На страниците на сп. полиграфия гостува художникът и дизайнер Мария Налбантова. Поводът за срещата ни е книгата ѝ „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“. За творческите търсения, довели до създаването на продукт в нетрадиционна за българското книгоиздаване област като поп-ъп-а, за предизвикателството да спечелиш наградата HP Inkspiration на DSCOOP1 2017 г. в категория „Издателска дейност“ с фолклорен сюжет и за подробностите по изработването и скрепването на книжното тяло разговаряме с Мария.
Мария Налбантова e завършила НХА, специалност „Илюстрация“. Специализирала е във Факултета за изящни изкуства в Universidad de Granada, Испания (2012). Носител на наградата на Societe Generale Експресбанк за дипломен проект (2013). Лауреат на конкурса за илюстрация и дизайн на новооткритата приказка „Лоената свещ“ от Ханс К. Андерсен (УИ „Св. Климент Охридски“ и изд. „Изкуства“, 2014 г.). Автор на организираната в рамките на международния фестивал за дизайн и визуална култура ONE DESIGN WEEK – Пловдив, самостоятелна изложба „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ (2016). Участник в редица изложби в страната и чужбина. Нейни произведения са селектирани за втория каталог „Детски книги от България: Съвременни писатели и художници“ за Международния панаир на детската книга в Болоня (2017). Фокус в творчеството ѝ са художествените книги, алтернативните печатни издания и книгите-обекти, съчетаващи полиграфически и художествени способи.
Мария, ще Ви помоля да представите книгата си на читателите на сп. полиграфия.
„Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ (изд. „Точица“) е художествено произведение, което извежда идеята си през пространството и възможностите на поп-ъп книгата.
Основна тема са традиционните пословици и поговорки, неизменна част от българското народно творчество. Съпътствали народа ни през вековете, предавани от уста на уста, носители на вековна, основаваща се на опита житейска мъдрост, те поучават и представляват онази част от езика, която е удържала изпитанието на времето. Дали тези паремии са универсалии или отражение на езика, душевността и предразсъдъците на народа? Тяхната истинност е спорна, но актуалността им е категорична – те свързват по-далечното с близкото минало, настоящето с бъдещето.
В настоящата книга залагам също така темата за подмяната на смисъла. Ако една от думите се превърне в „мечка“, вложеният първоначален логически смисъл се разпада, но думите на поговорката са оставили толкова силни смислови връзки в съзнанието ни, че човек веднага започва да търси грешката, за да я поправи. Така читателят неволно попада в игра на думи и смисли, в която сам трябва да открие и създаде посланието: Балканът се превръща в Мечка, която сговорната дружина повдига; водата придобива мечешки очертания и така „Капка по капка мечка става“; очите на любимия човек се превръщат в две мечки, които, ако не се виждат, се забравят.
Книгата обхваща двадесет и шест страници с илюстрации и пространствени триизмерни черно-бели елементи и би могла да бъде разгледана от началото към края и от края към началото. Всъщност невъзможно е да се определи кое е край и кое – начало, тъй като Черното и Бялото представляват две взаимно допълващи се противоположности на едно и също нещо, срещат се в средата на книжното тяло и разменят местата си.
Какво Ви вдъхнови или по-скоро какво Ви провокира да създадете поп-ъп книга?
Редкостта на поп-ъп изданията в България и широкият спектър от експериментаторски техники и похвати са залегнали в основата на моето творчество. Изключително интересни за мен са интерактивните елементи на обемните книги. Техният прочит изисква активното участие на читателя и неговото асоциативно мислене. При разлистването на отделните разтвори настъпват пространствени изменения. На пръв поглед книжното тяло е тристранно обрязано, но всеки разтвор подтиква читателя към различно действие. Замисълът се основава на експеримента и момента на изненада.
Само на 27 години сте. Откъде тази зрялост, това желание да интерпретирате българския фолклор чрез слово, картина и пространство?
Книгата „Черни мечки за бели дни/Бели мечки за черни дни“ се формира като студентски проект, съставна част от магистърската ми работа към катедра „Книга и печатна графика“ в НХА. Дипломирах се с проект за три книги, обединени от темата за българските народни пословици и поговорки, образа на мечката и полиграфията на книжното тяло. Взех решение книгата да бъде „поп-ъп“, защото исках да експериментирам с пространството на разтворите. Изборът на тема беше провокиран от интереса ми към заобикалящата среда, към миналото и натрупаните културни пластове, към народопсихологията и настоящето. Българските народни пословици и поговорки присъстват в целия живот, те представляват неизменна част от езика и комуникацията между хората. Тяхната кратка, устойчива форма, дълга употреба и универсалност формират ядро, което превърнах в основа на моите проекти и творческа интерпретация.
Съвсем естествено от подбрания фонд изкристализира образът на мечката – основен персонаж в българските народни приказки и фолклор, но също така в световните религиозни вярвания, митология, хералдика и др. Приложих композиционен похват, при който на практика липсва начало и край на книгата. В нея се редуват видоизменени поговорки и асоциации, бяло и черно, истина и измислица.
Защо заложихте на черно-белите изображения?
Крайностите на черното и бялото представляват своеобразна рамка, в която се развиват историите на моята книга. Нюансът на цвета и смисъла се задава от индивидуалния прочит на произведението.
В свое интервю споделяте, че заради сложната полиграфия дълго време книгата е съществувала хипотетично... Кое направи възможна появата ѝ на пазара?
След като макетът за книгата беше готов, измина около година, в течение на която работих по предпечатната подготовка на всички елементи. Беше ми известно, че в Китай, Колумбия и Сингапур съществуват печатници, които изработват големи тиражи на поп-ъп книги и при които полиграфическото изпълнение е постижимо. Единственият проблем беше необходимата финансова инвестиция за реализирането на проекта. Един ден художникът и илюстратор Капка Кънева ме запозна с издателство „Точица”, те прегърнаха идеята и започнахме да търсим начини за нейната реализация. След редица откази от различни печатници, които ни отговаряха, че няма начин да бъде осъществено подобно издание, започнах кореспонденция с „Булгед“, с които бях работила и по-рано. Те приеха предизвикателството и почти веднага започнах работа със служителите от различните отдели по изработката на елементите. Днес книгата се прави само по поръчка. Частите за нея се печатат, щанцоват и биговат. Всеки елемент се сглобява ръчно, един от тях се шие с конец, на друг се слага метална капса, има различни специфики за всеки разтвор. След това страниците се кашират, слага се канаваца за гръбче, монтира се корица и накрая книгата се обрязва по специфичен начин. Целият процес е много дълъг, трудоемък и изисква участието на много професионалисти.
Въз основа на какви критерии направихте избора на печатница?
Сърдечният отклик на служителите, техният професионализъм и изграденото взаимно доверие бяха сред основните причини. „Булгед“ е едно от малкото места, където можеш да изработиш нестандартен, експериментален и труден за реализация полиграфически проект.
Колко време Ви отне изработването на книгата и кои бяха най-големите трудности, които трябваше да преодолявате в този период?
Изработката на книгата ми отне повече от две години. Преминах през множество перипетии от разнообразен характер: невъзможност за техническо изпълнение, липса на средства, технически грешки и т.н. Като всеки творец имах и кризисни моменти, в които бях на ръба да се откажа, но все пак намирах сили и начини да продължа напред.
Вие самата участвахте ли в свързването на елементите от книгата или се доверихте на професионализма на хората от „Булгед“?
Изработването на книгата е сложен процес, в който участвам както аз, така и екипът на печатница „Булгед“.
Как се печели награда в присъствието на 200 конкуренти в 8 категории?
С много труд и вдъхновение.
Какъв е начинът читателите на сп. полиграфия да си поръчат Вашата книга?
Книгата може да бъде поръчана през сайта www.omno.eu или с e-mail до omno.contact@gmail.com
Имате ли идея за следващ проект в областта на поп-ъп изданията?
Към момента не съм започнала нов поп-ъп проект, но имам няколко идеи, които очакват бъдеща реализация.
[1] DSCOOP е независима общност на собствениците на технологии на HP Graphics Solutions и техническите специалисти, използващи оборудване на HP Indigo, Scitex, High-End Latex и PageWide Web Press.
Статията е публикувана в брой 6 / 2017.