PolyGrafia

В никакъв случай няма да е пресиле­но, ако се каже, че няма човек от пе­чатарския бранш, който да не е чу­вал името на един от световните лидери, предлагащи решения за всич­ки области на графичната индус­трия — Heidelberger Druckmaschinen AG (Heidelberg).

Цялата история на фирмата с централа в гр. Хайделберг, Германия, през изминалите 160 години от съз­даването ù, е белязана от стреме­жа към нови решения както в техни­чески, така и в управленски аспект. По официални данни през март 2009 г. в концерна са ангажирани над 18 000 сътрудници. В повече от 170 страни по света 250 маркетингови структу­ри предлагат продукти и услуги, как­то и възможности за професионал­ни консултации на повече от 200 000 клиенти. Около 8% от сътрудниците са ангажирани в областта на научна­та и развойна дейност. Над 6500 ре­гистрирани патента осигуряват на Heidelberg едно от челните места сред машиностроителните пред­приятия в света.

Машините за световния пазар основно се произвеждат във Визлох-Валдорф, но научни и производстве­ни звена съществуват в още седем страни. Близо до Шанхай Heidelberg произвежда стандартни печатарски машини за традиционните класи фор­мати, както и машини за сгъване, предназначени за китайския пазар.

Възложителите на печатни про­дукти изискват от производители­те гъвкавост и кратки срокове за изпълнение, което налага оптимал­но обвързване на отделните ета­пи от производството. Концернът предлага на клиентите решения за ця­лостния производствен процес — от предпечатната подготовка, през съ­щинския процес на печат, до довърши­телната обработка. Въпреки бурно­то развитие на електронните медии печатното слово няма да загуби свои­те позиции, защото новите медии до­пълват съществуващите, а не ги за­местват. В тази връзка в Heidelberg активно се работи и в областта на цифровия печат. И, естествено, не­прекъснато се усъвършенстват оф­сетовите печатарски машини — един от основните продукти на концерна.

От леенето на камбани до печатарската машина

Индустриалната революция и свър­заните с нея преломни промени във всички области владее Германия, ко­гато преди 160 години се полагат ос­новите на днешния мощен концерн Heidelberger Druckmaschinen.

На 11 март 1850 г. 26-годишният Андреас Хам създава заедно с още трима партньори в град Франкентал машиностроителна фабрика и леярна за камбани под името Hemmer, Hamm & Co. С подкрепата на държавни суб­сидии за много предприемачи като Хам става възможно изграждането на индустриално производство. Син на мелничар, Хам първоначално изуча­ва занаята за леене на камбани. Той е механик с многостранни способ­ности, пълен с идеи, който развива и разширява младото предприятие със завидна енергия. Само една го­дина след основаването, поради раз­ногласия със съдружниците, Андреас Хам създава собствена фирма за лее­не на камбани с включено механично производство. Отново с държавна подкрепа той разширява предприя­тието си във Франкентал и освен камбани започва да произвежда лети и ковани елементи, мелнично оборуд­ване и парни машини.

Няколко години по-късно Хам за­почва да работи с конструктора на печатарски машини Андреас Алберт, с когото сключва 10-годишен договор за съвместна работа, и през 1863 г. създава машиностроителната фа­брика Maschinenfabrik Albert & Hamm с предмет на дейност „производство на „бързи преси“ и други машини за ви­сок печат, използвани в печатници­те“. Названието „бързи преси“ е като контрапункт на разпространените дотогава дървени печатарски преси и всъщност това са машини с плоска високопечатна форма (така нарече­ните плоскопечатни машини). В тях­ната конструкция са използвани до голяма степен елементите на дърве­ните преси, които впоследствие не­прекъснато се подобряват и усъвър­шенстват от конструкторите им Кьониг и Бауер (например преминава­нето към печатен цилиндър).

Преди работата си с Хам, Алберт се е обучавал като конструктор на високопечатни машини в предприя­тието Koenig & Bauer в Оберцел на Майн.

Машиностроителната фабрика Albert & Hamm се развива бързо и се радва на добро име. За две и полови­на година са произведени и продаде­ни 44 плоскопечатни машини, част от които са предназначени за екс­порт в Одеса и Херсон (Украйна). За успеха допринася и производството на малки ръчни преси за акциденция, „подходящи за печат на циркулярни писма, авиза, менителници, фактури, карти за вина и менюта в заведения за хранене“.

След изтичането на срока на 10-годишния договор Алберт напуска фирмата, за да основе с друг парт­ньор фабрика за плоскопечатни ма­шини Frankenthal Albert & Cie., като става конкурент на бившия си съ­дружник. Навярно причина за разде­лянето на Алберт и Хам е намере­нието на Хам да отлее огромната 27-тонна „императорска камбана“ за Кьолнската катедрала, тъй като въ­преки успеха в бизнеса с печатарски машини Хам продължава да лее кам­бани и остава верен на занаята си. Престижната поръчка от импера­тор Вилхелм І в онзи момент е шанс да се утвърди името на фирмата като производител на камбани, но е свързана и със значителен финансов риск, застрашаващ съществуване­то ù. И наистина, отливането е ус­пешно едва на третия път — през октомври 1874 г. Докато Хам е кон­центриран върху „императорската“ си поръчка, във фабриката успешно се произвеждат плоскопечатните машини, които се налагат на паза­ра въпреки нелоялната конкуренция, обидите и дори оскърбленията от страна на конкуренцията в лицето на Алберт. Те систематично са до­разработвани и усъвършенствани и през 1875 г. на пазара се появяват ма­шини с печатен цилиндър и педално задвижване, конструирани за печат­ници без задвижващ агрегат. През 1885 г. към тях е добавен и компакт­ният модел Pro Patria с формат на на­бора 320 х 410 мм, който бързо намира много потребители и впоследствие се предлага в пет форм¾та и възмож­ност за моторно задвижване. Маши­ната може да се купи за 1350 герман­ски марки и до 1892 г. са продадени повече от 500 броя. Производстве­ната гама непрекъснато се разши­рява и по това време обхваща шест различни типа печатарски машини — от високопечатни с плоска форма и кръгово движение, един печатен ци­линдър, двоен цилиндричен масти­лен апарат и производителност от 1600 отпечатъка/час, през двойни плоскопечатни машини с производи­телност от 2400 до 3500 отпечатъ­ка/час, до тежки двуцветни машини с комбинирано кръгово и възвратно-постъпателно движение. Освен това Хам предлага и помощни машини и ин­струменти за печатниците.

През 1890 г. фабриката му обслуж­ва около 400 клиенти в Германия и Ев­ропа, но са отбелязани продажби и в Индия и Египет. През 1892 г. в пред­приятието са заети около 160 души, работят почти 100 металообработ­ващи и две парни машини.

Хам умира през 1894 г. на възраст 70 години. Неговият син Карл не же­лае да ръководи разрасналата се фир­ма и продава производството на плоскопечатни машини A. Hamm OHG на фабриканта от град Хайделберг Вилхелм Мюлер. Леярната за камбани остава семейна собственост и ра­боти до 1960 г.

След като Вилхелм Мюлер купува A. Hamm, той и партньорът му Мо­литор ликвидират предишната си фирма (от която имат значителни недвижими имоти в Хайделберг) и в същия ден — 22 май 1896 г. — съдруж­ниците Вилхелм Мюлер и Карл Гайгер регистрират в Търговския регистър на Хайделберг фабрика за плоско­печатни машини и леярна A. Hamm OHG. Производството във Франкен­тал съществува още за кратко, но до края на 1900 г. цялото оборудване е преместено в Хайделберг. Така Хай­делберг става седалище на някогаш­ната фабрика на Хам.

През 1899 г. Мюлер и Гайгер пре­образуват фирмата, която спешно има нужда от капитал, в акционер­но дружество Schnellpressenfabrik A. Hamm Act.-Ges. Heidelberg (Фабрика за плоскопечатни машини А. Хам, АД, Хайделберг). Основният му капитал е 1 млн. германски марки. Главните ак­ционери Мюлер и Гайгер са и първите ръководители на Дружеството.

Новото столетие настъпва със сериозни икономически проблеми за фирмата — с високите производствени разходи, честата смяна на от­говорните лица в ръководството и утежняващия факт, че конкуренция­та предлага продукти на ниски цени и дълги срокове за изплащане. Въпре­ки че Мюлер и Гайгер рационализират производството с внедряването на нови металообработващи машини, ситуацията се влошава. Докато през 1900 г. постъпват поръчки за произ­водство за 4–5 месеца напред, една година по-късно те драматично на­маляват. Налага се съкращаване на персонала от 400 на 220 души и нама­ляване на заплащането с 10%. Акцио­нерният капитал е намален двукрат­но и през декември 1901 г. Мюлер и Гайгер напускат ръководството. С издаването на 580 нови акции се цели увеличаване на акционерния капитал. В рамките на тази транзакция три банки получават 99% от акциите.

Следват тежки години за фирма­та, която през 1905 г. е преимену­вана на Schnellpressenfabrik Aktieng­esellschaft Heidelberg (Фабрика за плоскопечатни машини АД Хайдел­берг). Кризата се дължи на нерен­табилно производство и морално остарели продукти — 90 типа и ва­рианти — от обикновената плоскопе­чатна машина с педално задвижване за 2400 германски марки, до машина­та „за най-фин илюстрационен печат, автотипен печат, три- и четирицве­тен печат“ на цена от 17 200 мар­ки. Най-произвежданите модели по това време са Pro Patria и малко по-големия модел Excelsior за печат на акциденция.

Многообразието от машини ста­ва непосилно за все още преобладава­щото ръчно производство. Един от майсторите във фабриката, рабо­тил от 1895 до 1945 г. за Heidelberg, си спомня: „Въпреки постоянните и скъпо струващи опити, нашите плоскопечатни машини продължава­ха да се конструират и изработват в стария стил и не бяха съобразени с нововъведенията на конкуренцията.“

Едва след пускането на пазара на новата високопечатна ролна маши­на с плоска форма Heureka ситуация­та се подобрява. По концепцията на тази вестникарска машина се рабо­ти от 1900 г. След придобиването на патента от изобретателя Хайнрих Щам, тя се разработва до готов­ност за производство през 1908 г.

Heureka има по една печатна секция за печат на лице и гръб. Вър­ху гумен цилиндър се пренася намас­тиленото изображение от плоска пе­чатна форма с оловен набор, което се пренася върху т.нар. предавате­лен цилиндър и от него — върху ролна­та хартия. Гуменият цилиндър влиза в досег с плоската форма при всеки трети ход за печат. Heureka е пред­назначена за малки печатници и в за­висимост от изпълнението е било възможно отпечатването и сгъване­то на 6 000 до 8 000 вестника с до 8 страници за час. От 1909 г. до 1915 г. и началото на Първата световна война са продадени 125 броя от тази машина. След войната нейното про­изводство продължава, докато през 1924 г. трябва да отстъпи на „ти­гелния автомат“, чийто прототип е представен за първи път, все още в процес на разработка, на Изложение­то на високопечатния занаят и гра­фика Bugra през 1914 г. в Лайпциг. Ти­гелният автомат, предназначен за печат на бързо сменящи се поръчки с малък формат, може да отпечат­ва 400 до максимално 600 ръчно пода­вани листа за час, докато Heidelberg не купува изобретението на Карл Гил­ке — ротационно двураменно устрой­ство за подаване и извеждане на лис­товете, с което Express достига производителност от 1000 отпеча­тъка за час.

По време на Първата световна война производството и търговия­та с печатарски машини замира, фа­бриката изпълнява предимно военни поръчки, но въпреки държавното въз­лагане предприятието има финансо­ви проблеми. Две от банките — соб ственици на Heidelberg, договарят с фабрикантите Рихард Каан и Алфред Еверсбуш да откупят половината от задълженията на фирмата. Така соб­ственици и акционери стават, от една страна, банките и, от друга страна — Каан/Еверсбуш с по полови­ната от гласовете на Общото събра­ние. За финансовата година 1917/1918 е отбелязана печалба, макар и малка.

Рихард Каан е една от забеле­жителните фигури в историята на Heidelberg. Роден е през 1890 г. в се­мейството на търговец на добитък. Още на 20-годишна възраст участва в няколко машиностроителни пред­приятия — предимно с банкови кре­дити. През 1918/19 г. еднолично ста­ва собственик на предприятието, а през 1920 г. е обявен за генерален пълномощник.

В първите години след войната ръководството използва преминава­нето към мирновременно производ­ство, за да го модернизира. Значител­но е ограничен производственият асортимент, като във фабриката се концентрират върху Heureka и разра­ботваната още преди войната бър­зопечатна машина Exquisit. В сре­дата на 1921 г. започва серийното производство на тигелния автомат. Интересно е да се отбележи, че през 1926 г., точно за производството на Heidelberger Tiegel фирмата е пър­вото машиностроително предпри­ятие, което въвежда рационалното поточно производство. Междувре­менно конструкцията на тигелния автомат е усъвършенствана и дос­тига производителност от 2 500 до 3 000 листа на час.

През втората половина на 20-те години се осъществяват контак­ти с Япония и Тихоокеанския регион. Семейната фирма Кавашима става представител на Heidelberg за Япо­ния, а монтьорът Карл Ерман в про­дължение на две години оказва съдей­ствие при монтажа на машините на място и обучението на персонала на представителството.

Каан е бизнесмен в днешния сми­съл на думата, човек с голям размах. В началото на 20-те години придоби­ва редица предприятия, предимно ма­шиностроителни — една общност на интереси под „шапката“ на друже­ство Richard Kahn GmbH — на база­та на договор за съвместно участие в печалбите и загубите. По време на инфлацията печалбата изтича към други, не толкова проспериращи предприятия на Каан.
Световната криза в края на 20-те години не отминава Европа. През 1932 г., след срив на концерна на Каан, Heidelberg отново става собстве­ност на две банки.