Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Бъдещето на печата се крие в миналото му



Печатарската индустрия не трябва да се преоткрива сама, за да има успех. Консултантът в областта на дизайна и тенденциите на развитие проф. Михаел Хард разглежда някогашните силни страни на бранша, които в бъдеще отново ще са от голямо значение

Всички говорят за икономическата криза така, сякаш ни е сполетяла без никакво предупреждение — като гръм от ясно небе, предизвикана от провала на отделни инвес­тиционни банки на Уолстрийт. А всъщност ние ставаме свидетели на коренна промяна в тенденциите, в случая — на прехода от общество, което консумира, към обще­ство, което употребява. Послушният консуматор се пре­връща в неконтролируем потребител.

Какво се случва в комуникационната индустрия?

Ако разгледаме развитието на отделните рекламни но­сители и прогнозите за тях, очевиден е бумът на онлайн връзките за сметка на печата. При разширяването на комуникациите, в надпреварата за индивидуализиране (на продуктите) и оптимизиране на времето (на потреби­теля), печатът неизбежно губи позиции. В рамките на по-малко от 10 години 95% от хората ще бъдат интернет потребители. Те могат спонтанно да извикат всякаква информация оттам и като втора крачка — чрез поръчка например — да реагират веднага.

Въпреки успешните усилия за увеличаване на капаци­тетите и скоростта, за снижаване на разходите и пови­шаване на качеството в печатарската индустрия бран­шовите предприятия в момента преживяват трудни времена. В съответствие с това, проблемът не е във формалното качество, а в качеството на съдържание­то. Много от произведените висококачествени печатни издания, изглежда, не си струва да се разпространяват.

В близкото минало печатните продукти бяха много високо ценени. Те се архивираха трайно в прекрасни сгра­ди и помещения, настройващи човека едва ли не към „све­щенодействие“, и се ползваха от поколения наред. Днес резултатите от труда в печатарската индустрия най-често отиват директно в контейнера за отпадъци, без дори да са прочетени. Продължителността на ползване е от порядъка на секунди. Ако съдържанието на послание­то няма стойност, то и най-скъпите печатни продукти нямат стойност.

Голиат застрашава Давид

Познаваме силните страни на противника. Но къде е уязвим? Голиат притежава огромен мозък, но не и дъл­готрайна памет. Дигиталната епоха е застрашена от гигантска празнина в паметта. Учените предричат то­тална загуба на съхранените знания на нашето време — дигитална деменция.

Първата „предвидима медийна катастрофа“ е била предотвратена в последния момент през 320 г. от н.е. Традиционните дотогава носители на данни — папирусо­вите свитъци — започнали неочаквано бързо да се раз­падат. Император Константин Велики организирал ги­гантска акция за спасяването им. Обичайната форма за боравене — свитъкът — била подменена с книгата, перга­ментът изместил папируса. Много спешно били прехвър­лени колкото е било възможно повече документи върху по-трайните носители на данни. Вероятно е съществу­вал някакъв списък от подредени по важност документи, според който философските знания и законите са били с висок приоритет, а техническата информация е била определена като второстепенна. В резултат цялостно­то инженерно познание на античността е безвъзврат­но загубено и днешните археолози стоят пред неразре­шими загадки.

Така възникналата култура за съхранение на знания се запазва далеч след времето на Гутенберг. Знанието е било ценено и постоянно обогатявано с много сили и средства. Главната полза не е била само създаването на продукти за разпространение на знанията, но и използ­ването на културни стойности. През последните години това е забравено.

Трайно архивиране на знания

Всички наши съвременни носители на данни имат мно­го кратък срок на годност. Хартиите, произведени с ин­дустриални методи след 1850 г., имат далеч по-кратък живот от ръчно изработваните преди това видове. Ус­тойчивостта на стареене на снимките можем да уста­новим сами, когато разглеждаме старите семейни ал­буми. Стареят и магнитните ленти. Понастоящем в НАСА отчаяно се опитват да спасят данните от различ­ни космически полети. Днешните цифрови медии имат още по-кратък живот. Печатарската индустрия тряб­ва да спаси знанията и уменията ни, да спаси общество­то от загубата на културната ни памет. За тази цел трябва да се върнем към корените — трайно архивира­не на знанията вместо краткосрочно разпространение на информация.

По принцип посоката на техническото развитие е вярна. Печатарската индустрия е в състояние в къси срокове аналогово да репродуцира и облагороди по раз­лични начини огромни обеми цифрова информация. Но как­то преди, така и сега, става дума за промишлено масово производство, най-вече с цел по-активно стимулиране на потреблението. Ние вече до такава степен сме настро­ени към консумирането и производството, че не можем да си представим никаква по-различна социално-икономи­ческа концепция.

Не можем ли наистина? От младежките ми години до­сега графичната индустрия ме впечатлява с осъзната­та си културна мисия. Връщането назад към тази мисия би могло да предизвика възраждане на печатарската ин­дустрия. Бъдещето ù се крие в традиционните култур­ни ценности. Оттук се формулират точни указания зана­пред — от хартиената индустрия се очаква създаването на дълготрайна хартия, от производителите на масти­ла — мастила с висока светлоустойчивост, от произво­дителите на печатни системи — печатарски машини, които преобразуват нематериалните цифрови данни в аналогови отпечатъци, годни за трайно съхранение. „Кла­сическите“ книговезки технологии и съвременното обла­городяване на печатните продукти ще придобият съвър­шено ново значение.

Имаме нужда от нов комуникационен бранш, отново произвеждащ „съдържания“, които си струва да се четат и съхраняват. Но ни е необходим и един император Кон­стантин — толкова велик, че да осъзнае проблема на ди­гиталната деменция и да я излекува.

 
24.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

Печатни технологии, Печат

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар