PolyGrafia

От пет века насам Йоханес Гутенберг е честву­ван като изобретател в книгопечатното изкуство. Струва ми се, че в това сборно понятие за негова­та дейност е необходимо да се вложи много повече разбиране, отколкото са влагали предшественици­те на дървената ръчна печатна преса, която Гутен­берг направил и използувал. Но дори ако заслуги­те на Гутенберг са само тези, то не ни задължава да коригираме досегашните си схващания за ролята и значението на Гутенберг за развитието на книгопе­чатането. Той не е открил книгопечатането и цен­търът на тежестта на неговите исторически пости­жения лежи другаде. Но ние, като се ръководим от буквалния смисъл на думата типография (писане с отлети букви), с право можем да наречем Гутенберг творец в тази професия. Не бихме могли също да се съгласим и със схващането, че всъщност само­то печатане, покриването на един хартиен или пер­гаментов лист с буквени образи раждането на една печатна страница е привличало повече вниманието на съвременниците на Гутенберг, отколкото самият начин на изготвянето на отделните букви и сглобя­ването им в набор на редове и печатна форма. Схва­щане, запазило се и днес, което се потвърждава от факта, че самото печатане, самият печатен процес и днес все още дава името на цялата професия, на целия бранш — печатане. Сега вече е установено, че много преди откритието на Гутенберг, много вре­ме преди 1440 г. начинът на възпроизвеждане на от­делни оригинали, т. е. печатането, е било известно и дори доста разпространено. Знае се, че още през 1398 г. в градовете Улм, Ньордлинг, Нюренберг и др. са живели и работили „печатари“ и са печатали от дърворезба предимно църковни и с религиозно съдържание картини или пък карти за игра. Освен това върху някои от тези картони има отпечатани текстове с изрязани букви. Разбира се, самият пе­чатен процес се е осъществявал доста примитивно. Върху омастилената дървена плоча са поставяли ов­лажнена хартия или пергамент, а отвъдната страна търкали. Следователно по това време още не е бил известен натисковият принцип, а не е съществува­ла и печатната преса. Най-старата запазена печат­на картина, отпечатана на принципа на натисковия печат, датира от 1423 г. Обстоятелството пък, че ве­нециански търговци през 1441 г. са молили за въз­можно най-бързото им снабдяване с печатани карти за игра, за да могат да задоволяват голямото търсе­не на такива карти, ни показва какви са били състо­янието, броят и производствените възможности на тогавашните печатници, т. е. на печатниците преди Гутенберговото откритие.

Не е било известно съществуването на печат в Китай, Япония и Корея много преди Гутенберг и че дори част от печатната продукция в тези страни е била печатана от печатни форми, изработени с от­делни подвижни букви в Европа. Заслужава да се отбележи, че по това време почти едновременно с високопечатния способ се слага началото и на дъл­бокопечатния метод. Най-старата, известна досе­га медна гравюра носи дата 1446 г. Предполага се дори. че този способ е бил известен много по-рано. Почти по същото време се печатат книги с негатив­ни метални букви. Тези книги днес ние наричаме „недодялани листа“. Най-старата от тях е произве­дена през 1462 г.

Най-новите изследвания показват, че същност­та, новото в Гутенберговото откритие е именно от­ливането на оразмерени буквени шрифтове и из­вършване набора с такива отлети оразмерени букви и използуването на ръчната дървена преса, т. е. от­криване на натисковия способ при печатането. С тези открития той създава предпоставките за по-на­татъшно развитие на книгопечатането, разработва методите и стила на работа и конструира необходи­мите за целта инструменти и съоръжения. С изпол­зуването предимствата на пресата Гутенберг слага началото на един отделен клон, на една отделна про­фесия в книгопечатането — печатарството. Всичко това и оразмеряването и използуването на метални­те букви му създава заслужената слава на изобрета­тел в книгопечатането и право за първородство. Та­кова право му създава и използуването на пресата и внедряването на натисковия способ при печатане­то. Той е разрешил проблеми, които и в наше вре­ме продължават да играят важна роля. И само този, който познава историята на развитието на наборния процес, ще може да си създаде ясна представа за за­слугите на Гутенберг относно развитието на този процес и самото книгопечатане.

