През м. април т. г. в Чикаго, САЩ, се състоя поредното изложение на полиграфически машини — „ПРИНТ—80“. Това изложение е второто по големина в света и се организира веднъж на шест години.
Представени бяха около 600 фирми за полиграфическа техника — производствени и търговски, — преобладаващата част от САЩ, а също така и основните фирми от 20 страни от различни континенти (включително и ГДР със сравнително голям щанд). Изложението зае всички зали на най-големия в САЩ изложбен център „Маккормик“. На общата изложбена площ от 100 000 м2 бяха показани над 2000 действуващи експоната. Броят на посетилите изложбата специалисти бе около 80 000.
Изложението показа основните тенденции в развитието на научно-техническия прогрес в световната полиграфия. Тези тенденции може да се формулират накратко така: ако 70-те години бяха период на електронизация и химизация на полиграфическото производство, то 80-те и следващите години се очертават като период на ускорена и комплексна компютъризация на този отрасъл и навлизането на лазера в техниката и технологията на полиграфията във всичките ù аспекти.
Приложението на компютрите (ЕИМ) в полиграфическата промишленост на САЩ е придобило изключително широки мащаби. Ако през 1973 г. 12 печатарски фирми са използували ЕИМ, то през 1977 г. те вече са 600, а сега са над 1000 фирми и печатници. Компютрите намират приложение при решаване на всякакъв вид задачи — управленчески, производствени и чисто технологически. Препоръката към печатарите на симпозиума по компютъризация е: „Всеки печатар, всяка фирма — да се компютъризира. Който не въведе ЕИМ в близките години — ще загине.“
Докато през периода 1974—76 година лазерът и лазерната техника бяха повече в науката и мечтите — то днес те са навлезли в широката практика. „ПРИНТ—80“ показа, че лазерната техника навлиза все по-силно и в полиграфията — фотонаборни машини, производство на печатни форми (за офсетов и дълбок печат) и на матрици, в цветоотделянето, при преброяване и отчитане на продукцията и др.
На фона на тези две тенденции (компютъризация и лазерна техника) ще направим кратък обзор на техниката и технологията в две направления:
— техника и технология за производство на вестници, като най-актуални за нашата страна във връзка с изграждането на новия редакционно-полиграфически комплекс „Работническо дело“;
— техника и технология за книги, списания и друга печатна продукция.
ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА ВЕСТНИЦИ
В областта на набора „горещият“ метален набор е вече отминал етап. Никоя фирма не произвежда и не показва линотипна и друга техника от „класически тип“. Причините за това са няколко: висока себестойност, недостатъчна производителност, неблагоприятни условия за работа, което затруднява привличането на кадри. Повсеместно се преминава към фотонабор в различни варианти.
През 70-те години преобладаващата част от вестниците, особено в САЩ и Европа, преминаха към техника от преходен характер — набор на перфоленти и използуване на оптически устройства („четящи машини“). От изложбата обаче пролича, че и този междинен етап, особено в САЩ, също се изживява.
Преобладаващо средство за набор стават видеотерминалите. Тези апарати външно съчетават екран на телевизор и клавиатура като на линотипна машина.
Написаните материали се съхраняват в паметта на редакционния компютър и могат да бъдат „извикани“ за контролно прочитане и нанасяне на нови поправки. При необходимост вложената в апаратурата информация може да бъде получена в напечатан вид.
Втори вид видеотерминали, свързани с компютър (ЕИМ), се използуват за графично обработване на така вложената информация. Машината автоматично извършва сричкоделението на текста и формирането на редовете. Образуваните в резултат на това колони се получават в „разпечатан вид“ на фотохартия за по-нататъшното графично оформяване и производство на вестника.
Все още обаче не е решен окончателно въпросът за автоматично свързване (макетиране) на страниците на вестника. Показани бяха системи от междинен етап — макетиране на страница върху видеотерминал в умален мащаб (1:2, 1:3). Очаква се този сериозен проблем да бъде решен от редица фирми в близките две години.
Що се отнася до печатането на вестниците, и изложбата, и посетените печатници показаха, че САЩ са на първо място по броя на изданията, преминали към най-перспективната в момента техника — офсета, който гарантира по-високо качество на отпечатването. Но това са преди всичко вестниците с по-малък тираж. Един от пионерите в тази област е партийният всекидневник „Дейли уърлд“. Засега най-големите всекидневници използуват модерни печатни техники от преходен тип, като фотополимери и тънък микроцинк (централната печатница на „Ню Йорк таймс“) или дори метални отливки за висок печат („Чикаго трибюн“). Това се дължи на обстоятелството, че са направени големи капиталовложения за високо-печатна техника, която още не е амортизирана. Но новите печатници (големият филиал на „Ню Йорк таймс“ в Ню Джързи) са от офсетов тип. В САЩ активно се използува многоцветна илюстрация за вестници, макар нейното качество при вестникарска хартия да не е особено високо.
