Screen и Kodak да представят новите си inkjet разработки, целта на които е гъвкавост и мащабност на струйния печат по отношение на качество­то, надеждността и производител­ността при изработването на кни­ги. Ще бъде интересно да се види ще покаже ли Kodak това, използвайки своята непрекъснато-струйна inkjet технология Stream или своите пие­зо-управляеми струйни глави (DoD – drop-on-demand). Ако е така, скоро ще видим впечатляваща гама от тер­мо-струйни (HP T300), непрекъснато-струйни (Kodak) и пиезо-управляеми струйни устройства (Canon, Océ и Screen).

Транспромо – много за малко

Transactional printing или печатът на фактури, сметки, известия, отчети и т.н. (наричан обикновено „транспро­мо”, от английското transpromotional)1 привлича особено внимание през по­следния труден икономически пери­од, тъй като собствениците на до­кументи се стремят да получат повече, влагайки по-малко. Тъй като тези документи, за разлика от пря­ката пощенска реклама, винаги са обект на интерес, те естествено се превръщат в носители и на марке­тингови послания.

Комбинацията от тези фактори обуславя растежа в transpromo, вклю­чително новите високоскоростни и висококачествени дигитални сис­теми за пълноцветен печат, новия софтуер за дизайн и добавяне на ре­кламни съобщения, инструментите за извличане на данни за клиенти от бази данни и системите за производ­ствен контрол, автоматично следе­не на документи и повторно отпе­чатване на изгубени или повредени документи. Транспромо-пазарът се оказа много възприемчив към масти­леноструйните машини – за по-мал ко от две години са инсталирани над 200 системи.

Пълното решение трябва да от­говори на изискванията на пред- и постпечатната обработка, за да се избегнат допълнителните стъп­ки в процеса на производство. Пе­чатните секции трябва да рабо­тят бързо и като опция да включват комбинация между офсета и струй­ния печат (както при системите на Müller Martini с устройството Kodak Stream) или просто еднопроходен inkjet-печат. Внимание заслужават решенията на Ricoh/IBM, Canon/Océ, Riso и Xerox.

Директен мейлинг – точно в целта

Дигиталният печат се използва за пряката пощенска реклама от вре­мето, когато чрез него се адреси­раха писмата. Появата на нови ци­фрови цветни преси, подобреното качество на променливите данни и софтуерните инструменти дават възможност за прилагане на високо­ефективни кампании, които са насо­чени към точно определени целеви групи от пазара. Понеже корпоратив­ните маркетингови отдели и аген­циите ще продължат да подобряват своите умения за управление на бази данни, като инвестират в нови ин­струменти за сегментиране на па­зара, моделиране и обратна връзка, потребността от дигитален пе­чат на променливи данни със сигур­ност ще расте. Аз очаквам да видя също и по-модерни приложения за ди­ректна поща, включително и много­канално свързване и проверка на ре­зултатите чрез баркодове, кодове за проследяване и единни ресурсни иден­тификатори (purls – persistent uniform resource locator).

Интересно е да се видят разра­ботките на доставчиците на елек­тро-фотографски системи като Canon, Océ, Xerox, Oki, Xeikon и HP, как­то и високият клас мастиленоструй­ни машини от Screen, InfoPrint, Canon и Océ. По отношение на по-големите скорости на пазара вече са цифрови­те устройства Prosper и технология­та Stream на Kodak.

Индустриалният печат

Производителите на опаковки и по­лиграфистите сериозно изследват дигиталния печат в опитите си да намалят макулатурите, да реализи­рат по-кратки и по-персонализирани тиражи, да съкратят времето за из­работка, да снижат капиталовите разходи, да подобрят логистиката и да намалят материалните запаси.

Тонерно-базираният печат може да се справи великолепно с много проблеми. Въпреки това, тъй като пазарът продължава да се развива, потребителите искат по-добри ре­зултати по отношение на скорост­та, цветността, гъвкавостта при избора на печатаеми материали и из­ползването на мастилата – и всичко това на разумна цена.

Пиезо-мастиленоструйният пе­чат намери своето приложение в про­мишления сектор чрез използването си в широкоформатни и плоскостни системи с водни, солвентни, масле­ни и UV-мастила. Първоначално тези системи бяха най-вече многопроход­ни. Реализират се множество различ­ни приложения – за дизайн, пробен пе­чат и маркетингово тестване на продуктите. Имайки предвид това, анализаторите смятат, че през следващите пет години все по-голям процент от промишления пазар ще използва пиезо-inkjet технологията.

Външната реклама

При производството на външна ре­клама мастиленоструйният печат вече замени много от конвенционал­ните ситопечатни и други техноло­гии за плакати, банери, билбордове, декориране на превозни средства, из­ложбена графика и т.н. Сега трябва да се помогне на сектора да преми­не към зелено производство чрез за­местване на солвентните с UV мас­тила. В допълнение новите нива на производителност са постигнати чрез използването на плоски еднохо­дови inkjet системи като FB7500 от HP и OnSet S20 от Inca, които отпе­чатват до 100 пълноформатни лис­та картон на час.

Вече могат да бъдат отбеляза­ни и други жалони в развитието на дигиталния мастиленоструен печат като новите гъвкави UV системи от Fuji, Screen, Mimaki, Roland и др. Спо­ред Ели Кеерсмекерс, изпълнителен директор на Roland DG Benelux, ком­панията ще покаже „революционно струйно устройство за печат на ме­тали, а също и ново решение LEC330 UV за печат и щанцоване, което ще демонстрира висококачествен пе­чат на микротекстове за индустри­ално приложение, включващо прегова­не и брайлови символи”.

Предизвикателство към статуквото

Цифровият печат продължава да предизвиква флексопечата, дълбо­кия печат и офсета по отношение на етикетите, гъвкавите опаковки и декорирането. Като продължение на успеха на тонер-базираните рол­ни цифрови системи от HP-Indigo и Xeikon, внедряването на пиезо-мас­тиленоструйните решения бележи съществен напредък. Лично аз очак­вам Agfa-Dotrix да покаже новата си 6-цветна разработка, а Durst, EFI и FFEI да демонстрират своите ролни, автономни и хибридни, системи с UV мастила от различни производите­ли. Съществуват и различни конфи­гурации, формати за печат, различни струйни глави (щрихови или полуто­нови), печатащи CMYK и с повече цветове, мокро-на-мокро или с меж­динно сушене или охлаждане, коронар­но третиране и пр.

Можете да намерите и еднопроход­ни варианти от Domino и Atlantic Zeiser. Директорът на направление „Дигитален печат” в Domino Филип Истън казва, че „компанията излиза на арената на пълноцветния дигита­лен печат”. Новите продукти включ­ват N-серията, 4–5-цветната цифро­ва преса и модулната едноцветна машина K600.

Atlantic Zeiser демонстрира ин­тегрирано еднопроходно мастиле­ноструйно решение за отговорни ин­дустриални печати. Изпълнителният директор Оливър Мелер твърди, че техните решения покриват изисква­нията за едно- и пълноцветен печат на изображения и променливи данни с резолюция до 720 dpi и скорост до 300 метра в минута. Те са разработени за печат на всякакви етикети, гъвка­ви опаковки, контейнери от вълнооб­разен и обикновен картон и даже за печат на метални кенове.

Много компании, производители на опаковки и собственици на тър­говски марки разглеждат дигиталния мастиленоструен печат като допъл­нение на традиционните техноло­гии, с потенциал да ги замени.