PolyGrafia

Представяме ви признатия за един от десетте най-добри майстори на запазени знаци в света – художникът график Стефан Кънчев (1915–2001).

Стефан Кънчев през погледа на негови съвременници, приятели и последователи

„Творчеството на Стефан Кънчев е един свят, в който не прониква никакъв образ, преди да бъде пресъздаден от художника. В това превъплъщение образите на реалните неща се освобождават от всичко, което няма да има съществено значение за тяхната нова функция в творбата на художника...“

Иван Ненов, сп. „Изкуство“ (кн. 8/1961)

„... Онова, което веднага прави впечатление при Кънчев, е богатството на идеи. Хоризонтът му стига от обектното до абстрактното. При това самото тъй наречено „обектно“ е силно редуцирано, предметът е отдалечен до такава степен, че не се налага да се сблъскваме с него.

Разбира се, перото на Кънчев е водено от хода на времето. Никой не може да се отърси напълно от неговото влияние. Дори и запазените марки, които за разлика от други творби биха извлекли несъмнена полза от това.

Запазените марки спадат към камерната музика на графиката. Това, че не са снабдени с обозначения за динамика и ритмика, с обяснителни бележки, може да ни възпрепятства тук и там във възприемането им. Но фактът, че повечето нямат нужда от подобни бележки, говори отново за качеството на знака.“

*Филип Луидл (1988)

„Той беше земен човек. Толкова беше отдаден на работата си, че нямаше време за почивка. Дори не желаеше да почива. Негова фраза беше, че най-добре си почива, когато работи – споделя за него проф. Варджиев. – … за съжаление авторите на запазени марки обикновено остават анонимни, а тези на Стефан Кънчев са изключително популярни и остават емблематични за изкуството в тази област. Той е създал знаците на БНТ, „Петрол“, СБХ, НХГ, „Балканкар“, БАН, на издателства като „Наука и изкуство“, „Техника“, „Просвета“, на Софийската народна опера, театър „София“, Централен куклен театър... Може да се каже, че запазеният знак, запазената марка, символ или лого, както го наричаме днес, и пощенската марка са двете области, в които Стефан Кънчев работеше изключително много.“

Тодор Варджиев, в. „Култура“ (бр. 22/2006)

Стефан Кънчев за...

Обществото*

Всички цивилизации се раждат и умират, нашата вече си отива. Питат ме дали може да се направи графичен знак на нашето общество. Може, всичко е възможно. Питат ме как ще изглежда. Тъжно, мисля...

Запазената марка*

Особено отговорно е създаването на запазена марка. Тя възпитава традиции. Марката не бива да се сменя заедно с директорите и това е едно от нещата, за които трябва да държим сметка при всяка реорганизация. Не случайно познавачи на пазара твърдят, че ако „Байер“ например смени знака си, сигурно ще фалира. Традицията носи сигурност, която помага да останеш прав под вятъра на конкуренцията.

________

Обозначените със звезда цитати са от антологията на дизайнера Магдалина Станчева „Анонимният известен“ (2012), а интересът й към творчеството на Ст. Кънчев – на пръв поглед „случаен“...  

Истината е, че за времето от 2008 г. до 2012 г. тя превръща дипломната си работа за него в проект, в който се включват нейни колеги от визуалната лаборатория на университета в Дюселдорф и от България.

Не заъксняват и изложбите с графики на Стефан Кънчев. Първата от тях е показана у нас в рамките на Sofia Design Week (2009). Година по-късно – на Design Attack Festival, Краков (2010), а след това и в Сеул (2012). Оттам са и снимките, които публикуваме с любезното съдействие на Магдалина.

Магдалина е и в основата на създадения дигитализиран архив със запазените знаци на Ст. Кънчев, който може да бъде видян на: www.stefankanchev.eu