PolyGrafia

Разлиствайки броевете на списание полиграфия от 1962 година, установих, че твърде често се повдига темата за производителността на труда. Навярно това е свър­зано с някакъв партиен форум или обществена иници­атива, наложена от Партията. Но не това е важното. Важното е, че въпросът за производителността на от­делния работник и на цялата промишленост е във фоку­са на общественото внимание и е предмет на общест­вено обсъждане.

Както е написано в статията: „Обществото е кръв­но заинтересувано както от непрекъснато нарастване на производителността на живия труд, така и от ико­номия на минал, овеществен труд. Затова движението за икономия на материали, за социалистическо съхране­ние и най-добро използуване на наличната техника, за ви­соко качество на произвежданата продукция, разбирано правилно като елемент на нарастването на обществе­ната производителност на труда, трябва да стане глав­на съставна част от борбата за изграждане на социали­зма и комунизма в нашата страна. Добрата организация и правилното използуване на съществуващите икономи­чески закони неминуемо ще доведат до умножаване успе­хите ни в това отношение.“

Малко ми е трудно да определя дали това са лозунги или реална грижа за повишаване „обществената произ­водителност на труда“. Като си спомня по-сетнешните години на социализма, когато всеки загубен ден се счи­таше за спечелен, си мисля, че началото на този процес ще да е поставено именно през 60-те, макар да съзнавам, че нещата тогава са били по-различни, отколкото през 70-те или 80-те, поне като степен на ангажираност и отговорност...

Причината да избера тази статия обаче е съвсем различна. Отнасяйки темата към нашето съвремие, трябва да отчетем, че независимо от многократно по-високата степен на автоматизация, до която е дости­гнала промишлеността днес, по някакъв необясним на­чин нискотехнологичните машини и решения привличат все още българския предприемач. Дали причината е ле­ност и нежелание за усъвършенстване и развитие, дали е страх от новото и непознатото, но „копчето“ и по­тенциометърът все още са предпочитани пред софту­ера. Аналоговите решения все още властват над диги­талните. В много фирми се предпочитат „мускулите“ пред машините...

В общественото пространство се говори за относи­телно ниската безработица, за националния бюджет, за брутния вътрешен продукт, за стандарта на живот на българина... И като че ли у повечето хора само последно­то предизвиква някакъв интерес. Всъщност тези неща са свързани и възелът е именно производителността на труда. Аз си мечтая за времето, когато безработицата ще е висока, но безработен няма да значи беден. Това ще е времето, когато малко на брой висококвалифицирани хора ще произвеждат голям брутен национален продукт.

Някой сигурно ще каже, че бленуваната от мен ситуа­ция означава кадърните и висококвалифицираните да но­сят на гърба си останалите. А нима сега не е така? Ако се огледаме, ще видим, че от работещите фирми една много малка част са производители. На всеки произво­дител се падат по няколко търговци, консултанти, учи­тели, медицински персонал, държавни служители, пенси­онери и младежи в нетрудоспособна възраст... Не излиза ли, че и днес един храни десетина? Ето, затова е нисък брутният ни национален продукт. Затова живеем така — не ми се ще да кажа лошо, но със сигурност недобре.

Причините са ясни. Както казва българинът, „по до­бре е да те бие чекмеджето в тумбака“. Обективно по­гледнато е по-лесно да стартираш търговска дейност, отколкото производствена, особено с малко капитал. Като прибавим към това липсата на квалификация и не­желанието да работиш дълго и упорито, за да се превър­неш в специалист, ето я цялата картинка, но тя и без това ни е до болка позната.

Изходът от тази ситуация е един — повишаване на „обществената производителност на труда“ чрез висо­ки технологии и високотехнологични машини и създаване на ново поколение висококвалифицирани работници, кои­то да дават живот на машините. Останалото е техно­логична дисциплина.

ЗА НЕПРЕКЪСНАТО НАРАСТВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНАТА

ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА

НЕДЯЛКО АРАБАДЖИЕВ – Полигрифиздат

Непрекъснатото нарастване на производителността на труда е обективен икономически закон, който действува при всички обществено-икономически формации, при всеки преход от един обществено-икономически строй към друг. Всяка промяна в обществените отноше­ния е резултат на изменение в развитието на производителните сили, на пораждане на такива условия, които позволяват по-резултатно използуване на обществения труд. Всеки нов строй побеждава стария благодарение на създалите се условия за по-високата производителност на човешкия труд. Следователно борбата за висока производителност и в наше време не е само политически лозунг, а закономерност, обективна необходимост.

Известни са предимствата на социалистическия строй и благоприятните условия, които той създава за невиждан растеж на производството, на основата на планомерно използуване на обществения труд в интерес на цялото общество.

