PolyGrafia

През 1926 г. Рихард Каан предлага на един от младите директори в концерна му — Хуберт Щернберг, тогава едва 29-годишен — да се запознае на място и да провери дали и как „е възможно да се приведе в ред“ фабриката за плоскопечатни машини в Хайделберг. Щернберг прие­ма при две условия — абсолютни пълномощия, особено по отношение на производствената програма, и пет про­цента от акциите. Така се поставя началото на дълъг период на постоянно развитие на предприятието, в ко­ето Щернберг играе основна роля, извеждайки го до най-добрите производители на печатарски машини в света. 47 години той успешно ръководи Heidelberg — по време на световната икономическа криза, през националсоциалис­тическата диктатура, Втората световна война и в пе­риода на „икономическото чудо“.

Първоначалната задача на Щернберг е да съживи биз­неса след конюнктурната криза. Той въвежда съвърше­но нови маркетингови идеи и методи за разпростра­нение на продуктите — възлага преустройството на автобуси в коли за демонстрация на тигелния автомат Heidelberger Tiegel, така че собствениците и сътрудни­ците на печатниците да видят машината „пред собст­вената си врата“. Пътуващите с нея монтьори предста­вяли работата и високата производителност на тигела „на живо“ и същевременно осигурявали поддръжка и на други машини на Heidelberg. Много скоро демонстраци­онните коли кръстосвали не само Германия и Европа, но и индустриални центрове в САЩ, Южна Америка и Индия. Ключовата дума е „близост до клиента“ и Щернберг за­дължава всички големи представителства да се оборуд­ват с това „чудодейно рекламно средство, за да го из­ползват при продажбите на възможно най-много места“. Създава се единен външен облик с „корпоративна иден­тичност“ на демонстрационните превозни средства, които се предоставят на представителствата на по­ловината от производствената им цена. През 1937 г. 25 коли са на път не само в Европа, но и в Аржентина, Брази­лия, Индия, Южна Африка, Австралия. Идеята на тази сво­его рода „пътуваща печатница“ е жива и до днес.

Революционна е и идеята на Щернберг под мото­то „Тигелът се изплаща сам“ с аргумента, че печатно­то производство за месец се увеличава толкова, че без проблем се осигурява приход, равен на месечните внос­ки за изплащане на машината плюс прилична печалба. По този начин потенциалните купувачи се стимулират за вземане на инвестиционно решение, а фабриката увеличава продажбите и серийното производство. Когато Щернберг поема ръководството, фабриката за плоско­печатни машини е почти пред фалит. Той взема важно­то решение да се концентрират всички сили върху про­изводството на един продукт — тигелния автомат, като поставя цел — месечно производство на 200 ма­шини с постоянно качество. Целта е постижима един­ствено със съвременни металообработващи машини и поточно производство. Много от специалните мета­лообработващи машини са разработени и произведе­ни в собствените работилници на Heidelberg. В края на 20-те години се променят и работните операции — от­делните машинни елементи се обединяват в машинни групи и се монтират от работниците на движещи се плотове и ленти. По онова време измисленото от Хенри Форд поточно производство се прилага само в автомо­билната и електроиндустрията, така че във фабриката за плоскопечатни машини се прави не само техническо, но и организационно нововъведение — предимство пред конкуренцията. С тази първа автоматична листова ма­шина се поставя основата на световната известност на концерна.

В рамките на ориентирана към клиентите марке­тингова стратегия през 1930 г. започва издаването на фирменото списание Heidelberger Nachrichten (Хайдел­бергски вести), което съществува и до днес под също­то име. То предоставя информация за произвежданите печатарски машини и техните характеристики и за­познава клиентите с производството им. Публикуват се съвети и консултации, свързани с технически въпро­си и фирменото управление, и скоро списанието дости­га до клиентите в 23 страни. Разбира се, то се отпе­чатва на машини Heidelberg и още тогава е нагледна демонстрация на производителността и възможности­те на тигелния автомат и по-късно — на цилиндричния автомат. Още от втората година списанието става цветно и съдържа различни приложения — пощенски кар­тички, етикети, листове за писма, хартиени салфетки и др. Кориците също се оформят различно по отноше­ние на материал и технология с демонстрационна цел. Към маркетинговия микс на Щернберг се числят и редов­ни награди, обявявани в списанието, например „Парична награда за най-добрия отпечатък на месеца на печат­ния автомат“. Тук можем само да кажем: „Нищо ново под слънцето“ и „Не ние сме измислили колелото“…

70 години след излизането на първия брой списанието достига общ тираж от 350 000 екземпляра на 25 езика.

