PolyGrafia

От всички системи наборни машини най-го­леми успехи отбелязва машината „Линотайп“. Изобретателят Отомор Мергенталер, роден през 1854 г., по професия часовникар, емигрирал в Аме­рика, където се занимава с механика. Работи пове­че от 8 години над своето изобретение и през 1884 г. изработва първата своя наборна машина, нарече­нd „Бло-уер-линотайп“, поради прецизната работа на която търсенето бързо се увеличава. През 1890 г. гой преустройва първото си произведение и съз­дава конструктивно различната по-високопроиз­водителна машина „Симплекс-линотайп“. Фиг. 2. Идеята да се използуват матрици съдействува за най-благоприятното разрешение на проблема за механизиране на набора.

Това и другите постижения — кръговото дви­жение на матриците, автоматичното затягане и от­ливане на матричните редове, Мергенталер не осъществява лично, а с помощта на други изобре-

татели. По принципно различен начин достига до правилно разрешение на същия проблем и родени­ят през 1844 г. изобретател Толберг Ланстон, като създаде наборната буквоотливна машина „Моно­тайп“. Математико-техническите му дарования го улесняват в изобретателното дело. Най-напред той изобретил сметачна машина, а през 1885 г. създал споменатата вече наборна машина. След около 12 години — в 1897 г. тя е изработена и внедрена в производството. Ластон е първият, който използу­ва перфо-лентата като командно средство при про­изводствения процес. Той умира на 69-годишна възраст през 1913 г. Неговото постижение относно перфолентата като командно устройство послуж­ва като база за по-сетнешните открития в това на­правление. Редоливната наборна машина на Мер­генталер е послужила като прототип и образец на много други машини от тази систeма — „Моноли­не“, „Рототайп“ „Викторлине“, „Линограф“, „Ти­пограф“ и др. От изброените машини обаче само последната, създадена през 1890 г. от американеца Рогер, успява да се наложи. При Рогеровата набор­на машина матриците вместо кръгово обращение правят настъпателно и отстъпателно движение, като се движат по телове, монтирани във форма­та на полукош над корпуса на машината. Поради слабата си производителност тя не намира широко приложение (у нас до 1910 г. са работили две таки­ва машини бел. прев.).

Докато при двете системи наборни машини — „Монотайп“ и „Типограф“, не се правят конструк­тивни преустройства, а само малки технически подобрения, при „Линотайп“ и конкурентната машина „Интертайп“, явила се през 1913 г., се из­вършват непрекъснато нови и от значение техниче­ски и конструктивни подобрения и преустройства. След Втората световна война новата телетайпна система в Америка бе използувана за автоматизи­ране на производствения цикъл и по-специално за автоматизиране на наборните машини. Големи те­леграфни агенции започнаха да предават новините на своите вестници по телеграфния кабел във фор­ма на перфоленти, които служеха и да направляват и командуват наборните машини, производствения им процес и т. н. Автоматизиран бе следователно наборният процес. Получи се така, че в наборни­те цехове на вестникарските предприятия вместо под командата на ръчен наборчик наборът и отли­ването му ставаха под командата на перфо-лентата.

Под нейната команда се разшифроват отверствени­те комбинации на текстове. Телетайпът навлезе в Европа през 1954 г., като перфолентите вместо по телетайпа се изготвят в печатниците или редакци­ите от перфомашини, наречени още перфоратори. Производителността на командуваните от перфо­лента наборни машини, наречени още програми­ран набор, в началния период бе 20 000 буквени знака на час, а сега след редица усъвършенству­вания и подобрявания на технологията достигна до 30 000 знака. Чрез внедряването на перфо-лен­тата се изчерпаха техническите капацитетни въз­можности на металолеещите наборни машини и на перфораторите. През 1962 г. в Америка бе създаден т. нар. „електронен мозък“, електронноизчисли­телна уредба, наречена още „компутер“. Това по­стижение намери приложение и при автоматизира­нето на наборния процес. Компутерът се прилага за пръв път в Европа през 1965 г. На това електрон­но устройство се възлагат изпълването, затягането на реда и пренасянето на сричките при набор. То откри възможността да се увеличи производител­ността на перфоратора, защото при изготвяне на перфолентата при зашрифоване на наборния текст наборчикът не се интересува от формата, числото на буквените знаци, които трябва да влязат в реда, и къде и коя дума да се пренесе — тази дейност се предоставя на компутера. Последна степен на ав­томатизиране на наборния процес е „оптически ле­тящата електронна наборна машина, която вместо повикване чрез клавиатурата на съответната бук­ва сама „чете“ ръкописа и го отразява върху лента­та или перфолентата. Успоредно с този вид маши­на се развива и „акустичната електронна наборна машина“, която успешно реагира на звуковете при четене или говорене и всяка произнесена буква се зафиксирва върху магнетна лента Тази машина ще премахне преписването на ръкописа или извиква­нето чрез клавиши на отделни буквени знаци. На­мери ли тази машина приложение в практиката, то неминуемо е отпадането и на металолеещите на­борни машини, понеже те не ще бъдат в състоя­ние да догонват производствените възможности на акустичната машина или на компутера. Тя ще на­ложи преустрояване и преминаване към фотона­борния способ, който обещава значително по-ви­сока използуваемост на техниката и съкращаване на производствените срокове.

Развитие на филмографичния способ

Фотонаборът или светлинно лъчевият, филмо­вият способ е най-новата степен в развитието на механизирания набор. Това е най-прогресивният метод, защото филмовата техника, електротехни­ката и електрониката, които се преплитат и взаим­но допълват в него при осъществяване на наборния процес, предлагат сравнително най-високи произ­водствени възможности. Фотографията и филмо­техниката, като си служат с голям брой светлин­ни лъчи, могат да отразят върху магнетната лента качествен буквен знак в сравнително най-кратко време. Фотонаборният способ, макар да има една предълга история и да води началото си от 70-те години на миналия век, едва през последното де­сетилетие навлезе в период на експериментира­не. Първото предложение да се създаде фотона­борна машина идва от англичанина В. Ф. Грейне през 1898 г. Неговите планове обаче остават само в идейна разработка. Същата съдба има и идеята на мюнхенския печатар Адолф Мюлер, който дори преустроил през 1915 г. във фотонаборна машина един „Монотайп“. Първите фотонаборни машини били изработени в Англия през 1922 г. и в Америка през 1923 г., без обаче същите да са излезли от ну­лева серия. Неуспехът им се обяснява главно с това, че конструкторите не познавали наборната техни­ка, поради което не са могли да разрешат въпроси­те, свързани с изпълването на реда, коригирането и монтажа на набора. На Едмонд Цер се пада сла­вата да разреши цялостно проблемите, свързани с фотонабора, с построената от него през 1930 г. фо­тонаборна машина Цертайп, която се състояла от два агрегата — наборен и монтажен. Поради ком­плицираността си и високата себестойност изобре­тението му не могло да се наложи.

През 1948 г. инженер Жорж Вествер от фирма­та Монотайп предлага една доста интересна кон­струкция. Неговата „Ротофото“ наборна машина, която по-късно послужи като прототип на извест­ната фотонаборна машина, се състои от три агре­гата — клавиатура (без промени клавиатурата на буквоотливната наборна машина Монотайп), об­лъчващ и монтажно-снимачен агрегат. Умно за­мислената машина обаче не намира приложение. С тази машина се слага край на предисторията на фотонабора.

Трите генерации фотонаборни машини

Когато се говори за трите генерации фотона­борни машини, трябва да се има предвид, че се касае за вече изпробвани и внедрени в производ­ството уреди. Към първата генерация принадле­жат приспособените за фотонабор съществуващи и работещи с метал наборни машини ; към втора­та „средно скоростните машини“, а от третата най-новите са „супер скоростни“ машини, чийто про­изводствен капацитет достига до милиони знаци в час. В печатния период при внедряване на фотона­борния способ се тръгна по линията на приспосо­бяване на намерилите широко приложение в кни­ гопечатането две системи металоотливни наборни машини. През 1947 г. в САЩ биват преустроени за фотонабор машините „Интертайп“ и „Линотайп“, а по-късно и „Монотайп“. Фирмата „Линотайп“ остана и досега на базата на доразвиване във фо­тонаборна металоотливаща редоливна наборна ма­шина. „Интертайп“ обаче преустрои няколко пъти своите машини. Най-напред поднесе фотонаборна­та машина „Интертайп фотосетер“. Това е маши­на за ръчно обслужване. Наборът се осъществява чрез ръчна клавиатура по известния вече начин. Заснимането също не става както при отливането на целия ред, а поотделно - матрица по матрица по реда на повикването по време на набора. Подоб­на на типа на фотосетера фотонаборната машина е идентична с машините, които отливат цели мо­нолитни редове, но снабдена вече с програмиращо и командно устройство, осъществявано от перфо-лента с „Интертайп фотоматик“. Буквоотливната наборна машина „Монотайп“, както вече се каза, също бе преустроена с цел да работи на принци­па на фотонабора. Създадена бе фотонаборната ма­шина „Монофото“. При тази машина матричната рамка е разрешена и обогатена с повече буквени знаци (340). Заснимането на буквените знаци ста­ва поединично. Устроено е за увеличаване и нама­ляване кеглите на шрифтовете. Производителнос­тта е 13 000 знака на час. На Друпа през 1967 г. бе показан един нов електронен монотайп перфора­тор от системата GSA - Швейцария, с помощта на който автоматизацията на наборния процес е зна­чително усъвършенствувана и ускорена.

Подчертано опростена, дори най-опростена фотонаборна машина е АТF — Типосетер, про­изведена през 1958 г. в Америка. Тя се състои от два апарата, една електрическа пишеща машина, приспособена и за щанцоване на перфолента едно­временно с писане на темата, и една фотоуредба. Поради опростената си конструкция и лесно об­служване тя намери широк прием. Увеличено е и разнообразието на шрифтовете. Производствени­ят капацитет на тази машина е 22 000 знака на час.

Фотонабор по електронен път

Съвсем нова идея влагат френските инженери Хигонет и Майруд в създадената от тях през 1949 г. фотонаборна машина „Лумитайп“. Лиценз от тази машина бива закупен същата година от Америка, където след доразвиване на първоначалната идея е произведена машината „Фотон“. Това е първата фотонаборна машина, която работи с електронни уреди. Производителността на първия модел е 28 000 знака на час, а след някои усъвършенствувания и подобрения производителността надхвърля 2 ми­лиона знака в час. Нито по външния си вид, нито по вътрешното си устройство тази машина може да бъде оприличена на известните досега.

Към третата генерация, към супер произво­дителните и бързоходни фотонаборни машини, принадлежи машината „Лумицип 902“, която се командува също от електронни устройства (Ком­путер). Построената през 1954 г. фотонаборна ма­шина „Линофилм“ е копие по конструкция и прин­цип на работа на „Лумицип 902“. Тя работи обаче с частично електронно командуване. Състои се от 4 основни части: клавиатура, фотоавтомат, ко­ригиращ уред и композер. Производственият ка­пацитет на фотонаборния автомат е 30 000 знака на час. На Друпа 67 бе показана машината „Лино­филм Квик“, опростено копие на „Линофилм“. С тази машина завършва „неразораната целина“ във фотонаборния способ. Разкрити са всички неиз­вестни възможности на светлинния лъч. Обаче въ­преки „разораването на целината“ усилията за още по-рационалното използуване на светлинния лъч не престаЕат. Много конструктори и заводи рабо­тят над нови проекти или за усъвършенствуване­то на съществуващите. Нови имена, нови проекти и нови конструкции с далеч по-големи производ­ствени възможности се внедряват в книгопечата­нето. Интертайп фототроник, Линотроник, Фоер­шилд фототекстсетер, английската фотонаборна машина КS. Паул Фиам Сетер — всичко това са нови уреди, които надхвърлят нашите представи за производствени възможности.

През есента на 1967 г. държавната печатница във Вашингтон инсталира най-бързоходната и най-производителната засега в света електронна набор­на машина „Линотрой“, командувана и направлява­на от магнетна лента. Компутерът на тази машина обработва в секунда 1000 импулса, което се равня­ва на 3 500 000 буквени знака часов капацитет.