СЛОВОСЛАГАТЕЛСТВОТО — УПОРИТА ПРО­ФЕСИЯ

От всички професии, които се създават в резул­тат на откритието на Гутенберг, словослагателството, т. е. начинът на изготвяне на печатната форма, е запазило старата си форма, първичност и ориги­налност. Веригата, манипулациите при наборния процес и сега протичат точно по същия ред и начин както още при Гутенберг: четене от ръкопис, хва­щане на буквата, поставянето ù в компаса, изпълва­не и затягане реда и образуване на шпалта-колона; след това коригиране, разбиване набора на страни­ци или коли и на края разпиляване и поставяне на място отпечатания материал. Наистина уредите и съоръженията за осъществяване на тези манипула­ции днес значително са подобрени, преустроени са манипулациите при някои видове набори — буква­та при обикновения, гладкия набор вече не се хва­ща, а посредством клавиш от клавиатура се извиква в наборния събирателен компас, изпълването и за­тягането на реда и отливането стават механично или дори автоматично. Но, общо взето, в ръчния набор характерните черти на занаятчийството са се запа­зили. Налице е един твърде фрапиращ факт — оп­итите за ускоряване на наборния процес започват значително по-късно, и то в период, когато други­те процеси при книгопечатането вече са били поч­ти механизирани и дори навлезли в сферата на ин­дустриалния начин на производство. Може да се сметне като лоша шега на историята, че като пър­ва подбуда за ускоряване на наборния процес е пос­лужило едно ръководство по стенография. Богатият на идеи народен стопановед Йохан Йоахин Бех­нер, като взел повод от това ръководство по стено­графия, писал в книгата си „Глупави мъдрости“, че бързописът (стенографията) трябва да се въведе и в печатното дело. Макар и аргументите на автора на тази книга да не били чак толкова глупави и шутов­ски, много опити за ускоряване на книгопечатането и по-право на набора са се натъкнали на непреодо­лими препятствия, необичайности и неудачи и дори на глупости. През 1740 г. в Англия се появява пър­вото предложение са подобряване на наборната тех­ника. То се основавало на твърде простата идея — защо наборчикът при набора трябва да вземе само по една буква, когато при едно движение на ръката той може да вземе две или повече съединени заедно букви, ако за целта често употребяваните предлози, срички и съюзи (ер, ел. ем, де, ге, фа, си, циг и т. н.) се отлеят заедно. Тази доста практична идея нами­ра наистина добър отзвук. Скоро започва оповестя­ването на безброй много системи за използуване на логотипите. Първият, който приложил този метод, е френският словослагател Ф. Борели де Сант-Па­ул. През 1775 г. той разработил своя система за из­ползуване на логотипите, а от Людвик XVI получил 20 000 ливри за реализиране на идеята. От този мо­мент тази идея завладява още по-голям брой при­върженици на логотипите. Ото Хьоне, историк и из­следовател на развитието на механизирания набор, през 1925 г. съобщава в една своя книга за повече от 15 такива системи, последната от които била раз­работена през 1924 г. С логотипи си служил още от 1783 г. и издателят на лондонския в. „Таймс“ Йон Валер, а лорд Станопе, имащ също големи заслуги за развитието на книгопечатното изкуство, е отде­лил немалко време за проучване и подработване на тази система. Най-пълна и съвършена такава систе­ма е била създадена в края на миналия век (1883 г.) от виенския словослагател Леополд Вайс. Като си служил с наборна каса с 668 преградки, той достиг­нал забележителен успех — 3500 буквени знака на час или двойно повече, отколкото при обикновено набиране. По-късно той увеличил броя на преград­ките на 1248 с цел да се поместват възможно повече логотипи. Но този опит независимо от очевидните успехи се е провалил главно поради противоречи­ето между теорията и практиката. Неудачен се ока­зал и при разпиляването. Вместо да бъде 4—5 пъти по-бързо от набора, както е при набор с обикновени букви, разпиляването било значително по-трудоем­ко. Станало ясно, че е по-лесно да се разработи те­оретично една система, отколкото да се приложи на практика и че не винаги физическите и умствени­те възможности на отделния човек могат да следват полета на мислите и фантазията на изобретателя.

