PolyGrafia

*Пълния вариант на интервюто можете да прочетете в бр. 1/21 на сп. полиграфия.

Г-н Стойчев, следите кривата на икономическото развитие на България от основаването на СBN (1991) насам. С какви числа ще опишете изминалата 2020 г.?

Ако говорим за най-важните параметри на икономическото развитие на България – БВП, очакванията ми са, че в абсолютна стойност той ще намалее спрямо най-успешния досега с около 1 млрд. и 200 млн. евро, т.е. ще бъде в диапазона между 60 млрд. и 60 млрд. и 200 млн. евро. Това означава, че в номинал ще е с до 2% надолу.

Изразен чрез оценките на БНБ и големи световни организации, наблюдаващи българската икономика, БВП ще е в диапазона между -4,5 и -5%. В тази връзка ще отбележа, че спадът не се оказа толкова драматичен. Икономиката държи сравнително добри темпове, независимо от двата локдауна.

Прави впечатление обаче, че относно приходите различните индустрии в страната започнаха да се движат по различни писти.

Споменахте, че отделните сектори на икономиката са поели по различни коловози. Как се справи печатната ни индустрия през деветмесечието на м.г., как се движи този сегмент на фона на другите отрасли?

В класификацията на CBN полиграфическата индустрия е 18-та от общо 82 работещи сектора, които наблюдаваме. Два от тях – издателската дейност и опаковъчната индустрия, заедно с производството на хартия и картон, са свързани с полиграфията. Те принципно се развиват по различен начин и това е нормално. За съжаление, в по-големия от тях – производството на хартия, картон и опаковки, и четирите тримесечия вероятно ще са с отрицателен знак. Образно казано, секторът, в който са регистрирани около 500 работещи компании, всеки месец губи по 10 млн. лева, така че в рамките на годината очакваме спад между 7 и 10%.

Що се отнася до мястото на полиграфията спрямо останалите сектори, то е някъде в средата: 10 – 12 от общо 24 – 25 сектора вървят нагоре, останалите са с отрицателен знак. Има доста по-засегнати – с двуцифрени спадове от порядъка на -15 до -20%, като например производството на облекла или производството на автомобили и ремаркета, където има солидни чуждестранни инвеститори.

С уточнението, че ние наблюдаваме само числата, но нямаме ресурса да проследяваме самата дейност, мога да кажа, че в Q1 за 2020 г. издателският сектор, където работят между 1100 – 1200 компании, стартира добре. Както се очакваше, инерцията от предходната година беше добра, а ръстът – сравнително стабилен. В локдауна приходът обаче спадна сериозно до двуцифрено число, но в третото тримесечие се възстанови. Затова и моите очаквания са за годишен едноцифрен спад от порядъка на -3 до -5%. Бизнесът може би ще задържи резултатите си от 2019-та, или ще са с една идея по-слаби. Реално, дълбочината на кризата в сектора все още не се усеща в такава голяма степен. Възможно е решаваща роля да са изиграли резервите, включително политиките на банките за разсрочване и отпускане на кредити и/или други облекчения.

За преодоляване на последиците от пандемията, през 2020 г. по линия на МИ бяха отпуснати 400 млн. лв. В каква степен полиграфическият бранш успя да се възползва от правителствените програми за подпомагане на бизнеса?

Поддържаната от нас собствена независима база данни, включително и за компаниите, получили помощ по трите постановления на МС – 55/2020, 151/2020 и 278/2020, ни позволява да анализираме ситуацията в чисто икономически сектори, индустрии и бизнеси. Резултатите преди публикуването на официалните данни сочат, че в периода от март до ноември м.г. малко над 11 000 компании и организации са получили 648,9 млн. лв. Това е една сравнително прилична, макар и неголяма цифра одобрени от правителството субсидии за работни места. Мярката „60:40“, която впоследствие беше трансформирана в „80:20“, е в диапазона 0,5% от БВП – според нас е сравнително ниска, в долния диапазон на необходимите средства. За сравнение, в европейските страни с икономики като нашата (и по-лоши) субсидиите са значително повече – от порядъка на 3 до 5%. В тази връзка ще отбележа, че двата сектора на полиграфическата индустрия не попадат в топ 10 на субсидираните отрасли.

Броят на издателските компании, получили субсидии (1,8 млн. лв.) през изминалия 10-месечен период, е 65[1]. Реално, това са едва 5% от работещите компании в сектора.

Броят на субсидираните работни места в тях е 838 (от около 1300 – 1350), което е 15 – 20%. Прави впечатление, че броят на субсидираните спрямо общия брой работни места в тези компании е висок, което означава, че повечето от тях са в затруднено положение по отношение осигуряването на ресурс за работната сила.

Значително по-голям е броят на субсидираните работни места в сектора производство на хартия, картон и опаковки – 1500 от общо 2000, заети в тези фирми. Отпуснатата сума тук е 4,9 млн. лв. за 41 компании.

За сравнение, най-субсидираният сектор през 2020 г. е бил ресторантьорството: 1700 заведения и ресторанти, което например е в пъти повече дори от производството на облекла (296 компании). Сами виждате колко голяма е разликата в сравнение с другите засегнати сектори. Допускам, че е много вероятно колегите да не са се възползвали поради административни трудности по условията за субсидиране. Надявам се в полиграфията да не бъдат загубени много работни места, защото професионалистите в тази индустрия се изграждат за много по-дълъг период от време. Тук е моментът да обърна внимание на мениджмънта в полиграфията, че ако желае да намери повече ресурси, трябва да привлече вниманието на публиките, да спечели уважение и доверие чрез активно, дори агресивно присъствие в медийното пространство, популяризирайки своя бизнес и услугите, които предоставя, но и говорейки открито за проблемите в бранша. Връзката на една индустрия с нейните публики чрез медиите е много важна, защото показва какво се случва, доколко индустрията с основните ѝ сектори е значима за развитието на икономиката и как се променя в кризите.

В този ред на мисли прогнозата Ви за 2021 г. е…

Около 1% ръст на БВП в номинал. Очаквам приходите в националния бюджет спрямо 2020-та да са по-ниски. Броят на регистрираните през 2021-ва компании вероятно също ще намалее. Очаквам лек ръст на приходите в бизнеса в страната, но във всички случаи спад на общата корпоративна печалба. Цената на труда ще се покачи, но ще има най-малкия ръст от последните пет години насам.

Очаквам ръст в издателския бизнес. Не е изненада в години на избори да се очаква ръст заради необходимостта от печатни материали. Целият полиграфически бранш би трябвало да отбележи ръст и ще е добра новина, ако това се случи.

Какъв съвет бихте дали на мениджърите в полза на успешното управление и планиране?

Мога само да им пожелая успех и вяра в бъдещето, защото ще има и добри дни. Бих им препоръчал коректен бизнес план, коригиран на тримесечие на база проучвания и доклади, на които може да се стъпи, и екшън план, адекватен на бизнес плана. По-голяма гъвкавост, защото тежката пандемична обстановката предполага много по-бърза реакция. Визирам стриктното следене на най-тежките разходи (за работни заплати на служителите, консумативи и външни услуги), но в никакъв случай отказ от здрав маркетинг, насочен към конкретни целеви групи. И да не забравят за дигитализацията, каквото и да означава това за мнозина от нас.

[1] CBN представя официалните данни за всяка предходна година след окончателната им обработка в началото (м. февруари) на следващата година.

Статията е публикувана в брой 1 / 2021.