PolyGrafia

Всъщност, той искал само да въведе малко ред на работ­ното си място — през 1989 г. британският физик Тим Бър­нърс–Лий (Tim Berners–Lee) създава информационна мрежа към Европейския институт за ядрени изследвания CERN (от предишното френско название — Conseil Européen pour la Recherche Nucléaire), на базата на която само за някол­ко години се развива световната мрежа WWW. Въпреки че първоначално изгледите съвсем не били добри...

Когато Тим Бърнърс-Лий разработва преди 20 години теза си „Управление на информацията: едно предложение“, той не е могъл и да предполага дори, че неговият проект ще се поставя един ден редом с откриването на подвиж­ния набор от Йоханес Гутенберг.

Британският специалист по информатика работи то­гава в CERN, институт за мащабни изследвания по физи­ка на елементарните частици, близо до Женева, Швейца­рия. За да се ограничи в някакви граници информационният хаос в института, Бърнърс-Лий иска да създаде широка ин­формационна мрежа. Първоначално ръководството на ин­ститута въобще не се въодушевява от идеите на младия британец. „Мъгляво, но изключително интересно“, пише тогава неговият шеф Майк Сендал на листа, който днес е изложен в стъклена витрина в CERN — един вид като „Акт за раждане“ на World Wide Web (WWW). Е, трябвало да минат доста години, преди да се наложат тезите на Бърнърс–Лий...

Хаос в документите

Британецът, тогава 33-годишен, отива в Швейцария, за да разработи нови методи за запис и работа на нов елек­тронен ускорител. В онзи момент в института се използ­ват най-различни видове компютри и формати на докумен­ти. Посредством създадената през 1988 г. хипертекстова система, изследователите навсякъде по света е трябва­ло да получат възможност за достъп до резултатите на колегите си.

Но без „истинска заявка“ за проектиране Бърнърс-Лий не получава ресурси за разработка на концепцията си. Така формулира той през март 1989 г. своя документ, който обаче няма нищо общо със същинските изследователски цели на CERN — физиката на елементарните частици. „Ня­маше Форум, от който можех да очаквам отговор. Нищо не се случваше“, спомня си Лий през 1999 г. в книгата си „Weaving the Web“. С къртовски труд, посредством лични разговори и дълги имейли, Тим Бърнърс, заедно със своя ко­лега Робърт Кайлиау, се опитва да убеди изследователи­те в CERN и специалистите по информационни техноло­гии по целия свят в своята уеб концепция.

Три важни аспекта

Проектът за World Wide Web (WWW) съдържа три ва­жни аспекта: Бърнърс-Лий разработва „Hypertext Markup Language“ (HTML), езикът, който описва как се формати­рат страници с хипертекстови връзки (линкове), на ба­зата на най-различни изчислителни платформи. Посред­ством „Hypertext Transfer Protocol“ (HTTP) той дефинира езика, който биха използвали компютрите, за да комуни­кират чрез интернет. Освен това, с „Universal Resource Identifier“ (URI) той формулира схемата, чрез която се съз­дават и могат да се намират документни адреси.

С цел да даде тласък на работата в своето лоби, в колед­ната вечер на 1990 г. Бърнърс-Лий създава уеб сървъра info.cern.ch на своя компютър NeXT. Но за повечето потребите­ли на персонални компютри тогава мрежата е недостъп­на — липсват удобни потребителски браузъри за PC. Освен това потребителите в мрежата се ограничават с единич­ни онлайн доставчици като CompuServe, AOL или Btx.

Основите са поставени през 1993 г.

През април 1993 г. с важен формален акт CERN поставя ос­новите на успеха на развитите от Тим Бърнънс-Лий идеи. Институтът разрешава използването на уеб от общест­веността и съзнателно се отказва от плащания на лицен­зи или патентоване. Но „победата“ на WWW в средата на 90-те години е вън от CERN. Най-важната интернет общ­ност в САЩ се „скачва“ с главозамайваща скорост с „вла­ка“ на WWW. Студентът Марк Андрийсен (Andreessen) от Илинойския университет разработва първия мозаичен браузър и по-късно чрез Netscape превръща своя софтуер във водеща онлайн платформа. Основателят на Microsoft Бил Гейтс открива тенденцията през 1994 г., започва да преследва Netscape и подклажда „войната на браузърите“.

През 1994 г. Тим Бърнърс-Лий заминава за САЩ, за да ос­нове World Wide Web Consortium (W3C) към Масачузетския технологичен институт.

В тази колегия под негово ръководство и до днес се стандартизират техническите разработки на уеб. За за­слугите си британецът получава рицарско звание и орде­на „Knight Commander of the Order of the British Empire“ от кралица Елизабет ІІ. През 1997 г. той получава британския „Order of Merit“, носители на който имат право да бъдат само 24 души.

В крайна сметка Бърнърс-Лий не става супер богат като Бил Гейтс или Марк Андрийсен. Когато го питат дали не се ядосва от факта, че не е получил по-голяма фи­нансова печалба от разработката на мрежата, той от­говаря: „Аз взех съзнателни решения как да протече живо­тът ми и не бих ги променил.“