Twitter
Facebook
RSS
Дигитализирането на шрифтовото изкуство откри нови възможности за създаването на шрифтове и възпроизвеждането на вече съществуващи образци. Появи се изцяло ново направление в типографията, което условно можем да определим като историческа типография.
Този вид типография насочва усилията си към дигитално възпроизвеждане на шрифтове и почерци от близкото и далечното минало. Един от първите образци на историческата типография в областта на почерка е шрифтът Pablo на британския художник Тревор Петит. Шрифтът Pablo е създаден през 1995 г. на основата на почерка на Пабло Пикасо.
Скоро след това цели студиа за шрифтов дизайн съсредоточават усилията си за създаването на шрифтове на базата на почерците на знаменити личности. Най-известното такова студио е основаното през 1995 г. от Ричард Кеглър P22. То възпроизвежда почерците на Пол Сезан (Фиг. 1), Клод Моне (Фиг. 2), Леонардо да Винчи, Микеланджело, Винсент ван Гог, Пол Гоген, Огюст Роден, Едуард Хопър, Ед Роджърс, а също и ръкописните начертания в Декларацията за независимост на САЩ от 4 юли 1776 г.
Шрифтове, базирани на почерците на Пол Сезан (горе) и Клод Моне (долу)
Ръкописните начертания в Декларацията за независимост на САЩ – и трите разработени от създаденото от Ричард Кеглър студио за щрифтов дизайн Р22
В областта на историческата типография активно работи и компанията Walden Font Co., която отделя еднакво внимание както на ръкописните, така и на печатните шрифтове от зората на книгопечатането до началото на XX век. В колекцията на Walden Font Co. наред със средновековни и ренесансови шрифтове като 10th Century Bookhand, Bastarda, Copperplate 1672, Spanish Court Hand, Uncial и други откриваме и шрифта William Shakespeare, изграден изцяло върху почерка на знаменития английски драматург.
В по-ново време тенденцията намира изразително продължение в работите на Харалд Гайслер, който създава шрифтове върху почерците на Зигмунд Фройд, Алберт Айнщайн, Мартин Лутер.
Шрифтове на Харолд Гайслер, базирани на почерците на Фройд (горе) и Айнщайн (долу)
Финландската шрифтова дизайнерка с руски корени Юлия Сисмалайнен (Julia Sysmäläinen) на свой ред насочва усилията си към ръкописния стил на Франц Кафка, създавайки шрифтовете Mister K и Josef K, а сръбският калиграф Лазар Димитриевич възпроизвежда в шрифт почерка на Ърнест Хемингуей.
В страните, ползващи кирилица, историческата типография се появява близо десетилетие по-късно. През 2005 г. руският шрифтов дизайнер Генади Фридман създава шрифта Pushkin, основаващ се на почерка на знаменития руски поет Александър Сергеевич Пушкин.
През 2007 г. Владимир Попович и Оливера Стоядинович създават шрифта Tesla на базата на почерка на Никола Тесла. През 2008 г. Олга Умпелева създава шрифта Federico, вдъхновен от почерка на Федерико Гарсия Лорка. Шрифтът включва както латински, така и кирилски начертания. През 2009 г. Генади Фридман създава шрифта Gogol на основата на почерка на класика на руската литература Николай Гогол. През 2014 г. Дмитри Растворцев създава шрифта KobzarKS, основаващ се на автографи на знаменития украински писател Тарас Шевченко. Известният сръбски типограф Ведран Еракович създава шрифта Vuk (2019) на базата на почерка на сръбския филолог и лингвист Вук Караджич, чиято езикова реформа полага основите на правописните норми на съвременния литературен сръбски език.
Историческата типография не се ограничава до възпроизвеждането на почерци от ръкописи, нито до възпроизвеждането на почерци на исторически личности. В нейния обсег влизат също така печатните шрифтове от зората на книгопечатането до появата на дигиталните шрифтове, ала прегледът на това направление изисква отделна статия, тъй като всички основни образци на западноевропейския печатен шрифт са пресъздадени дигитално – често от повече от едно типографско студио.
Специално трябва да се отбележи дейността на Дмитри Хорошкин, в чиято колекция от над 60 шрифтови семейства са събрани най-добрите образци на кирилския печатен шрифт и на кирилското типографско изкуство от XVI до началото на XX век*.
Причините за появата и развитието на историческата типография са разнородни. Ако в началото творческите подбуди се крият в отношението на шрифтовия дизайнер към историческата личност, както е при британския художник Тревор Петит и неговия шрифт Pablo, то последващите шрифтове на основата на почерци на знаменити исторически личности имат много по-широка концептуална основа. Наистина голямата част от тези шрифтове се предлагат с търговски лиценз. Това обаче не означава, че са същински пазарен продукт, предназначен за широката публика. Те са насочени в много по-голяма степен към задоволяване на глобални обществени и културни потребности, свързани с историческата памет, с репрезентацията на миналото в настоящето, със съвременната визуална култура, с графичната среда днес и с обществената комуникация, както и с тенденциите за съхраняване на писменото историческо наследство и неговото представяне пред публиката. Доказателство за това е фактът, че редица шрифтови проекти са подкрепени или реализирани съвместно с водещи културни институции – проектите за шрифтове с почерка на Микеланджело Буонароти, Огюст Роден, Пол Сезан са създадени в тясно сътрудничество с Филаделфийския музей на изкуствата в САЩ, проектът за почерците на американския художник Едуард Хопър и на съпругата му Джозефин Хопър – с Музея на американското изкуство „Уитни“, проектът за почерка на Зигмунд Фройд е осъществен във взаимодействие с Музея на Фройд в Лондон и Музея „Зигмунд Фройд“ във Виена, проектът за почерка на Никола Тесла е свързан с отбелязването на 150-годишнината от рождението на великия сръбски инженер и изследовател и се осъществява със съдействието на Музея „Никола Тесла“, проектът за почерка на А. С. Пушкин е започнат през 1999 г. във връзка с отбелязването на 200-годишнината от рождението на великия поет, шрифтът Gogol отбелязва 200-годишнината от рождението на автора на „Мъртви души“.
Важно е да се има предвид и това, че проектите в областта на историческата типография се вписват в динамичното развитие на съвременното типографско изкуство и на съвременните типографски технологии. Развитието на вариативните шрифтове днес предлага огромни възможности, които в бъдеще ще бъдат все по-широко прилагани в историческата типография. До появата на вариативните шрифтове дизайнерите създават определен набор от стилови начертания, които оформят шрифтовото семейство. Този набор обичайно включва няколко степени на плътност на шрифта и съответните му курсивни версии, а клиентът получава предварително дефинирани като характеристики шрифтови файлове. Вариативният шрифт замества цялото шрифтово семейство с един-единствен файл, който предоставя възможност на потребителя да изменя параметрите на шрифтовите начертания по свой избор в зависимост от дефинираните оси за промяна на геометрията на начертанията в шрифта. По този начин преходът от най-тънкото към най-плътното начертание вече е въпрос на избор на крайния потребител. Дефинираните във вариативния шрифт оси могат да променят и други характеристики на глифовите начертания като например тяхната кондензираност.
Графическата вариативност на глифовете се допълва и от OpenType функционалностите. Посредством функциите OpenType начертанието на редовната буква ‚а‘ например може да има до 90 вариации. Обогатяването на графемното разнообразие на всяка отделна буква е от съществено значение за историческата типография. Възпроизвеждането на множество варианти на един основен инвариант е ключ за максималното доближаване до автентичната многовариантност на почерците, тъй като почеркът на всеки човек по своята природа е динамичен и променлив.
За съжаление развитието на типографските технологии не се осъществява в синхрон с приложния софтуер, използващ шрифтовете, и по тази причина много от функционалните възможности на съвременните шрифтове остават практически неприложими. Диспропорцията, разбира се, не е пречка да си представим, че в недалечното бъдеще индивидуалните почерци биха могли да се възпроизвеждат типографски с висока степен на динамичност, отразяваща максимално пълно безкрайното количество варианти, които се крият във всеки от тях.
Статията е отпечатана в бр. 6/20 на сп. полиграфия.
Статията е публикувана в брой 6 / 2020.
