PolyGrafia

Статията, която представям на вашето внимание в на­стоящия брой, едва ли може да помогне пряко в работата ви, уважаеми читатели. При все това реших, че ще бъде интересно и полезно за всеки от нас да хвърли един по­глед към отдавна отминалото време и към трудностите и спецификата на работата на нашите предшественици.

Днес, когато печатът на растерови илюстрации, при това цветни и с изключително качество, е неотменна част от визията на изданията и не представлява някакъв особен казус в ежедневната работа на печатаря, едва ли си даваме сметка за трудностите, които преди около 60–70 години са изпитвали печатарите, когато се е налагало да бъдат отпечатвани изображения с растерови клише­та. Технологичните революции, извършени в последните стотина години, извеждат печатния процес от „гутен­берговото“ ниво до днешното му равнище. За отбелязване е, че тази сфера на човешка дейност винаги е била творче­ска. Както се вижда от материала, тя поставя печатаря пред особени предизвикателства и превръща труда му в низ от творчески решения. Това в голяма степен кореспон­дира с днешните предизвикателства, които предпечатни­те и печатни процеси поставят пред всички нас.

Вероятно някои от читателите ще определят ниво­то, което се демонстрира в статията, като „допотоп­но“, но нека не забравяме, че повечето от нас са сричали по читанки, които са отпечатани на висок печат, учи­ли са по учебници, чиито илюстрации са точно като опи­саните в статията, формирали са мирогледа си от кни­ги, които са отпечатани по това време или с подобни трудности... Огромният скок, извършен през последни­те 50-ина години с усъвършенстването и масовото из­ползване на офсетовия печат, с въвеждането на техно­логиите computer-to-plate, със създаването и развитието на дигиталните технологии, с новите хоризонти, които компютърните технологии дадоха на света, трябва да ни прави щастливи. Все пак тази революционна промяна се извърши пред очите ни, нещо повече — имахме и щас­тието да участваме в нея по един или друг начин.

Тук по-скоро трябва да виждаме основата на днешни­те си високи постижения, да намерим опора за бъдещи­те си търсения, да напипаме почвата на собственото си удовлетворение от работата, да усетим увереност­та, която ни дава новото... И все пак не бива да се забра­вя, че между онези майстори отпреди 50–60 години и нас самите стоят не пропаст и отчуждение, а отъпканите пътеки на опита и увереността. Част от тях са отъп­кани от безкрайните лутания на предшествениците ни, други — от уверените им крачки по пътищата на профе­сионалното израстване. Пред нас стоят други, но мно­го сходни предизвикателства. И ако тази статия ни се струва наивна, то е, защото и в онова време не са дости­гали информация, кадри, опитност. Вероятно след време така ще звучат и нашите опити да осмислим новото... Явно всяко поколение твори в условията на недостиг на време, информация и ресурси и именно затова сътворе­ното и преосмисленото в тези условия на дефицит е тол­кова ценно. Върху него ще стъпят следващите. Именно тук е разковничето на развитието. Отричайки и проме­няйки старото, ние правим възможно сътворяването на новото и създаваме основа за бъдещето.

Приемствеността. Тя ни дава база за развитие на собствения ни потенциал и възможности... И дори да ни се струва, че сътвореното от нас е отрицание на пре­дишното, то на практика е негово развитие. Истински­ят ни ръст е толкова висок, защото стоим на плещите на предшествениците си. Нека не го забравяме.

Подготовка на растерово клише с преливни тонове за печат

В брой 1, год. III на сп. „Полиграфия“ бе зададен въпрос: „Защо в чуждестранните списания клишетата с преливни тонове излизат добре отпечатани, а у нас лошо?“ Отговорът бе правилно даден, но не изчерп­ваше целия въпрос. Подготовката на едно такова кли­ше за печат заслужава особено внимание.

Най-добър резултат с такова клише се получава, когато е изработено от мед, тъй като медта е по-елас­тична и не се чупи при извиване така лесно, както това става с цинка. Тези клишета трябва да имат гъст растер и да се отпечатват на хромова хартия с фино качество мастило.

