Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Списание полиграфия на 60 години

  •  
  •  
  •  
  •  


НАБОРНИТЕ ШРИФТОВЕ У НАС

ДИМИТЪР КОНСТАНТИНОВ

Векове преди да се появи книгопечата-нето — писмените знаци, с които човечествотоси е служило за предаване на мисълта, саимали най-разнообразни и чудновати за насформи — вензели, плетки, предмети, фигури,образи, сцени, докато се стигне до отделниябелег на звука — азбуката.

Колкото по-висока е била културата наедин народ, толкова азбуката му, в различ-ните епохи на човешкия напредък, е добивала все по-голямо съвършенство в изразност, икрасота — в рисунък.

От клинове, точки, чертици, овалности,байрачета, чупки, образи и йероглифи — въведени от египтяни, финикийци, китайци, евреи,араби, гърци, латини, славяни—днес ние разполагаме с неоценимо богатство от разнообразнивидове букви — плод на многовековен опит.

Не е предмет на тази ни статия да разглеждаме произхода на буквите и технияпът към съвършенство и разновидност. Задачата ни е да покажем с какви шрифтоверазполага нашето книгопечатане днес и под-ходящото им приложение в набора.

Думата шрифт е чужда. У нас тя е про-никнала от руски и означава форма, вид, по-черк на печатните буквени знаци в ком-плекти и гарнитури.

Гарнитура образуват всички степени набуквите от един шрифт заедно с комплектитеси от получерни, блокови или курсивни. Всичкистепени от само светлите, получерните иликурсивните, на един шрифт образуват отделенкомплект от шрифта.

При един поглед само на печатните про-изведения, добиваме впечатлението, че запрочитните и научни книги предимство иматонези шрифтове, които се отличават съссвоята четливост, а за художествените про-изведения — шрифтовете с декоративно въз-действие и красота.

В миналото, най-широко приложение вкнигопечатането намираха античните шрифтове, в които се очертаваха три главни групи —кръгли, средни и тесни.

Средният „Антиква“ има приложението сив набор на обикновена ширина на колоната —16, 18 и 20 цицера.

При набор на по-тясна колона от 12цицера, тесният „Антиква“ представя големиудобства.

За първи път у нас през 1941 год. беотлят шрифта „Мьонх“ от групата „Антиква“светъл, който по рисунъка си наподобява ина „Корина“, и на „Латине“. Матрици отнего са изготвени само за величина 10 пункта.

Получерният комплект на този шрифт ввеличини от 6—48 пункта, беше проникналмного по-рано у нас.

С незначителни разлики във формата, въ-веждани от конкуриращите се словоливници,„Антиква“-та удържа своето широко прило-жение в книгопечатането. Шрифтовете, коитооспорваха нейния успех, под названията:„Сорбона“, „Медиавал“, „Книжний“, „Кла-рендон“ — изчезваха още след първото им връщане в букволеярския казан, до появява-нето на шрифта „Латине“, който се наложисъс своето превъзходство. Неговото фабричноназвание е „Латински“, но у нас прие назва-нието „Латине“ (тип), за по-точно определе-ние, че не се отнася за латински (азбука).Гравиран е и за първи пъти употребен в манастира Субиацо (близо до Рим), през 1465 го-дина от учениците на Гутенберг — КонрадСвенхайн и Арнолд Панарц. По-късно е билусъвършенстван през 1470 г. във Венеция отгравьора Жансон и през 1540 г. в Париж —от Гармонд.

Формата на шрифта „Латине“ не се разно-образи с кръгъл, среден и тесен рисунък, ноза най-употребяваните наборни величини, тойразполага с отливки на кегъл : 6, 8, 9/10 и 10/10пункта. Това повиши достойнствата му и тойза дълго удържа първенството си като на-борен шрифт. За всестранното му приложение допринесе не малко и пълната му гарнитура от комплекти: светъл, получер —нормален и получер — тесен, курсив — светъли курсив — получер.

Някои опити на словоливни да видоизменят шрифта „Латине“, дори и да го изместятс подобния нему „Рената“ — нямаха успех.Сериозен противник на „Латине“-то ешрифтът „Корина“, който се появи у наспреди около 35 години. Названието му есвързано с легендата за Корина — Амазонскацарица, която победила Пиндара по хвърлянена диск и копие в Олимпийските игри.

Отначало като акцидентен, този шрифтбързо проникна в романа, повестта и пое-зията, както и в научните трудове, но по-степенно навлезе в колоните и на месечния,седмичния и ежедневния вестник.

Гарнитурата на този шрифт е непълна —липсват и` комплектите курсив (светъл и получер). Това съставлява голямо неудобство приприложението му в смесения набор. Сроден нанего е шрифтът „Каталог“-курсив. Но колкото и да му наподобява, той все пак нее „Корина“, и в тая гарнитура ще зее праз-нота — докато художникът не я запълни.

„Корина“ — не е подлаган на поправка, нона този шрифт формата си губи от своите ка-чества при отливането на по-голям градус.

При сравнението между шрифтовете „Корина“ и „Латине“, превъзходството е в ползана последния. Леката разлика в рисунъка навертикалната и водоравна линии, както и кра-сивата заостреност на завършека по неговитеиздатки, му придават игривите качества завъзпроизвеждане с еднакъв успех — и надълбоката научна мисъл, и на увлекателнатаповест, и на поетичните видения, и на ораторския патос.

Облакът, с който шрифтът „Корина“ забули славата на шрифта „Латине“ е разкъсан през последните години и „Латинето“ от-ново заема своето място на първенец междунаборните шрифтове.

Същото назначение се отрежда и нашрифта „Федерцуг“, който се появи у наспреди около 25 години под името „Антиква“.Но и той се употребява повече в акцидентниформи, рядко в колоните на някое списание.Отличава се от „Латине“ с по-едрата си формаи по-рязко изсечена контура.

В групата на изящните шрифтове е и„Белве“, с който успешно би могло да сепостигне печатно възпроизвеждане на художественото и поетично творчество.

Като рядкост, но без практическо прило-жение в набора е шрифта „Елит“ гротеск или„Медиавал“ гротеск. (По понятни причини бук-волеярницата на Сираков го преименува, за даизрази първите две срички на собствената сифирма). Формата на този шрифт е строго пра-вилна, но бледа. Същото се отнася и до шрифта„Акцидент“ гротеск — светъл и получер.

Същото може да се каже и за шрифта„Сецессион“, светъл, който не можа да се приложи като основен шрифт за набор и запазиназначението си за специални случаи

От групата на изящните шрифтове, коитомогат да се приложат в набор на произведе-ния за изкуството, е и шрифтът „Епоха“. Отнеговата гарнитура са гравирани само свет-лия и получер комплекти в нормална и кръглаформа. С леко накъдрената си контура тойотговаря за набор на творения, които пра-знично вълнуват духа.

За същата цел може да послужи и шрифтът„Бравур“ — светъл, чиято форма е по-остроизсечена и по-разлята на ширина. От негоняма тесен нито среден. Излеян е в ком-плекти — светъл и получер от 6 до 28 пункта.

В прегледа си до тук ние показахме всичкинаборни (ръчни и линотипни) шрифтове, скоито нашето книгопечатане разполага. Те неса много в своята разновидност — само трии то непълни гарнитури („Антиква“, „Ко-рина“ и „Латине“). Само с тях възможностите за широк размах в книгопечатното делоса доста ограничени. По тази причина и всичкипечатни издания у нас добиват един типизиран образ. Усилията на техническите уред-ници да внесат подобрения, срещат големипречки в ограничеността на шрифтовия подбор.

Най-предпочитан за сега е шрифтът „Латине“, който се налага с издържаната сирисунка в стил; с хармоничното съчетаниевъв формата на всяка отделна буква; с без-упречната си гравюра и с неограничено полена прилагане в работата за всякакъв род лите-ратура, както и за акцидентни форми.

В помощ на употребяемите шрифтове унас би могло да се прибавят:

1. „Гротеск“ („Ербарт“), за който са налице у нас линотипни матрици. Към неговатагарнитура с успех могат да се приложаткурсив „Авизо“ и за получер — „Акцидент-гротеск“.

2. „Сецессион“ — светъл, получер и масивен (тлъст).

3. „Медиавал“ и „Елзевир“, към коитоима и съответния курсив и получер.

4. „Алдин“, който все повече намира при-ложение в чуждестранния печат с обикновените си — курсивни и получерни комплекти внормална, подсилена и масивна форма.

5. „Етиен“ и „Ренесанс“, считани досегаизключително за заглавни шрифтове.

Като подсилване разнообразието на гарни-турите, наложително е отливането на осемтекапителки: А, Б, Е, I, Р, С, У, Ф. Това снищо няма да поскъпи наборния инвентар,но ще му придаде още една разновидност.

Към всички шрифтове знакът (главна)да се гравира тъй, че знакът за краткост давлезе в самата буква (), а не както е сега —да виси без подпора вън от буквеното тяло.

Голямо неудобство съставляват при на-бора и рисунъка на главните букви: А, Г, Д,Л, М, Р, У, Ф. Това проличава особено ясно,когато две или три от тези букви заематмясто една до друга, например: КНИГАТА, БЪЛГАРСКА, СЛОВОСЛАГАТЕЛИ, ПОЛИ-ГРАФИЯ, ПРОИЗВОДСТВО, БУЛЕВАРД,КУЛТУРА и др., които твърде често се сре-щат в българския език. При всички такиваслучаи там се появява празнина, която раз-късва цялостта на думата. Колкото шрифтътза набора при такива случаи е по-широк ипо-разлят, толкова зеещата разкъсаност епо-голяма, а при формата на Ф (главна) сеочертава такава несъразмерност, че „ф“ (ре-довна) изпъква като по-едра от своята главна.С леко премоделиране рисунъка на тези ня-колко букви, без да пострада характернатаим форма, ще се отстрани тази неестетичнараздалеченост на буква от буква, съставящиедна и съща дума.

При възклицателните знаци (!) удивите-лен, въпросителен (?), както и пред препина-телните (:) двоеточие, (;) точка и запетая,наложително е да се поставя шпация от един,един и половина и два пункта, в зависимостот формата и величината на буквите. Тазишпация е добре да се постави към тия знациоще при самата им отливка.

Тези допълнения и подобрения са въз-можни за днешно време и за не далечнобъдеще.

Наред с разбогатяване шрифтовата ко-лекция наложително се явява и въвежданетона 9-пунктовата величина. Без да изгубятсвоята изразност, 10-пунктовите величини щеполучат обем, който намалява наборнатаплощ с 10%. Изводите от въвеждането натая величина са явни. Ако една книга наре-дена с гармонд излезе 10 коли, същата —гаредена с 9 пункта („Боргес“) ще излезе9 коли. При увеличения тираж на печатнитеиздания у нас, икономията от хартия, печати брошуровка за една цяла кола чувствителноще намали стойността и времето за изра-ботване на самата книга.

Колкото повече разнообразието в шрифтовете и величините се увеличава, толковаповече се увеличава опасността от избърк-ването и смесването им. Това има особенозначение за препинателните знаци, а особенопри въвежданет

Статията е публикувана в брой 4 / 2009.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар