В никакъв случай няма да е пресилено, ако се каже, че няма човек от печатарския бранш, който да не е чувал името на един от световните лидери, предлагащи решения за всички области на графичната индустрия — Heidelberger Druckmaschinen AG (Heidelberg).
Цялата история на фирмата с централа в гр. Хайделберг, Германия, през изминалите 160 години от създаването ù, е белязана от стремежа към нови решения както в технически, така и в управленски аспект. По официални данни през март 2009 г. в концерна са ангажирани над 18 000 сътрудници. В повече от 170 страни по света 250 маркетингови структури предлагат продукти и услуги, както и възможности за професионални консултации на повече от 200 000 клиенти. Около 8% от сътрудниците са ангажирани в областта на научната и развойна дейност. Над 6500 регистрирани патента осигуряват на Heidelberg едно от челните места сред машиностроителните предприятия в света.
Машините за световния пазар основно се произвеждат във Визлох-Валдорф, но научни и производствени звена съществуват в още седем страни. Близо до Шанхай Heidelberg произвежда стандартни печатарски машини за традиционните класи формати, както и машини за сгъване, предназначени за китайския пазар.
Възложителите на печатни продукти изискват от производителите гъвкавост и кратки срокове за изпълнение, което налага оптимално обвързване на отделните етапи от производството. Концернът предлага на клиентите решения за цялостния производствен процес — от предпечатната подготовка, през същинския процес на печат, до довършителната обработка. Въпреки бурното развитие на електронните медии печатното слово няма да загуби своите позиции, защото новите медии допълват съществуващите, а не ги заместват. В тази връзка в Heidelberg активно се работи и в областта на цифровия печат. И, естествено, непрекъснато се усъвършенстват офсетовите печатарски машини — един от основните продукти на концерна.
От леенето на камбани до печатарската машина
Индустриалната революция и свързаните с нея преломни промени във всички области владее Германия, когато преди 160 години се полагат основите на днешния мощен концерн Heidelberger Druckmaschinen.
На 11 март 1850 г. 26-годишният Андреас Хам създава заедно с още трима партньори в град Франкентал машиностроителна фабрика и леярна за камбани под името Hemmer, Hamm & Co. С подкрепата на държавни субсидии за много предприемачи като Хам става възможно изграждането на индустриално производство. Син на мелничар, Хам първоначално изучава занаята за леене на камбани. Той е механик с многостранни способности, пълен с идеи, който развива и разширява младото предприятие със завидна енергия. Само една година след основаването, поради разногласия със съдружниците, Андреас Хам създава собствена фирма за леене на камбани с включено механично производство. Отново с държавна подкрепа той разширява предприятието си във Франкентал и освен камбани започва да произвежда лети и ковани елементи, мелнично оборудване и парни машини.
Няколко години по-късно Хам започва да работи с конструктора на печатарски машини Андреас Алберт, с когото сключва 10-годишен договор за съвместна работа, и през 1863 г. създава машиностроителната фабрика Maschinenfabrik Albert & Hamm с предмет на дейност „производство на „бързи преси“ и други машини за висок печат, използвани в печатниците“. Названието „бързи преси“ е като контрапункт на разпространените дотогава дървени печатарски преси и всъщност това са машини с плоска високопечатна форма (така наречените плоскопечатни машини). В тяхната конструкция са използвани до голяма степен елементите на дървените преси, които впоследствие непрекъснато се подобряват и усъвършенстват от конструкторите им Кьониг и Бауер (например преминаването към печатен цилиндър).
Преди работата си с Хам, Алберт се е обучавал като конструктор на високопечатни машини в предприятието Koenig & Bauer в Оберцел на Майн.
Машиностроителната фабрика Albert & Hamm се развива бързо и се радва на добро име. За две и половина година са произведени и продадени 44 плоскопечатни машини, част от които са предназначени за експорт в Одеса и Херсон (Украйна). За успеха допринася и производството на малки ръчни преси за акциденция, „подходящи за печат на циркулярни писма, авиза, менителници, фактури, карти за вина и менюта в заведения за хранене“.