Производителността на труда на даден етап от общественото развитие отразява равнище­то на разходите на работно време за произвеждането на единица продукт или количеството продукти, които се произвеждат за единица работно време, изразено в ценови, трудови или натурални измерители. Следователно да расте производителността на труда, значи да се на­малява относителният дял на новосъздадената стойност в себестойността на единица изделие и да се увеличава относителният дял на пренесената стойност, но така, че общата себестой­ност на продукцията да намалява. Или, с други думи казано, с определено количество труд да се преработват повече суровини и материали и да се произвеждат повече продукти, като едно­временно се намалява и количеството материал, влагано в единица продукт.

Обикновено в практиката понятието производителност се разбира тясно, само като ико­номия на жив, текущ труд. Забравя се, че материалите, които разходваме в производството, средствата, които използуваме за това производство, също представляват труд, но овещест­вен, вложен в миналото труд. Икономия на човешки труд в най-голяма степен представлява и произвеждането на продукция с високо качество.

Следователно колкото по-добре оползотворяваме труда на работниците, колкото по-пъл­но използуваме машините по време и по мощност, колкото повече удължаваме техния живот, колкото по-икономнчно разходваме материалите, които обработваме, колкото по-доброка­чествена и трайна продукция произвеждаме, толкова по-бързо нараства и обществената про­изводителност на труда.

На пръв поглед тук изпъква едно противоречие: икономичното разходване на материа­ли намалява общата промишлена продукция, а това се отразява неблагоприятно върху про­изводителността на труда, отчитана по стойностния метод. Но такова „противоречие“ може да смущава само недобросъвестните. В народостопански мащаб икономията на материали е чиста икономия на обществен труд.

Социалистическата държава с всички средства поощрява икономията на обществен труд. Формите на организация и заплащане на труда, премиалните системи, социалистическото съ­ревнование, общественото признание — всичко това води към нарастване на производител­ността на живия труд.

За да се стимулира икономията на минал труд, със специални наредби е установено запла­щането на премии на работниците, реализирали икономии на основни и спомагателни мате­риали. Премии се заплащат също така за икономия на гориво, електроенергия, резервни час­ти и пр. Размерът на премията се определя в зависимост от ценността и дефицитността на материала. Установените икономически стимули непрекъснато се разширяват и подобряват.

В полиграфическите предприятия има доста богат опит в това отношение — борбата за икономии на материали се води от години от колективите на предприятията и резултатите, ко­ито се постигат, могат само да радват. Така през миналата година от пестеливо разходване на материалите беше реализирана икономия в себестойността на продукцията в размер на ня­колко стотин хиляди лева. От икономисаната хартия бяха задоволени нуждите на едно такова крупно мероприятие, каквото бе Универсиадата у нас, както и редица други важни нововъз­никнали културни и стопански нужди на страната.

Наред с това обаче в някои предприятия се допуска опорочаване на съществуващите на­редби за икономисваме на материали и за заплащане премии за това. Така напр. има случаи, когато „икономията“ предварително се задържа от лицата, които изписват материали за про­изводството. По този начин на работниците фактически се отнема възможността да реали­зират и отчитат икономии и да бъдат премирани за това. Очевидно такова „икономисване“ на материали по административен път, от предварително определени за това лица не е пра­вилно — то не може да даде ония резултати, които могат да се получат, ако борбата за ико­номии стане дело на целия колектив, ако всеки работник се стимулира към творческо търсе­не на пътища за най-пълно и целесъобразно разходване на предоставените му за обработка материали.

От органите на вътрешно-ведомствения финансов контрол при Министерството на про­светата и културата бяха констатирани и случаи, когато икономисаните материали не се за­приходяват в склада на предприятието, а остават в цеховете, за да може да се използуват при други поръчки, където се окаже недостиг.

Излишно е да се доказва колко порочен е такъв начин на работа. Освен че се създават въз­можности за злоупотреби и разхищения, но това не възпитава у работниците социалистиче­ско отношение към материалните ценности, представени им за обработка, не мобилизира творческа активност у тях за непрекъснато подобряване на работата.

Обществото е кръвно заинтересувано както от непрекъснато нарастване на производи­телността на живия труд, така и от икономия на минал, овеществен труд. Затова движение­то за икономия на материали, за социалистическо съхранение и най-добро използуване на на­личната техника, за високо качество на произвежданата продукция, разбирано правилно като елемент на нарастването на обществената производителност на труда, трябва да стане главна съставна част от борбата за изграждане на социализма и комунизма в нашата страна. Добрата организация и правилното използуване на съществуващите икономически закони неминуемо ще доведат до умножаване успехите ни в това отношение.