В областта на експедицията налице са тенденции към внедряване на автоматизирани линии, към пълно премахване на ръчния труд, към предварително програмиране на експедиционните работи с помощта на компютри. Всичко това осигурява максимално натоварване на техниката и строго спазване на графика за разпространяване на вестниците.
Съществена техническа новост е използуването на лазерни установки за дигитализиране на страници, т. е. за тяхното електронно записване и оттам изработване на печатна форма. Въвеждането на лазера значително ускорява производствения процес. Такава една система е „Лазерайт“ на фирмата „Еокон“, която вече функционира в над 100 печатници и филиали в САЩ.
ТЕХНИКА И ТЕХНОЛОГИЯ ЗА ПРОИЗВОДСТВО НА КНИГИ, СПИСАНИЯ И ДРУГА ПЕЧАТНА ПРОДУКЦИЯ
Наборни процеси. Не само не бяха демонстрирани машини за метален набор, но и в никакви проспектни материали тази техника не фигурираше. Явно за САЩ класическият метален набор е вече минал етап и е оставен на доизживяване.
Над 20 крупни концерни и фирми демонстрираха фотонаборно оборудване и системи. Показана бе изключително широка гама от оборудване — от отделни машини с ниска стойност до цялостни системи за бърз и висококачествен набор за книги и периодика.
С приложението на ЕИМ при дигитализирания фотонабор понятието образ (буква) повече не съществува. Вече има всички видове електронни способи, с които традиционният набор въобще не може да се сравнява — всякакъв размер на шрифта, всякакви манипулации — свивания, разширявания, вертикално разтягане и др. не представляват проблем. Възможните варианти се изчисляват от специалистите до 10 милиона.
Информационният носител е от всякакъв вид: перфолента, магнитна касета, магнитна лента, дискет („флопидиск“), дискови пакети. По всяка вероятност бъдещето принадлежи на последните два информационни носителя.
При огромното разнообразие от фотонаборна техника и системи особено труден е проблемът за правилния ù избор. Интересни са следните препоръки на специалистите към печатарите:
— направете повече разходи и вие няма да се затрудните при разширение на производството; качете се няколко системи по-високо от това, което ви трябва, и ще постигнете икономичност и ефективност в перспектива;
— в бъдеще се очаква изравняване на технико-технологическите качества на системите от отделните производители и решаване на въпроса за тяхната съвместимост, вкл. и на информационните носители;
— новите устройства за страниране и връзване на терминали не се препоръчва да се закупуват в момента; очаква се след една-две години новите технологии рязко да подобрят тяхното качество.
Особено внимание при фотонабора се отделя на програмното осигуряване на системите, на възможността за предварително коригиране на екран (видеотерминали) на набор от най-висока сложност, включително математика, химия и смесване на различни шрифтове: латиница, кирилица, китайски, арабски.
Най-силно, с голямо количество техника и значителни площи бяха представени фирмите, които владеят американския пазар: „Айтек“, „Компюграфик“, „Аутолоджик“, „Мергенталер — Ли-нотайп“, „МЗ къмпани“. Чисто европейските фирми или тези с ограничени представителства в САЩ - „Монатайп“, „Вобст“, „Хел“ бяха представени по-слабо.
Що се отнася до фотоматериалите, засега ще трябва да се продължи с тези на сребърна основа, защото все още няма прогрес в разработката на фотоматериали на безсребърна основа.
Подготвителна и формна техника. В сравнение с изложението „ДРУПА—76“ няколко неща направиха по-силно впечатление.
Най-голям интерес от всички експонати на изложбата предизвика компютърната система за цветоотделяне „Респонс 300“ на фирмата „Скай-Текс“ —Израел, Чрез пълна дигитализация на образа през сканер и запис на магнитни дискове се извършва: цветоотделяне, ретуширане, корекции на точката, „пробен“ печат (налагане на цветовете на екран) и едва след това експониране на филм чрез лазерна установка.
Фирмата „Климш“ — ГФР, показа усъвършенствуван вариант на системата „Колорджейт“, наричана „първата в света напълно автоматизирана система за цветоотделяне на дневна светлина“.
Фирмите „Кодак“ и „Дюпон“ демонстрираха проявителни машини с пълна автоматизация, многовариантност и електронен контрол на технологическите процеси.
Печатни процеси и техника. Показаната техника демонстрира преимущественото развитие на офсетовия печат — над 75% от рекламираните и демонстрираните машини на изложбата. Ограничено бяха представени дълбокия и ситовия печат. Високият печат бе представен само чрез фотополимерни форми. Остава се с впечатление, че фотополимерите се очертават като преходни, осигуряващи доизживяването на съществуващата високопечатна техника. За в бъдеще фотополимерите сигурно ще се запазят само за особено много-тиражни черно-бели изработки и акциденция.