След изтичането на срока на 10-годишния договор Алберт напуска фирмата, за да основе с друг партньор фабрика за плоскопечатни машини Frankenthal Albert & Cie., като става конкурент на бившия си съдружник. Навярно причина за разделянето на Алберт и Хам е намерението на Хам да отлее огромната 27-тонна „императорска камбана“ за Кьолнската катедрала, тъй като въпреки успеха в бизнеса с печатарски машини Хам продължава да лее камбани и остава верен на занаята си. Престижната поръчка от император Вилхелм І в онзи момент е шанс да се утвърди името на фирмата като производител на камбани, но е свързана и със значителен финансов риск, застрашаващ съществуването ù. И наистина, отливането е успешно едва на третия път — през октомври 1874 г. Докато Хам е концентриран върху „императорската“ си поръчка, във фабриката успешно се произвеждат плоскопечатните машини, които се налагат на пазара въпреки нелоялната конкуренция, обидите и дори оскърбленията от страна на конкуренцията в лицето на Алберт. Те систематично са доразработвани и усъвършенствани и през 1875 г. на пазара се появяват машини с печатен цилиндър и педално задвижване, конструирани за печатници без задвижващ агрегат. През 1885 г. към тях е добавен и компактният модел Pro Patria с формат на набора 320 х 410 мм, който бързо намира много потребители и впоследствие се предлага в пет форм¾та и възможност за моторно задвижване. Машината може да се купи за 1350 германски марки и до 1892 г. са продадени повече от 500 броя. Производствената гама непрекъснато се разширява и по това време обхваща шест различни типа печатарски машини — от високопечатни с плоска форма и кръгово движение, един печатен цилиндър, двоен цилиндричен мастилен апарат и производителност от 1600 отпечатъка/час, през двойни плоскопечатни машини с производителност от 2400 до 3500 отпечатъка/час, до тежки двуцветни машини с комбинирано кръгово и възвратно-постъпателно движение. Освен това Хам предлага и помощни машини и инструменти за печатниците.
През 1890 г. фабриката му обслужва около 400 клиенти в Германия и Европа, но са отбелязани продажби и в Индия и Египет. През 1892 г. в предприятието са заети около 160 души, работят почти 100 металообработващи и две парни машини.
Хам умира през 1894 г. на възраст 70 години. Неговият син Карл не желае да ръководи разрасналата се фирма и продава производството на плоскопечатни машини A. Hamm OHG на фабриканта от град Хайделберг Вилхелм Мюлер. Леярната за камбани остава семейна собственост и работи до 1960 г.
След като Вилхелм Мюлер купува A. Hamm, той и партньорът му Молитор ликвидират предишната си фирма (от която имат значителни недвижими имоти в Хайделберг) и в същия ден — 22 май 1896 г. — съдружниците Вилхелм Мюлер и Карл Гайгер регистрират в Търговския регистър на Хайделберг фабрика за плоскопечатни машини и леярна A. Hamm OHG. Производството във Франкентал съществува още за кратко, но до края на 1900 г. цялото оборудване е преместено в Хайделберг. Така Хайделберг става седалище на някогашната фабрика на Хам.
През 1899 г. Мюлер и Гайгер преобразуват фирмата, която спешно има нужда от капитал, в акционерно дружество Schnellpressenfabrik A. Hamm Act.-Ges. Heidelberg (Фабрика за плоскопечатни машини А. Хам, АД, Хайделберг). Основният му капитал е 1 млн. германски марки. Главните акционери Мюлер и Гайгер са и първите ръководители на Дружеството.
Новото столетие настъпва със сериозни икономически проблеми за фирмата — с високите производствени разходи, честата смяна на отговорните лица в ръководството и утежняващия факт, че конкуренцията предлага продукти на ниски цени и дълги срокове за изплащане. Въпреки че Мюлер и Гайгер рационализират производството с внедряването на нови металообработващи машини, ситуацията се влошава. Докато през 1900 г. постъпват поръчки за производство за 4–5 месеца напред, една година по-късно те драматично намаляват. Налага се съкращаване на персонала от 400 на 220 души и намаляване на заплащането с 10%. Акционерният капитал е намален двукратно и през декември 1901 г. Мюлер и Гайгер напускат ръководството. С издаването на 580 нови акции се цели увеличаване на акционерния капитал. В рамките на тази транзакция три банки получават 99% от акциите.
Следват тежки години за фирмата, която през 1905 г. е преименувана на Schnellpressenfabrik Aktiengesellschaft Heidelberg (Фабрика за плоскопечатни машини АД Хайделберг). Кризата се дължи на нерентабилно производство и морално остарели продукти — 90 типа и варианти — от обикновената плоскопечатна машина с педално задвижване за 2400 германски марки, до машината „за най-фин илюстрационен печат, автотипен печат, три- и четирицветен печат“ на цена от 17 200 марки. Най-произвежданите модели по това време са Pro Patria и малко по-големия модел Excelsior за печат на акциденция.
