PolyGrafia

Както е известно, през ноември 2009г. екипът на списа­ние полиграфия събра своите приятели и съмишленици около кръглата маса с въпроса „Как да направим списани­ето още по-интересно?“. Около масата се изказаха раз­лични мнения — едни познати, други недотам, едни болез­нени, други ласкави, едни многократно обсъждани, други изненадващи и неочаквани...

Екипът на полиграфия проведе много и разгореще­ни разговори и след края на кръглата маса. Едни предло­жения прие безрезервно, други отхвърли, някои отложи, а една част реши да последва незабавно.

Ето например в изказването си на кръглата маса Де­сислава Тодорова от Полиграфия Инфо призова да се про­дължи с публикуването на статии от стари броеве на списанието, защото иначе те ще си останат непозна­ти за читателската публика. Обмислихме това предло­жение и решихме да продължим да ви запознаваме с от­делни материали от архива, който колежката Тодорова нарече „съкровищница“.

Докато търсех подходящ материал за настоящия брой на полиграфия, попаднах на брой 1 от далечната 1952 го­дина. В раздела „Технико-графичен преглед“ прочетох едно обръщение на Вълко Червенков към трудещите се: „Крити­кувайте! Критикувайте смело и открито язвите и недос­татъците в нашата работа!...“. Това ми напомни за друго изказване от кръглата маса, в което уважаемият ни колега Наско Кръстанов каза: „В списанието изглежда, че всичко е блестящо в нашата полиграфия, но това изобщо не е така... И ако кризата не е предизвикана от нас, има множество неща, които сами си причиняваме. Ето защо в списанието трябва да има и малко негативизъм, да се покажат лоши­те явления в полиграфията, да се назоват проблемите...“

Всичко това ме накара да избера именно тази ста­тия, която макар и да стои в много отношения далеч от днешните ни проблеми, по своеобразен начин кореспон­дира с казаното по-горе. От друга страна, тя поставя и въпроса за тълкуването на призивите и докъде може да се стигне по пътеката на критиката.

Списание полиграфия има желание и намерение наис­тина да открие дискусия за проблемите в българската полиграфия, но за да е налице полемика, е необходимо да се включат различни гледни точки, а това изисква актив­ност както от наша (на списанието), така и от ваша (на читателите) страна. Готови ли сте да започнем един ди­алог за проблемите, който да стане основа и за намира­не на техните решения? Ако сте, знаете как да се свър­жете с нас. Пишете ни! Обадете се! „Извикайте“, иначе никой няма да ви „чуе“!

ТЕХНИКО–ГРАФИЧЕН ПРЕГЛЕД

Критикувайте! Критикувайте смело и откритоязвите и недостатъците в нашата работа! Не бой­те се да критикувате! Не се колебайте да критикувате по причина, че не можете да се изразявате изискано и точно! Стига да говорите честно и добросъвестно, стига да искате да помогнете — критикувайте слабо-стите, не се примирявайте с тях, не ги отминавайте!

Вълко Червенков

I. „Смелчаци“. — Стихове за деца от Христо Радевски. Илюстрации от Стоян Венев. Издателство „Народнакултура“. Редактор Дим. Добрев. Художници Ст. Ве-нев и Вас. Бараков. Технически редактор Т. Станкулов, коректор 3. Иванова. Формат 8° — 70/100, 8 ¹/₂ коли,тираж 5.000 броя, хартия мителфайн, букви цицер ла-тине светли. Печатница „9 септември“. 1951 г. Цена200 лева. Твърда подвързия.

Корицата на книгата е четирицветна щрихова, постро-ена от рисунка и текст. Горната трета от корицата е заетаот рисунка — група деца в нощен „поход“, отпеча-тана с черно, яркочервено и небесносиньо мастила, катов диапозитив на места се очертава и бледожълтия тонна фона. В останалите две трети са разположени в триреда името на автора, заглавието на книгата и наиме-нованието на книгоиздателството. Първото и последно­то са отпечатани с яркочервено, а заглавието с небесно­синьо мастила. Самият шрифт не е много подходящ задетска книга. Много от буквите по своя строеж рязкосе отличават от тия, с които са набрани стиховете вкнигата и от ония, на които се учат да четат децатаот началните класове, за които е предназначена кни-гата. Особено буквата „И“ със своите косо отсечениотвеси. Височините (кегелът) на буквите поотделно саразлични и редовете изглеждат вълнообразни. Степе-нуването между заглавието, името на автора и наиме-нованието на издателството е неправилно. Това на ав­тора е с несъответно големи букви. В него името ипрезимето са толкова слабо отделени, че се сливатв едно.

Рисуваният шрифт в детската книга, на корицата илина заглавната страница, трябва да е ясен, четлив и безкаквито и да било завъртулки и оригинални хрумвания,за да може не само лесно да се прочита от малкия чи-тател, но да го приучва на хубав и правилен буквенстроеж.

Лошокачествената хартия офсет е увредила многопри печатането и лепенето на корицата. Тя е про-смукала влагата от лепилото, която е разляла масти-лото и на лицевата страна на корицата са се очерталинейните пори.

Заглавната страница е построена с шрифта на кори­цата. Освен трите посочени реда след заглавието е при­бавен ред с петит латине светли главни шпацирани:„стихове за деца“, които по стил и плътност не съот-ветствуват на рисуваните. Под тях и над наименованиетона книгоиздателството при еднакви раздели е поставенакредова винетка, повторена и над стихотворението на20 страница. Отпечатана с кафяво мастило, с каквотое отпечатано и заглавието „Смелчаци“, тя отлично за­пълва голямата празнина под оптическата среда настраницата.

Наклонените на дясно главни букви гармонд курсив светли, с каквито са набрани в един ред името и за-главието на книгата в предпазната заглавна страница,не съответствуват на отвесните букви в клишето ем-блема на книгоиздателството, отпечатано в кафяво ипоставено в средата на долния край на страницата.

Двата реда на гръбната страница на предпазното за­главие „Илюстрации от художника Стоян Венев“, на-брани с нонпарел светли главни, са трудночетаеми замалките читатели.

Книгата е подразделена на пет части, означени съссамостоятелни заглавия от рисувани плътни титулнитекстове, които по строежа на буквите наподобяват тияот корицата и рязко се отличават от шрифта на стихо-творенията.

Всяко ново стихотворение се предшествува от ри-сунка, която заема една трета или половината от стра-ницата. Тя илюстрира най-характерното от съдържа-нието на стихотворението. Има стихотворения илюстри­рани с по няколко рисунки: в началото, в средата и вкрая, които заемат половината или две трети от стра-ницата.

Рисунките са работа на художника Стоян Венев иса работени с перо или креда. Но и в двата случая теса пълни със светлина, което доста съответствува срисунъка на буквите и с богатата светлина на страни-ците, поради малкия стихотворен текст. Тяхното отпе-чатване с кафяво мастило е допринесло още повече зазасилване на това съответствие.

Художникът Стоян Венев е един измежду малцината наши добри детски илюстратори. Особено на ония ме-ста от писателските тексто­ве, в които комичното сеизползува за въздействиевърху малките читатели. Втях той е най-силен и сголямо майсторство е под­чертал опакото в образа нагероя от стихотворението.

Наборът на стихотворе-нията е извършен с цицерлатине светли редовни. Бук-вите са нови и добре из-леяни, което е спомогналоза добрия печат. Изпълне­нието на набора е добро. Разстоянията както между думите, така и при препи­нателните знаци са правил­ни, с изключение на по­следния ред в 21 страницаи същия ред на 53 стра-ница, дето пред препинателните знаци не е поставенанеобходимата 2 пунктова шпация. В текста не се сре-щат букви от друг шрифт, нито смазани или одрасканибукви. Заглавията, набрани с цицер латине светли главни,напълно подхождат на богатия откъм светлина строежна страниците.

Свързването на страниците е много добро. Текстътна стиховете е правилно разположен в страниците всредсъответно правилно разпределени бели полета. Рядкоимаме стихотворни сбирки, в които така майсторски даса спазени техническите правила при свързването настраниците. Една несъобразност е проявена с непоста-вяне колонцифри на 17, 61, 68, 83, 87 и 118 страници. Във всички тия страници текстът на стихотворенията завършва. Но и на 9, 14, 21, 30, 32, 34 и други стра-ници стихотворният текст завършва, ала колонцифритеса поставени.

Печатът е много добре извършен. Регистърът е то-чен, с изключение на шеста кола, в която чувствително„играе“ в страни. Натискът не се забелязва. Намасти­ляването е равномерно, с добра наситеност. Щриховитеклишета, отпечатани в кафяво, имат добър печат, безнатиск и с добра наситеност.

Твърдата подвързия е извършена добре. Книгата еподвързана с половин платно—кремаво и облепена спечатната корица. Гърбът на книгата е прав. Подвър-зия с такъв гръб обикновено не се отваря добре, по-неже мукавите опират в гърба (подкората). При обли-чане на мукавите корицата не е залепена добре (не еизгладена) и се е надигнала. Книжното тяло е ушитона концова шивачка на тифон. Последният е криво от-рязан и гърба не е затегнат и туткален, та колите прирязането са се размърдали. Кантовете на книгата са добри.

Надписът на гърба е извършен с яркочервено фолио и добре допълнен с орнаментните цветчета.

Димитър Христов