Печатарската индустрия не трябва да се преоткрива сама, за да има успех. Консултантът в областта на дизайна и тенденциите на развитие проф. Михаел Хард разглежда някогашните силни страни на бранша, които в бъдеще отново ще са от голямо значение
Всички говорят за икономическата криза така, сякаш ни е сполетяла без никакво предупреждение — като гръм от ясно небе, предизвикана от провала на отделни инвестиционни банки на Уолстрийт. А всъщност ние ставаме свидетели на коренна промяна в тенденциите, в случая — на прехода от общество, което консумира, към общество, което употребява. Послушният консуматор се превръща в неконтролируем потребител.
Какво се случва в комуникационната индустрия?
Ако разгледаме развитието на отделните рекламни носители и прогнозите за тях, очевиден е бумът на онлайн връзките за сметка на печата. При разширяването на комуникациите, в надпреварата за индивидуализиране (на продуктите) и оптимизиране на времето (на потребителя), печатът неизбежно губи позиции. В рамките на по-малко от 10 години 95% от хората ще бъдат интернет потребители. Те могат спонтанно да извикат всякаква информация оттам и като втора крачка — чрез поръчка например — да реагират веднага.
Въпреки успешните усилия за увеличаване на капацитетите и скоростта, за снижаване на разходите и повишаване на качеството в печатарската индустрия браншовите предприятия в момента преживяват трудни времена. В съответствие с това, проблемът не е във формалното качество, а в качеството на съдържанието. Много от произведените висококачествени печатни издания, изглежда, не си струва да се разпространяват.
В близкото минало печатните продукти бяха много високо ценени. Те се архивираха трайно в прекрасни сгради и помещения, настройващи човека едва ли не към „свещенодействие“, и се ползваха от поколения наред. Днес резултатите от труда в печатарската индустрия най-често отиват директно в контейнера за отпадъци, без дори да са прочетени. Продължителността на ползване е от порядъка на секунди. Ако съдържанието на посланието няма стойност, то и най-скъпите печатни продукти нямат стойност.
Голиат застрашава Давид
Познаваме силните страни на противника. Но къде е уязвим? Голиат притежава огромен мозък, но не и дълготрайна памет. Дигиталната епоха е застрашена от гигантска празнина в паметта. Учените предричат тотална загуба на съхранените знания на нашето време — дигитална деменция.
Първата „предвидима медийна катастрофа“ е била предотвратена в последния момент през 320 г. от н.е. Традиционните дотогава носители на данни — папирусовите свитъци — започнали неочаквано бързо да се разпадат. Император Константин Велики организирал гигантска акция за спасяването им. Обичайната форма за боравене — свитъкът — била подменена с книгата, пергаментът изместил папируса. Много спешно били прехвърлени колкото е било възможно повече документи върху по-трайните носители на данни. Вероятно е съществувал някакъв списък от подредени по важност документи, според който философските знания и законите са били с висок приоритет, а техническата информация е била определена като второстепенна. В резултат цялостното инженерно познание на античността е безвъзвратно загубено и днешните археолози стоят пред неразрешими загадки.
Така възникналата култура за съхранение на знания се запазва далеч след времето на Гутенберг. Знанието е било ценено и постоянно обогатявано с много сили и средства. Главната полза не е била само създаването на продукти за разпространение на знанията, но и използването на културни стойности. През последните години това е забравено.
Трайно архивиране на знания
Всички наши съвременни носители на данни имат много кратък срок на годност. Хартиите, произведени с индустриални методи след 1850 г., имат далеч по-кратък живот от ръчно изработваните преди това видове. Устойчивостта на стареене на снимките можем да установим сами, когато разглеждаме старите семейни албуми. Стареят и магнитните ленти. Понастоящем в НАСА отчаяно се опитват да спасят данните от различни космически полети. Днешните цифрови медии имат още по-кратък живот. Печатарската индустрия трябва да спаси знанията и уменията ни, да спаси обществото от загубата на културната ни памет. За тази цел трябва да се върнем към корените — трайно архивиране на знанията вместо краткосрочно разпространение на информация.
По принцип посоката на техническото развитие е вярна. Печатарската индустрия е в състояние в къси срокове аналогово да репродуцира и облагороди по различни начини огромни обеми цифрова информация. Но както преди, така и сега, става дума за промишлено масово производство, най-вече с цел по-активно стимулиране на потреблението. Ние вече до такава степен сме настроени към консумирането и производството, че не можем да си представим никаква по-различна социално-икономическа концепция.
Не можем ли наистина? От младежките ми години досега графичната индустрия ме впечатлява с осъзнатата си културна мисия. Връщането назад към тази мисия би могло да предизвика възраждане на печатарската индустрия. Бъдещето ù се крие в традиционните културни ценности. Оттук се формулират точни указания занапред — от хартиената индустрия се очаква създаването на дълготрайна хартия, от производителите на мастила — мастила с висока светлоустойчивост, от производителите на печатни системи — печатарски машини, които преобразуват нематериалните цифрови данни в аналогови отпечатъци, годни за трайно съхранение. „Класическите“ книговезки технологии и съвременното облагородяване на печатните продукти ще придобият съвършено ново значение.
Имаме нужда от нов комуникационен бранш, отново произвеждащ „съдържания“, които си струва да се четат и съхраняват. Но ни е необходим и един император Константин — толкова велик, че да осъзнае проблема на дигиталната деменция и да я излекува.