Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

Списание полиграфия на 60 години

  •  
  •  
  •  
  •  


Малко предистория

Както всяка друга история, и появата на бял свят през 1949 година на списание полиграфия има своята предистория. Поради това оценката на неговата обществена изява за из­миналите 60 години няма да бъде пълна, ако не споменем и събитията, предопределили тази поява.

В интерес на истината печатарската общност по­стига своеобразния си връх на професионална компетент­ност през тридесетте години на миналия век, като начело на този процес стои ръководният колектив на Държавната печатница. Идеята за създаване на средно професионално училище, реализирана преди десетилетие, вече дава своите плодове и ръководните длъжности в самата печатница, а и в другите частни предприятия в София и страната вече се заемат от питомците на училището. Става все по очевид­на нуждата от поддържане у тях на добра информираност, за да могат да бъдат на висотата на професионалните си задължения в условията на сериозна конкуренция на трудовия пазар в страната. В съответствие с културната политика, която води ръководството на Държавната печатница, на­ред с издаването на специализирана преводна литература се пристъпва към публикуването на периодично издание „Бъл­гарски печат“, което наред с информационните материали в него е и реален образец на технологичните възможности на тогавашното печатарство в страната. А те никак не са за подценяване — печатните продукти, произвеждани на пло­щад „Александър Невски“, а и в другите водещи предприятия в столицата и страната, са на абсолютно европейско равни­ще и не отстъпват по нищо на чуждестранните образци. Ус­пешно се развиват офсетовият и дълбокият печат, особено внимание се обръща на ценните документи.

Първата книжка на списание „Български печат“ се появя­ва през ноември 1932 г. Обявено е като месечно издание с широк кръг от разглеждани обществени теми. Редакционни­ят комитет включва П. Карапетров, директор на ДП, начал­ника на химическия отдел в нея С. Кръстев, двама предста­вители на министерството на търговията — началници на отдели „Бюджетен контрол“ и „Търговско–промишлени обра­зци“ Н. Нелчинов и П. Николов, както и К. Джамбазов, начал­ник на книгоиздателския отдел при Държавната печатница, който е и администратор на изданието.

Съдържанието е импозантно, авторите са сред най–утвърдените специалисти по това време: Цветан Минков, Чавдар Мутафов, Стефан Кръстев, Тодор Долапчиев, Х. Ле­венсон, Антон Страшимиров, Васил Каратеодоров, Петър Петров, Вичо Иванов, Павел Спасов и още много други. В следващия, втори брой се появяват и стихове на Людмил Стоянов, проза от Константин Н. Петканов, коментар за българската народна песен от проф. Михаил Арнаудов, цвет­на вложка от Иван Милев, театрален преглед…

Следващите две годишнини продължават да се придър­жат към тенденциите от началото, но вече личи своеобраз­на умора или стесняване границите на издателските въз­можности. Като пример — сливането на две книжки в една (2 и 3, 1934 г.).

Защо се връщам толкова назад във времето? За да пока­жа, че в историята на професионалното ни издание има пре­цедент от високо съдържателно и издателско естество, несъмнено повлиял на тази част от съсловната общност, ко­ято ще се появи на сцената след Втората световна война.

Втората половина на четиридесетте години на мина­лия век в България вече предлагат на изследователя съвър­шено друга картина. Постепенно са заличени трагичните следи на войната, преминала е в края на 1947 г. национали­зацията на основните печатници, отрасълът се е консоли­дирал в нова държавна управленска структура — „Полигра­фическо обединение“, чието управленско ядро е съставено предимно от бивши служители на Държавната печатница начело с Марин Василев.

Схемата на държавната планова икономика е заимства­на от Съветския съюз. С това са поникнали на българска почва и проблемите, между тях основният — управлението на кадрите и тяхната мотивация. Новият модел трябва да бъде синхронизиран със съветския и за тази цел е нужна ин­формация — какво се прави в „братския“ СССР и как този „напредничав“ опит да се пренесе в България. Така се раж­да — отново — идеята за професионално периодично изда­ние като информационен инструмент. Рождената дата е 1949 г., а за заглавие създателите му не са намерили за въз­можно да се отдалечат достатъчно от образеца за под­ражание — съветското списание „Полиграфия“. Другите братски социалистически страни са постъпили различно — поляците като нас с „Polygrafica“, в ГДР, Чехословакия и Унга­рия проявяват повече самостоятелност: „Papier und Druck“, „Typografika“, „Magyar Grafika“.