Немалка е, разбира се, и цената — над 2 ми­лиона долара. Западногерманската фотонаборна машина „Дигизет“ има капацитет 600 импулса в секунда или 2 милиона на час. Може да се използу­ва и в други отрасли и за други стопански и иконо­мически задачи посредством монтирания към нея изчислителен апарат „Хелкон“. Две съвсем нови фотонаборни конструкции ще се явят на пазара в близко бъдеще 1969 г.: фотонаборната машина АМ-725 на американската фирма „Вари Тайпер“ и машината ИБМ–2680–Принтер, също на амери­канската фирма „Фотон“. Те са предназначени за вестникопроизводството. Това ще бъдат най-бързо­ходните и най-високопроизводителни наборни ма­шини — 6000 импулса в секунда, равняващо се на 20 милиарда знака в час, и ще разполагат с над 25 000 буквени знака с различни буквени очертания и кегли. Цената на тази машина ще бъде 387 000 до­лара или 6000 долара месечен наем.

Не е безинтересно да се знае, че въпреки тези големи постижения, въпреки супер високата про­изводителност на фотонаборната техника работа­та върху по-опростени конструкции не е преуста­новена. Пак на Друпа 67 е показана една новост в това направление—малогабаритна, лесно обслуж­вана и със значително по-малък производствен капацитет машина — машината на X. Бертхолд (Берлин) „Диатроник“. Това напълно усъвършен­ствувано копие на фотонаборния апарат „Диатайп“ се обслужва ръчно, като производителността му и производствените му възможности се равняват на една четиримагазинна металоотливаща редолив­на наборна машина, поради което намира и добър прием в средни и малки предприятия. Заслужа­ва да бъде хвърлен, макар и бегъл поглед и върху развитието на по-важните фотонаборни съоръже­ния, които се появиха в следвоенния период. Това са особен вид фотонаборни машини, чиято произ­водителност е приблизително еднаква с тази при ръчния набор.

Една от тях е Ходего, холандско производство, работи с отделни букви от изкуствена материя с черно-бели контрасти. Прожектирането става на принципа на цели редове с възможност за намаля­ване или уголемяване на кегела. На първата Дру­па (1955 г.) е показан първият модел, а през 1967 г. — вече значително усъвършенствуван. Диатайпът е уред, който също се обслужва ръчно. Един лост се движи по скала с букви и зафиксирва коя бук­ва трябва да бъде фотографирана. Този уред раз­полага със 190 буквени знака и може да увеличава или намалява буквения текст от 4 до 36 пункта. На същия принцип са построени Щарзетограф, Щер­мат и Летерфон. По-малко известни са Протайп, Кохсхеад, Филмотайп, Адийтайп, Грофалет, Маг­носкор, Фотолетер и специалният апарат за араб­ски шрифтове. Наред с казаните вече фотонаборни уреди съществуват още три, които представляват нещо междинно между наборна машина и фото­графия. Това са Оптайп — французко производ­ство, което с помощта на отделни призми изменя вида и наклона на заснимания текст и височината и дебелината на буквите; Кодак-листоматик и фо­толист-системсон, германско производство, фотог­рафират текстове направо от ръкопис или пишеща машина. Използуват се при производство на гео­графски карти, адресни книги, каталози, ценораз­писи и др. Поради това, че заснимат направо от ръ­копис, се обслужват с по-голямо число светлинни лъчи.

***

Между многото хора, търсещи разрешение на проблема за ускоряване на наборния процес, е бил и руснакът Кнегински, който по собствен път е ус­пял чрез използуване на електрически ток да меха­низира набора. През 1870 г. той построил наборна машина, която да работи на принципа на перфо­лента. Неговата машина се състояла от два апара­та — наборен и отливен. Наборният апарат напом­ня на клавиатурния апарат на машината Монотайп, която се явила 20 години след изобретението на Кнегински. Този апарат перфорирал отвърстия върху хартиена лента, всяко от които съответству­вало на даден буквен знак. Кнегински използувал две дървени каси с канали. В едната се намирали редовни, я в другата главни букви. Малка преград­ка преграждала пътя на буквите и при поискване пускала само по една от съответните букви. Галва­нична батерия захранвала с електрически ток елек­трическата уредба на машината. Перфолентата се движела по металически цилиндър, по който про­тича електрически ток, и е притискана от опип­ващи игли. Щом иглите срещнели комбинация от отвърстия на перфолентата, електрическата вери­га се затваряла и специалният изискател, който се движел под двете каси с букви, изисквал с. ответ­ната буква. Изобретението на Кнегински не могло да се наложи по чисто финансови съображения — в Русия нямало кой да финансира производството.

