От всички системи наборни машини най-големи успехи отбелязва машината „Линотайп“. Изобретателят Отомор Мергенталер, роден през 1854 г., по професия часовникар, емигрирал в Америка, където се занимава с механика. Работи повече от 8 години над своето изобретение и през 1884 г. изработва първата своя наборна машина, нареченd „Бло-уер-линотайп“, поради прецизната работа на която търсенето бързо се увеличава. През 1890 г. гой преустройва първото си произведение и създава конструктивно различната по-високопроизводителна машина „Симплекс-линотайп“. Фиг. 2. Идеята да се използуват матрици съдействува за най-благоприятното разрешение на проблема за механизиране на набора.
Това и другите постижения — кръговото движение на матриците, автоматичното затягане и отливане на матричните редове, Мергенталер не осъществява лично, а с помощта на други изобре-
татели. По принципно различен начин достига до правилно разрешение на същия проблем и роденият през 1844 г. изобретател Толберг Ланстон, като създаде наборната буквоотливна машина „Монотайп“. Математико-техническите му дарования го улесняват в изобретателното дело. Най-напред той изобретил сметачна машина, а през 1885 г. създал споменатата вече наборна машина. След около 12 години — в 1897 г. тя е изработена и внедрена в производството. Ластон е първият, който използува перфо-лентата като командно средство при производствения процес. Той умира на 69-годишна възраст през 1913 г. Неговото постижение относно перфолентата като командно устройство послужва като база за по-сетнешните открития в това направление. Редоливната наборна машина на Мергенталер е послужила като прототип и образец на много други машини от тази систeма — „Монолине“, „Рототайп“ „Викторлине“, „Линограф“, „Типограф“ и др. От изброените машини обаче само последната, създадена през 1890 г. от американеца Рогер, успява да се наложи. При Рогеровата наборна машина матриците вместо кръгово обращение правят настъпателно и отстъпателно движение, като се движат по телове, монтирани във формата на полукош над корпуса на машината. Поради слабата си производителност тя не намира широко приложение (у нас до 1910 г. са работили две такива машини бел. прев.).
Докато при двете системи наборни машини — „Монотайп“ и „Типограф“, не се правят конструктивни преустройства, а само малки технически подобрения, при „Линотайп“ и конкурентната машина „Интертайп“, явила се през 1913 г., се извършват непрекъснато нови и от значение технически и конструктивни подобрения и преустройства. След Втората световна война новата телетайпна система в Америка бе използувана за автоматизиране на производствения цикъл и по-специално за автоматизиране на наборните машини. Големи телеграфни агенции започнаха да предават новините на своите вестници по телеграфния кабел във форма на перфоленти, които служеха и да направляват и командуват наборните машини, производствения им процес и т. н. Автоматизиран бе следователно наборният процес. Получи се така, че в наборните цехове на вестникарските предприятия вместо под командата на ръчен наборчик наборът и отливането му ставаха под командата на перфо-лентата.
Под нейната команда се разшифроват отверствените комбинации на текстове. Телетайпът навлезе в Европа през 1954 г., като перфолентите вместо по телетайпа се изготвят в печатниците или редакциите от перфомашини, наречени още перфоратори. Производителността на командуваните от перфолента наборни машини, наречени още програмиран набор, в началния период бе 20 000 буквени знака на час, а сега след редица усъвършенствувания и подобрявания на технологията достигна до 30 000 знака. Чрез внедряването на перфо-лентата се изчерпаха техническите капацитетни възможности на металолеещите наборни машини и на перфораторите. През 1962 г. в Америка бе създаден т. нар. „електронен мозък“, електронноизчислителна уредба, наречена още „компутер“. Това постижение намери приложение и при автоматизирането на наборния процес. Компутерът се прилага за пръв път в Европа през 1965 г. На това електронно устройство се възлагат изпълването, затягането на реда и пренасянето на сричките при набор. То откри възможността да се увеличи производителността на перфоратора, защото при изготвяне на перфолентата при зашрифоване на наборния текст наборчикът не се интересува от формата, числото на буквените знаци, които трябва да влязат в реда, и къде и коя дума да се пренесе — тази дейност се предоставя на компутера. Последна степен на автоматизиране на наборния процес е „оптически летящата електронна наборна машина, която вместо повикване чрез клавиатурата на съответната буква сама „чете“ ръкописа и го отразява върху лентата или перфолентата. Успоредно с този вид машина се развива и „акустичната електронна наборна машина“, която успешно реагира на звуковете при четене или говорене и всяка произнесена буква се зафиксирва върху магнетна лента Тази машина ще премахне преписването на ръкописа или извикването чрез клавиши на отделни буквени знаци. Намери ли тази машина приложение в практиката, то неминуемо е отпадането и на металолеещите наборни машини, понеже те не ще бъдат в състояние да догонват производствените възможности на акустичната машина или на компутера. Тя ще наложи преустрояване и преминаване към фотонаборния способ, който обещава значително по-висока използуваемост на техниката и съкращаване на производствените срокове.
Развитие на филмографичния способ
Фотонаборът или светлинно лъчевият, филмовият способ е най-новата степен в развитието на механизирания набор. Това е най-прогресивният метод, защото филмовата техника, електротехниката и електрониката, които се преплитат и взаимно допълват в него при осъществяване на наборния процес, предлагат сравнително най-високи производствени възможности. Фотографията и филмотехниката, като си служат с голям брой светлинни лъчи, могат да отразят върху магнетната лента качествен буквен знак в сравнително най-кратко време. Фотонаборният способ, макар да има една предълга история и да води началото си от 70-те години на миналия век, едва през последното десетилетие навлезе в период на експериментиране. Първото предложение да се създаде фотонаборна машина идва от англичанина В. Ф. Грейне през 1898 г. Неговите планове обаче остават само в идейна разработка. Същата съдба има и идеята на мюнхенския печатар Адолф Мюлер, който дори преустроил през 1915 г. във фотонаборна машина един „Монотайп“. Първите фотонаборни машини били изработени в Англия през 1922 г. и в Америка през 1923 г., без обаче същите да са излезли от нулева серия. Неуспехът им се обяснява главно с това, че конструкторите не познавали наборната техника, поради което не са могли да разрешат въпросите, свързани с изпълването на реда, коригирането и монтажа на набора. На Едмонд Цер се пада славата да разреши цялостно проблемите, свързани с фотонабора, с построената от него през 1930 г. фотонаборна машина Цертайп, която се състояла от два агрегата — наборен и монтажен. Поради комплицираността си и високата себестойност изобретението му не могло да се наложи.
През 1948 г. инженер Жорж Вествер от фирмата Монотайп предлага една доста интересна конструкция. Неговата „Ротофото“ наборна машина, която по-късно послужи като прототип на известната фотонаборна машина, се състои от три агрегата — клавиатура (без промени клавиатурата на буквоотливната наборна машина Монотайп), облъчващ и монтажно-снимачен агрегат. Умно замислената машина обаче не намира приложение. С тази машина се слага край на предисторията на фотонабора.
Трите генерации фотонаборни машини
Когато се говори за трите генерации фотонаборни машини, трябва да се има предвид, че се касае за вече изпробвани и внедрени в производството уреди. Към първата генерация принадлежат приспособените за фотонабор съществуващи и работещи с метал наборни машини ; към втората „средно скоростните машини“, а от третата най-новите са „супер скоростни“ машини, чийто производствен капацитет достига до милиони знаци в час. В печатния период при внедряване на фотонаборния способ се тръгна по линията на приспособяване на намерилите широко приложение в кни гопечатането две системи металоотливни наборни машини. През 1947 г. в САЩ биват преустроени за фотонабор машините „Интертайп“ и „Линотайп“, а по-късно и „Монотайп“. Фирмата „Линотайп“ остана и досега на базата на доразвиване във фотонаборна металоотливаща редоливна наборна машина. „Интертайп“ обаче преустрои няколко пъти своите машини. Най-напред поднесе фотонаборната машина „Интертайп фотосетер“. Това е машина за ръчно обслужване. Наборът се осъществява чрез ръчна клавиатура по известния вече начин. Заснимането също не става както при отливането на целия ред, а поотделно - матрица по матрица по реда на повикването по време на набора. Подобна на типа на фотосетера фотонаборната машина е идентична с машините, които отливат цели монолитни редове, но снабдена вече с програмиращо и командно устройство, осъществявано от перфо-лента с „Интертайп фотоматик“. Буквоотливната наборна машина „Монотайп“, както вече се каза, също бе преустроена с цел да работи на принципа на фотонабора. Създадена бе фотонаборната машина „Монофото“. При тази машина матричната рамка е разрешена и обогатена с повече буквени знаци (340). Заснимането на буквените знаци става поединично. Устроено е за увеличаване и намаляване кеглите на шрифтовете. Производителността е 13 000 знака на час. На Друпа през 1967 г. бе показан един нов електронен монотайп перфоратор от системата GSA - Швейцария, с помощта на който автоматизацията на наборния процес е значително усъвършенствувана и ускорена.
Подчертано опростена, дори най-опростена фотонаборна машина е АТF — Типосетер, произведена през 1958 г. в Америка. Тя се състои от два апарата, една електрическа пишеща машина, приспособена и за щанцоване на перфолента едновременно с писане на темата, и една фотоуредба. Поради опростената си конструкция и лесно обслужване тя намери широк прием. Увеличено е и разнообразието на шрифтовете. Производственият капацитет на тази машина е 22 000 знака на час.
Фотонабор по електронен път
Съвсем нова идея влагат френските инженери Хигонет и Майруд в създадената от тях през 1949 г. фотонаборна машина „Лумитайп“. Лиценз от тази машина бива закупен същата година от Америка, където след доразвиване на първоначалната идея е произведена машината „Фотон“. Това е първата фотонаборна машина, която работи с електронни уреди. Производителността на първия модел е 28 000 знака на час, а след някои усъвършенствувания и подобрения производителността надхвърля 2 милиона знака в час. Нито по външния си вид, нито по вътрешното си устройство тази машина може да бъде оприличена на известните досега.
Към третата генерация, към супер производителните и бързоходни фотонаборни машини, принадлежи машината „Лумицип 902“, която се командува също от електронни устройства (Компутер). Построената през 1954 г. фотонаборна машина „Линофилм“ е копие по конструкция и принцип на работа на „Лумицип 902“. Тя работи обаче с частично електронно командуване. Състои се от 4 основни части: клавиатура, фотоавтомат, коригиращ уред и композер. Производственият капацитет на фотонаборния автомат е 30 000 знака на час. На Друпа 67 бе показана машината „Линофилм Квик“, опростено копие на „Линофилм“. С тази машина завършва „неразораната целина“ във фотонаборния способ. Разкрити са всички неизвестни възможности на светлинния лъч. Обаче въпреки „разораването на целината“ усилията за още по-рационалното използуване на светлинния лъч не престаЕат. Много конструктори и заводи работят над нови проекти или за усъвършенствуването на съществуващите. Нови имена, нови проекти и нови конструкции с далеч по-големи производствени възможности се внедряват в книгопечатането. Интертайп фототроник, Линотроник, Фоершилд фототекстсетер, английската фотонаборна машина КS. Паул Фиам Сетер — всичко това са нови уреди, които надхвърлят нашите представи за производствени възможности.
През есента на 1967 г. държавната печатница във Вашингтон инсталира най-бързоходната и най-производителната засега в света електронна наборна машина „Линотрой“, командувана и направлявана от магнетна лента. Компутерът на тази машина обработва в секунда 1000 импулса, което се равнява на 3 500 000 буквени знака часов капацитет.
Немалка е, разбира се, и цената — над 2 милиона долара. Западногерманската фотонаборна машина „Дигизет“ има капацитет 600 импулса в секунда или 2 милиона на час. Може да се използува и в други отрасли и за други стопански и икономически задачи посредством монтирания към нея изчислителен апарат „Хелкон“. Две съвсем нови фотонаборни конструкции ще се явят на пазара в близко бъдеще 1969 г.: фотонаборната машина АМ-725 на американската фирма „Вари Тайпер“ и машината ИБМ–2680–Принтер, също на американската фирма „Фотон“. Те са предназначени за вестникопроизводството. Това ще бъдат най-бързоходните и най-високопроизводителни наборни машини — 6000 импулса в секунда, равняващо се на 20 милиарда знака в час, и ще разполагат с над 25 000 буквени знака с различни буквени очертания и кегли. Цената на тази машина ще бъде 387 000 долара или 6000 долара месечен наем.
Не е безинтересно да се знае, че въпреки тези големи постижения, въпреки супер високата производителност на фотонаборната техника работата върху по-опростени конструкции не е преустановена. Пак на Друпа 67 е показана една новост в това направление—малогабаритна, лесно обслужвана и със значително по-малък производствен капацитет машина — машината на X. Бертхолд (Берлин) „Диатроник“. Това напълно усъвършенствувано копие на фотонаборния апарат „Диатайп“ се обслужва ръчно, като производителността му и производствените му възможности се равняват на една четиримагазинна металоотливаща редоливна наборна машина, поради което намира и добър прием в средни и малки предприятия. Заслужава да бъде хвърлен, макар и бегъл поглед и върху развитието на по-важните фотонаборни съоръжения, които се появиха в следвоенния период. Това са особен вид фотонаборни машини, чиято производителност е приблизително еднаква с тази при ръчния набор.
Една от тях е Ходего, холандско производство, работи с отделни букви от изкуствена материя с черно-бели контрасти. Прожектирането става на принципа на цели редове с възможност за намаляване или уголемяване на кегела. На първата Друпа (1955 г.) е показан първият модел, а през 1967 г. — вече значително усъвършенствуван. Диатайпът е уред, който също се обслужва ръчно. Един лост се движи по скала с букви и зафиксирва коя буква трябва да бъде фотографирана. Този уред разполага със 190 буквени знака и може да увеличава или намалява буквения текст от 4 до 36 пункта. На същия принцип са построени Щарзетограф, Щермат и Летерфон. По-малко известни са Протайп, Кохсхеад, Филмотайп, Адийтайп, Грофалет, Магноскор, Фотолетер и специалният апарат за арабски шрифтове. Наред с казаните вече фотонаборни уреди съществуват още три, които представляват нещо междинно между наборна машина и фотография. Това са Оптайп — французко производство, което с помощта на отделни призми изменя вида и наклона на заснимания текст и височината и дебелината на буквите; Кодак-листоматик и фотолист-системсон, германско производство, фотографират текстове направо от ръкопис или пишеща машина. Използуват се при производство на географски карти, адресни книги, каталози, ценоразписи и др. Поради това, че заснимат направо от ръкопис, се обслужват с по-голямо число светлинни лъчи.