Първото издание

Брой 1, София, юни 1949, година I. Бял свят през тази година виждат книжки 1, 2, 3, 4–5 и 6–7. През 1950 г. се издават 8, 9, 10 (март), след което през м. септември се появява първа книжка от втората годишнина, следвана от 4, 5, 6–7, 8, 9–10 (декември). Третата годишнина започва от март 1952 г. с първа книжка, следвана от 2, 3–4, 5 (юли–декември). Четвър­тата годишнина започва с първа книжка (януари–февруари) 1953 г., 2 (март–април), 3 (май–юни), 4 (юли–август), 5 (сеп­тември–октомври) и 6 (ноември–декември). Така списание­то негласно се превръща в двумесечно издание. Следваща­та година 1954, пета издателска, включва броеве 1, 2, 3, 4, 5–6 (септември–декември).

Следва няколкогодишна пауза, последвана от издаване­то на „Бюлетин Полиграфия“, издание на Управление „По­лиграфиздат“ през 1960, като последната, VI годишнина, е през 1965 г. В последните две годишнини се появяват вече като автори и възпитаници на Московския полиграфически институт и ХТИ, София — Васил Йончев, Васил Василев, Ни­кола Балабанов.

Явно количествените натрупвания в съсловието са пре­минали в ново качество, защото от бюлетин през 1966 г. по­лиграфия отново се превръща в издание, с което се слага начало на полиграфия – второто издание.

НОВИ НАСОКИ В ПОЛИГРАФИЧЕСКОТО

ПРОИЗВОДСТВО

МАРИН ВАСИЛЕВ, Директор на Държавното полиграфическо обединение

 

9 и септември откри широки възможности за преобразования във всички области на нашия обществен, стопански и културен живот. Преминаха от ръцете на капиталистите в ръцете на народа и Държавата всички индустриални, минни и банкови предприятия. Бавно, но сигурно се пре  образява и нашето земеделие, изграждат се новите форми на стопанисване земята— трудово кооперативните земеделски сто  панства. В областта на науката и изкуството се направиха също огромни преобра  зования. Те се поставиха в служба на прогресивното развитие на нашия народ, в служба на изграждащия се социализъм. И ето, като принос в това общо преобра  зование и развитие на нашия народ и дър  жава, като малък дял в общото културно развитие на страната ни, се явява поли  графичната промишленост, оная промиш  леност, която възпроизвежда словото в де  сятки и стотици хиляди печатни екзем  пляра и служи като мощно оръжие в бор  бата за изграждане културният уровен на народа ни. Изграждането на социализма е тясно свързано с развитието на книго  печатното дело. Без книгопечатане не би имало книги. Др. Ленин казва: „Без книги няма знания, без знания няма социализъм“. Че това е така, личи и от огромното зна  чение, което отдават в Съветския съюз на книгопечатането.

Със закона за национализацията и със създаването на Държавното полиграфиче  ско обединение нашата полиграфична промишленост се постави на съвършенно нови начала на развитие. Изчезват постепенно малките капиталистически предприятия поставени при съвършенно лоши условия на развитие. Оформиха се новите държавни предприятия със задача да задоволят конкретните държавни нужди. Подобриха се условията на работа и се прилагат новите методи за производство. Въпросите за пла  новото производство, за наднормения труд, за повишаване производителността на mруда и пр. намериха широко приложение в полиграфичната промишленост. Пред нас обаче стоят още редица задачи свързани с бъдащето изграждане и развитие на нашето книгопечатане и графика. Преди всичко ние трябва да внедрим и укрепим новите про  изводствени принципи в нашите работ  ници до такава степен, че те да станат кръв и плът в тяхната ежедневна работа. Да водим борба за подобрение качеството на нашите произведения. Да снижим себе  стойността на нашата продукция. Да дадем ефтина и качествена книжнина. Да приучим нашите работници към икономия на материали, енергия, към новите технически усъвършенствувания в собствената им професия и с това докажем на дело, че наистина сме тръгнали по нов път. Ние често говориме, че нашето книгопечатане е в упадък, че много наши печатни произ  ведения в техническо отношение са неиз  държани, че нашите печатни произведения са скъпи и при това сме свикнали да тър  сим причините в лошите материали, в при  митивния начин на работа или въобще в слабата механизация на нашата техника, с една дума в обективните условия на ра  бота.

Разбира се това до голяма степен е така, но трябва ли да отричаме огромната роля, която указва върху нашата продукция — за нейното качественно подобрение, за ней  ното количественно увеличение и въобще за нейната стойност — квалифицираната ра  ботна ръка. Не е ли истина, че голяма част от нашите графически работници по редица причини изостанаха както в своята квалификация, така и в своето идейно по  литическо и културно оформяване и с това забавиха до голяма степен бързото отър  сване на нашето книгопечатане от него  вите наследствени недъзи.

Трябва да знаем, че колкото по бързо ние се отърсим от тези недъзи и издигнем нашите кадри в идейно политическо и културно отношение, толкова по бързо ние ще разрешим нашите основни проблеми, тол  кова по бързо нашата работническа класа ще овладее техниката и производството. Графиката до каквато и степен да се е развила в техническо отношение, носи със себе си големият отенък на изкуството, и затова нейното овладяване изисква дълъг период на подготовка и културно издиг  нати кадри.

За да можем да постигнем тези задачи нам ни е необходимо покрай другите сред  ства и едно такова оръжие като настоя  щето списание. Нам ни са необходими още и редица брошури и книги, които да разяс  нят горните проблеми, а така също и да дадат публичност на много нови техниче  ски правила, от които така много се нуждае нашата графика.

На първо място със списание „Полигра  фия“ ние ще се помъчим да отстраним оная голяма празнота, която се чувства в на  шето книгопечатане и графика — от по  мощна литература в областта на произ  водството и техниката. В него ще трябва да привлечем за сътрудници най добрите графици и производственици. Чрез него ще поканим нашите ударници и рационализа  тори да разкажат на всички своят начин на работа, своите постижения и най после чрез него ние ще искаме да изразяваме мнението на ония обществени среди, които са тясно свързани с развитието на нашето книгопечатане, като книгоиздателства, ин  ститути и др. и ние не се съмняваме че в тази насока ще бъдем подкрепени.

Голяма е нуждата от подготвен и ква  лифициран кадър в нашата професия. Чув  ства се остра нужда от словослагатели,

машинисти, линотипери и др. Двете графически училища още не са в състояние да дадат кадри за горните специалности. Такива ние трябва да създадем спешно и отстраним трудностите. Но не само това, пред нас стои сериозната задача да пови  шим квалификацията на по голямата част от нашите работници, да им дадем що годе теоритически познания да обогатим техният опит и знания. Особено внимание трябва да обърнем на укрепването в тях  ното съзнание мисълта, че изпълнението на стоящите пред тях задачи е тясно свър  зано с повдигане на културният им уровен, и от там до утвърждаване у всички социа  листическото отношение към труда.

В това отношение също така голяма помощ ще ни укаже списанието „Полиграфия“. Чрез него ние ще правим достояние на нашите работници всички ония въпроси, които са тясно свързани с тяхната ква  лификация и с тяхната професионална култура.

В неговите колони трябва да намери отражение богатия опит, който нашите другари от Съветския съюз имат в тази насока. Извънредно много са изданията в областта на полиграфията, които преве  дени и отпечатани представляват ценен ма  териал и биха ползвали прекрасно нашите ръководители, работници, ученици, рацио  нализатори, ударници, и др. в техната еже  дневна работа.

Успеем ли правилно да поставим тези задачи, дадем ли ги в необходимата свет  лина до работниците по нашите предприя  тия, ние не се съмняваме, че списанието ще изиграе своята огромна роля на кул  турен разсадник в областта на полигра  фията. Дълг се налага на всеки ръководи  тел в нашето производство да подкрепи де  лото на списанието, да го популяризира и даде своите препоръки за подобрението му.

Само по този начин ние ще се включим още по здраво в разрешаването на големите държавни задачи залегнали в петгодишния народостопански план за изграждането основите на социализма в нашата страна. 

 

Статията е публикувана в брой 4 / 2009.

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар