Twitter
Facebook
RSS
Списание „Полиграфия“, подобно на митичната птица Феникс, на два пъти привидно умира, изчезва от списъка на действащите периодични издания, за да се появи отново и отново.
Преди три десетилетия, през пролетта на 1980 г., имах възможността да бъда един от онези, които бабуваха при третото негово раждане. Искам веднага да уточня: да си приписвам някаква особена заслуга за това ще бъде не само нескромно, но и неточно. Като председател на Комитета за печата аз само подкрепих внесеното предложение. Възобновяването на списанието е заслуга и дело преди всичко на инж. Васил Василев, който в онези години оглавяваше направление „Научно-технически прогрес“ в Комитета за печата.
За по-младите читатели ще поясня, че Комитетът за печата, създаден през 1972 г. като комитет към Министерския съвет, ръководеше работата на държавните обединения „Полиграфия“, „Книгоиздаване“, „Книгоразпространение“, на Инвеститорска дирекция , Научен център, Дирекция за изложби и панаири на книгата и на Агенцията за авторско право.
В цялата тази широка система особено важно място заемаше полиграфията. Строго погледнато, системата се базираше върху нея. Поради това списание „Полиграфия“ имаше да играе първостепенна роля. Това прозря още през 1949 г. далновидният и предприемчив печатар Марин Василев. Съвсем логично инж. Васил Василев продължи делото на баща си.
Шестте десетилетия след излизането на първата книжка на списание „Полиграфия“, и особено трите десетилетия след третото му рождение, показаха и доказаха, че то наистина е жизненонеобходимо на българските печатари.
Разгръщам сега страниците на книжка първа от третия период на списанието. Погледът ми се спира на пожеланието, което съм отправил тогава към редакционната колегия: „С дружни усилия, с ум, майсторство и дръзновение да стопим онова, което се нарича изоставане на нашата полиграфическа промишленост от световното равнище.“
Резонен е въпросът: Стопено ли е, преодоляно ли е сега, през 2009 година, изоставането? – Не напълно, но в значителна степен. Без съмнение списание „Полиграфия“ има своя дял за това.
Изцяло се присъединявам към уводните думи в брой 1/2009 година:
„Списание „Полиграфия“ днес е памет и летопис, любов и носталгия, приятел и учител на поколения полиграфисти.“
Световната медия „Печат“, въпреки пророкуванията на именити капацитети, е жива и съвсем няма намерение да умира. Нещо повече — днес тя е особено жизнена. Тази констатация изцяло важи и за медията „Печат“ в България. Ето защо и днес, и утре списание „Полиграфия“ трябва да бъде на своя пост. На онези, които го списват, редактират, оформят, издават, печатат, разпространяват, пожелавам от сърце: Дерзайте! И на добър час през следващите десетилетия!
Крум Василев
Август 2009 г.