***
Между многото хора, търсещи разрешение на проблема за ускоряване на наборния процес, е бил и руснакът Кнегински, който по собствен път е успял чрез използуване на електрически ток да механизира набора. През 1870 г. той построил наборна машина, която да работи на принципа на перфолента. Неговата машина се състояла от два апарата — наборен и отливен. Наборният апарат напомня на клавиатурния апарат на машината Монотайп, която се явила 20 години след изобретението на Кнегински. Този апарат перфорирал отвърстия върху хартиена лента, всяко от които съответствувало на даден буквен знак. Кнегински използувал две дървени каси с канали. В едната се намирали редовни, я в другата главни букви. Малка преградка преграждала пътя на буквите и при поискване пускала само по една от съответните букви. Галванична батерия захранвала с електрически ток електрическата уредба на машината. Перфолентата се движела по металически цилиндър, по който протича електрически ток, и е притискана от опипващи игли. Щом иглите срещнели комбинация от отвърстия на перфолентата, електрическата верига се затваряла и специалният изискател, който се движел под двете каси с букви, изисквал с. ответната буква. Изобретението на Кнегински не могло да се наложи по чисто финансови съображения — в Русия нямало кой да финансира производството.
От 1932 год. Съветите усвояват производството на собствени редоливни наборни машини. За сравнително кратък срок съветското полиграфическо машиностроене успя да усъвършенствува производството си, да произвежда високопроизводителни наборни машини, да задоволява нуждите на страната и да изнася машини в чужбина. Съветското полиграфическо машиностроене произвежда няколко вида наборни машини, в това число и едрокегелни с програмно устройство за метален и фотонабор. Задоволителни са и резултатите от внедряването на електронните уредби с цел да се автоматизира наборният процес. Добри резултати в това направление бележи и източногерманската електронна техника. Перфораторът „Тастомаг“ увеличава производителността на труда на наборните машини почти два пъти. За пръв път в Съветския съюз се правят опити за заменяне металната сплав при наборните машини с пластмаси.
500 години наборна техника
Проследим ли по-основно развитието на наборната техника, пред нас ще се открие интересна картина. След изобретението на Гутенберг в продължение на триста години наборната техника се е развивала доста прогресивно. Първите усилия още през 1740 г. са насочени към търсене пътища за ускоряване на наборния процес, в началото на XIX век вече започват опитите с построяването на сред ство за механизиране на набора. След като останалите производствени манипулации в книгопечатането са били съществено механизирани и дори били поставени на индустриални начала, борбата за заменяне ръчния метод при наборния процес е траяла половин век.
Едва когато започва използуването на логотипите, а най-вече на клавиатурата при изработените тогава машини, се надвишава границата на ръчния труд.
Кога и дали ще се осъществи цялостна автоматизация на производствения цикъл, е мъчно да се предвиди. Със сигурност обаче се знае, че наборната техника в своето развитие се е сблъсквала с много неудачи и неправилни насоки. Но всички те са разкривали пред изобретателите приближаването на границата между ръчния и машинния метод на работа.
Въпреки всички търсения и успешни постижения трябва да се отбележи, че характерните особености на ръчния набор и днес са запазени и се прилагат при някои набори. Наред с това машинната наборна техника все още се базира на индивидуалните качества на клавиатуриста. Производствените възможности на наборните машини в много отношения зависят от сръчността и умението на машинния наборчик дори и при наличието на редицата новости, които се въведоха. Все още не съществува цялостна автоматизация. Наборните цехове все още изработват полуфабрикати, суровия материал за крайния артикул при книгопечатането. Странирането, коригирането, акциденципта все още са предмет на ръчния труд. По-нататък историята ни учи, че почти всички изобретения са се проваляли поради недостатъци в икономическата система. Още Гутенберг е трябвало да разбере силата на парите и да се убеди, че те са по-силни от духа и стремежа към новото. Но който познава настъпилите изменения и структурни преустройства в отделните цехове на книгопечатната промишленост, ще се убеди, че всички тревоги, лишения и неудачи на новаторите не са отишли напразно. Упоритостта и постоянството са довеждали обаче до целта само тогава, когато теорията и практиката са вървели ръка за ръка. Много от откривателите, макар и да са преследвали с упоритост постоянната си цел, са се проваляли, защото им е липсвал ясен и всеобхващащ поглед върху стопанския и техническия прогрес. Този поглед у мнозина се е развивал интуитивно. Те са успявали благодарение на вродените си заложби и наклонности към новаторство или вървене все напред.