С последния опит да се ускори наборът посред­ством логотипи завършва първото щурмуване на средновековния метод на работа при наборния про­цес. Не могли да се похвалят с успех и многото дру­ги опити в това направление. През 1796 г. във Фран­ция се правят опити вместо с метални букви да се набира с метални матрици, от които да се отливат стереотипни плочи, от които да се печата. Неспо­лучлив се оказал и опитът чрез уеднаквяване дебе­лината на всички метални букви да се ускори поне затягането на наборния ред. Защитник на тази идея е бил ръководителят на виенската държавна печат­ница Алойс Ауер, който през 1840 г. отлял три раз­мера букви — 8, 12 и 16 пункта, с еднаква дебелина.

С шутовщина граничи и опитът за ускоряване на наборния процес не с една, а с две ръце. През 1886 г. шведецът Алберт Лагерман изработил уреда „Ти­потетер“ — фуния, прикрепена към наборната каса. В нея той пускал вземаните с двете ръце отделни букви от наборната каса, които се подреждали в съ­ответния ред в долния край на фунията. Наборни­ят ред обаче трябвало да се изпълва и затяга от друг уред. Подобни експерименти са правили и други но­ватори, но ускоряването на набора не било реализи­рано. По повод на тези опити „Типографски годиш­ник“ от 1889 г. писал : „Трябва да се търси начин за създаване на наборна машина. Иначе няма да е чуд­но, ако по-късно краката и носът се използуват за изпълване и затягане на наборните редове“. И тези опити сочат за отдалечеността между теорията и практиката.

РАЦИОНАЛИЗИРАНЕ НА НАБОРНИЯ ПРОЦЕС

Макар посочените дотук опити да са претърпе­ли неуспехи и да са пропаднали, трябва да се при­знае, че вложеният труд не е отишъл напразно. Без да загуби актуалността си, проблемът за ускоряване на набора е привличал вниманието на все по-голям брой хора и все повече ставали онези, които се зала­вяли с аналитично осветляване на този процес и за довеждане работата — до успешен и резултатен за­вършък. Плодовете от този труд се различават по ес­теството и характерните си особености, а резултати­те са осъществяване на по-рационално използуване и прилагане на ръчния набор. Постижения, които и днес ние все още използуваме. Основното в тези по­стижения е било определянето на строги размери за отделните метални букви и премахване на отливане на букви със своеволни и различни размери, През 1737 г. Пиер-Симон Фурниер от Париж дава ини­циатива за създаване на измерителна система в кни­гопечатането. Като приема дванадесетична система, той изчислява типографския пункт.

През 1785 год., 48 години по-късно, Фирмин Дидо, като я приспособява към френската стъпко­ва мярка, подобрява тази измерителна система, ко­ято важи и днес.

Наполеон дал нареждане на типографията да премине към въведената във Франция през 1795 г. метрична десетична измерителна система. Дидо за­почнал през 1811 г. да отлива букви, при които мили­метърът е служил за единица. Но поради военните раздори и свалянето на Наполеон от власт започ­натото преустройство не се осъществило, а пун­ктът и цицерът останали да служат за мярна еди­ница в типографията. Дълго време след това (1879 г.) Херманд Бертхолд установил точния размер на типографския пункт — един линеен метър трябва да е равен на 2660 типографски пункта. Също така през 1723 г. била установена за Франция твърда ви­сочина на отливните букви, а през 1873 — 50 годи­ни по-късно, германските букволеяри се съгласили да уеднаквят височината и да произвеждат букви по тази височина — 622/3 пункта, която едва в 1904 г. станала задължителна и за другите страни. Уеднак­вяването на буквената височина улеснило книгопе­чатнота машиностроене и допринесло букволеяр­ството да бъде поставено на индустриални начала. Макар през 1805 г. да била конструирана първа­та буквоотливна машина, тя влиза в експлоатация едва през 1828 г. Тя се отличавала с редица техни­чески неудачи и е работила чрез ръчно задвижва­не. Комплектна букволеярна машина бива израбо­тена през 1862 г. в Англия от Джон Актинсон. Само 23 години по-късно (1885 г.) се появява едно дру­го откритие. Лин Боиг Бентон (САЩ) създава пър­вата щампел бормашина, която изиграва решаваща роля при изработването на матриците за редоотлив­ните наборни машини. С нейното появяване ръчни­ят труд при изработване на метални щемпели, ма­трици и букви бива заменен с машинен. Създават се възможности букволеярите да разнообразят и увеличат асортимента на шрифтовете, а също и за концентрация в букволеярството. Техническо подо­брение претърпяват не само шрифтовете, но и оста­налите съоръжения при набора — компасът, касите, регалите. Лорд Щачхопе след своята желязна печат­на преса (1804 г.) разработва стереотипния способ и видоизменя наборната каса (1880 г.). Редом с това се появява нов вид галванопластика, стереотипия, вне­дряват се изкуствените материали и т. н. На преден план обаче отнсво изпъква старата идея — да се из­ползуват матриците при наборния процес.

През 1906 г. американецът В. Ж. Лудлов разра­ботва система и построява машина, която за пръв път идва в Европа през 1921 г. При неговия метод на работа матричният ред се набира ръчно, а се отли­ва механично. Най-ново усъвършенствуване на този принцип е осъществено в Италия. Създадена е ма­шина, наречена „Небитайп“. Най-последни изобре­тения в областта на ръчното набиране са най-мал­кият фотонаборен апарат, който впрочем е преходът между ръчния и машинния набор, и изработване­то на наборните машини, които бързо се налагат и поемат значителна част от наборния процес, като превърнаха наборните цехове в отдели за изготвя­не на „суров“ материал при книгопечатането, на­бора и печатните форми. В най-ново време пък те са изправени пред принципно нови преустройства. Металната буква бива заменена с филми или фото­хартия, а наборните цехове са превърнати в монтаж­ни отдели. Ръчният способ се запазва предимно в акциденцията.

БОРБА ЗА СЪЗДАВАНЕ НА НАБОРНИ МАШИНИ

Без преувеличение и страх за пресиленост на из­раза може да се говори за борба за създаване на на­борни машини. Борба и усилия, които траят през целия XIX век и в които участвуват над 200 изо­бретатели и конструктори. „Жертвуваха се милиони средства, употребен е много труд, разгънати са мно­го духовни сили, но значителни резултати не са по­стигнати“ — пише през 1890 г. „Типографски еже­дневник“. В един период, когато бързите печатарски преси и ротомашини изпреварват хиляди, пъти по­стижения на Гутенберговата дървена преса набор­ният процес е продължавал да се осъществяаа по примитивен, ръчен способ. Дълго време на един пе­чатар са се падали 6 ръчни наборчици — положе­ние, което безпокояло и действувало мобилизиращо в процеса на ускоряването и механизацията на на­борния процес. Могат да бъдат установени пет раз­ лични насоки, едната от които води към заблужде­ния и пропиляване на сили и енергия, а три са се увенчали с успех, победили в тежката борба и до­вели до най-правилното разрешение на проблема за машинизиране на наборния процес. През целия точи дълъг период на търсене само трима изобрета­тели разработват успешно методите за механизаци­ята му. Петата насока, най-новото, е използуването на фотографията. С този способ се занимават цяла редица новатори и изобретатели, но безуспешно до момента на групиране постиженията на отделните методи и системи. Следователно смело може да се каже, че трудът и на тези труженици не е отишъл на­празно и че той е открил пътя към станалата ни вече известна фотонаборна система.

Ние ще се спрем само на най-верните резултати от тези пет насоки. Първата наборна машина била създадена от английския инженер Вилиам Шурш през 1822, а патентирана 15 години по-късно. Фиг. 1. Машината набирала, разпилявала, изпълвала и за­тягала реда, но не могла да разпилява набора. През 1840 г. се появила в три парижки печатници маши­ната „Пианотайп“. Тя също е набирала, изпълвала и затягала редовете и разпилявала, но била обслужва­на от 7 души. Производителността била по-ниска от производителността на обслужващите я ръчни на­борчици. Подобна наборна машина била монтирана през 1846 г. в държавната печатница във Виена, но по време на революционните размирици през 1848 г. била разрушена. През 1849 г. датчанинът Крис­тиян Зьорензее построил наборната машина „Тахо­тайп“, като за пръв път използувал букви, снабдени с комбинация от зъбци (запазена е и се намира в Ко­пенхагенския музей за фина техника). Това умно за­мислено използуване на зъбни комбинации изигра­ва решаваща роля при разрешаването на въпроса за комбиниране на набора с отливане и проправя път към създаване на редоливните наборни машини. Из­обретението на Зьорензее не успява поради това, че зъбците на буквите бързо се износвали. Каселският търговец Шарлей Кастенбайн патентира през 1869 г. своя наборна машина, която се радвала на успех и намерила приложение в няколко печатници. До 1909 г. на няколко от неговите машини се набирал в. „Таймс“. Производителността на тази машина обаче била твърде ниска. През 1880 г. се явява наборната машина „Торне“, която е пълен плагиат на изобре­тението на датчанина Зьорензее. Все пак над 2000 от тези машини са били внедрени в производство­то. Истински куриоз е представлявала буквонабор­ната машина на американеца Ж. В. Пайге, създадена през 1872 г. Тя се състояла от 18 000 детайла, била мъчно обслужвана и доста скъпа, поради което и не е имала успех. Това е машината, която е свързана с името на Марк Твен. който е финансирал изработката й и загубил цялото си имущество. Последната работеща по този принцип буквонаборна машина е била построена от белгиеца Рене Дашьо през 1924 год. С нея се слага край на тази група машини.

Първата наборна машина, която преговала ма­трици, е построена през 1844 г. в Париж и била на­речена „Матрис композитор“, а през 1867 г. била по­казана на Парижкото световно изложение. Над нея висел надпис „Революцията в книгопечатането“. Не е установено дали е била внедрена в производ­ството. Последната машина от този род е построе­на в Америка през 1902 г. В тези машини не били правилно разрешени както въпросът за преговане­то на матриците, така и въпросът за изпълването на реда и коригирането на набора. Този въпрос е наме­рил само теоретично разрешение. През 1876 г. Ото­мар Мергенталер започнал, без да влага собстве­ни разбирания, изработването на пишеща машина за литографски способ на печатане. Той обаче уста­новил, че и тук стоят неразрешени още много про­блеми от миналото. Тези пишещи машини за лито­графски печат едва в по-ново време намират почва за развитие, и то главно в Америка. Днес ние позна­ваме „Веритайп“, „Юставрител“, а в най-ново време ІВМ — пишеща машина, чийто най-нов модел е на­речен „Композер“. Сферичният носител на шрифто­вете, който се командува от магнетна лента и елек­тронна инсталация, е наречен компутер.

Следва продължение