PolyGrafia

Около юбилейната годишнина на списание полиграфия — 60 години от излизането на първия брой — бяха и по всяка вероятност ще бъдат публикувани още редица материа­ли, правещи опит да се допринесе за изясняване историче­ските факти около неговото създаване и съществуване. Този над половинвековен период би могъл да се окаже как­то достатъчен за една обективна оценка на явлението, но същевременно с това и твърде податлив на неточно­сти, ако изследователите му не се придържат стриктно към историческите факти.

Взимам повод от публикувания материал на инж. Нико­ла Балабанов в брой 2/2009 на сп. полиграфия, с. 8, за осно­вателя на изданието Марин Василев с подзаглавие: „Полиг­рафист, ръководител, учен.“

Още на първия ред е допусната грешка при посочва­не родното място на Марин Василев — вместо Лукавица е посочено неправилно Луковица. Авторът на материала се позовава на майсторското свидетелство, в което явно калиграфът е допуснал грешка в една от буквите. Справ­ка в „Енциклопедия България“, т. 1, с. 606, би помогнала да се избегне недоразумението, пък и публикацията „Марин Василев. 1907—1983—2007. Хроника на един живот„1 на с.1 0 изчиства фактологията. Има и още много други източни­ци, потвърждаващи с. Лукавица, Царибродско, като родно място. И за да се сложи край на излишната полемика ви из пращам една снимка на пътния знак за въпросното село на входа на Цариброд в посока към София.

Това е по-малката беда в материала. На печатарския отрасъл в следвоенна България му предстои — при това колкото се може по-бързо — да изчисти от неточности историята си, защото свидетелите на първите години от следвоенното му развитие вече не са между живите, а публикуваните документи са твърде едностранчиви по­ради характера на епохата.

Но тук и сега искам да изразя мнението си за една би­туваща по това време чуждица, която доста трудно ще бъде отстранена от съвременния ни професионален реч­ников състав. Става дума за термина полиграфия (полиг­рафист, полиграфическо…).

Първо. Марин Василев е квалифициран в публикацията като полиграфист. Ако г-н Балабанов беше останал верен на илюстративната информация, щеше да е длъжен да се съобрази и с ясно написаното в свидетелството, с кое­то „той (Марин Василев) е провъзгласенъ за майсторъ по занаята печатарски.“ След като е завършил училище по „книгопечатане и графически изкуства“ към Държавната печатница. Т.е. той е печатар по професия! Като специа­лист е словослагател.

Второ. До края на Втората световна война понятието полиграфия няма разпространение у нас. Нашите предходни­ци преди войната са се наричали печатари и това не ги е смущавало ни най-малко, разбирайки събирателното съдър­жание на понятието. Списанието им е „Български печат“, съсловната организация е на „графици„2. Синдикализмът се олицетворява от началото на миналия век от „Българско­то типографско дружество“, изданията му са „Графически работник“, „Печатарски работник“, социалната дейност се осъществява от „Печатарската задруга“ и т.н.

Независимо от старогръцкия си произход3 терминът полиграфия навлиза в НР България от руски като последи­ца от нейната „съветизация“, със стремежа даже поня­тийният апарат в двете държави да бъде уеднаквен. Така се появяват „Полиграфическо (обединение)“, „(Управление) Полиграфиздат“, „(Списание) полиграфия“, „Полиграфически (комбинат)“, „(Техникум по) полиграфия“, „(Технология на) полиграфията“ (в Химико–технологичния и металургичен университет). Печатниците са вече „Държавни полигра­фически предприятия.“

Тенденцията е ясна и еднопосочна — тотално скъсване с наследството от миналото. Даже терминологично.

Промяната през 1989 г. ни дава възможност да се върнем поне отчасти към традициите. Доколкото съм информи­ран, в страната вече няма полиграфически предприятия — има печатници с различни фирмени имена, а за наша чест професионалното ни сдружение се нарича „Съюз на печа­ тарската индустрия в България.“ Остана една гимназия и една специалност във ВУЗ по „полиграфия“, но с малко по­вече воля и тези имена един ден ще се променят. Защо не в „Графични изкуства„?

Преди 60 години понятието „полиграфия“ беше до­веяно от геоконюнктурата от Изток. Сега, като члено­ве на Европейския съюз, не е ли време да изчистим поня­тийния си апарат, за да могат членовете на съсловната ни общност разбираемо да казват, че са част от „Printing (или Graphic Art) Industry“ или „Druckindustrie“, а не някакви си „полиграфисти„?

Доверяй, но проверяй!

Връзката автор — редакция е отговорен процес. Естест­вено, авторската публикация слага почти цялата отго­ворност върху името на автора. Но… Винаги има едно но, ако редакторът и редакцията държат на своето име! Старата руска пословица, получила широка световна попу­лярност през последните десетилетия от устата на бив­шия американски президент Роналд Рейган, ми се струва много подходяща в случая.

А що се отнася до това кой, е Марин Василев, аз лич­но винаги съм го смятал за „печатар“ и съм много горд с това.