PolyGrafia

Журналистът Томас Кнювер предрича успех на вестника и в бъдеще. В конкуренцията с интернет „вестникарите“ трябва да се концентрират върху силната страна на медията, за да привличат все повече читатели – журналистика на най-високо ниво

Надали сме се замисляли какво от на­писаното във вестника се е случило ДНЕС — всъщност нищо, но затова пък се е случило вчера. И е старо…

Вестникът се конфронтира с из­искванията на новите поколения. За младите новините от вчера са точ­но това — новини от вчера.

Трябва ясно да се каже — вест­ниците умират. Точка. Във Франция много вестници се държат над вода­та само благодарение на помощи от държавата — за сметка на качест­вото на осведомяване. През послед­ните 10 години общият тираж на всички всекидневници в Германия е намалял с 20%. Но най-засегнати са в САЩ — Rocky Mountain News например вече не се издава въпреки продавани­те 350 000 екземпляра дневно, Boston Globe също може да бъде спрян, а San Francisco Chronicle има последна от­срочка — големият град може да ос­тане без вестник…

От 10 години насам вестникар­ските издателства са наясно, че ги очаква нещо голямо, което ще про­мени коренно бизнеса им — едно тор­надо, едно цунами, с една дума — ин­тернет. Реакцията им бе опитът да прехвърлят в мрежата обичайната си дейност и провалът по време на кризата от 2001 г., последван от „съ­щинското прегрешение“ — във вест­ниците считаха, че не трябва да по­лагат особени усилия за изданията в мрежата. С много малки изключения онлайн изданията се оказаха мърляви недоносчета с постно оформление, списвани от мизерно заплатени мла­ди редактори.

Междувременно интернет не из­чезна, а се разрасна. Добавиха се нови услуги — Web 2.0, Social Media, нови мрежи и платформи, превръща­щи се в своего рода филтри за нови­ните. Интересни текстови, аудио- и видеоматериали се предават по мре­жата от източници, в които имаме доверие — познати и приятели.

Невинаги тези материали идват от медиите. Преди във вестника се обясняваше какво е „цунами“, „аято­лах“ или „биодизел“ — днес намираме това в Уикипедия. Интернет предла­га задълбочена информация за зако­ни, обикновени хора пишат по-незави­сими критики от професионалните журналисти. И ако се случи нещо осо­бено, всеки би могъл да бъде репор­тер. Миналата година видяхме в You­Tube снимки от мобилни телефони на демонстранти срещу манипулирани­те избори в Техеран — не от камери те на западните журналисти1. И не бяха официалните кореспонденти, които информираха за събитията на улицата, а обикновени граждани през Twitter. А големите медии не правеха нищо различно от заинтересувани­те от случващото се в страната — просто следяха интернет.

Вестникарските издателства губят читатели, със загубата на читатели намаляват рекламите. Тази спирала става още по-стръм­на вследствие световната криза. Те не са добре позиционирани в ин­тернет, което предизвиква яростно „вайкане“ от тяхна страна. Гугъл им бил крадял съдържания, имало съмни­телни пиратски копия, поради което трябвало да има официална защита на правата, подобно на музикалната индустрия.

Истината е, че това са само оп­равдания. Вестниците са пропусна­ли началото на цифровата епоха. И сега става трудно. Дори Ендрю Ро­бертсън, шеф на една от най-големи­те рекламни агенции, американска­та BBDO, е ограничил абонамента на вестника си само до съботното из­дание — по желание на съпругата му. Нямало смисъл да получават вестни­ка през седмицата, само го прехвър­ляли насам-натам из кухнята, преди да отиде в кофата за боклук.

Катастрофа ли е това? Упадък на демокрацията? Смъртта на едно културно творение? Не. Професорът в областта на медиите от Нюйорк­ския университет Клей Шърки казва: „Не ни е необходим вестник, трябва ни журналистика.“ Наистина ни е не­обходима. Визуализирана на хартия, тя не променя качеството си. Жур­налистиката на високо ниво не зави­си от медията.

А вестниците? Те все още могат да се спасят. Ако се променят. Ако се променят драстично. Ако обясня­ват причини и предпоставки, ако из­казват мнения, ако са оформени по-добре визуално, ако комуникират с читателите си, а не изпращат бро­евете си ей-така, някъде в нищото… Това изглежда много лесно, а всъщ­ност е културна революция. Револю­ция, която е назряла.

Томас Кнювер, консултант към Social Media
manroland | expressis verbis edition 2010
Превод от немски език
Станислава Петрова