Почти във всички случаи тези клишета са с непра­воъгълна форма и се заковават на железни подложки с ребра от набито дърво. Желязната подложка се нагла­сява така, че под фасета на клишето да има подложка с набито дърво, о което да се закове цинковата или мед­ната пластинка. Преди заковаване на пластинката за подложката под нея се поставят два листа хромова хар­тия, които заедно с дебелината на цинка или медта и ви­сочината на подложката да дават буквената височина.

При такова положение се прави първият отпечатък. В него фигурата е слаба и почти не може да се разбе­ре какво представлява, а растерът на преливните тоно ве около нея е отпечатан четливо (фиг. 1), дори краища­та се отпечатват с ръб, докато сянката около фигурата трябва така да се отпечата, че по- степенно да се изгуб­ва. Ако се тръгне по пътя на общото усилване, тази сян­ка около фигурата ще се отпечата още по-силно, с още по-зачернен ръб в краищата, макар че точките на рас­тера в краищата, на клишето са съвсем изшпицвани.

За да се отпечата нормално образът и да се изгуби ръбът на сянката около фигурата, потребна е специална и много подробна подготовка. Тя започва първоначално под клишето и без нея е абсолютно невъзножно да се постигне добър резултат. На фиг. 1 е показано по какъв начин трябва да се направи подготовката под клишето.

При тази подготовка първоначално се подсилват най-слабите места на клишето, както се прави и при обикновените клишета. Особеното тук е, че се дава едно постепенно стълбовидно отслабване на сянката около фигурата. Подлепките се правят така, че всяка следваща е с 1 мм по-голяма от предшествуващата. По този начин краищата на сянката най-леко се подлеп­ват. Следователно те ще бъдат и най-леко намастилени и ще се печатат със сравнително най-лек натиск. Точ­но това е необходимо, тъй като растеровите точки в краищата на сянката са най-изшпицвани и най-нежни. Те не понасят много натиск и тежко намастиляване.

Подлепките, които се залепват под клишето, се правят с хартия пелюр-пост.

При очертаването на клишето върху гърба на от­печатъка се поставя индигова хартия, за да се вижда добре как вървят подлепките. Подлепките се изряз­ват с резлив нож точно по очертанията. Както е важно точното очертаване и изрязване, не по-малко е важно и самото залепване на подлепката под клишето, кое­то е по-трудно, отколкото при обикновените клише­та, тъй като формата тук не е правоъгълна. След като се залепи подлепката зад клишето, последното се за­ковава, като се набива с дръвче фасета, за да легнат краищата на клишето равномерно. Прави се още един отпечатък и се наблюдава постигнатият резултат. Ако той не е задоволителен, прави се още една подготовка.

Подготовката под формата завършва тогава, кога­то образът се печата добре, без накъсвания на расте­ра, а сянката около фигурата се губи постепенно, т. е. ръбът е изчезнал.

Сравним ли първоначалният отпечатък с добре подготвения, ще забележим голяма разлика. Ако на­блюдаваме под лупа краищата на сянката на фиг. 1, ще забележим, че точките са по-големи, отколкото тряб­ва. В средата те са светли, а мастилото се е събрало около тях, което говори че са намастилени по-силно, отколкото е необходимо. От друга страна те са полу­чили и повече натиск. След като подготовката е завър­шена, тези точки в краищата са съвършено малки, на­мастиляват се добре и накрая почти се губят, докато в обратна посока се увеличават постепенно, вследствие на което се добива и самото преливане.

Подготовката под клишето осигурява нормалното намастиляване за всички негови участъци. Но за да се подчертаят всички подробности, необходимо е на ци­линдъра да се залепи кредово механическо подлагане и още едно подробно подлепване по същия начин с по-тънка и мека хартия. По този начин се гарантира за все­ки тон от клишето толкова натиск, колкото е необхо­димо да се отпечата добре при минимално количество мастило. За по-добър резултат върху цилиндъра на ма­шината се опъва добре гумирано платно. Подготвено по този начин, клишето се печата без всякаква сянка от на­тиск на гърба независимо от това, че може да има остри линии, като разни лостове на машини, които по прин­ципа на общия натиск биха се врязали дълбоко в хар­тията. Клишетата при такава подготовка издържат мно­го голям тираж, който върви гладко и чисто. Печатането се извършва със съвършено тънко мастило, а това е въз­можно благодарение на подробната подготовка под кли­шето, както и на кредовото подлагане, което особено при преливната аутотипия дава още по-добър резултат.