Забравена парола

Ще получите нова парола на посочения от Вас email.

 

І-во издание на сп. полиграфия (1949 – 1965 г.)



КАКВО ВИДЯХ В КИТАЙСКАТА НАРОДНА РЕПУБЛИКА

ТОДОР ДИНЕВ — печатар

Съгласно културната спогодба за 1960 г. между България и КНР бях изпратен в КНР за обмяна на опит.

За мен бе голяма чест да бъда изпратен в тази далечна страна, за която у нас, особено в областта на полиграфията, твърде малко се знае. Аз изказвам моята благодарност на партията и правителството за тази голяма награда.

Наред с многото посещения на културни паметници, музеи, изложби, театри, опери, учреждения, заводи, дворци и исторически места аз посетих редица полиграфически предприятия в Пекин, където трябваше да се запозная с тяхната работа и най-вече с цветния им печат.

Посетих печатница Синхуе, която има над 2800 работници. В тази печатница са застъпени трите вида печат, а именно: висок, дълбок, офсет. Към печатницата има и цинкография. Дълбокият печат използуват повече за списания като сп. „Китай“. Високият печат използуват повече за отпечатване на книги, учебници, печатат се и цветни форми. Цветните си илюстрации печатат предимно на американки, тъй като са малотиражни (от 1000 до 10,000 бр.). Печатат предимно на хромова хартия. Клишетата лепят върху алуминиева подложка със специално лепило, където чрез нагряване и пресоване става залепването. Добре се използува офсетовият печат — повечето от цветния печат се печата на офсет.

В цинкографията им се изработват клишета от цинк и мед. Работи се както у нас — отпечатъци се вадят чрез намазване с ръчен валяк и се отпечатва на преса. Трябва да се каже, че готови клишета не излизат навън от цинкографията, докато не се постигне напълно оригиналът.

Словослагателското отделение не е като нашите. Касите са подредени от двете страни на словослагателя — ляво и дясно. Те напомнят на нашите щегарници, на които са подредени буквите, както са подредени у нас шегите. Дължината им достига до 10 метра. От едната страна са подредени редовните букви, а от другата — букви, които се употребяват по-малко.

В книговезкия цех няма нищо особено, работи се както у нас.

Посетих издателството „Културни паметници“, което има и печатница. Тази печатница се занимава изключително с отчепатването на репродукции от картините на императорския дворец. Разбира се, изпълняват се и други поръчки, тиражите на които не надминават повече от 5,000 екз. Имат и цинкография. Също и тук, докато не се получи идеалният резултат от дадена картина, клишето не излиза от цинкографията. Всички репродукции се печатат на американки, тип „Виктория“. За да постигнат по-добри резултати, първо, на натискача слагат гумиран плат, отгоре мушама, след това картон и три листа и обтегач. Страничните релси, по които се движат ролките на валците, са сухи, даже лепливи от колофона, който им слагат. От двете страна на клишето слагат две дълги линии, които служат за превъртването на валците предварително, т. е. преди да са почнали да намазват формата. Валците също се поддържат добре. Мастилото приготвят според оригинала — понякога смесено (жълто с червено, синьо с черно и червено с жълто и др.).

Посетих печатница за гравюри, където имах възможност да видя целия процес на работата. Той е следният: След като се нарисува еди-ният цвят на специална хартия, тя се залепва на дърво, а след това се пристъпва към дълбаене с длета. Когато се завърши издълбаването, пристъпва се към печат. Поставя се дървото на масата, залепва се с туткал за масата, на другия край е прикрепен дървен цилиндър, на който са навити листата, които ще се печатат. Повърхността на дървото се намазва с четка, а с друга голяма четка се минава леко по повърхността. С лявата ръка се опъва листът, ако е голям, с двете ръце или двама души, застанали един срещу друг, прилепват листа на повърхността на дървото и с една четка подобна на четка за дрехи, която обаче е направена не от косъм, а от кадифе (като малка възглавничка), се натиска отгоре по повърхността, отлепва се листът и се спуска да виси надолу под цилиндъра. Пристъпва се към отпечатването на вто

 
11.10.2011.
Автор: Polygrafiа Magazine
0 Коментари
Таг :

От архива/историята

Сподели в: Share Tweet
Продължение

Още статии от същата категория

Добави коментар