От 1932 год. Съветите усвояват производство­то на собствени редоливни наборни машини. За сравнително кратък срок съветското полиграфи­ческо машиностроене успя да усъвършенствува производството си, да произвежда високопроиз­водителни наборни машини, да задоволява нуж­дите на страната и да изнася машини в чужбина. Съветското полиграфическо машиностроене произвежда няколко вида наборни машини, в това чис­ло и едрокегелни с програмно устройство за мета­лен и фотонабор. Задоволителни са и резултатите от внедряването на електронните уредби с цел да се автоматизира наборният процес. Добри резулта­ти в това направление бележи и източногерманска­та електронна техника. Перфораторът „Тастомаг“ увеличава производителността на труда на набор­ните машини почти два пъти. За пръв път в Съвет­ския съюз се правят опити за заменяне металната сплав при наборните машини с пластмаси.

500 години наборна техника

Проследим ли по-основно развитието на на­борната техника, пред нас ще се открие интересна картина. След изобретението на Гутенберг в про­дължение на триста години наборната техника се е развивала доста прогресивно. Първите усилия още през 1740 г. са насочени към търсене пътища за ус­коряване на наборния процес, в началото на XIX век вече започват опитите с построяването на сред­ ство за механизиране на набора. След като оста­налите производствени манипулации в книгопеча­тането са били съществено механизирани и дори били поставени на индустриални начала, борбата за заменяне ръчния метод при наборния процес е траяла половин век.

Едва когато започва използуването на логоти­пите, а най-вече на клавиатурата при изработени­те тогава машини, се надвишава границата на ръч­ния труд.

Кога и дали ще се осъществи цялостна автома­тизация на производствения цикъл, е мъчно да се предвиди. Със сигурност обаче се знае, че набор­ната техника в своето развитие се е сблъсквала с много неудачи и неправилни насоки. Но всички те са разкривали пред изобретателите приближаване­то на границата между ръчния и машинния метод на работа.

Въпреки всички търсения и успешни постиже­ния трябва да се отбележи, че характерните особе­ности на ръчния набор и днес са запазени и се при­лагат при някои набори. Наред с това машинната наборна техника все още се базира на индивиду­алните качества на клавиатуриста. Производстве­ните възможности на наборните машини в много отношения зависят от сръчността и умението на машинния наборчик дори и при наличието на ре­дицата новости, които се въведоха. Все още не съ­ществува цялостна автоматизация. Наборните це­хове все още изработват полуфабрикати, суровия материал за крайния артикул при книгопечатане­то. Странирането, коригирането, акциденципта все още са предмет на ръчния труд. По-нататък исто­рията ни учи, че почти всички изобретения са се проваляли поради недостатъци в икономическата система. Още Гутенберг е трябвало да разбере си­лата на парите и да се убеди, че те са по-силни от духа и стремежа към новото. Но който познава на­стъпилите изменения и структурни преустройства в отделните цехове на книгопечатната промиш­леност, ще се убеди, че всички тревоги, лишения и неудачи на новаторите не са отишли напразно. Упоритостта и постоянството са довеждали обаче до целта само тогава, когато теорията и практика­та са вървели ръка за ръка. Много от откриватели­те, макар и да са преследвали с упоритост постоян­ната си цел, са се проваляли, защото им е липсвал ясен и всеобхващащ поглед върху стопанския и техническия прогрес. Този поглед у мнозина се е развивал интуитивно. Те са успявали благодарение на вродените си заложби и наклонности към нова­торство или вървене все напред.