PolyGrafia

В края на тазгодишния поглед назад към архива на списа­ние полиграфия ви връщам към март 1960 година и мо­мента на подновяването, или второто начало на издани­ето. Когато едно издание е на пазара, ние — хората от общността, не си даваме сметка колко ценно и полезно е то за нас. Трябва ли всеки път да губим, за да оценяваме един или друг човек, една или друга медия?

Ето и днес изданията в бранша се възприемат като даденост. И тук далеч не визирам само списание поли­графия, а всички издания — и електронни, и на хартиен носител. Това е продължение на създалата се в послед­ните години склонност да получаваме, без да дадем. Тази пагубна за обществото ни философия трябва постепен­но да се изкорени и защо да не започнем процеса с промя­на на отношението ни към специализираните ни издания.

От материала е видно, че много неща, написани пре­ди 50 години, са валидни и днес. Ето вижте:

„За да може бюлетинът да отговори на задачите, ко­ито му се поставят, ще е нужно в неговото списване да участвуват колкото се може no-голям брой сътрудници. Разчита се да вземат активно участие членовете на на­учно-техническите дружества по предприятия, членове­те на технико-икономическите съвети, ръководители и работници, интересуващи се от повишаване своите зна­ния в професията.

Нужно е ръководителите на предприятията широко да популяризират ролята и значението на бюлетина, за да може последният да достигне до колкото се може no-широк кръг читатели.“

Според мен написаното удивително напомня днеш­ното положение. Всеки има желанието и потребността да разгърне някое специализирано издание и да намери в него изразени мислите и тежненията си, или пък да го отвори и да намери отговори на технологичните си въ­проси. Обратната информация обаче или не протича, или е много обща, за да насочи издателя, редактора или ав­торите на текстове какво очаква „крайният клиент“. В това отношение на кръглата маса „Как да направим спи­сание полиграфия още по-интересно?“ бяха поети мно­го ангажименти, казаха се много неща, които е възмож­но браншът да направи за списанието, но много малко, да не кажа нито един от тези ангажименти станаха реалност...

Ето и другият акцент в цитираното отпреди поло­вин век — написаното да „достигне до колкото се може no-широк кръг читатели“. Както отбеляза нашият прия­тел Иван Петков на кръглата маса, би било добре списа­нието да достига до работещите в предприятията. Не е тайна, че то обикновено остава често и непрочетено, на бюрото на мениджърите. В такъв случай ползата от изданията ни е малка, защото те далеч не са адресирани само до високото ниво на мениджмънта, но и до низови­те ръководители, а и до самите работници... От собст­вен опит знам, че дори и да имат достъп до подобни изда­ния и друга литература, малко са онези, които проявяват вътрешна потребност от самоусъвършенстване и че­тат без въздействие отгоре. Бих могъл да тръгна в раз­съжденията си и по посока активната позиция на мени­джърите за популяризирането на изданията, но няма да го направя. Ще спра дотук.

И все пак се обръщам с апел към всички членове на по­лиграфическата общност. Колеги, от нас зависи да опа­зим и развием специализираните издания и в частност списание полиграфия. От активната позиция на всички нас зависи и качеството на тези издания. Народът ни уместно е казал, че една птичка пролет не прави. Нека направим малкото, което би съхранило достиженията ни, защото се страхувам, че ако загубим някое от тях, случилото се през март 1960 няма да се повтори!

 УПРАВЛЕНИЕ НА ИЗДАТЕЛСТВАТА, ПОЛИГРАФИЧЕСКАТА ПРОМИШЛЕНОСТ
И ТЪРГОВИЯТА С ПЕЧАТНИ ПРОИЗВЕДЕНИЯ

БЮЛЕТИН

ПОЛИГРАФИЯ

НАШИТЕ ЗАДАЧИ

Преди повече от пет години преустанови своето излизане списание „Полиграфия“. Това създаде сериоз­на празнота в професионалната квалификация на кадрите от полиграфическата промишленост. Известно е, че през този период се извършиха големи промени както в организацията на полиграфическото производство, така и в структурата му. Внедри се нова техника и нова технология, увеличи се броят на работниците. Това наложи да се търсят нови средства, подпомагащи ръководителя и работника в неговата професионална квалификация.

В своята практика някои работници и ръководители от полиграфическите предприятия използуват чуждес­транни полиграфически списания, като „Полиграфическо производство“, „Папир унд друк“ и др. стремят се да научат новото и го използуват на дело. Това обаче са отделни единици, които на практика малко допринасят със знанията си за подобряване на производството. От друга страна, непознаването на езика затруднява ползу­ването на чуждите списания и ограничава възможностите на по-широк кръг работници да ползуват новости­те от чужбина.

През последните години Управление „Полигрифиздат“ издаде някои помагала, като „Организация на полиг­рафическото производство“, „Оформление на книгата“ и „Технология на набора“ с цел да подпомогне квалифи­кацията на ръководители и работници в тяхната ежедневна практика. Всичко това обаче далеч не е достатъчно да удовлетвори изискванията, като се има предвид конкретното предназначение на горните издания. Липсата на едно периодично издание, което да отразява актюелните проблеми, да популяризира новостите и пренася опи­та на първенците, е жизнена необходимост за полиграфическите работници.

Едно такова периодично издание за полиграфическата промишленост е повече от необходимо, особено днес, когато в чужбина се внедряват все повече сложната механизация и автоматизация, когато на преден план изпък­ва ролята на електрониката и химизацията, изискващи висока култура и знания от работниците в тази област.

Известно е, че новостите в чужбина са валидни и за нашите работници. И у нас в последните години се вне­дрява все повече новата техника. Увеличава се механизацията на набора и печата. Разшири се базата за цветния печат, нарасна техниката на дълбокия печат и офсета. Предстои да се доставят електронно-гравиращи. фотона­борни и др. машини. В офсета предстои да се въведе биметалният и масковият способ, както и да се премине постепенно към четирицветния офсетов печат. Предстои да се направи решителна крачка към подобряване ка­чеството на полиграфическата продукция. Всичко това изисква кадрите в полиграфическите предприятия непрекъснато да повишават своята култура, своите знания, за да могат да отговарят на горните изисквания.

Изхождайки от това положение. Управление „Полиграфиздат“ реши да започне да издава настоящия бюле­тин за нуждите на полиграфическите работници. Неговата задача ще бъде да подпомага ръководители и работ­ници в полиграфическото производство, в тяхната практическа работа, да ги запознава с новостите в техника­та и технологията, с организацията на производството, както и с нови методи на работа. В бюлетина ще бъдат отразени и всички решения и разпореждания на Управлението в областта на полиграфията, както и методоло­гията, засягаща работата на всички полиграфически предприятия в страната. В него ще намерят място и реди­ца въпроси и отговори, интересуващи читателите му.

За да може бюлетинът да отговори на задачите, които му се поставят, ще е нужно в неговото списване да участвуват колкото се може по-голям брои сътрудници. Разчита се да вземат активно участие членовете на на­учно-техническите дружества по предприятия, членовете на технико-икономическитс съвети, ръководители и работници, интересуващи се от повишаване своите знания в професията.

Нужно е ръководителите на предприятията широко да популяризират ролята и значението на бюлетина, за да може последният да достигне до колкото се може по-широк кръг читатели. Трябва да се утвърждава непрекъсна­то убеждението във всеки работник от полиграфическите предприятия, че за да има висока култура неговата из­работка, каквато е книгата, ще следва сам той да повишава непрекъснато своята професионална култура.