През 1929 г. фабриката за плоскопечатни машини присъединява две предприятия под свое ръководство — фирма Maquet AG за производство на болнично оборудва­не, намираща се в непосредствена близост до фабрика­та, и машиностроителната фабрика MAG в Гайслинген — предприятие от сферата на влияние на Рихард Каан, което от 1920 г. осигурява на фабриката за плоскопе­чатни машини лети елементи. Скоро след обединява­нето на трите предприятия всички отливки се правят вече в MAG, Гайслинген. През 1929 г. е открита и дъщер­на пласментна фирма Heidelberg Printing Machinery Corp със седалище в Ню Йорк.

Германската икономика попада през 1930 г. във водо­въртежа на световната икономическа криза. През 1931 г. печалбите намаляват и за фабриката за плоскопечат­ни машини. Ръководството отбелязва: „Кризата е тол­кова дълбока и широкообхватна, че не е възможно да не бъдем засегнати. Дори големият дял на износа (80%) в нашия оборот, който преди ни предоставяше възмож­ности за компенсация, вече не е активна защита за фа­бриката в страните по света. Ние, подкрепени от наши­те регионални представителства, напълно използвахме желанието за купуване на машини в малкото страни, в които съществуваше. В резултат оборотът е намалял с 10% спрямо предходната година.“

През 1931 г. фабриката за плоскопечатни маши­ни се отделя от концерна на Каан и придобива самос­тоятелност. През 1932 г. „империята“ на Рихард Каан, включваща общо 27 предприятия с различен предмет на дейност, е напълно срината. Две банки поемат преобла­даващата част от акциите на фабриката и осигуряват съществуването ù за дълъг период. През април 1933 г. Каан е арестуван за престъпления против кредиторите във връзка с производства по несъстоятелност. Между другото, той е обвинен, че е действал само в инте­рес на големите банки, а другите кредитори са остана­ли с „празни ръце“. Правосъдието е особено строго към Каан, защото е евреин, и за по-нататъшната му съдба не се знае много.

Ръководството на фабриката не посреща кризата пасивно, а разработва стратегии не само за преодоля­ването ù, но и за осигуряване на растеж. Усилията се концентрират върху основното — конструиране и произ­водство на печатарски машини.

През 1933 г. е спряно производството на мотоцик­лет на базата на американския Evans, въведено от Каан през 1924 г., след придобиване на производственото обо­рудване. Единият от хайделбергските му варианти е лек мотоциклет с карданно задвижване (вместо верижно), който бързо се налага в състезателния спорт. По-мощ­ните варианти се продават по-малко в тежките време­на и реализацията не отговаря на очакванията.

Производствената палитра е обогатена с по-го­лям вариант на тигелния автомат под името Der großе Heidelberger, а стандартната тигелна машина продъл­жава да се предлага като Super Heidelberger.

В средата на 30-те години Щернберг отново зала­га на експорта, като с оптимизъм използва нетрадици­онни рекламни методи за привличане на клиенти. Било е възможно машините да се купуват на изплащане — в Англия са били достатъчни пет фунта стерлинги като авансово плащане, за да се монтира от техниците на представителството готова за експлоатация машина. Всеки пети клиент получавал покана да посети Хайдел­берг, всеки десети — 14-дневна лятна почивка на река Не­кар. Експортът достига 60% от оборота — до голяма степен и благодарение на демонстрационните превозни средства. По стойност на производството фабриката за плоскопечатни машини се нарежда на второ място в Германия сред производителите на печатарски машини.

С тигелния автомат фабриката заема лидерска по­зиция в този сегмент от световния пазар. Време е да се конструира съвременна плоскопечатна машина за по-големи формати и с по-висока производителност, за да се завладеят нови ниши на пазара. Това е Heidelberger Zylinderautomat — автоматична машина с плоска печат­на форма и печатен цилиндър. Щернберг и главният конструктор Артур Бютнер решават да въведат нова сис­тема на задвижване, създадена през 1932 г. в Англия със съдействието на лондонското представителство и внедрена в прототип на машината. Тази система зна­чително увеличава скоростта на печат. Печатният ци­линдър е с диаметър 540 mm и тежи 1 тон. Не само ци­линдърът, но и всички други конструктивни групи са със стабилна конструкция, която позволява постоянна надеждна работа със скорост 4 000 листа/час, дори с трудни за печат форми. През март 1935 г., след интен­зивен период на разработка, машината с формат 46 х 63 cm (много скоро увеличен на 51 х 66 cm) е представена в действие в печатница в гр. Магдебург, като впечат­лява специалистите с конструктивните си елементи, в резултат на които се постига високо качество на пе­чата и висока скорост: устройство за предварително стапеловане, намаляващо времето за подготовка, спе­циални грайфери за подобряване воденето на листа, три наносни валяка за по-добро намастиляване. Общото мне­ние е, че в Heidelberg е създаден нов вид високопечат­на машина в клас формат А2 със забележителни техни­чески и икономически предимства. След представянето ù на Международното печатарско изложение в Лондон през 1937 г. Heidelberger Zylinderautomat бързо се налага на световния пазар. Но тигелният автомат в двата му варианта остава най-важният производствен продукт на фирмата.

Освен съществуващия клон в Ню Йорк, през 1937 е открит нов клон на фирмата в Лос Анджелис поради раз­растването на бизнеса в Америка. Но още през 1938 г. точно в Америка се усещат първите спадове след мер­ките за бойкотиране на германски продукти в отговор на вътрешната и външната политика на националсоци­алистите. В същата година продадените в чужбина ма­шини са с ¼ по-малко и стойността на експорта остава за първи път от 1934 г. насам по-ниска от стойността на продадените в Германия машини.

През 1939 г. в Heidelberg са отбелязани 900 поръчки за тигелния автомат и 300 — за автомата с печатен ци­линдър, но голяма част от тях остават неизпълнени — Втората световна война е пред вратата, Великобрита­ния и Франция влизат във война с Германия, вътрешният пазар попада в застой поради определените квоти за же лязо, стомана и други метали. Печатарските машини не са важни за военната индустрия и квотите за фабрика­та не са разрешени. В резултат производството и плас­ментът на плоскопечатни машини рязко спадат и от 1942 г. замират.

Щернберг прави всичко възможно, за да запази как­то предприятието, така и специалистите, ангажира­ни в него. Той успява да издейства поръчки за стругове, които са от особена важност за военната индустрия. Heidelberg придобива лиценз от самолетните заводи Junkers за производството на струг от типа D 30, из­ползван предимно при производството на самолети. През 1939 г. той получава първата голяма поръчка за про­изводство на 500 прецизни струга D 30, а през 1941 г. — за още 500 револверни струга. Благодарение на натрупания опит от поточното производство фабриката е първо­то предприятие в Германия, което изработва стругове в поточна линия.

По това време във фабриката се произвеждат и хи­дравлични агрегати за самолети.

Паралелно с работата за военната индустрия Щерн­берг поддържа и производството на печатарски маши­ни, за да не загуби предприятието предимствата си пред конкуренцията. Сигурно е било истински героизъм през 1940/41 г. да се произведат и експортират в неу­трални страни 1500 „тигела“ и 100 „цилиндъра“! Въпреки че през първите години на войната голяма част от специалистите във фабриката са били оставени на работа, от 1942 г. нататък повечето от тях е трябвало да оти­дат на фронта. На тяхно място постъпват жени, воен­нопленници и принудително изпратени в Германия от оку­пираните страни, които работят по 12–13 часа дневно. От страна на фабриката за тези хора се осигуряват не­сравнимо по-добри битови условия и заплащане, отколкото в концентрационните лагери.

На 30 март 1945 г. американските войски влизат в Хайделберг и поемат ръководството на града. За щас­тие той не е бил подложен на бомбени нападения и не е бил разрушен, както много от европейските градове. Фабриката за плоскопечатни машини също излиза от войната без разрушения. Краят на войната и на наци­оналсоциалистическата диктатура слага край и на военновременното производство. Прецизните стругове D 30 за кратко остават в производствената листа на фабриката, но в разрушената страна търсенето е тол­кова малко, че дори трябва да се съкращава персонал. Щернберг изгражда отношения на доверие с американ­ските власти, които имат интерес фабриката — про­изводител на печатарски машини, да работи, което е и официално разрешено на 2 май 1945 г.

По материали от книгата
„150 Jahre Heidelberger Druckmaschinen Aktiengesellschaft“