Много сериозни стъпки са направени за предварително програмиране на цветния печат, което рязко съкращава времето за подготовка за печат, повишава качеството и намалява разхода на хартия за макулатури (брак).
Продължава тенденцията на развитие и разширяване гамата на машини за оперативна полиграфия (малък офсет). Удивително голям брой фирми бяха изложили малки офсетови машини, осигурени с качествено и достъпно по цена спомагателно оборудване.
Най-представително с печатни машини бяха представени фирмите „Хайделберг“, „Харрис-Маринони“, „Рокуел-МГД“, „МАН-Роланд“.
Книговезки (завьршителни) процеси. Основните тенденции са: разширяване гамата от отделни машини и съоръжения, съобразени с характера на печатната продукция (тираж, обем, вид скрепване на книжното тяло), разработка на съоръжения, свеждащи до минимум тежкия физически труд и ръчно подаване (особено при обработка на хартия цял формат), разработка на пооперационни или автоматизирани линии съобразно с мащабите на производството. Трябва да се отбележи, че в САЩ са разработени редица видове лепила за безшевно скрепване (топло и студено) при много висока здравина на книжното тяло.
Най-представителни бяха щандовете на „Мюлер-Мартини“ и „Колбус“. Слабо бяха представени „Смайт“, „Шеридан“ и „Камерон“.
Общо взето, книговезката техника бе представена по-ограничено, тъй като през последните години развитието ù не показва съществени качествени изменения.
Специфични материали и съоръжения за полиграфическия отрасъл. На „ПРИНТ—80“ много фирми демонстрираха и рекламираха огромно количество най-разнообразни материали и суровини, предназначени за печатното дело: филм за фотонабор и фоторепродукция с голяма разрешаваща способност и бърза обработка, офсетови и фотополимерни плаки с различно предназначение, мастила за всички видове печат за машини от различен тип и скорост и за разнообразна печатна продукция, най-съвременни лепила, платна, фолия, които дават възможност за производство и на масова, и на висококачествена продукция.
Показани бяха и редица спомагателни съоръжения за подобряване условията на труда, механизиране на трудоемки операции при изработка на специални книговезки поръчки, агрегати за тетрадки, специализирани машини за ценни книжа и други.
В организационно отношение може да се направят два основни извода за фирмите — производители на полиграфически машини: американските фирми все повече се обръщат с лице към европейския пазар и тенденцията е да се създават крупни международни концерни, дори чрез обединяване на довчерашни конкуренти. Такива крупни неотдавна създадени концерни са: „Маргентален -Линотайп“ — САЩ и Европа, „Харрис — Маринони“ — САЩ и Европа, „Айтек“ — САЩ, „МАН—Роланд“ - Европа, и други.
В заключение може да се каже, че получената информация от изложбата „ПРИНТ—80“ и от посещенията на печатниците на водещите американски ежедневници в Чикаго и Ню Йорк ще бъде изключително полезна както за проектирането и изграждането на комплекс „Работническо дело“, така и за цялото бъдещо развитие на полиграфическия отрасъл у нас.
УДК 061.4:65 5/73/
Мъдростта на архива
Вече две години по желание на читателите публикуваме отделни статии от архива на списание полиграфия. В първата година изборът падаше най-вече на статии с обществена значимост. Може да се каже, че това беше линията, подета в юбилейния брой от 2009 година, където подборът беше продиктуван от желанието да се покаже как през годините се е развивало списанието и как се е превърнало в обединител на печатарската гилдия.
През настоящата година се постарахме да подберем статии с подчертано технологична насоченост – първо, за да припомним ключови моменти от развитието на технологията, и, второ, за да покажем на по-младите колеги, че професията по времето на нашите предшественици е била по-различна, по-трудна и посвоему интересна – иначе казано, че занаятът ни винаги е бил изкуство.
Изтупвайки праха от старите броеве, имахме възможност да се почудим, посмеем и поучим от грешките на миналото, да маркираме онова, което е актуално и днес, да покажем процесите в развитие... Дали успяваме в подбора и дали вие успявате да извлечете максимум знания и да стигнете до нашето послание при прочита, ми е трудно да преценя, но едно е сигурно – в архива е натрупана много мъдрост, стига да имаме очи да я забележим, уши да я чуем и сърце да я усетим. „Който има уши да слуша, нека слуша!“1
Основни тенденции в полиграфическото производство, показани на „Принт’80“, Чикаго, САЩ

Още статии от същата категория
-
Автор: Стефан Пеев
0 Историческата типография ... -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 „В изкуството може да остане ... -
Автор: проф. Стефан Стефанов
0 Ролята на словото при ... -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Национална професионална ... -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Ролен офсет – съвременни ... -
Автор: Polygrafiа Magazine
0 За историческата истина