Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Художничката Капка Кънева за изкуството на книгата



Срещата ни с Капка Кънева[1], която мнозина от читателите на сп. полиграфия познават от публикациите и интервютата ѝ (сп. ProGRAFICA, 2006 – 2014 г.) с именити български художници по проблеми на илюстрацията и графичния дизайн, не е случайна: от началото на ноември художничката е в епицентъра на поредица знакови за културния живот на страната събития, сред които появата на книжния пазар на луксозното издание „Аз съм българка“.

Г-жо Кънева, преди броени дни (21 ноември 2019 г.) в София се състоя премиерата на книгата „Аз съм българка“ В нея заедно с автора Петя Александрова и с още 39 художнички с думи и образи рисувате портретите на 40 от най-забележителните жени в българската история – Венета Ботева, Леда Милева, Яна Язова, Мара Белчева... Коя част от реализацията на проекта се оказа най-голямото предизвикателство за Вас?

Предизвикателствата в „Аз съм българка“ бяха повече от едно. Мечтаех да работя върху подобно издание от години и когато това най-после се случи, удоволствието от работата беше съпътствано от напълно осъзната отговорност. На първо място за мен като автор на графичната концепция на книгата беше важно да успея да създам визуална среда, в която 40 крайно разнородни изображения да съжителстват равностойно. Всеки от визуалните портрети трябваше да може, успоредно с текста, да разкаже историята на жена, променила историята и културата на страната ни. В този смисъл, независимо от естетическите ми предпочитания и симпатията към определени исторически личности, не можех да си позволя да дам с работата си предимство на определен персонаж или визия.

Заедно с участвалите в проекта 39 художнички извайвате образите на 40-те българки, мотивирани единствено от тяхната женска сила и обаяние. Имахте ли някакви конкретни критерии за създаването на портретите в книгата?

Поканих за участие в проекта художнички, от чиято работа се възхищавам, и такива, за чиито произведения бях сигурна, че ще придадат индивидуалност на образите на отделните персонажи. Искаше ми се визуалният език на илюстрациите да е самобитен и богат, и всяка от представените личности да е пресъздадена по неповторим начин. Благодарение на обичта, таланта и труда на онези, които приеха да са част от проекта, резултатът надмина и най-смелите ми очаквания. Допълнителна стойност за мен носи фактът, че създадохме портретите напълно безвъзмездно, а колегите от издателството на свой ред взеха решение да дарят част от приходите за насърчаване на детското четене. Това превърна „Аз съм българка“ в кауза.

Типографията на корицата е нестандартна и леко встрани от представата за луксозно издание...

Не бих определила самата типография като нестандартна. Такъв е може би донякъде подходът към визията на корицата на концептуално ниво, но мотивът да използвам огледално фолио и топъл печат без илюстрации визуализира едно от водещите според мен послания на изданието, а именно: читателите да имат възможността да се огледат в историите на тези жени, да намерят сами за себе си отговор на въпроса; „Какво е да си българка?“

В началото на ноември представихте самостоятелна изложба с илюстрации – Bookmarks, в която показахте възможностите на хартията не само като основа за рисуване, но и като пластичен материал за създаването на пространствени обекти, какъвто е и образът на Елисавета Багряна в „Аз съм българка“. Това ли е запазената марка на Капка Кънева?

Не съм мечтала да имам своя „запазена марка“, що се отнася конкретно до изобразителната техника, която използвам. Все пак не мога да отрека, че през последните години хартиената пластика се утвърди като предпочитано изразно средство в илюстраторската ми работа.

Автор сте на илюстрациите и кориците на наскоро излезлите книги за деца „Кухнята на г-жа Черешова“ на Силвия Плат и „Железния човек“ на Тед Хюз. Само любов към децата или и още нещо трябва на един художник, за да рисува за тях?

Винаги съм смятала, че за да се доближи до детската аудитория, за един художник не е достатъчно да се върне във времето, когато сам е бил дете. Децата се променят с всяко следващо поколение – обичаните от тях книги и илюстрации също. Мисля, че за да можем да им говорим ясно с образи, като творци, е необходимо поне за малко да заживеем в собственото си бъдеще.

Излезе от печат новото преработено издание на „Под игото“, чийто автор на дизайна сте Вие. Разкажете ни повече за този проект.

Предложението да дам книжна форма на текст на Иван Вазов, който да е в унисон с актуалната ни графична среда, дойде преди месеци. Николета Руева, главен редактор в издателство „Кръг“, ми повери дизайна на романа „Нова земя“ – по-малко популярното продължение на „Под игото“. Задачата ми се видя изключително интересна, запознах се със съществуващите до момента издания и въз основа на тяхното оформление реших да потърся облик, който да препраща към епохата на написване на творбата и в същото време да вълнува читателя с днешна дата. Резултатът беше удовлетворяващ за издателите и идеята най-четеният български роман да се появи, облечен в подобни „нови дрехи“, дойде някак естествено.

Любопитна подробност при реализацията на проекта беше невъзможността да се сдобием свободно с книги от първите издания на „Под игото“. Наложи се да сканирам и заснема необходимите ми материали в софийския музей на големия писател. Дължа благодарност на служителите, които улесниха работата ни по всички възможни начини, добавяйки ценна информация към предоставения визуален материал.

По покана на Българския културен институт в Москва, в началото на декември в руската столица ще представите своя изложба с включен в нея майсторски клас за деца. Как успявате да съвместявате ролите на творец, преподавател, жена, майка...?

Не мисля за начина, по който се изявявам в даден момент. Смятам, че никоя от изброените хипостази не би могла да функционира сама по себе си, отделно от другите. Човек представлява съвкупност от пластовете на личността си, както книжното издание събира в цялост всички свои страници.

И един последен въпрос: кой е най-големият източник на вдъхновение за художничката Капка Кънева?

Общуването и близостта с моята седемгодишна дъщеря е вероятно най-вдъхновяващото и вълнуващо приключение, което животът ми е подарявал досега.

 


[1] Капка Кънева работи в областта на хартиената пластика, илюстрацията и книжния дизайн. Изследва възможностите на детската пространствена книга да поражда интерес и отношение към четенето. Преподава в катедра „Книга, илюстрация, печатна графика“ на НХА, чийто възпитаник е. Сред издателствата, за които работи, са „Лист“, „Панорама“, „Смол стейшънс прес“, Oxford UniversityPress, Мадрид. Автор е на „Играта като книга“ („Панорама“, 2014). Носител на редица отличия, сред които приза за високи творчески успехи на Министерство на културата на РБългария (2014), награда от Осмото международно триенале на сценичния плакат, София (2016), награда за фотоилюстрация от международния BookILL Fest, Ново Милошево (2018), награда за най-добра детска книга от конкурса Image of the Book, Москва, (2019).

Статията е публикувана в брой 6 / 2019.

Сподели в: Share Tweet

Още статии от същата категория

Добави коментар