Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Емил Петков между 10-годишния юбилей на Ропринт и наградата „Печатар на годината“



„Признанието на колегите е потвърждение, че трудът ни през годините, в които съществува печатницата, не е отишъл напразно... “

На 12 февруари т.г. „Ропринт“ отбеляза своя 10-ти рожден ден. За хората, свързали живота си с печатницата, всичко започва с една хийтсет ролна офсетова печатна машина и с много смели мечти. Не липсват и задължителните години на трудности, които сплотяват екипа, превръщайки го в ключов фактор за успеха на фирмата. Следват инвестиции във втора хийтсет машина, в листов и дигитален печат, в печат на книги, в система за проследяване на поръчките и в клиентски портал. Всичко е така, както в големите европейски печатници. И е постигнато за десет години. Тях създателят на „Ропринт“ – Емил Петков, определя като „луди, емоционални, щастливи и трудни години на оптимизъм и ентусиазъм“. Защото какво друго, ако не лудост, подплатена с много мечти, може да накара един журналист да стане издател, а след това и печатар – при това във време, когато кризата вече чука на вратата на българския бизнес...

Пътят му от редакцията на в. „Отечествен фронт“, където е разпределен на стаж, минава през линотипното и стереотипното отделения. Именно там мастилото влиза в кръвта му за цял живот, за да потече във вените на първия изцяло отпечатан на фотонабор вестник – . „168 часа“ (1990), а след него и във вените на „24 часа“ (1991) и др. За да осигури навременния печат и разпространението на изданията, през 1992 г. Емил Петков създава екип за проучване и строеж на собствена печатница. Същата година за първи път посещава изложението IFRA в Женева, откъдето се връща с оферти от големите производители на вестникарски машини.

След почти двугодишен проучвателен период, през 1994 г. в печатницата е монтирана първата за страната истинска хийтсет машина – Polyman (MAN Roland)...

„В общи линии така започна моят флирт с печатарството – като издател и собственик на вестници, търсещ начини за тяхното обезпечаване. Реално, заедно с тях трябваше да обезпечавам производството и реализацията и на няколкото издания, които създадохме под шапката на Пресгрупа „168 часа“ – сп. „София“, „Идеален дом“, „Хай клуб“. Издавахме и в. „Български фермер“ заедно с едно съпътстващо издание, така че в онези години през мен мина целият проект за изграждане на модерна вестникарска печатница...

През 1998 г. направихме в. „Монитор“, а впоследствие и „Телеграф“.

В консорциум с няколко вестника през 2004 г. участвахме в приватизацията на ИПК „Родина“. Спечелихме и като човек с опит в изграждането на печатница бях избран за изп. директор. Така се върнах в сферата, но вече от другата ѝ страна – като управител.

До 2007г., в продължение на три изключително тежки години, вкарах хийтсета. Тогава за първи път се появи и Komori...

Годината, в която напуска Издателско-полиграфическия комплекс (2007), продавайки дяловете си във вестниците, „случайно“ се оказва, че има свободна печатна машина Komori. Хора от екипа, работили с него в ИПК „Родина“, са готови да го последват. Това превръща идеята за собствена печатница с фокус върху хийтсета в реалност. Така се ражда „Ропринт“.

„Имах късмета да съм част от онова щастливо време, в което раждахме и реализирахме идеи, за които не трябваше да питаме никого. Читателите харесваха вестниците, тиражите се качваха непрекъснато, печалбите също бяха много добри. Това ни даваше възможност да инвестираме в нови технологии и в нови издания... Необходимостта от грижи за просперитета им доведе до следващата стъпка – печатницата. Бях наясно, че макар и основното в едно издание да е съдържанието, важен елемент от целия процес е графичният дизайн и съответно качеството на печата, така че като издател нямаше как да не се науча да бъда и печатар[1]...

Очаквайте интервюто ни с печатар на 2017-та година – Емил Петков, в предстоящия бр. 3/2018  на сп. полиграфия.

 


[1] Пълното интервю с Емил Петков по повод 10-годишния юбилей на печатница „Ропринт“ е отпечатано в бр.1/2018 г. на сп. полиграфия.

Статията е публикувана в брой 1 / 2018.

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар