PolyGrafia

Инж. Недко Милчев е роден на 26.01.1932 г. в кв. „Сеячи“, гр. Попово.
През 1950 г. завършва с отличен средното си образование в гр. Попово. От 1950 до 1955 г. е студент в Московския полиграфически институт. През 1955 г. се дипломира с отличие като първи инженер-полиграфист в България. На 1.09.1955 г. постъпва на работа в Държавна печатница „Г. Димитров“ като инженер-технолог. От 1958 до 1960 г. отбива военната си служба в танково поделение в гр. Казанлък. През 1961 г. го изтеглят в Управление „Полиграфиздат“ като старши инженер, а от 1967 до 1972 г. е зам.-генерален директор на новообразуваното ДО „Българска полиграфия“ – отговарящ за производствените и технически въпроси.
В периода 1977–1981 г. е главен директор на полиграфичен комбинат „Дечо Стефанов“, а от 1981 г. е отново зам.-генерален директор на обединение „Българска полиграфия“ – по техническите въпроси, до смъртта му на 13.05.1983 г. Ранната смърт е загуба не само за семейството, но и за полиграфията. Прекъснат бе неговият жизнен и творчески път.
Авторитетна е дейността му в СИВ като представител на българската полиграфия и ръководител на работна група, където прави научни разработки на поставените от СИВ задачи по производствени и технически проблеми. Усилено работи за внедряване опита на развитите страни в областта на полиграфията.
В работата си се очертава като специалист и ръководител с висока професионална ерудиция, с дългогодишен производствен и организационен опит, изграден стопански ръководител, предан докрай на работата си. Целият му професионален път е тясно свързан с развитието, модернизацията и усъвършенстването на полиграфическата промишленост. Значителен и неоценим е приносът му за изграждането на материално-техническата база на съвременната българска полиграфия.
С неговото име и лично участие се извършва концентрацията и специализацията в полиграфическата промишленост. Под грижите му израснаха достойни негови последователи и специалисти.
Дългогодишен профсъюзен деятел, член на ЦК на Профсъюза на работниците от полиграфията и културните институти.
Носител на високи трудови отличия – трикратно на значка „Отличник на Комитета за култура“, орден „Червено знаме на труда“, „Народен орден на труда“ – златен, юбилеен медал на СИВ за активна работа и др.

Татяна Неделчева за баща си, инж. Недко Милчев

Ще ви разкажа моите лични впечатления за човека, за бащата Недко Милчев.
Той беше уникален човек. Със сестра ми имахме наистина щастливо детство. Трудно ми е да опиша чувствата си с думи, но мога да кажа, че бяхме отгледани с много любов.
Бащи ми беше винаги открит към хората. За съжаление, в мига, в който го почувствахме като приятел (знаете, в даден момент страхопочитанието пред родителя бива заменено от други чувства), нещата спряха (той почина). Именно затова продължавам да казвам на моите деца: „Показвайте любовта си днес и сега.“
Мисля си, че баща ми продължава да бъде с нас, тъй като по някакви неведоми пътища се събрахме пак тук, където той започна своя професионален път (печатницата на „Образование и наука“, бившата Държавна печатница „Г. Димитров“).

инж. Недко Милчев през очите на инж. Стефан Славчев

Спомените ми за инж. Недко Милчев започват от 1970 г., когато трябваше да взема заданието, или данните за моята дипломна работа с тема: „Печатницата във В. Търново за децентрализиран вестникарски печат в България“. Защитата на дипломната ми работа предстоеше през 1972 г. Инж. Недко Милчев като зам.-генерален директор на новообразуваното Държавно обединение Българска полиграфия и инж. Елена Георгиева заедно отговаряха за този амбициозен за мащабите на България проект – децентрализиран вестникарски печат с център София и две звена за децентрализация: във В. Търново и в Ст. Загора. Тогава беше важно и мнението на представителите на военната доктрина и включване на техните изисквания за военновременно положение в изгражданите обекти.
Трудно се преодоляваше консервативността на генералитета и неговата привързаност към високопечатните технологии, но инж. Милчев успя да постигне решение за закупуване на офсетови вестникарски машини „Рондосет“, ново производство на ГДР. Помогна и решението на Комитета за печат на СССР за строителство и преоборудване с такива машини на три вестникарски печатници: в Москва („Московска правда“), в Талин и в Минск. Въпреки по-голямата себестойност на вестниците, новите офсетови технологии във вестникарския печат бяха достойно защитени. По-късно положението корено се промени в посока на още по-добро решение: построяването на една централна печатница – ИПК „Родина“, като цялостното оборудване беше по второ направление: ролни офсетови печатни машини от Западна Германия „Колорман 35“, експедиция от Швейцария на „Фераг“, предпечатно оборудване от Западна Германия на „Климш“, скенер и експонатор от Англия, наборни и страниращи компютърни станции от Австрия на „Линотайп“. Това беше първият вестникарски комплекс от такъв мащаб в социалистическите страни и беше огромен пробив в посока на западните технологии. Но инж. Недко Милчев не видя постигнатото, което започна почти сам, преодолявайки предразсъдъци, военни доктрини, непознаване на технологиите, неразбиране на мащабите на печатарската индустрия.
Неговата професионална ерудиция допринесе за изграждането на печатарската индустрия в България още тогава, през седемдесетте години, на базата на новите високоефективни технологии, като беше извършена концентрация и специализация на полиграфическите предприятия.
Мащабността на мисленето на инж. Недко Милчев беше проявена и по отношение на кадрите. Неговата далновидност, че реализирането на такива проекти може да стане само със съмишленици, му посочваше, че това са повече колеги – инженери, завършили специалностите технология, механика и автоматизация на полиграфическите процеси. Така например само в една провинциална печатница – ДП „Д. Найденов“, В. Търново, сега „Абагар“, при пуска на новата печатница през 1980 г. имаше вече седем инженери-полиграфисти (без да броим другите назначени инженери по поддръжката и климатизацията), като се очакваха да завършат и други колеги. Докато се отлагаше пускът на новата печатница, старата беше отесняла не само за монтираната техника, но и за амбициозното мислене на инженерите специалисти. Не случайно новият тип организация на производството в новата печатница доведе до непрекъснати успехи след 1980 г.
Неговата помощ като зам.-генерален директор по техническите въпроси на Държавно обединение Българска полиграфия от 1981 г. до неговата кончина през 1983 г. беше съществена за всички колеги.
Но тя се чувстваше и след това с висотата на бранша, която беше постигната благодарение на неговия професионализъм.

Петър Манчев, Председател на Клуба на ветераните от полиграфията

Той е от хората, които направиха първата стъпка за развитието на полиграфията у нас. Грижеха се браншът да не изостава и даваха тон за осъвременяването на индустрията. Той беше от хората, които развиха полиграфията и поставиха стабилна основа за успешното развитие на полиграфическата индустрия. Мога да кажа, че ако тяхното отношение не беше именно такова, в момента щяхме да бъдем много по-назад.

Статията е публикувана в брой 1 / 2012.