Разлиствайки броевете на списание полиграфия от 1962 година, установих, че твърде често се повдига темата за производителността на труда. Навярно това е свързано с някакъв партиен форум или обществена инициатива, наложена от Партията. Но не това е важното. Важното е, че въпросът за производителността на отделния работник и на цялата промишленост е във фокуса на общественото внимание и е предмет на обществено обсъждане.
Както е написано в статията: „Обществото е кръвно заинтересувано както от непрекъснато нарастване на производителността на живия труд, така и от икономия на минал, овеществен труд. Затова движението за икономия на материали, за социалистическо съхранение и най-добро използуване на наличната техника, за високо качество на произвежданата продукция, разбирано правилно като елемент на нарастването на обществената производителност на труда, трябва да стане главна съставна част от борбата за изграждане на социализма и комунизма в нашата страна. Добрата организация и правилното използуване на съществуващите икономически закони неминуемо ще доведат до умножаване успехите ни в това отношение.“
Малко ми е трудно да определя дали това са лозунги или реална грижа за повишаване „обществената производителност на труда“. Като си спомня по-сетнешните години на социализма, когато всеки загубен ден се считаше за спечелен, си мисля, че началото на този процес ще да е поставено именно през 60-те, макар да съзнавам, че нещата тогава са били по-различни, отколкото през 70-те или 80-те, поне като степен на ангажираност и отговорност...
Причината да избера тази статия обаче е съвсем различна. Отнасяйки темата към нашето съвремие, трябва да отчетем, че независимо от многократно по-високата степен на автоматизация, до която е достигнала промишлеността днес, по някакъв необясним начин нискотехнологичните машини и решения привличат все още българския предприемач. Дали причината е леност и нежелание за усъвършенстване и развитие, дали е страх от новото и непознатото, но „копчето“ и потенциометърът все още са предпочитани пред софтуера. Аналоговите решения все още властват над дигиталните. В много фирми се предпочитат „мускулите“ пред машините...
В общественото пространство се говори за относително ниската безработица, за националния бюджет, за брутния вътрешен продукт, за стандарта на живот на българина... И като че ли у повечето хора само последното предизвиква някакъв интерес. Всъщност тези неща са свързани и възелът е именно производителността на труда. Аз си мечтая за времето, когато безработицата ще е висока, но безработен няма да значи беден. Това ще е времето, когато малко на брой висококвалифицирани хора ще произвеждат голям брутен национален продукт.
Някой сигурно ще каже, че бленуваната от мен ситуация означава кадърните и висококвалифицираните да носят на гърба си останалите. А нима сега не е така? Ако се огледаме, ще видим, че от работещите фирми една много малка част са производители. На всеки производител се падат по няколко търговци, консултанти, учители, медицински персонал, държавни служители, пенсионери и младежи в нетрудоспособна възраст... Не излиза ли, че и днес един храни десетина? Ето, затова е нисък брутният ни национален продукт. Затова живеем така — не ми се ще да кажа лошо, но със сигурност недобре.
Причините са ясни. Както казва българинът, „по добре е да те бие чекмеджето в тумбака“. Обективно погледнато е по-лесно да стартираш търговска дейност, отколкото производствена, особено с малко капитал. Като прибавим към това липсата на квалификация и нежеланието да работиш дълго и упорито, за да се превърнеш в специалист, ето я цялата картинка, но тя и без това ни е до болка позната.
Изходът от тази ситуация е един — повишаване на „обществената производителност на труда“ чрез високи технологии и високотехнологични машини и създаване на ново поколение висококвалифицирани работници, които да дават живот на машините. Останалото е технологична дисциплина.
ЗА НЕПРЕКЪСНАТО НАРАСТВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА
НЕДЯЛКО АРАБАДЖИЕВ – Полигрифиздат
Непрекъснатото нарастване на производителността на труда е обективен икономически закон, който действува при всички обществено-икономически формации, при всеки преход от един обществено-икономически строй към друг. Всяка промяна в обществените отношения е резултат на изменение в развитието на производителните сили, на пораждане на такива условия, които позволяват по-резултатно използуване на обществения труд. Всеки нов строй побеждава стария благодарение на създалите се условия за по-високата производителност на човешкия труд. Следователно борбата за висока производителност и в наше време не е само политически лозунг, а закономерност, обективна необходимост.
Известни са предимствата на социалистическия строй и благоприятните условия, които той създава за невиждан растеж на производството, на основата на планомерно използуване на обществения труд в интерес на цялото общество.
Производителността на труда на даден етап от общественото развитие отразява равнището на разходите на работно време за произвеждането на единица продукт или количеството продукти, които се произвеждат за единица работно време, изразено в ценови, трудови или натурални измерители. Следователно да расте производителността на труда, значи да се намалява относителният дял на новосъздадената стойност в себестойността на единица изделие и да се увеличава относителният дял на пренесената стойност, но така, че общата себестойност на продукцията да намалява. Или, с други думи казано, с определено количество труд да се преработват повече суровини и материали и да се произвеждат повече продукти, като едновременно се намалява и количеството материал, влагано в единица продукт.
Обикновено в практиката понятието производителност се разбира тясно, само като икономия на жив, текущ труд. Забравя се, че материалите, които разходваме в производството, средствата, които използуваме за това производство, също представляват труд, но овеществен, вложен в миналото труд. Икономия на човешки труд в най-голяма степен представлява и произвеждането на продукция с високо качество.
Следователно колкото по-добре оползотворяваме труда на работниците, колкото по-пълно използуваме машините по време и по мощност, колкото повече удължаваме техния живот, колкото по-икономнчно разходваме материалите, които обработваме, колкото по-доброкачествена и трайна продукция произвеждаме, толкова по-бързо нараства и обществената производителност на труда.
На пръв поглед тук изпъква едно противоречие: икономичното разходване на материали намалява общата промишлена продукция, а това се отразява неблагоприятно върху производителността на труда, отчитана по стойностния метод. Но такова „противоречие“ може да смущава само недобросъвестните. В народостопански мащаб икономията на материали е чиста икономия на обществен труд.
Социалистическата държава с всички средства поощрява икономията на обществен труд. Формите на организация и заплащане на труда, премиалните системи, социалистическото съревнование, общественото признание — всичко това води към нарастване на производителността на живия труд.
За да се стимулира икономията на минал труд, със специални наредби е установено заплащането на премии на работниците, реализирали икономии на основни и спомагателни материали. Премии се заплащат също така за икономия на гориво, електроенергия, резервни части и пр. Размерът на премията се определя в зависимост от ценността и дефицитността на материала. Установените икономически стимули непрекъснато се разширяват и подобряват.
В полиграфическите предприятия има доста богат опит в това отношение — борбата за икономии на материали се води от години от колективите на предприятията и резултатите, които се постигат, могат само да радват. Така през миналата година от пестеливо разходване на материалите беше реализирана икономия в себестойността на продукцията в размер на няколко стотин хиляди лева. От икономисаната хартия бяха задоволени нуждите на едно такова крупно мероприятие, каквото бе Универсиадата у нас, както и редица други важни нововъзникнали културни и стопански нужди на страната.
Наред с това обаче в някои предприятия се допуска опорочаване на съществуващите наредби за икономисваме на материали и за заплащане премии за това. Така напр. има случаи, когато „икономията“ предварително се задържа от лицата, които изписват материали за производството. По този начин на работниците фактически се отнема възможността да реализират и отчитат икономии и да бъдат премирани за това. Очевидно такова „икономисване“ на материали по административен път, от предварително определени за това лица не е правилно — то не може да даде ония резултати, които могат да се получат, ако борбата за икономии стане дело на целия колектив, ако всеки работник се стимулира към творческо търсене на пътища за най-пълно и целесъобразно разходване на предоставените му за обработка материали.
От органите на вътрешно-ведомствения финансов контрол при Министерството на просветата и културата бяха констатирани и случаи, когато икономисаните материали не се заприходяват в склада на предприятието, а остават в цеховете, за да може да се използуват при други поръчки, където се окаже недостиг.
Излишно е да се доказва колко порочен е такъв начин на работа. Освен че се създават възможности за злоупотреби и разхищения, но това не възпитава у работниците социалистическо отношение към материалните ценности, представени им за обработка, не мобилизира творческа активност у тях за непрекъснато подобряване на работата.
Обществото е кръвно заинтересувано както от непрекъснато нарастване на производителността на живия труд, така и от икономия на минал, овеществен труд. Затова движението за икономия на материали, за социалистическо съхранение и най-добро използуване на наличната техника, за високо качество на произвежданата продукция, разбирано правилно като елемент на нарастването на обществената производителност на труда, трябва да стане главна съставна част от борбата за изграждане на социализма и комунизма в нашата страна. Добрата организация и правилното използуване на съществуващите икономически закони неминуемо ще доведат до умножаване успехите ни в това отношение.