Многообразието от машини става непосилно за все още преобладаващото ръчно производство. Един от майсторите във фабриката, работил от 1895 до 1945 г. за Heidelberg, си спомня: „Въпреки постоянните и скъпо струващи опити, нашите плоскопечатни машини продължаваха да се конструират и изработват в стария стил и не бяха съобразени с нововъведенията на конкуренцията.“
Едва след пускането на пазара на новата високопечатна ролна машина с плоска форма Heureka ситуацията се подобрява. По концепцията на тази вестникарска машина се работи от 1900 г. След придобиването на патента от изобретателя Хайнрих Щам, тя се разработва до готовност за производство през 1908 г.
Heureka има по една печатна секция за печат на лице и гръб. Върху гумен цилиндър се пренася намастиленото изображение от плоска печатна форма с оловен набор, което се пренася върху т.нар. предавателен цилиндър и от него — върху ролната хартия. Гуменият цилиндър влиза в досег с плоската форма при всеки трети ход за печат. Heureka е предназначена за малки печатници и в зависимост от изпълнението е било възможно отпечатването и сгъването на 6 000 до 8 000 вестника с до 8 страници за час. От 1909 г. до 1915 г. и началото на Първата световна война са продадени 125 броя от тази машина. След войната нейното производство продължава, докато през 1924 г. трябва да отстъпи на „тигелния автомат“, чийто прототип е представен за първи път, все още в процес на разработка, на Изложението на високопечатния занаят и графика Bugra през 1914 г. в Лайпциг. Тигелният автомат, предназначен за печат на бързо сменящи се поръчки с малък формат, може да отпечатва 400 до максимално 600 ръчно подавани листа за час, докато Heidelberg не купува изобретението на Карл Гилке — ротационно двураменно устройство за подаване и извеждане на листовете, с което Express достига производителност от 1000 отпечатъка за час.
По време на Първата световна война производството и търговията с печатарски машини замира, фабриката изпълнява предимно военни поръчки, но въпреки държавното възлагане предприятието има финансови проблеми. Две от банките — соб ственици на Heidelberg, договарят с фабрикантите Рихард Каан и Алфред Еверсбуш да откупят половината от задълженията на фирмата. Така собственици и акционери стават, от една страна, банките и, от друга страна — Каан/Еверсбуш с по половината от гласовете на Общото събрание. За финансовата година 1917/1918 е отбелязана печалба, макар и малка.
Рихард Каан е една от забележителните фигури в историята на Heidelberg. Роден е през 1890 г. в семейството на търговец на добитък. Още на 20-годишна възраст участва в няколко машиностроителни предприятия — предимно с банкови кредити. През 1918/19 г. еднолично става собственик на предприятието, а през 1920 г. е обявен за генерален пълномощник.
В първите години след войната ръководството използва преминаването към мирновременно производство, за да го модернизира. Значително е ограничен производственият асортимент, като във фабриката се концентрират върху Heureka и разработваната още преди войната бързопечатна машина Exquisit. В средата на 1921 г. започва серийното производство на тигелния автомат. Интересно е да се отбележи, че през 1926 г., точно за производството на Heidelberger Tiegel фирмата е първото машиностроително предприятие, което въвежда рационалното поточно производство. Междувременно конструкцията на тигелния автомат е усъвършенствана и достига производителност от 2 500 до 3 000 листа на час.
През втората половина на 20-те години се осъществяват контакти с Япония и Тихоокеанския регион. Семейната фирма Кавашима става представител на Heidelberg за Япония, а монтьорът Карл Ерман в продължение на две години оказва съдействие при монтажа на машините на място и обучението на персонала на представителството.
Каан е бизнесмен в днешния смисъл на думата, човек с голям размах. В началото на 20-те години придобива редица предприятия, предимно машиностроителни — една общност на интереси под „шапката“ на дружество Richard Kahn GmbH — на базата на договор за съвместно участие в печалбите и загубите. По време на инфлацията печалбата изтича към други, не толкова проспериращи предприятия на Каан.
Световната криза в края на 20-те години не отминава Европа. През 1932 г., след срив на концерна на Каан, Heidelberg отново става собственост на две банки.